Подражавай на вярата им

Той се поучил от грешките си

НА ЙОНА му се искало да може да спре този ужасен шум. Шумът не идвал само от бушуващия вятър, който пронизвал корабните платна, нито пък само от големите като планини вълни, които се блъскали в стените на кораба и заради които корабните греди скърцали силно. Далеч по–лошо за Йона било да чува виковете на моряците, на капитана и неговия екипаж, докато се опитвали да задържат кораба на повърхността. Йона бил сигурен, че всички тези мъже щели да загинат — и то заради него!

Как Йона попаднал в такава ужасна ситуация? Той допуснал сериозна грешка във взаимоотношенията си със своя Бог, Йехова. Какво бил направил? Дали нещата вече не можело да бъдат поправени? От отговорите на тези въпроси можем да научим много. Например разказът за Йона ни помага да видим как дори онези, които имат искрена вяра в Бога, могат да допуснат грешки, и как впоследствие могат да ги поправят.

Пророк от Галилея

Когато мислят за Йона, изглежда хората често се съсредоточават върху неговите недостатъци, като например липсата му на послушание и упоритостта му. Но този мъж притежавал и много положителни качества. Нека не забравяме, че Йона бил избран от Йехова Бог да служи като негов пророк. Йехова нямало да го избере за такава отговорна задача, ако той не бил верен и праведен човек.

От 4 Царе 14:25 научаваме някои неща относно произхода на Йона. Той бил от Гетефер, който се намирал само на 4 километра от Назарет, градът, в който израснал Исус Христос около осем века по–късно.a Йона служел като пророк по време на управлението на Йеровоам II над десетплеменното царство Израил. Илия отдавна вече не бил жив, а неговият наследник, Елисей, умрял при управлението на бащата на Йеровоам. Макар че в миналото Йехова използвал Илия и Елисей, за да премахне поклонението на Ваал, израилтяните отново съзнателно се били отклонили от правилния път. Земята била под управлението на цар, който ‘вършел зло в очите на Йехова’. (4 Царе 14:24, НС) Затова службата на Йона вероятно не била толкова лесна или приятна. Въпреки това той я извършвал вярно.

Но един ден в живота на Йона настъпил драматичен обрат. Той получил назначение от Йехова, което смятал за извънредно трудно. Какво очаквал Йехова от него?

„Стани, иди в големия град Ниневия“

Йехова казал на Йона: „Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.“ (Йона 1:2) Не е трудно да разберем защо това назначение изглеждало толкова плашещо. Ниневия се намирала на около 800 километра на изток и пътуването до нея пеша вероятно щяло да отнеме горе–долу един месец. Но на трудностите, свързани с подобно пътуване, можело да се гледа като на по–лесната част от задачата. В Ниневия Йона трябвало да извести послание на присъда от Йехова срещу асирийците, които били прочути със своето насилие и изключителна жестокост. Щом като дори сред хората от Божия народ нямало голям отклик, какво можел да очаква той от тези езичници? Какво щял да постигне един–единствен служител на Йехова в огромната Ниневия, която си спечелила славата на „град, който пролива кръв“? (Наум 3:1, 7, НС)

Възможно е Йона да е разсъждавал така. Не знаем това. Онова, което знаем е, че той избягал. Йехова му бил наредил да върви на изток, но Йона се отправил на запад и искал да стигне колкото се може по–далече. Той отишъл до брега, до пристанищния град Йопия, където се качил на кораб, пътуващ към Тарсис. Някои учени казват, че Тарсис бил в Испания. Ако това е така, Йона щял да се отдалечи на около 3500 километра от Ниневия. Такова пътуване до другия край на Голямото море — както било наричано Средиземно море по онова време — можело да отнеме цяла година! Йона наистина бил решен на всяка цена да избяга от назначението, което му бил дал Йехова!

Дали това означава, че Йона бил страхливец? Не бива да си правим такова прибързано заключение. Както ще видим, той се отличавал с изключителна смелост. Подобно на нас обаче Йона бил несъвършен човек, който се борел с много недостатъци. (Псалм 51:5) Кой от нас никога не е изпитвал страх от нещо?

