Йехова е моето наследство

„Аз съм твоят дял и твоето наследство сред синовете на Израил.“ (ЧИС. 18:20)

1, 2. (а) Какво станало с левитите при разпределянето на земята? (б) Какво уверение им дал Йехова?

СЛЕД като израилтяните завладели по–голямата част от Обетованата земя, Исус Навиев започнал да разпределя земята чрез жребий. Негови помощници в тази работа били първосвещеникът Елеазар и предводителите на племената. (Чис. 34:13–29) За разлика от другите племена левитите не получили наследство. (Ис. Н. 14:1–5) Защо не им бил даден никакъв дял от Обетованата земя? Дали били пропуснати?

² Отговора на тези въпроси намираме в думите на Йехова към племето на Леви. Обещавайки им, че няма да ги пренебрегне, Йехова казал на левитите: „Аз съм твоят дял и твоето наследство сред синовете на Израил.“ (Чис. 18:20) Само колко силно уверение им дал той — „Аз съм твоят дял“! Как ще се почувстваш, ако Йехова ти каже това? Може би ще си помислиш: „Наистина ли заслужавам Всевишният Бог да се обърне към мене с тези думи?“ Или вероятно ще се запиташ: „Може ли Йехова да бъде дял, или наследство, за несъвършените християни днес?“ Тези въпроси засягат тебе и твоите близки. Затова нека разгледаме какво означават думите на Йехова „Аз съм твоят дял и твоето наследство“. По този начин ще разберем как Йехова може да бъде наследство за християните в днешно време, както и как може да бъде твоето наследство, независимо дали имаш надежда да живееш на небето, или в рая на земята.

Йехова се грижел за левитите

 3. Как Бог избрал левитите да му служат?

³ Преди Йехова да даде Закона на израилтяните, главите на семействата служели като първосвещеници в своите семейства. Но след като дал Закона, Бог избрал някои от племето на Леви да служат като свещеници и техни помощници. Как станало това? Когато унищожил първородните в Египет, Бог осветил първородните в Израил, тоест отделил ги за себе си, или ги направил свое притежание. След това Йехова решил, че „вместо всички първородни измежду синовете на Израил“ ще вземе левитите, за да му служат. Тъй като преброяването показало, че първородните в Израил били повече от левитите, трябвало да се плати откуп, за да се покрие разликата. (Чис. 3:11–13, 41, 46, 47) Така левитите можели да започнат да служат на Йехова.

4, 5. (а) Какво означавало за левитите, че Бог е техният дял? (б) Как Йехова се грижел за левитите?

⁴ Какво означавало това за левитите? Йехова казал, че ще бъде техният дял, имайки предвид, че вместо да им даде дял от земята, им поверява безценната привилегия да му служат. Тяхното наследство било „свещенството на Йехова“. (Ис. Н. 18:7) Но както разбираме от контекста на Числа 18:20, Йехова им осигурявал нужното и в материално отношение. (Прочети Числа 18:19, 21, 24.) На левитите бил даван „всеки десятък в Израил като наследство за службата“, която извършвали. Те получавали десет процента от реколтата и от първородните на домашните животни. От своя страна левитите трябвало да принасят десятък от всички дарове, които получавали, „най–добрият дял от тях“, който щял да служи за покриване на нуждите на свещениците.a (Чис. 18:25–29) Освен това на свещениците били давани „всички свети приноси“, които синовете на Израил принасяли пред Йехова на мястото, където му се покланяли. Следователно онези, които служели като свещеници, имали солидни основания да вярват, че Йехова ще се грижи за тях.

⁵ Явно според Моисеевия закон израилтяните трябвало да дават допълнителен десятък, който се използвал за осигуряването на храна и други необходими неща за семейството по време на ежегодните празници. (Втор. 14:22–27) Но в края на всяка трета и шеста година от съботната година, която продължавала седем години, от този десятък се давало на бедните и на левитите. Защо и левитите получавали от този десятък? Защото нямали „дял или наследство“ в Израил. (Втор. 14:28, 29)

 6. Къде живеели левитите, след като не получили дял от земята?

⁶ Може би се питаш: „Къде живеели левитите, след като не получили дял от земята?“ Бог се погрижил за тях. Той им дал 48 града заедно с пасищата около тях, включително 6 града за убежище. (Чис. 35:6–8) Следователно когато не служили в светилището на Бога, левитите имали къде да живеят. Йехова осигурявал щедро всичко необходимо на онези, които се предоставили да му служат. Как левитите можели да покажат, че Йехова е техният дял? Като вярвали, че той иска и може да се грижи за техните нужди.

 7. Какво се изисквало от левитите, за да може Йехова да бъде техният дял?

