Пази неопетнеността си!

 1. Как тримата Свидетели, описани в абзаца, остават лоялни на Йехова?

ПРЕДСТАВИ си следните три ситуации със Свидетели на Йехова: 1) Момиче е на училище и учителката кани всички в класа да участват в честването на някакъв празник. Момичето знае, че този празник не е угоден на Бога, затова с уважение отказва. 2) Срамежлив младеж е на служба. Той се сеща, че в следващата къща живее момче от неговото училище, което се е подигравало на Свидетелите на Йехова, но все пак отива и чука на вратата. 3) Мъж работи усилно за прехраната на семейството си и един ден шефът му го кара да направи нещо нечестно или незаконно. С риск да загуби работата си, мъжът обяснява, че трябва да е честен и да спазва закона, защото Бог изисква това от служителите си. (Рим. 13:1–4; Евр. 13:18)

 2. Какви въпроси ще разгледаме и защо?

² Какво качество виждаш в тези Свидетели? Може би забелязваш няколко, например смелост и честност. Но едно от тях е особено ценно и това е неопетнеността. И тримата са лоялни на Йехова и отказват да нарушат стандартите му. Те действат така, защото са неопетнени. Несъмнено Йехова би се гордял с тях, че проявяват това качество. И ние искаме небесният ни Баща да се гордее с нас. Затова нека да обсъдим следните въпроси: Какво е неопетненост? Защо се нуждаем от нея? Как можем да укрепим решимостта си да останем неопетнени в тези трудни времена?

 3. а) Как служителите на Бога показват, че са неопетнени? б) Какви примери ни помагат да разберем значението на неопетнеността?

³ Как служителите на Бога показват, че са неопетнени? Като го обичат всеотдайно и са му изцяло предани, така че волята му да е на първо място във всичко, което правят. Обърни внимание на някои факти. Едно от основните значения на еврейската дума, преведена като „неопетненост“, е „цялостен, без недостатък, здрав“. Например израилтяните принасяли в жертва на Йехова животни и според Закона те трябвало да бъдат „без недостатък“b. (Лев. 22:21, 22) На Божия народ било забранено да принася животно, на което му липсвал крак, ухо, око или което било болно. За Йехова било важно то да е цяло и здраво. (Мал. 1:6–9) И не е трудно да разберем защо. Когато си купуваме нещо, като плодове, книги или инструменти, не искаме да са надупчени или от тях да липсват части; искаме да са цели и здрави. Йехова очаква нещо подобно от нашата любов и лоялност — да не им липсва нищо.

 4. а) Защо несъвършеният човек може да е неопетнен? б) Какво очаква Йехова от нас според Псалм 103:12–14?

⁴ Да смятаме ли тогава, че трябва да сме съвършени, за да сме неопетнени? Все пак може да мислим, че съвсем не сме без недостатък или дори че имаме много слаби страни. Обърни внимание защо няма нужда да се притесняваме. Първо, Йехова не се съсредоточава върху недостатъците ни. В Словото му се казва: „Ако гледаше прегрешенията, о, Ях, Йехова, кой би устоял?“ (Пс. 130:3) Той знае, че сме несъвършени, грешни хора, и щедро ни прощава. (Пс. 86:5) Второ, Йехова знае какви са ограниченията ни и не очаква от нас повече, отколкото можем да правим. (Прочети Псалм 103:12–14.) В какъв смисъл тогава можем да сме цялостни, без недостатък и здрави в неговите очи?

 5. Защо любовта е ключът към неопетнеността?

⁵ Ключът към неопетнеността за служителите на Йехова е любовта. Нашата любов и вярна преданост към небесния ни Баща трябва да са цялостни и непокътнати. Ако любовта ни остане такава дори при изпитание, значи сме неопетнени. (1 Лет. 28:9; Мат. 22:37) Да помислим отново за тримата Свидетели, споменати в началото. На какво се дължат действията им? Дали момичето не обича да се забавлява в училище? Иска ли младежът да бъде засрамен на вратата? Желае ли семейният мъж да загуби работата си? Разбира се, че не. Но те знаят, че Йехова има праведни стандарти, и мислят най–вече какво е угодно на него. Любовта им към небесния им Баща ги подтиква да съобразяват решенията си преди всичко с него. Така те показват своята неопетненост.

 6. а) Защо се нуждаем от неопетненост? б) Защо Адам и Ева не останали неопетнени?

