Йов издържал — и ние можем да издържим!
„Ето, ублажаваме ония, които са останали твърди.“ — ЯКОВ 5:11.
1. Какво казал един доста възрастен християнин за своите изпитания?
‘ДЯВОЛЪТ ме преследва! Чувствувам се точно както Йов!’ С тези думи А. Х. Макмилън изразил своите чувства пред един близък приятел в централата на Свидетелите на Йехова. На 26 август 1966 г. брат Макмилън завърши своя земен път на 89 години. Той знаеше, че признанието за вярната служба на помазаните християни като него ще ‘следва подир тях’. (Откровение 14:13) Наистина, те веднага ще продължат в службата на Йехова чрез възкресение за безсмъртен живот в небето. Приятелите на брат Макмилън се радваха, че той получи тази награда. В своята преклонна възраст обаче той бе нападнат от различни изпитания, включително здравни проблеми, които го накараха ясно да почувствува опитите на Сатан да наруши неговата лоялност към Бога.
2, 3. Кой бил Йов?
2 Когато брат Макмилън казал, че се чувствува точно както Йов, той говорел за човека, който издържа̀л големи изпитания на вярата. Йов живял в „земята Уз“, вероятно в северна Арабия. Потомък на Ноевия син Сим, той бил поклонник на Йехова. Изпитанията на Йов изглежда са станали някъде в периода между смъртта на Йосиф и времето, когато Моисей доказал, че е праведен. През този период нямало човек на земята, равен на Йов по преданост към Бога. Самият Йехова гледал на Йов като на непорочен, праведен, боящ се от Бога човек. — Йов 1:1, 8.
3 Като „най–големият от всичките жители на изток“, Йов имал много слуги, и добитъкът му наброявал 11 500 глави. Но от най–голяма важност за него били духовните богатства. Подобно на богоугодните бащи днес, Йов най–вероятно е учел своите седем сина и три дъщери за Йехова. Дори след като те вече не живеели в неговия дом, той действувал като семеен свещеник, принасяйки жертви за тях — в случай, че са съгрешили. — Йов 1:2–5.
4. (а) Защо преследваните християни трябва да помнят примера на човека Йов? (б) Какви въпроси ще разгледаме във връзка с Йов?
4 Йов е човек, чийто пример е добре да помнят преследваните християни, за да се подсилят за търпелива издръжливост. „Ето — писал ученикът Яков, — ублажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.“ (Яков 5:11) Подобно на Йов, помазаните последователи на Исус и днешното „голямо множество“ се нуждаят от издръжливост, за да се преборят с изпитанията на вярата. (Откровение 7:1–9) И така, какви изпитания издържал Йов? Защо се появили те? И каква полза можем да извлечем от неговите преживявания?
Един спорен въпрос от изключителна важност
5. Какво ставало в небето, без Йов да знае за това?
5 Без Йов да знае за това, един голям спорен въпрос скоро щял да бъде повдигнат в небето. Един ден ‘дошли Божиите синове да се представят пред Господа’. (Йов 1:6) Божият единороден син, Словото, също присъствувал. (Йоан 1:1–3) Присъствували и праведните ангели, и непокорните ангелски ‘божи синове’. (Битие 6:1–3) Сатан бил там, тъй като изгонването му от небето щяло да стане едва след установяването на Царството през 1914 г. от н.е. (Откровение 12:1–12) В дните на Йов, Сатан повдигнал един спорен въпрос от изключителна важност. Той поставил под въпрос правото на Йехова да упражнява върховна власт над всички Свои създания.
6. Какво се опитвал да направи Сатан, и как оклеветил той Йехова?
6 „От где идеш?“ — попитал Йехова. Сатан отговорил: „От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.“ (Йов 1:7) Той търсел кого да погълне. (1 Петър 5:8, 9) Чрез нарушаване на лоялността на хората, служещи на Йехова, Сатан щял да се опита да докаже, че никой нямало да се покорява напълно на Бога от любов. Приемайки спорния въпрос, Йехова попитал Сатан: „Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ (Йов 1:8) Йов отговарял на божиите стандарти, които имали предвид неговото несъвършенство. (Псалм 103:10–14) Но Сатан язвително отвърнал: „Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имотът му се е умножил на земята.“ (Йов 1:9, 10) По този начин Дяволът оклеветил Йехова, като подметнал, че никой не Го обича и не му се покланя заради самия Него, но че Той подкупва създанията да Му служат. Сатан твърдял, че Йов служел на Бога заради егоистична изгода, а не от любов.
