Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Йов
ПАТРИАРХЪТ Йов живее в земята Уз (на днешния Арабски полуостров). По същото време в Египет живеят много израилтяни. Макар че не е израилтянин, Йов се покланя на Йехова Бог. В Библията се казва за него: „Няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото.“ (Йов 1:8) Вероятно става дума за периода между дните на Йосиф, синът на Яков, и дните на пророк Моисей — двама забележителни служители на Йехова.
Моисей, за когото се смята, че написал книгата Йов, може би научил за Йов, когато живял 40 години в Мадиамската земя, намираща се близо до земята Уз. Навярно Моисей бил чул за последните години от живота на Йов, когато израилтяните били недалече от Уз към края на четирийсетте години, през които били в пустинята.a Разказът за Йов е изложен така чудесно в писмена форма, че е смятан за един от шедьоврите на литературата. Но той е нещо повече от това. В него са дадени отговорите на такива въпроси като: Защо добрите хора страдат? Защо Йехова позволява злото да съществува? Могат ли несъвършените хора да запазят моралната си безкомпромисност спрямо Бога? Като част от вдъхновеното Слово на Бога, посланието в книгата Йов е живо и оказва силно въздействие дори и днес. (Евреи 4:12)
„ДА ПОГИНЕ ДЕНЯТ, В КОЙТО СЕ РОДИХ“
Един ден Сатана оспорва пред Бога моралната безкомпромисност на Йов. Йехова приема предизвикателството и позволява на Сатана да причини на Йов много беди. Но Йов отказва да „похули Бога“. (Йов 2:9)
При Йов идват неговите трима приятели, за да „го съжалят“. (Йов 2:11) Те стоят при него, без да кажат и една дума, докато Йов накрая нарушава мълчанието, като казва: „Да погине денят, в който се родих.“ (Йов 3:3) Той иска да бъде като децата, „които видело не са видели“, или които са мъртвородени. (Йов 3:11, 16)
Отговори на библейски въпроси:
1:4: Дали децата на Йов празнували рождени дни? Не. На езика на оригинала думите „ден“ и „рожден ден“ са различни и имат различно значение. (Битие 40:20) В Йов 1:4 думата „ден“ е използвана в смисъл на интервал от време, от изгряването на слънцето до залязването му. Явно всяка година седемте синове на Йов провеждали едно седемдневно семейно събиране. Като се редували, всеки син бил домакин на угощението, което ставало в неговия дом, „на неговия ден“.
1:6; 2:1: На кого било позволено да се представя пред Йехова? Сред онези, които отивали да се представят пред Йехова, били Божият единороден син — Словото, верните ангели и бунтовните ангелски „Божии синове“, включително Сатана Дяволът. (Йоан 1:1, 18) Сатана и демоните му били изхвърлени от небесата малко след установяването на Божието Царство през 1914 г. (Откровение 12:1–12) Като им позволил да се представят пред него, Йехова насочил вниманието на всички духовни създания към предизвикателството, което Сатана отправил, и към повдигнатите въпроси.
1:7; 2:2: Дали Йехова говорел директно със Сатана? Библията не дава много подробности относно това как Йехова общува с духовните създания. Пророк Михей обаче получил видение, в което видял един ангел да разговаря директно с Йехова. (3 Царе 22:14, 19–23) Следователно Йехова говорел на Сатана без посредник.
1:21: В какъв смисъл Йов могъл да се върне в „утробата на майка си“? Тъй като Йехова Бог създал човека „от пръст из земята“, думата „майка“ е използвана тук във фигуративен смисъл и се отнася за земята. (Битие 2:7)
2:9: В какво умствено състояние може да е била жената на Йов, когато казала на мъжа си да похули Бога и да умре? Жената на Йов понесла същата загуба като мъжа си. Сигурно тя изпитвала болка, като виждала как нейният някога здрав и енергичен съпруг е повален от една отвратителна болест. Тя била загубила и скъпите си деца. Поради всичко това тя може да е била разстроена до такава степен, че да забрави какво било най–важното — взаимоотношенията им с Бога.
Поуки за нас:
1:8–11; 2:3–5. Както се вижда от примера на Йов, освен правилни действия и реч, моралната безкомпромисност изисква правилни подбуди в службата за Йехова.