⁶ Защо неопетнеността е толкова важна, че всеки от нас се нуждае от нея? Защото Сатана е отправил обвинение към Йехова и към нас. В Едемската градина този бунтовен ангел сам се превърнал в Сатана, или „Противник“. Той опетнил доброто име на Йехова, намеквайки, че е лош, себелюбив и непочтен Владетел. За съжаление, Адам и Ева подкрепили Сатана, като се разбунтували срещу Йехова. (Бит. 3:1–6) Животът в Едем им давал безброй възможности да засилват любовта си към Йехова. Но когато Сатана отправил обвинението си, любовта им не била „без недостатък“. Възникнал друг въпрос: Ще остане ли някой човек лоялен на Йехова Бог от любов към него? С други думи, способни ли са хората да са неопетнени? Този въпрос бил повдигнат в случая на Йов.

 7. Как Йехова и Сатана гледали на неопетнеността на Йов според Йов 1:8–11?

⁷ Йов живял по времето, когато израилтяните били в Египет. Неговата неопетненост нямала равна. И той бил несъвършен като нас и правел грешки, но Йехова го обичал заради лоялността му. Изглежда, Сатана и преди се бил присмивал на Йехова по повод човешката неопетненост. Затова Йехова насочил вниманието му към Йов. Животът на този мъж изобличавал лъжеца Сатана! Противникът поискал неопетнеността на Йов да бъде изпитана. Йехова вярвал на приятеля си и позволил на Сатана да го подложи на изпитание. (Прочети Йов 1:8–11.)

 8. Как Сатана нападнал Йов?

⁸ Сатана е жесток и е убиец. Той посегнал на притежанията на Йов, като му отнел богатството, служителите и името в обществото. Посегнал на семейството му, вземайки десетте му скъпи деца. След това посегнал и на здравето му, като го поразил с ужасни циреи от главата до петите. Жената на Йов, объркана и обзета от мъка, го карала да се откаже, да прокълне Бога и да умре. Самият Йов искал да умре, но все пак останал верен. После Сатана опитал друг подход. Послужил си с трима приятели на Йов, които дни наред били с него, но никак не го утешили. Вместо това безсърдечно го критикували. Те твърдели, че Бог стои зад проблемите му и изобщо не се вълнува от неопетнеността му. Дори намекнали, че Йов е лош човек, който заслужава случващото му се! (Йов 1:13–22; 2:7–11; 15:4, 5; 22:3–6; 25:4–6)

 9. Какво отказал да направи Йов въпреки изпитанията?

⁹ Как реагирал Йов на всички тези изпитания? Той не бил съвършен. Гневно укорил фалшивите си утешители и говорил думи, лишени от разум, както по–късно признал. Защитавал собствената си праведност повече от Божията. (Йов 6:3; 13:4, 5; 32:2; 34:5) Но дори в най–тежките си моменти Йов отказал да се обърне срещу Йехова Бог. Той отказал да повярва на лъжите на псевдоприятелите си и заявил: „За нищо на света не бих ви нарекъл праведни! Докато дишам, няма да отстъпя от своята неопетненост!“ (Йов 27:5) Това изказване е от голямо значение. Йов не отстъпил и ние можем да направим същото.

10. Как те засяга повдигнатият от Сатана въпрос?

¹⁰ Сатана отправя същите обвинения към всеки от нас. Как точно те засягат те? Той всъщност казва, че не обичаш истински Йехова Бог, че ще спреш да му служиш, за да си спасиш живота, и че неопетнеността ти е лъжлива! (Йов 2:4, 5; Откр. 12:10) Какви чувства събужда това в тебе? Обидно е, нали? Помисли обаче върху следното: Йехова ти вярва достатъчно, за да ти даде невероятна възможност. Той позволява на Сатана да изпита неопетнеността ти, но е уверен, че можеш да я запазиш и да имаш дял в изобличаването на Сатана. Освен това Йехова обещава да ти помогне. (Евр. 13:6) Каква чест е Върховният владетел на Вселената да ти има доверие! Разбираш ли защо неопетнеността е толкова важна? Чрез нея опровергаваме лъжите на Сатана, защитаваме доброто име на Баща си и подкрепяме управлението му. Как можем да запазим това важно качество?

11. Какво можем да научим от Йов?

