РУТ коленичи до купчината ечемичени класове, които е събрала през деня. Над нивите около Витлеем постепенно се свечерява и много от работниците се отправят към портата на малкия град, разположен на близкия хълм. Тъй като се труди усърдно още от сутринта, Рут сигурно е много изморена. Но продължава да работи, като очуква с малка пръчка класовете, за да отдели зърното. Все пак денят е бил хубав — по–добър, отколкото е можела да се надява.

След като очуква зърното, Рут установява, че е събрала около една ефа (22 л) ечемик, който вероятно тежи около 14 кг. Тя го събира, като може би го увива в кърпа, и го слага на главата си, след което се отправя към Витлеем в настъпващия мрак. (Рут 2:17)