Понякога може да изглежда, че Бог иска от нас нещо, което ни се струва трудно, дори невъзможно. Например може да смятаме за плашещо да проповядваме добрата новина за Божието Царство — нещо, което християните са длъжни да правят. (Матей 24:14) Толкова е лесно да забравим основната истина, която изрекъл Исус: „За Бога всичко е възможно.“ (Марко 10:27) Ако понякога забравяме тази истина, вероятно можем да разберем трудното положение, в което се намирал Йона. Какви обаче били последствията от това, че той побягнал?

Йехова поправя своенравния си пророк

Можем да си представим как Йона се качил на този плавателен съд, който вероятно бил финикийски товарен кораб. Той наблюдавал капитана и неговия екипаж, докато се опитват да подготвят кораба за пътуването и да отплават от пристанището. Когато брегът постепенно започнал да се отдалечава и накрая съвсем изчезнал, Йона може да се е надявал, че ще избяга от опасността, от която толкова се страхувал. Но изведнъж ситуацията коренно се променила.

Появили се силни ветрове, бушуващи с кошмарна ярост в морето, причинявайки вълни, сред които дори съвременните кораби биха изглеждали съвсем незначителни. Колко време било необходимо за това този дървен плавателен съд да започне да изглежда малък и крехък, изгубен сред огромните вълни? Дали в този момент Йона разбирал онова, което по–късно записал, а именно, че ‘Йехова направил така, че да задуха силен вятър в морето’? Не знаем отговора на тези въпроси. Йона видял обаче, че моряците започнали да призовават на помощ боговете си, и знаел, че това било напразно. В повествованието, което той записал, се казва следното: „Корабът изглеждаше, че ще се разбие.“ (Йона 1:4; Левит 19:4) А как Йона би могъл да отправи молитва към Бога, от когото се опитвал да избяга?

Чувствайки се безсилен да помогне, Йона слязъл под палубата на кораба и намерил място, където да легне. Там заспал дълбоко.b Капитанът го намерил, събудил го и му казал да се моли на своя бог, както правели всички останали. Убедени, че около тази буря има нещо свръхестествено, моряците хвърляли жребий, за да разберат кой от онези, които били на кораба, бил причината за тези проблеми. Несъмнено сърцето на Йона примряло, когато жребият отхвърлял хората един след друг. Скоро истината била разкрита. Бурята била причинена от Йехова и жребият показал, че това е станало заради Йона! (Йона 1:5–7)

Йона разказал всичко на моряците. Той бил служител на всемогъщия Бог, Йехова. Това бил Богът от когото бягал и когото бил обидил, като изложил всички тях на тази голяма опасност. Мъжете били поразени. Йона можел да види ужаса в очите им. Те го попитали какво трябва да направят с него, за да спасят кораба и живота си. Какво отговорил Йона? Той може би изтръпнал при мисълта да се удави в това студено, бурно море. Но как би могъл да обрече на смърт всички тези мъже, когато знаел, че може да ги спаси? Затова Йона казал: „Вземете ме, та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.“ (Йона 1:12)

Това едва ли са думи на страхливец! Решителният и самопожертвувателен дух, който проявил Йона в този критичен момент, сигурно е трогнал сърцето на Йехова. Тук виждаме каква силна вяра имал Йона. Можем да му подражаваме, когато поставяме благополучието на другите пред собствените си интереси. (Йоан 13:34, 35) Когато виждаме, че някой е в нужда, било то във физическо, емоционално или духовно отношение, дали даваме от себе си, с цел да му помогнем? Колко много радваме Йехова, когато постъпваме така!

Вероятно моряците също били трогнати от думите на Йона, тъй като в началото отказали да го послушат! Те направили всичко възможно, за да излязат от бурята, но безуспешно. Бурята ставала все по–силна. Накрая мъжете видели, че нямат избор. Призовавайки Бога на Йона, Йехова, да прояви милост към тях, те взели пророка и го хвърлили в морето. (Йона 1:13–15)

Йона получава милост и бива избавен

Йона паднал в яростните вълни. Може би за известно време се опитвал да се задържи на повърхността и сред смесицата от пяна и водни пръски видял как корабът бързо се отдалечава. Но мощните вълни залели Йона и го тласнали към дъното. Той потъвал все по–надълбоко и по–надълбоко, усещайки, че всяка надежда е вече изгубена.