⁷ Законът не посочвал наказание за онзи, който не плаща десятъка. Но когато народът пренебрегвал тази заповед, свещениците и левитите страдали. Точно това се случило в дните на Неемия — левитите трябвало да работят на нивите си и така пренебрегнали своята служба. (Прочети Неемия 13:10.) Левитите имали нужното за живота единствено когато народът се подчинявал на Закона на Йехова. Освен това на свещениците и левитите им била необходима вяра в Йехова и в това, че ще се грижи за тях.

Левити, чието наследство бил Йехова

 8. Опиши с какви чувства се борел левитът Асаф.

⁸ Левитите като племе имали Йехова за свое наследство. Но е интересно да се отбележи, че отделни личности от това племе използвали израза „Йехова е моето наследство“, като така показали, че имат близки взаимоотношения с Бога и се уповават на него. (Плачът 3:24) Един от тези левити бил певец и композитор. Ще го наречем Асаф, въпреки че не знаем със сигурност дали това е бил самият Асаф или някой от дома на Асаф. Този левит предвождал певците в дните на цар Давид. (1 Лет. 6:31–43) В 73 псалм четем, че Асаф започнал да завижда на злите и не можел да разбере защо те се радват на охолен живот. Той дори казал: „Наистина напразно съм очистил сърцето си и съм измил ръцете си, за да покажа, че съм невинен.“ Очевидно той забравил колко ценна е неговата служба и че неговото наследство е Йехова. Той се измъчвал, ‘докато не отишъл във великото светилище на Бога’. (Пс. 73:2, 3, 12, 13, 17)

9, 10. Защо Асаф нарекъл Бога „наследството ми до безпределни времена“?

⁹ В светилището Асаф започнал да променя мисленето си в съгласие с Божието. Вероятно и ти си преживявал нещо подобно. В определен момент може да си забравил колко ценна е твоята служба за Йехова и да си се съсредоточил върху онова, което не ти достига в материално отношение. Но изучаването на Божието Слово и посещаването на християнските събрания са ти помогнали отново да започнеш да гледаш на нещата от гледната точка на Йехова. Накрая Асаф разбрал какво щяло да стане със злите. Той размишлявал относно благословиите, които имал в службата за Йехова, и осъзнал, че Бог го държи за дясната му ръка и го ръководи. Затова той казал на Йехова: „Освен тебе нямам друга радост на земята.“ (Пс. 73:23, 25) След това писал, че Бог е неговото наследство. (Прочети Псалм 73:26.) Въпреки че ‘тялото и сърцето на Асаф изнемощели’, Бог щял да бъде ‘наследството му до безпределни времена’. Псалмистът се уверил, че Йехова ще го помни като свой приятел и че никога няма да забрави вярната му служба. (Екл. 7:1) Колко насърчен бил Асаф! Той пял: „За мене е добре да се приближа до Бога. Направих Върховния господар Йехова свое убежище.“ (Пс. 73:28)

¹⁰ Когато казал, че Бог е неговото наследство, Асаф нямал предвид толкова материалната помощ, която получавал като левит, а своята служба и приятелството, на което се радвал с Всевишния Бог. (Як. 2:21–23) За да има близки взаимоотношения с Йехова, псалмистът трябвало да има силна вяра и доверие в него. Той трябвало да бъде уверен, че Йехова ще го възнагради с щастливо бъдеще, ако му е послушен. Бъди сигурен, че Йехова ще направи същото и за тебе!

11. Какъв въпрос задал Йеремия, и как получил отговор?

¹¹ Пророк Йеремия бил друг левит, който казал, че ‘Йехова е негово наследство’. Нека видим какво имал предвид с тези думи. Йеремия живял в Анатот, левитски град близо до Йерусалим. (Йер. 1:1) Веднъж той се запитал защо злите преуспяват, а праведните страдат. (Йер. 12:1) След като видял какво се случва в Йерусалим и Юда, той ‘представил пред Йехова своята жалба’. Йеремия знаел, че Йехова е праведен. Бог вдъхновил Йеремия да изрече пророчество и когато го изпълнил, на въпроса на пророка бил даден ясен отговор. Онези, които се вслушали в напътствията на Йехова, ‘придобили душата си като плячка’, а злите, които пренебрегнали предупреждението, загубили живота си. (Йер. 21:9)

12, 13. (а) Какво подтикнало Йеремия да заяви „Йехова е моето наследство“, и каква нагласа проявил той? (б) Защо всички племена на Израил трябвало да чакат търпеливо?

