Защо Библията е вдъхновен дар от Бога

БИБЛИЯТА казва, че „Бог е любов“ и че той притежава мъдрост и сила. (1 Йоан 4:8; Йов 12:13; Исаия 40:26) Тя ни казва, че „всичките Му пътища са прави [справедливи — NW]“. (Второзаконие 32:4) Според Библията Бог също проявява такива качества, като милост и съчувствие. — Изход 34:6; Римляни 9:15.

И понеже Библията показва, че Йехова Бог притежава тези качества, тя приближава търсещите хора към него. Тази книга говори за сътворението, за произхода на греха и смъртта, и за начина за примирение с Бога. Тя представя една завладяваща надежда за възстановен рай на земята. Но всичко това има стойност само ако може да се докаже, че Библията е вдъхновен дар от Бога.

Библията и науката

Библията последователно е триумфирала над критицизма. Например, когато бива четена непредубедено, тя се оказва в хармония с истинската наука. Разбира се, Библията е била приготвена като духовен наръчник, а не като научен учебник. Но нека видим дали Библията е в съгласие с научните факти.

Анатомия: Библията казва точно, че ‘всичките удове [членове, части]’ на човешкия зародиш са били „записани“. (Псалм 139:13–16, „Български превод на Библията“, 1874 г.) Мозъкът, сърцето, дробовете, очите — тези и всички останали части на тялото са ‘записани’ в генетичния код на оплодената яйцеклетка в утробата на майката. В този код се съдържа вътрешният график за появата на всяка една част в правилната последователност. И помисли си само! Този факт за развитието на човешкото тяло е бил записан в Библията почти 3000 години преди учените да открият генетичния код!

Животинският свят: Според Библията „дивият заек . . . прежѝвя“. (Левит 11:6) Франсоа Бурлие (The Natural History of Mammals [„Естествена история на бозайниците“], 1964, стр. 41) казва: „Навикът на ‘рефекцията’, или прекарването на храната през червата два пъти вместо само веднъж, изглежда е общо явление за питомните и дивите зайци. Питомните зайци обикновено поемат и гълтат без дъвкане своите нощни изпражнения, които на сутринта съставляват половината от общото съдържание на стомаха. При дивия заек рефекцията се извършва два пъти дневно, и същият навик се съобщава за европейския див заек.“ Във връзка с това, книгата Mammals of the World [„Бозайниците в света“] (от Е. П. Уокър, 1964, том II, стр. 647) казва: „Това може би е подобно на ‘преживянето’ у преживните бозайници.“

Археология: Библейските царе, градове и народи оживяват с откриването на глинени таблички, керамика, надписи и други подобни. Например, народ като хетейците, споменати в Писанията, наистина е съществувал. (Изход 3:8) В своята книга The Bible Comes Alive [„Библията оживява“], сър Чарлс Марстън казва: „Онези, които разклатиха популярната вяра в Библията и подкопаха нейния авторитет, сега на свой ред биват подкопавани от доказателствата, които излизат на бял свят, и техният авторитет е унищожен. Лопатата изтиква деструктивния критицизъм от областта на съмнителните факти в областта на явната измислица.“

Археологията подкрепя Библията в много отношения. Например, открития потвърждават местата и имената, които се намират в Битие, 10 глава. При изкопни работи беше открит халдейският град Ур — търговският и религиозен център, в който бил роден Авраам. (Битие 11:27–31) Над извора Гион в югоизточната част на Йерусалим, археолозите откриха евусейската крепост, превзета от цар Давид. (2 Царе 5:4–10) Силоамският надпис, издълбан на края на тунела — или акведукта — на цар Езекия, бил открит през 1880 г. (4 Царе 20:20) За падането на Вавилон под атаката на Кир Велики през 539 г. пр.н.е., е съобщено в Набонидовата хроника, която била намерена при разкопки през 19–и век от н.е. Подробностите от книгата на Естир бяха потвърдени от надписите от Персепол и откриването на двореца на цар Ксеркс (Асуир) край Шушан, или Суса, между 1880 и 1890 г. от н.е. Един надпис, намерен през 1961 г. в развалините на римски театър в Кесария, доказа съществуването на римския управител Понтий Пилат, който изпратил Исус на позорния стълб. — Матей 27:11–26.

Астрономия: Преди около 2700 години — много преди човечеството като цяло да знае, че земята е кръгла, — пророкът Исаия писал за „Онзи, който седи над кръга на земята.“ (Исаия 40:22) Еврейската дума чугх, преведена тук като „кръг“, може да бъде предадена и като „сфера“. (A Concordance of the Hebrew and Chaldee Scriptures [„Азбучен указател на еврейските и халдейските писания“], от Б. Дейвидсън) Освен това „кръгът“ на земния хоризонт се вижда ясно от космоса и понякога при самолетни полети на голяма височина. Между другото, Йов 26:7 казва, че Бог „окача земята на нищо“. Това е вярно, тъй като астрономите знаят, че земята няма никаква видима опора.

