20, 21. (а) Опиши какво видял Илия от входа на пещерата на планината Хорив. (б) Какво научил от проявите на силата на Йехова?

²⁰ Как се отнесъл Йехова към страховете и притесненията на Илия? Ангелът казал на пророка да застане на входа на пещерата. Той го послушал, без да знае какво предстои. Изведнъж задухал силен вятър! От него планините и скалите се разцепвали и най–вероятно се чувал оглушителен грохот. Представи си как Илия се опитва да предпази очите си с ръка, като в същото време стиска здраво тежката си кожена дреха, размятана от вятъра. След това земята се разлюляла и той с мъка успявал да запази равновесие. Земетресение разтърсило цялата местност! Илия едва се бил съвзел от него, когато пламнал силен огън, който го принудил да се прибере в пещерата, за да се скрие от изпепеляващата горещина. (3 Царе 19:11, 12)

²¹ След всяка от тези забележителни природни стихии повествованието ни напомня, че Йехова не бил в тях. Илия знаел, че той не е някакъв митичен бог на природните сили като Ваал, чиито заблудени поклонници го смятали за „ездача на облаците“, или онзи, който дава дъжд. Йехова е източникът на всяка велика сила в природата, но е по–велик от всичко, което е направил. Дори небесата не могат да го поберат! (3 Царе 8:27) Как помогнали на Илия тези прояви на Божията мощ? Спомни си неговите страхове. С Бог като Йехова на своя страна, притежаващ цялата тази изумителна сила, Илия нямало защо да се страхува от Ахав и Йезавел! (Прочети Псалм 118:6.)

22. (а) Как „тихият и спокоен глас“ уверил Илия, че съвсем не е безполезен? (б) Чий бил вероятно този „глас“? (Виж бел. под линия.)

²² След огъня настъпила тишина и Илия чул „тих и спокоен глас“a, който го приканил отново да сподели притесненията си, и той го направил. Вероятно от това му станало по–леко. Но несъмнено пророкът намерил още по–голяма утеха в следващите думи, които чул. Йехова го уверил, че съвсем не е безполезен. По какъв начин? Разкрил му какво възнамерява да предприеме против поклонението на Ваал в Израил. Явно усилията на Илия не били напразни, понеже Бог не се бил отказал от намерението си. Освен това пророкът имал определена роля в него — Йехова му казал да се върне към службата си, като му дал конкретни напътствия. (3 Царе 19:12–17)