¹² По–късно, когато гледал своята опустошена родна земя, Йеремия се чувствал така, сякаш ходи в тъмнина. Изглеждало, че Йехова направил той да седи „като онези, които са отдавна мъртви“. (Плачът 1:1, 16; 3:6) Йеремия бил казал на непокорните израилтяни да се върнат при своя небесен Баща, но злите им дела станали толкова много, че Бог трябвало да позволи Йерусалим и Юда да бъдат унищожени. Това причинило болка на Йеремия, въпреки че самият той постъпвал правилно. Пророкът изпитвал терзания, но си спомнил за Божията милост. Той казал, че благодарение на нея ‘те не загинали’. Наистина милостта на Йехова се обновява всяка сутрин! Тогава Йеремия заявил: „Йехова е моето наследство.“ Той продължил да се радва да служи като пророк на Йехова. (Прочети Плачът на Йеремия 3:22–24.)

¹³ Израилтяните нямало да имат родна земя в продължение на 70 години. Тя щяла да се превърне в пустош. (Йер. 25:11) Но думите на Йеремия „Йехова е моето наследство“ разкриват неговата увереност в Божията милост, която му дала основание да ‘чака търпеливо’. Всички племена на Израил загубили своето наследство, затова трябвало да подражават на нагласата на пророка. Йехова бил единствената им надежда. След 70 години те се върнали в родната си земя и имали честта да служат на Бога там. (2 Лет. 36:20–23)

Други, чието наследство бил Йехова

14, 15. Кой друг, освен левитите, имал Йехова за свое наследство, и защо?

¹⁴ И Асаф, и Йеремия били от племето на Леви. Но дали само левитите можели да имат честта да служат на Йехова? Не! Младият Давид, бъдещият цар на Израил, нарекъл Бога „моето наследство в земята на живите“. (Прочети Псалм 142:1, 5.) Когато съчинил този псалм, Давид не живял в дворец, нито дори в къща. Той бил в една пещера, където се криел от враговете си. Поне два пъти Давид търсел убежище в пещери — веднъж близо до Одолам, а друг път в пустинята Ен–гади. Вероятно той написал 142 псалм в една от тези пещери.

¹⁵ Ако Давид наистина написал този псалм в пещера, това станало, защото се криел от цар Саул. Пещерата, в която Давид избягал, била в недостъпно място. (1 Царе 22:1, 4) Там той може да се е чувствал така, сякаш няма приятел, който да го подкрепи и защити. (Пс. 142:4) Тогава се обърнал към Бога за помощ.

16, 17. (а) Защо Давид се чувствал безпомощен? (б) Към кого можел да се обърне за помощ?

¹⁶ Когато Давид съчинявал 142 псалм, може би вече знаел какво сполетяло първосвещеника Ахимелех. Той бил помогнал на Давид, без да знае, че той бяга от Саул. Завистливият цар Саул наредил Ахимелех и всички от дома му да бъдат убити. (1 Царе 22:11, 18, 19) Давид се чувствал отговорен за тяхната смърт. Все едно той убил свещеника, който му бил помогнал. Ако беше на мястото на Давид, щеше ли да се чувстваш виновен? Освен всичко това Давид бил притеснен, защото Саул постоянно го преследвал.

¹⁷ Малко след това умрял пророк Самуил, който бил помазал Давид за цар. (1 Царе 25:1) Навярно това накарало Давид да се чувства още по–безпомощен. Все пак той знаел към кого да се обърне за помощ — към Йехова. Макар че не можел да се радва на специалната служба, която имали левитите, Давид вече бил помазан за друг вид служба, след време да бъде цар на Божия народ. (1 Царе 16:1, 13) Той излял сърцето си пред Йехова и продължил да търси напътствия от него. Ти също можеш да направиш Йехова свое наследство и убежище, като използваш всичките си сили в службата за него.

18. Как онези, чийто пример разгледахме, показали, че Йехова е тяхно наследство?

¹⁸ От разгледаните примери разбрахме какво означава някой да има Йехова за свое наследство — да получи определена задача в службата за Бога. Тези хора разчитали на Бога да се грижи за нуждите им, докато му служат. Както левитите, така и хора от другите племена на Израил, като Давид, можели да имат Йехова за свое наследство. Как може Йехова да бъде и твоето наследство? В следващата статия ще обсъдим този въпрос.

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• В какъв смисъл Йехова бил делът на левитите?

• Как Асаф, Йеремия и Давид показали, че Йехова е тяхното наследство?

• Какво качество ти е необходимо, ако искаш Бог да бъде твоето наследство?

[Текст в блока на страница 8]

Левитите не получили дял от земята. Вместо това тяхното наследство бил Йехова — те имали безценната привилегия да му служат

[Снимка на страница 7]

В какъв смисъл Йехова бил наследството на свещениците и левитите?

[Снимка на страница 9]

Какво помогнало на Асаф винаги да има Йехова за свое наследство?