Сатан в атака!
7. По какъв начин Дяволът предизвикал Бога, и как отговорил Йехова?
7 „Но — казал Сатан — сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.“ Как щял да отговори Бог на такова оскърбително предизвикателство? „Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка.“ Дяволът казал, че всичко, което Йов притежавал, било благословено, умножено и закриляно. Бог позволил Йов да страда, обаче тялото му не трябвало да бъде докосвано. Решен да върши зло, Сатан напуснал събирането. — Йов 1:11, 12.
8. (а) Какви материални загуби претърпял Йов? (б) Каква била истината за ‘огъня от Бога’?
8 Скоро сатанската атака започнала. Един от слугите на Йов му съобщил тази лоша новина: „Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа.“ (Йов 1:13–15) Оградата била вдигната от имота на Йов. Почти веднага демонската сила била приложена директно, тъй като друг слуга донесъл: „Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна.“ (Йов 1:16) Каква дяволска постъпка — всичко било направено да изглежда така, сякаш Бог е виновен за тези бедствия, които се струпали върху неговия собствен служител! Тъй като мълнията пада от небето, лесно можело да бъде обвинен той, но в действителност огънят идвал от демоничен източник.
9. Как се отразило икономическото разорение на взаимоотношенията на Йов с Бога?
9 Сатан продължавал атаката — ето че друг слуга съобщил, че халдейците откарали камилите на Йов и убили всички останали слуги. (Йов 1:17) Въпреки че по този начин Йов претърпял икономическо разорение, това не развалило неговите взаимоотношения с Бога. Би ли могъл ти да издържиш големи материални загуби, без да нарушиш своята лоялност към Йехова?
Идва още по–трагичен удар
10, 11. (а) Какво се случило с десетте деца на Йов? (б) След трагичната смърт на своите деца, как гледал Йов на Йехова?
10 Дяволът не бил приключил с Йов. Още един слуга съобщил: „Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най–стария си брат, ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.“ (Йов 1:18, 19) Някой неинформиран човек би могъл да каже, че опустошението, причинено от този вятър, било ‘дело на Бога’. Но всъщност демонска сила засегнала Йов в особено чувствителна точка.
11 Съсипан от скръб, Йов ‘раздрал дрехата си, и обръснал главата си, и като паднал на земята се поклонил’. Чуй обаче неговите думи. „Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.“ Повествованието допълва: „Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.“ (Йов 1:20–22) Сатан още веднъж бил победен. А ако ние трябва да преживеем тежка загуба и скръб като служители на Бога? Неегоистичната отдаденост на Йехова и упованието в него могат да ни дадат възможност да издържим и да запазим своята лоялност така, както направил това Йов. Помазаните и техните съобщници, които имат земна надежда, със сигурност могат да извлекат утеха и сили от този разказ за издръжливостта на Йов.
Спорният въпрос се нажежава
12, 13. Какво изискал Сатан при едно друго събиране в небето, и как отговорил Бог?
12 Скоро Йехова свикал друго събиране в небесните селения. Йов бил вече без деца, обеднял, изглеждащ като наказан от Бога, но лоялността му била непокътната. Разбира се, Сатан нямало да признае, че неговите обвинения срещу Йехова и Йов били погрешни. Сега ‘божиите синове’ щели да чуят доводите и опровержението, когато Йехова щял да притисне Дявола така, че да доведе спорния въпрос до разрешение.