1:21, 22. Като оставаме лоялни на Йехова и при благоприятни, и при неблагоприятни обстоятелства, ние можем да докажем, че Сатана е лъжец. (Притчи 27:11)
2:9, 10. Като Йов, и ние трябва да устояваме твърдо във вярата, дори ако членовете на нашето семейство не ценят духовните ни цели или ни оказват натиск да направим компромис с вярата си или да се откажем от нея.
2:13. Приятелите на Йов не казали нищо утешаващо относно Бога и неговите обещания, защото нямали духовна нагласа.
„НЯМА ДА ОТХВЪРЛЯ МОРАЛНАТА СИ БЕЗКОМПРОМИСНОСТ“
Основната мисъл, която тримата приятели на Йов подчертават в своите речи, е, че Йов трябва да е направил нещо много лошо, щом Бог го наказва толкова сурово. Елифаз започва да говори пръв. След него е Валдад, който използва по–хапливи думи. А Софар говори дори с още по–голямо презрение.
Йов не се съгласява с лъжливите разсъждения на своите посетители. Понеже не разбира защо Бог позволява той да страда, Йов започва да се оправдава. Въпреки това той обича Бога и възкликва: „Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си [моралната си безкомпромисност — НС] от мене.“ (Йов 27:5)
Отговори на библейски въпроси:
7:1; 14:14: Какво се има предвид с израза „воюване“, или „принудителен труд“ (НС)? Страданията на Йов били толкова големи, че за него животът бил като тежък и мъчителен принудителен труд. В Йов 10:17, СИ, изразът „бедите, една след друга“ може да се предаде и като „една смяна на принудителен труд след друга“. Тъй като времето, което някой прекарва в шеол, от смъртта до възкресението си, е принудителен период, Йов го сравнил с принудителен труд.
7:9, 10; 10:21; 16:22: Дали тези изказвания показват, че Йов не вярвал във възкресението? В тези стихове става дума за онова, което щяло да се случи с Йов в близкото бъдеще. Но какво имал предвид той? Може би Йов смятал, че като умре, никой от неговите съвременници нямало да го вижда. От тяхна гледна точка той нямало да се върне в дома си, нито щял да получи признание, докато не дойде определеното от Бога време. Навярно Йов имал предвид също, че никой не може да се върне от шеол сам, със собствени сили. Това, че Йов се надявал на бъдещо възкресение, се вижда ясно от Йов 14:13–15.
10:10: Как Йехова ‘излял Йов като мляко и го съсирил като сирене’? Този стих е поетично описание на това как Йов бил образуван в утробата на майка си.
19:20: Какво имал предвид Йов с думите „отървах се само с кожата на зъбите си“? Като казал, че се отървал с кожата на нещо, което очевидно няма кожа, Йов може би имал предвид, че едвам се отървал, разминал се на косъм от смъртта.
Поуки за нас:
4:7, 8; 8:5, 6; 11:13–15. Не бива прибързано да правим заключението, че ако човек е връхлетян от нещастие, това означава, че той жъне онова, което е посял, и че няма Божието одобрение.
4:18, 19; 22:2, 3. Нашият съвет трябва да бъде основан на Божието Слово, а не на лично мнение. (2 Тимотей 3:16)
10:1. Огорчението заслепило Йов, затова той не мислел, че можело да има други причини за страданията му. Ние не бива да се огорчаваме, когато изпитваме страдания, защото ясно разбираме на какви въпроси трябва да бъде даден отговор.
14:7, 13–15; 19:25; 33:24. На каквото и изпитание да ни подложи Сатана, надеждата за възкресение може да ни подкрепя.
16:5; 19:2. Нашите думи трябва да насърчават и укрепват другите, а не да ги съкрушават. (Притчи 18:21)
22:5–7. Съветът, даден въз основа на обвинения, за които липсват солидни доказателства, е безполезен и навреждащ.
27:2; 30:20, 21. Моралната безкомпромисност не изисква съвършенство. Йов погрешно критикувал Бога.
27:5. Единствено Йов можел да отхвърли своята морална безкомпромисност, защото моралната безкомпромисност зависи от любовта на човека към Бога. Затова ние трябва да развиваме силна любов към Йехова.
28:1–28. Човекът знае къде са съкровищата на земята. Когато ги търси, неговата изобретателност го отвежда до подземни пътеки, които никоя хищна птица с остро зрение не може да види. Но богоугодната мъдрост идва от страха от Йехова.