След време Йона описал как се чувствал тогава. Мимолетни образи се появявали в ума му. Той с тъга си мислел, че никога повече няма да види хубавия храм на Йехова в Йерусалим. Йона имал усещането, че слиза в дълбините на морето, до основите на планините, където водораслите се увили около него. Изглеждало, че това щял да бъде неговият гроб. (Йона 2:2–6)

Но почакай малко! Наоколо се движело нещо — огромно, тъмно, живо същество. То бързо се насочило право към Йона. Една огромна уста се отворила и погълнала пророка!

Това навярно бил краят. Йона обаче установил нещо изумително. Той все още бил жив! Не бил сдъвкан или смлян, нито пък се задушил. Дъхът на живота все още бил в него, независимо че пророкът се намирал на място, което можело да се превърне в негов гроб. Постепенно Йона бил изпълнен със страхопочитание. Нямало съмнение, че неговият Бог, Йехова, бил „определил една голяма рибаc да погълне Йона“. (Йона 1:17)

Времето минавало — минута след минута, час след час. Там, в най–непрогледния мрак, който някога бил виждал, Йона имал време за размисъл и се помолил на Йехова Бог. Неговата молитва, записана във втора глава на книгата Йона, е забележителна. Тя разкрива, че Йона имал задълбочено познание върху Писанието, защото в нея той често се позовавал на Псалмите. Тази молитва показва също, че Йона притежавал едно стоплящо сърцето качество — признателност. Пророкът завършил с думите: „Ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.“ (Йона 2:9)

Йона научил, че спасението е нещо, което Йехова може да осигури на всеки човек, на всяко място и по всяко време. Дори там, „във вътрешността на рибата“, Йехова намерил и спасил своя изпаднал в беда служител. (Йона 1:17) Единствено Йехова можел да направи така, че един човек да остане жив и здрав три дни и три нощи в корема на голяма риба. Добре е да помним, че Йехова е ‘Богът, в Чиято ръка е дишането ни’. (Даниил 5:23) Ние дължим своето дишане, самото си съществуване, на него. Дали сме признателни за това? Нима тогава Йехова не заслужава да му бъдем послушни?

Какво да кажем за Йона? Дали той се научил да изразява признателността си към Йехова чрез послушание? Да, научил се. След три дни и три нощи рибата занесла пророка направо до брега и ‘избълвала Йона на сушата’. (Йона 2:10) Представи си само — след всичко това дори не се наложило Йона да плува до брега! Разбира се, той трябвало да разбере къде се намира и накъде да тръгне. Не след дълго обаче неговата признателност била подложена на изпитание. В Йона 3:1, 2 се казва: „И Господното слово дойде втори път към Йона и рече: Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.“ Какво щял да направи Йона?

Йона не се поколебал. В повествованието четем: „И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господното слово.“ (Йона 3:3) Да, той се подчинил на Йехова. Очевидно Йона се поучил от грешките си. Ние трябва да подражаваме на неговата вяра и в това отношение. Всеки един от нас е несъвършен и прави грешки. (Римляни 3:23) Но дали се предаваме, или се учим от грешките си, променяйки начина си на живот, така че да принасяме вярна служба на Бога?

Дали Йехова възнаградил Йона за неговото послушание? Несъмнено. Едно от нещата е това, че както изглежда, Йона в крайна сметка научил, че онези моряци останали живи. Бурята утихнала веднага след самопожертвувателната му постъпка и моряците ‘се уплашили от Господа твърде много’ и принесли жертва на Йехова вместо на своите фалшиви богове. (Йона 1:15, 16)

Една друга по–голяма награда се появила много по–късно. Исус говорел за времето, което Йона прекарал в голямата риба, като за пророчески предобраз на времето, през което самият той щял да бъде в гроба, или шеол. (Матей 12:38–40) Колко развълнуван ще бъде Йона да научи за тази благословия, когато бъде възкресен за живот на земята! (Йоан 5:28, 29) Йехова иска да благослови и тебе. Дали и ти подобно на Йона ще се поучиш от грешките си и ще проявяваш послушна и самопожертвувателна нагласа?