13 Извиквайки Сатан на отчет, Йехова попитал: „От где идеш?“ Какъв бил отговорът? „От обикаляне земята и от ходене насам–натам по нея.“ Йехова отново насочил вниманието към своя непорочен, правдив, боящ се от Бога служител Йов, който все още твърдо поддържал своята лоялност. Дяволът отговорил: „Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си. Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.“ Тогава Бог казал: „Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.“ (Йов 2:2–6) Подмятайки, че Йехова все още не е вдигнал всички защитни бариери, Сатан изискал докосване до костите и месата на Йов. На Дявола не било позволено да убие Йов; но Сатан знаел, че физическата болест ще му причини болка, и това щяло да създаде впечатлението, че Йов преживява наказание от Бога за тайни грехове.
14. С какво Сатан поразил Йов, и защо никой човек не можел да донесе облекчение на страдалеца?
14 Отпратен от това събиране, Сатан продължил с жестоко задоволство своята атака. Той поразил Йов с „лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му“. Какви страдания само търпял Йов, когато седял в пепелта и се чешел с чиреп от глинен съд! (Йов 2:7, 8) Никой човешки лекар не би могъл да го облекчи в това ужасно болезнено, отвратително и унизително страдание, тъй като то било причинено от сатанска сила. Само Йехова можел да излекува Йов. Ако ти си боледуващ служител на Бога, никога не забравяй, че Бог може да ти помогне да издържиш, и може да ти даде живот в един свободен от болести нов свят. — Псалм 43:1–3; Исаия 33:24.
15. Какво подканила да направи Йов неговата жена, и каква била неговата реакция?
15 Накрая жената на Йов казала: „Още ли държиш правдивостта си [лоялността си — NW]? Похули Бога и умри.“ „Лоялността“ предполага безупречна преданост, и тя може би е говорила саркастично, за да накара Йов да похули Бога. Но той отвърнал: „Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото?“ Дори и този ход на Сатан не сполучил, тъй като ни се казва: „Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“ (Йов 2:9, 10) Представи си, че имаме противопоставящи се членове на семейството, които ни казват, че е глупаво да се съсипваме в християнски занимания и ни подканят да се откажем от Йехова Бог. Подобно на Йов ние можем да издържим такова изпитание, защото обичаме Йехова и желаем да възхваляваме неговото свято име. — Псалм 145:1, 2; Евреи 13:15.
Трима безочливи измамници
16. Кои дошли уж да утешат Йов, но как Сатан манипулирал тези мъже?
16 Това, което се оказало друг сатански план, били трима „приятели“, дошли уж да утешават Йов. Единият бил Елифаз, вероятно потомък на Авраам чрез Исав. Тъй като Елифаз започнал да говори пръв, несъмнено той е бил най–възрастният. Там бил също Валдад, потомък на Шуах — един от синовете на Авраам, които му родила Хетура. Третият мъж бил Софар, наричан наамец, за да се идентифицира неговото семейство или място на живеене, може би в северозападна Арабия. (Йов 2:11; Битие 25:1, 2; 36:4, 11) Подобно на онези, които се опитват днес да накарат Свидетелите на Йехова да се откажат от Бога, това трио било манипулирано от Сатан с цел да бъде накаран Йов да се признае за виновен по фалшиви обвинения и да наруши своята лоялност.
17. Какво направили тримата посетители, и какво не направили те в продължение на седем дни и седем нощи?
17 Тримата направили голямо представление за проява на съчувствие, като плакали, раздрали си дрехите и посипали пръст върху главите си. Но след това седели с Йов седем дни и седем нощи без да произнесат и една дума на утеха! (Йов 2:12, 13; Лука 18:10–14) Тези трима безочливи измамници били дотолкова лишени от духовност, че нямали нищо утешаващо, което да кажат за Йехова и неговите обещания. Но те си правели погрешни заключения и били готови да ги използуват срещу Йов, веднага след като изпълнили формалностите по проявата на скръб. Интересно е да се отбележи, че преди да свърши седемдневното мълчание, младият мъж Елиу седнал на разстояние, от което да може да чува.
18. Защо Йов търсел успокоение в смъртта?
