⁷ Но е нужна проницателност, за да се чуе това свидетелство, защото то е „без говорене, без думи, без да се чуе гласът им“. Въпреки това, мълчаливото свидетелство на небесата е много силно. „Тяхната вест е излязла по цялата земя, и думите им до краищата на вселената.“ (Псалм 19:3, 4) Сякаш небесата изпращат „вест“, за да се уверят, че мълчаливото им свидетелство е изпълнило всеки земен кът.

8, 9. Кои са някои забележителни факти относно слънцето?

⁸ След това Давид описва друго чудо от творенията на Йехова: „В тях [видимите небеса] Той постави шатър за слънцето, което, излизащо като младоженец из стаята си, се радва като юнак да тича в попрището. То излиза от единия край на небето, и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива.“ (Псалм 19:4–6)

10. (а) Как слънцето влиза и излиза от „шатъра“ си? (б) Защо може да се каже, че тича като „юнак“?

¹⁰ Псалмистът описва слънцето със символичен език, като казва, че е „юнак“, който през деня тича от единия край на небето до другия, а през нощта се прибира в „шатър“. Когато тази мощна звезда се скрие зад хоризонта, за един наблюдател на земята изглежда така, сякаш се прибира в „шатър“, или палатка, за да си почива. А сутрин изглежда, че слънцето изскача неочаквано, сияещо подобно на ‘младоженец, който излиза от стаята си’. Като овчар, Давид знаел колко студено става през нощта. (Битие 31:40) Той си спомнял как слънчевите лъчи бързо стопляли както него, така и околността. Очевидно слънцето не било изтощено от ежедневното си пътуване от изток на запад, а било като „юнак“, готов да го повтори.