Въпроси на читатели
• Дали Луцифер е име, което Библията използва за Сатан?
Името Луцифер се появява веднъж в Писанията и то само в някои преводи на Библията. Например, в „Превод на крал Яков“ в Исаия 14:12 се казва: „Как си паднал от небесата, о Луцифер, сине на утрото!“
Еврейската дума, преведена като „Луцифер“, означава „блестящ“. В превода „Септуагинта“ се използва гръцка дума, която означава „носител на зора“. Затова някои преводи предават оригиналната еврейска дума като „денница“ или „зорница“. Но в латинския превод „Вулгата“, направен от Йероним, се използва „Луцифер“ (носител на светлина) и на това се дължи появата на термина в различни преводи на Библията.
Кой е Луцифер? Думата „блестящ“, или „Луцифер“, се намира в това, което Исаия пророчески наредил на израилтяните да произнесат като „иносказание против вавилонския цар“. Следователно това е част от изказване, насочено главно към вавилонската династия. Това, че описанието „блестящ“ е дадено на човек, а не на духовно създание, се вижда по–нататък от думите: „Ти ще се снишиш до шеол.“ Шеол е общият гроб на човечеството, Сатан Дяволът не е там. Освен това тези, които виждат Луцифер доведен до това състояние, питат: „Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята?“ Ясно е, че името „Луцифер“ се отнася за човек, а не за духовно създание. — Исаия 14:4, 15 [РИ–1924], 16.
Защо на вавилонската линия от царе е дадено такова видно описание? Важно е да се разбере, че царят на Вавилон щял да бъде наречен блестящ едва след падането си, и то по подигравателен начин. (Исаия 14:3) Егоистичната гордост подтикнала вавилонските царе да се издигнат над тези около тях. Толкова голямо било високомерието на представителите на династията, че те са описани да се хвалят: „Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най–крайните страни на север, ... ще бъда подобен на Всевишния.“ — Исаия 14:13, 14.
„Божиите звезди“ са царете от царската линия на Давид. (Числа 24:17) От Давид насам тези „звезди“ управлявали от хълма Сион. След като Соломон построил храма в Йерусалим, името Сион започнало да се отнася за целия град. Под уредбата на Договора на закона всички израилтяни от мъжки пол били задължени да пътуват до Сион три пъти в годината. Затова той станал „планината на събраните“. Като решил да покори юдейските царе и да ги отстрани от планината, Навуходоносор заявил намерението си да се постави над тези „звезди“. Вместо да отдаде на Йехова заслугата за победата над тях, той високомерно се поставил на мястото на Йехова. Така че след като е повалена на земята, вавилонската династия бива наречена подигравателно блестяща.
Гордостта на вавилонските управници наистина отразява нагласата на ‘бога на този свят’ — Сатан Дяволът. (2 Коринтяни 4:4) Той също се стреми към сила и копнее да се постави над Йехова Бог. Но Луцифер не е име, което в Писанията се използва за Сатан.
• Защо в 1 Летописи 2:13–15 се казва, че Давид е седмият син на Есей, докато в 1 Царе 16:10, 11 се посочва, че е осмият?
След като царят на древния Израил Саул се отвърнал от чистото поклонение, Йехова Бог изпратил пророк Самуил да помаже за цар един от синовете на Есей. Божественото повествование за това историческо събитие, записано от самия Самуил през единайсети век пр.н.е., представя Давид като осмия син на Есей. (1 Царе 16:10–13) Но в повествованието, записано около 600 години по–късно от свещеника Ездра, се казва: „А Есей роди първородния си Елиав, втория Авинадав, третия Сама, четвъртия Натанаил, петия Радай, шестия Осем и седмия Давид.“ (1 Летописи 2:13–15) Какво се случило с един от братята на Давид и защо Ездра пропуснал името му?
Писанията казват, че Есей имал „осем сина“. (1 Царе 17:12) Един от синовете му очевидно не живял достатъчно дълго, за да се ожени и да има деца. Тъй като нямал наследници, той нямал право на родово наследство, нито имал някакво значение за описанието на родословната линия на Есей.
Нека да помислим за дните на Ездра. Да разгледаме обстоятелствата, когато той съставил книгата Летописи. Пленът във Вавилон бил завършил преди около седемдесет и седем години и юдеите се били заселили отново в земите си. Царят на Персия упълномощил Ездра да назначи съдии и учители, които да учат хората на божия Закон, а също така и да украси дома на Йехова. Имало нужда от точен родословен списък, за да се потвърди родовото наследство и да бъде сигурно, че само одобрени хора служат като свещеници. Така че Ездра изготвил пълен отчет за историята на народа, включително ясно и точно описание за родословието на Юда и на Давид. Името на сина на Есей, който умрял бездетен, нямало значение. Затова Ездра го пропуснал.