За да попречи на Давид да започне да се оправдава, Натан му разказал една история, която несъмнено щяла да докосне сърцето на царя, тъй като преди бил пастир. В нея се говорело за двама мъже — единият богат, а другият беден. Богатият имал „много овце и много говеда“, а бедният имал само „едно малко женско агънце“. Един мъж дошъл на гости на богаташа, затова той искал да му приготви нещо за ядене. Но вместо да заколи една от своите овце, той взел единственото агънце на бедния човек. Явно Давид помислил, че тази история е истинска, тъй като разгневено извикал: „Онзи, който е извършил това, заслужава да умре!“a Защо? Давид обяснил: „Защото не е проявил състрадание.“ (2–6 стих)