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 29]

Йона и критиците

▪ Дали събитията, записани в библейската книга Йона, наистина са се случили? Още от древни времена е имало критици, които са оспорвали това. В днешната ера на висш критицизъм книгата често е отхвърляна като измислица, легенда, мит или плод на въображението. Един писател, живял през XIX век, показал как един духовник обяснил разказа за Йона и голямата риба като странен вид алегория: Йона останал в един хотел в Йопия, наречен „Китът“. Когато Йона нямал достатъчно пари да си плати сметката, собственикът на хотела го изгонил. По този начин Йона ‘влязъл’ в един кит и по–късно бил ‘изхвърлен’ от него. Всъщност изглежда, че решимостта, с която критиците на Библията се стремят „да погълнат“ Йона, е по–голяма от тази на огромната риба!

Защо тази библейска книга поражда толкова много скептицизъм? Защото в нея са описани чудеса. Както изглежда, много критици имат крайния възглед, че чудесата са невъзможни. Но дали подобен начин на мислене наистина е разумен? Запитай се: „Вярвам ли в истинността на първото изречение в Библията?“ То гласи: „В начало[то] Бог създаде небето и земята.“ (Битие 1:1) Милиони мислещи хора по света мъдро приемат тази проста истина. Само по себе си обаче това изказване обхваща много по–големи чудеса от тези, които са описани по–късно в Библията.

Помисли върху следното. Кое от описаните в книгата Йона неща биха били невъзможни за Онзи, който е създал осеяното със звезди небе и цялата съвкупност от чудесата на живота на земята? Дали за него би било невъзможно да предизвика буря, както и да накара една голяма риба да погълне човек, а после да го избълва обратно? За Онзи, който притежава неограничена сила, тези неща изобщо не са трудни. (Исаия 40:26)

Понякога се случват удивителни неща дори и без божествена намеса. Според един източник например през 1758 г. един моряк паднал от кораба си в Средиземно море и бил погълнат от акула. По нея обаче започнали да стрелят с оръдие. Когато я улучили, рибата избълвала моряка, който останал жив и имал съвсем леки наранявания. Ако това е вярно, можем да приемем тази случка за нещо забележително и впечатляващо, но не и за чудо. Нима Бог не би могъл да използва силата си, за да направи дори повече от това?

Скептиците твърдят също, че човек не би могъл да остане жив във вътрешността на една риба в продължение на три дни, без да се задуши. Но хората се оказаха достатъчно умни, за да изобретят бутилки, пълни със сгъстен въздух, които да използват, за да дишат под вода по–продължително време. Дали Бог не би могъл да използва своята безкрайно по–голяма сила и мъдрост, за да запази Йона жив и да поддържа дишането му три дни? Както един от ангелите на Йехова веднъж казал на Мария, майката на Исус, „нищо, казано от Бога, не е невъзможно“. (Лука 1:37)

Какво друго доказателство показва, че книгата Йона съдържа точна история? Описанието, направено от Йона, на кораба и неговия екипаж е подробно и реалистично. В Йона 1:5 се казва, че моряците започнали да изхвърлят нещата, които били на кораба, за да го олекотят. Древните историци и дори равинският закон разкриват, че при лошо време предприемането на подобни мерки било нещо обичайно. Описанието на Ниневия в книгата Йона също съответства на историческите и археологическите открития. И преди всичко, Исус Христос говорел за трите дни, които Йона прекарал в голямата риба, като за пророчески предобраз на времето, през което самият той щял да бъде в гроба. (Матей 12:38–40) Свидетелството на Исус потвърждава, че разказът за Йона е достоверен.

„Нищо, казано от Бога, не е невъзможно.“ (ЛУКА 1:37)

[Снимка на страница 26]

По настояване на Йона моряците го взели и го хвърлили в морето