29:12–15. Ние трябва да проявяваме охотно любеща милост към нуждаещите се.
31:1, 9–28. Йов ни е оставил пример, като не флиртувал, не прелюбодействал, не се отнасял несправедливо и безмилостно към другите, не бил материалист, нито идолопоклонник.
‘КАЯ СЕ В ПРЪСТ И ПЕПЕЛ’
Един млад човек, който се казва Елиу, наблюдава и търпеливо слуша разискването. Сега той започва смело да говори, като поправя Йов и неговите трима мъчители.
Когато Елиу свършва да говори, Йехова отговаря от една буря. Той не обяснява защо Йов понася страдания. Но като задава поредица от въпроси, Всемогъщият Бог помага на Йов да осъзнае огромната му сила и великата му мъдрост. Йов признава, че е говорил, без да разбира, като казва: „Затова отричам се от думите си, и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:6) Когато изпитанието на Йов свършва, неговата морална безкомпромисност е възнаградена.
Отговори на библейски въпроси:
32:1–3: Кога дошъл Елиу? Щом като изслушал речта на другите, сигурно Елиу бил седнал наблизо, така че да може да ги чува. Това станало известно време преди Йов да започне да говори, прекратявайки седемдневното мълчание на тримата си приятели. (Йов 3:1, 2)
34:7: В какъв смисъл Йов бил като човек, „който укорява Бога, както пие вода“? В своето страдание Йов бил склонен да приеме укорите на тримата си посетители като насочени към него самия, макар че те всъщност говорили против Бога. (Йов 42:7) Така той приемал укорите, както някой, който жадно пие вода.
Поуки за нас:
32:8, 9. Мъдростта не се придобива просто с годините, а чрез разбиране на Словото на Бога и ръководството на неговия дух.
34:36. Можем да докажем моралната си безкомпромисност, когато по един или друг начин бъдем ‘изпитани докрай’.
35:2. Елиу слушал внимателно и посочил какъв е истинският проблем, преди да започне речта си. (Йов 10:7; 16:7; 34:5) Преди да дадат съвет, християнските старейшини трябва внимателно да слушат, да съберат фактите и да разберат ясно основния проблем. (Притчи 18:13)
37:14; 38:1 — 39:30. Като размишляваме върху чудесните дела на Йехова — доказателство за неговата сила и мъдрост, това ни смирява и ни помага да видим, че реабилитирането на неговото върховенство е много по–важно от личните ни интереси. (Матей 6:9, 10)
40:1–4. Когато сме склонни да се оплакваме от Всемогъщия, трябва ‘да сложим ръката си на устата си’.
40:15 — 41:34. Само каква сила притежават хипопотамът (речният кон) и крокодилът (левиатан)! За да издържаме в службата на Бога, ние също се нуждаем от сила, идваща от Създателя на тези силни животни. Той е онзи, който ни дава сили. (Филипяни 4:13)
42:1–6. Като чул думите на Йехова и като му била припомнена проявата на неговата сила, Йов ‘видял Бога’, в смисъл че разбрал истината за него. (Йов 19:26) Това поправило неговото мислене. Когато сме поправяни чрез Библията, трябва с готовност да признаем грешката си и да направим промени.
Проявявай издръжливост като „издръжливостта на Йов“
В книгата Йов ясно се показва, че не Бог, а Сатана е отговорен за човешките страдания. Това, че Бог допуска злото на земята, ни предоставя възможност да дадем личен отговор относно това на чия страна сме застанали в спорните въпроси за върховенството на Йехова и за нашата морална безкомпромисност.
Подобно на Йов, всички, които обичат Йехова, ще бъдат изпитани. Разказът за Йов ни вдъхва увереност, че ние можем да издържим. Той ни напомня, че нашите проблеми няма да продължават вечно. Яков казва: „Чухте за издръжливостта на Йов и видяхте какъв завършек даде Йехова.“ (Яков 5:11) Йехова възнаградил Йов за това, че запазил моралната си безкомпромисност. (Йов 42:10–17) Каква прекрасна надежда имаме пред нас — вечен живот в рай на земята! Затова нека и ние като Йов бъдем решени да запазим своята морална безкомпромисност. (Евреи 11:6)
[Бележки под линия]
a Книгата Йов обхваща период от над 140 години, между 1657 и 1473 г. пр.н.е.
[Снимка на страница 16]
Какво можем да научим от „издръжливостта на Йов“?