Ботаника: Някои хора правят погрешното заключение, че Библията е неточна, защото Исус Христос нарекъл „синаповото зърно“ „по–малко от всичките семена“. (Марко 4:30–32) Вероятно Исус имал предвид семето на черния синап (Brassica nigra или Sinapis nigra), което е само около 1–1,6 мм в диаметър. Макар че съществуват по–малки семена, като например малките като прашинки семена на орхидеята, Исус не разговарял с хора, които отглеждат орхидеи. Онези галилейски мъже знаели, че от различните видове семена, засявани от местните земеделци, синаповото зърно било най–малкото. Исус говорел за Царството, а не преподавал урок по ботаника.

Геология: Известният геолог Уолас Прат казал относно повествованието на Библията за сътворението: „Ако на мен, като геолог, ми беше възложено да обясня накратко съвременните идеи за произхода на земята и развитието на живота на нея, пред обикновени хора–овчари, каквито са били племената, за които е била предназначена книгата Битие, едва ли бих могъл да направя нещо по–добро от това да следвам твърде отблизо езика на първата глава на Битие.“ Прат отбелязъл, че последователността на събитията в Битие — произхода на океаните, появяването на сушата, след това появата на живота в моретата, на птиците и бозайниците — представлява по същество последователността на основните раздели на геологичните епохи.

Медицина: В своята книга The Physician Examines the Bible [„Лекарят изследва Библията“], С. Раймър Смит пише: „За мен е много учудващо, че Библията е толкова акуратна от медицинска гледна точка. . . . Там, където е споменато някакво лечение, например на циреи, рани и др., то е правилно дори и според съвременните стандарти. . . . Много суеверия и до днес са разпространени сред огромен брой хора — например, че див кестен в джоба предпазва от ревматизъм; че пипането на крастави жаби причинява брадавици; че увиването на червен вълнен плат около врата лекува болно гърло; че носенето на торбичка, пълна със смолата асафетида, предпазва от болести; че щом едно дете е болно, то непременно има глисти и др., но нито едно такова изказване не се намира в Библията. Това само по себе си е нещо забележително и за мен е още едно доказателство за божествения произход на Библията.“

Достоверна в историческите детайли

В своята книга A Lawyer Examines the Bible [„Един адвокат изследва Библията“], адвокатът Ъруин Х. Линтън отбелязва: „Докато романите, легендите и фалшификатите се стараят да поставят събитията, за които разказват, в някакво далечно място и в някакво неопределено време, като по този начин нарушават първия принцип, който ние като адвокати научаваме за добрата пледоария, тоест, че ‘изявлението трябва да посочи времето и мястото’, то библейското повествование ни дава датата и мястото на съобщаваните неща с най–голяма точност.“

За да докаже това твърдение, Линтън цитира Лука 3:1, 2. Там евангелският писател споменава седем управника, за да определи времето, по което Исус започнал службата си. Обърни внимание на подробностите, дадени от Лука в тези думи: „В петнадесетата година от царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна [и на] Каиафа, божието слово дойде до Йоана, Захариевия син, в пустинята.“

Библията е пълна с подобни детайли. Нещо повече, тези части от нея, като например евангелията, били писани в период на високо развита юдейска, гръцка и римска култура. Това било време на правници, писатели, администратори и други подобни. Тогава без съмнение, ако подробностите, които се намират в евангелията и другите части на Библията, не отговаряли на фактите, те щели да бъдат изобличени като фалшиви. Но светските историци потвърдили такива факти като съществуването на Исус Христос. Например, относно Исус и неговите последователи, римският историк Тацит писал: „Христос, от който произлиза името [християни], понесъл най–тежкото наказание по времето на управлението на Тиверий, от ръцете на един от нашите управители, Понтий Пилат.“ (Annals [„Анали“], книга XV, 44) Историческата точност на Библията помага да се докаже, че тя е дар на човечеството от Бога.

Най–голямото доказателство

Макар и археологията, астрономията, историята и другите области на познанието да подкрепят Библията, вярата в нея не се основава на подобни потвърждения. Сред множеството доказателства, че Библията е вдъхновеният дар на Бога за нас, няма по–голямо доказателство от сбъдването на нейните пророчества.