¹¹ В тези тежки „последни дни“ Сатана засилва атаките си. (2 Тим. 3:1) Как можем да се укрепваме, за да останем неопетнени? Отново примерът на Йов може да ни помогне. Той бил доказал своята неопетненост много преди изпитанията си. Да разгледаме три неща, които можем да научим от него, за да запазим лоялността си.

12. а) Както се посочва в Йов 26:7, 8, 14, как Йов развил страхопочитание и уважение към Йехова? б) Как ние можем да изпълним сърцето си със страхопочитание към Бога?

¹² Йов засилвал любовта си към Йехова, като развивал страхопочитание към него. Той размишлявал за чудесните Божии творения. (Прочети Йов 26:7, 8, 14.) Йов бил възхитен от земята, небето, облаците и гръмотевиците, но съзнавал, че знае много малко за безбройните творения. Той ценял също словото на Йехова, понеже казал: „Пазя думите на устата му.“ (Йов 23:12) Йов дълбоко почитал Йехова и му се възхищавал. Той обичал Баща си и искал да му е угоден. Така решимостта му да остане неопетнен, растяла. Добре е да подражаваме на Йов. Ние знаем много повече за творението от хората по негово време и разполагаме с цялата Библия, за да опознаем истински Йехова. Всичко, което научим, ще изпълни сърцето ни със страхопочитание. Това, от своя страна, ще ни подбуди да обичаме Йехова, да сме му послушни и да засилваме искреното си желание да останем верни. (Йов 28:28)

13–14. а) Според Йов 31:1 как Йов проявявал послушание? б) Как можем да подражаваме на примера на Йов?

¹³ Йов запазвал неопетнеността си, като бил послушен на Йехова. Той знаел, че не може да е лоялен, без да е послушен. Всъщност всеки път, когато проявяваме послушание, засилваме решимостта си да сме верни. Йов полагал усилия да се подчинява на Бога в ежедневието си. Например внимавал как се държи с противоположния пол. (Прочети Йов 31:1.) Като женен мъж, той знаел, че не е редно да проявява романтичен интерес към друга жена освен към своята. Днес светът ни обсипва с неморални изкушения. Ще откажем ли като Йов да обръщаме неподходящо внимание на някого, за когото не сме женени? Ще откажем ли също да гледаме неприлични или порнографски изображения в каквато и да е форма? (Мат. 5:28) Ако проявяваме такъв самоконтрол всеки ден, ще имаме сила да пазим неопетнеността си.

¹⁴ Йов бил послушен на Йехова и в начина, по който гледал на материалните неща. Той разбирал, че да разчита на притежанията си, ще е сериозна грешка, заслужаваща наказание. (Йов 31:24, 25, 28) Светът днес е много материалистичен. Ако развиваме уравновесен възглед за парите и притежанията, както ни съветва Библията, ще засилваме решимостта си да оставаме неопетнени. (Пр. 30:8, 9; Мат. 6:19–21)

15. а) Каква надежда помогнала на Йов да остане неопетнен? б) Защо ще ни е от полза да мислим за надеждата си от Йехова?

¹⁵ Йов запазил неопетнеността си, като мислел за надеждата Бог да го възнагради. Той вярвал, че Бог се вълнува от неопетнеността му. (Йов 31:6) Въпреки изпитанията Йов бил уверен, че накрая Йехова ще го възнагради. Това несъмнено му помогнало да се държи за верността си. Йехова бил толкова доволен от Йов, че го възнаградил богато, докато той още бил несъвършен човек. (Йов 42:12–17; Як. 5:11) А в бъдеще го очаква дори по–голяма награда. Силна ли е надеждата ти, че Йехова ще възнагради твоята неопетненост? Нашият Бог не се е променил. (Мал. 3:6) Ако помним, че той цени лоялността ни, надеждата ни за светло бъдеще ще гори в сърцата ни. (1 Сол. 5:8, 9)

16. На какво трябва да сме решени?

¹⁶ Тогава бъди решен никога да не отстъпваш от своята неопетненост! Понякога може да се чувстваш сам, но всъщност никога не си сам. Ти си сред милионите лоялни хора по света днес, както и сред мъжете и жените от миналото, които запазили неопетнеността си дори с опасност за живота си. (Евр. 11:36–38; 12:1) Нека всеки от нас бъде решен да живее според думите на Йов: „Няма да отстъпя от своята неопетненост!“ И дано неопетнеността ни прославя Йехова завинаги!