18 Най–накрая Йов нарушил мълчанието. Като не получил утеха от тримата посетители, той проклел деня на своето раждане, и се чудел защо е бил продължен окаяният му живот. Той търсел успокоение в смъртта, не можейки дори да си представи, че би могъл някога отново да има истинска радост преди да умре, тъй като сега бил изоставен, съкрушен и тежко болен. Но Бог нямало да допусне Йов да бъде наранен до смърт. — Йов 3:1–26.
Обвинителите на Йов атакуват
19. В какви отношения Елифаз несправедливо обвинил Йов?
19 Елифаз говорил пръв в трите тура на дискусията, която била следващото изпитание на лоялността на Йов. В своята първа реч Елифаз попитал: „Где са били изтребени правдивите?“ Той направил заключението, че Йов трябва да е извършил някакво зло, щом получава наказание от Бога. (Йов 4, 5) В своята втора реч Елифаз се присмял над мъдростта на Йов и попитал: „Що знаеш ти, което ние не знаем?“ Елифаз подметнал, че Йов се опитва да представи себе си като превъзхождащ Всемогъщия. Завършвайки своята втора атака, той обрисувал Йов като виновен в отстъпничество, продажничество и измама. (Йов 15) В последната си реч Елифаз несправедливо обвинил Йов в много престъпления — в това, че изнудвал хората, че не давал хляб и вода на нуждаещите се и че угнетявал вдовици и сирачета. — Йов 22.
20. Какво представлявали атаките на Валдад към Йов?
20 Започвайки като втори във всеки от трите тура на дискусията, Валдад обикновено следвал главната тема, поставена от Елифаз. Изказванията на Валдад били по–кратки, но по–хапливи. Той дори обвинил децата на Йов, че вършили зло и затова заслужили смърт. За погрешните си разсъждения той използувал следната илюстрация: както папирусите и тръстиките изсъхват и умират без вода, така е и с „всички, които забравят Бога“. Това изявление е вярно, но то не се отнасяло за Йов. (Йов 8) Валдад определил нещастията на Йов като такива, които идват върху нечестивите. (Йов 18) В своето кратко трето изказване Валдад твърдял, че човек е ‘гадина’ и ‘червей’, и следователно е нечист пред Бога. — Йов 25.
21. В какво Софар обвинил Йов?
21 Софар бил трети поред в дискусията. Общо взето, неговите разсъждения следвали тези на Елифаз и Валдад. Софар обвинил Йов в порочност и го подканил да се откаже от грешните си практики. (Йов 11, 20) След двата тура Софар спрял да говори. Той нямал какво да добави в третия тур. През цялото време обаче Йов смело отговарял на своите обвинители. Например, в един момент той казал: „Окаяни утешители сте всички. Свършват ли се празните думи?“ — Йов 16:2, 3.
Ние можем да издържим
22, 23. (а) Както в случая с Йов, как Дяволът може да се опитва да пречупи нашата лоялност към Йехова Бог? (б) Въпреки че Йов издъ̀ржал на различни изпитания, какво можем да попитаме относно неговата нагласа?
22 Подобно на Йов, ние можем да се изправим пред повече от едно изпитание наведнъж, и Сатан може да използува обезсърчението или други фактори в стремежа си да пречупи нашата лоялност. Той може да се опита да ни обърне срещу Йехова, ако преживяваме икономически затруднения. Ако почине наш близък, или ако сме в болестно състояние, Сатан може да се стреми да ни предизвика да обвиним Бога. Подобно на приятелите на Йов, някой може дори несправедливо да ни обвини. Както отбелязал брат Макмилън, Сатан може да ни ‘преследва’, но ние можем да издържим.
23 Както видяхме дотук, Йов издъ̀ржал на различните си изпитания. Обаче дали той просто търпял? Дали в действителност бил със сломен дух? Нека да видим дали Йов наистина загубил цялата си надежда.
Как би отговорил?
◻ Какъв голям спорен въпрос повдигнал Сатан по времето на Йов?
◻ По какви начини Йов бил изпитан до крайна степен?
◻ В какво тримата „приятели“ обвинили Йов?
◻ Както в случая на Йов, как Сатан може да се опита да пречупи нашата лоялност към Йехова?
[Снимка на страница 10]
А. Х. Макмилън