Йехова Бог е източникът на истинното пророчество. Чрез своя пророк Исаия, той казал: „Ето, нещата, предсказани от началото, се сбъднаха и аз ви известявам нови. Преди да се появят, казвам ви ги.“ (Исаия 42:9) Нещо повече, Библията казва, че нейните писатели били вдъхновени от Бога посредством неговия свят дух, или действената му сила. Например, християнският апостол Павел писал: „Всичкото писание е боговдъхновено.“ (2 Тимотей 3:16) Апостол Петър писал: „Никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение . . . Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но човеците са говорили от Бога, движими от светия дух.“ (2 Петър 1:20, 21) Затова нека да разгледаме библейските пророчества.

Сред стотиците пророчества в Библията има такива, които се отнасят до асирийската столица Ниневия, „кръвнишкия град“, който повече от 15 века насаждал ужас по целия древен Среден Изток. (Наум 3:1) Но когато Ниневия била в разцвета на силата си, Библията предсказала: „[Бог] ще обърне Ниневия на пустота, на място, безводно като пустинята. Черди ще лежат всред нея, всякакъв вид животни; пеликанът и ежът ще обитават в капителите ѝ; гласът им ще екне в прозорците; пустота ще има в праговете, защото той ще я лиши от кедровите изделия.“ (Софония 2:13, 14) Днес посетителите виждат, че само една могила отбелязва запустялото място на древна Ниневия. И стада овце пасат там, както е било предсказано.

Във видение божият пророк Даниил видял двурог овен и козел с голям рог между очите. Козелът повалил овена, счупвайки му и двата рога. След това големият рог на козела бил счупен и на негово място се появили четири рога. (Даниил 8:1–8) Ангел Гавраил обяснил: „Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата.“ (Даниил 8:20–22) Както доказа историята, двурогият овен — империята на мидо–персите — била покорена от „гръцкия цар“. Този фигуративен козел имал своя „голям рог“ в лицето на Александър Велики. След смъртта му, неговите четирима генерали заели мястото на „големия рог“, като се установили на власт като „четирима царе“.

Десетки пророчества от Еврейските писания („Стария завет“) били изпълнени във връзка с Исус Христос. Някои от тях били прилагани към него от боговдъхновените писатели на Християнските гръцки писания („Новия завет“). Например, евангелският писател Матей посочил изпълнението на библейските пророчества относно раждането на Исус от девица, за това, че той ще има предтеча и че ще влезе в Йерусалим на младо осле. (Сравни Матей 1:18–23; 3:1–3; 21:1–9 с Исаия 7:14; 40:3; Захария 9:9.) Тези сбъднати пророчества помагат да се докаже, че Библията наистина е вдъхновен дар от Бога.

Настоящето изпълнение на библейските пророчества доказва, че ние живеем в „последните дни“. (2 Тимоти 3:1–5) Войни, глад, болести и земетресения в невиждани размери са част от „белега“ на Исусовото „присъствие“ в царска власт. Този белег включва също и целосветската дейност на над четири милиона Свидетели на Йехова, които проповядват добрата новина на установеното Царство. (Матей 24:3–14; Лука 21:10, 11) Библейското пророчество, което се изпълнява сега, също ни уверява, че божието небесно правителство начело с Исус Христос скоро ще донесе един нов свят на вечно щастие за послушното човечество. — 2 Петър 3:13; Откровение 21:1–5.

Приложената таблица, озаглавена „Изпълнени библейски пророчества“ представя малка част от стотиците библейски пророчества, които могат да се изброят. Изпълнението на някои от тях е отбелязано в самото Писание, но особено внимание заслужават пророчествата, които се изпълняват днес.

Вероятно можеш да видиш определени целосветски събития, които са били предсказани в Библията. Но защо не продължиш да изследваш по–нататък? Ако имаш желание, Свидетелите на Йехова с удоволствие ще те снабдят с допълнителни подробности. И дано твоят искрен стремеж към познание за Всевишния и неговите цели те убеди, че Библията наистина е вдъхновен дар от Бога.

[Таблица на страница 7]

ИЗПЪЛНЕНИ БИБЛЕЙСКИ ПРОРОЧЕСТВА

ПРОРОЧЕСТВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Софония 2:13, 14 Ниневия е опустошена около 632 г. пр.н.е.

Исаия 7:14; Михей 5:2 Исус роден от девица във Витлеем (Матей 1:18–23; 2:1–6)

Псалм 22:18 Хвърляне на жребий за дрехите на Исус (Йоан 19:23, 24)

Лука 19:41–44; 21:20–24 Разрушаването на Йерусалим от римляните (70 г. от н.е.)

[Снимка на страница 8]

Война, глад, болести и земетресения вземат своята дан днес, но един нов свят от мир и щастие е на хоризонта