„Исус Христос е Господар“ — в какъв смисъл и кога?
„ГОСПОДАРЯТ каза на моя Господар: „Седни до десницата ми, докато направя враговете ти твое подножие.“ Това е преводът на Псалм 110:1, според King James Version [„Версия на крал Яков“]. Кой е „ГОСПОДАРЯТ“ тук и на кого говори той?
Един по–точен превод на еврейския текст бързо отговаря на първия въпрос. „Думите на Йехова към моя Господар са: . . . “ Следователно „ГОСПОДАР“, изписано с главни букви, се отнася за всемогъщия Бог, самия Йехова. Макар че „Версия на крал Яков“ признава божието име, като използува „ГОСПОДАР“, за разлика от „Господар“, тя не е първата Библия, която обърква тези титли, защото още древната гръцка „Септуагинта“, преведена от еврейски, използувала „Господар“ вместо Йехова в по–късните свои преписи. Защо? Защото божието име, изразено с Тетраграматона (יהוה), било заместено с титлата „Господар“. Изследователят А. Е. Гарви казва: „Използуването на титлата Господар [кѝриос] се обяснява най–лесно и най–правдоподобно с това, че тази титла била употребявана вместо договорното име Яхве [Йехова] в юдейските синагоги, когато били четени Писанията.“
Библията идентифицира Йехова като „върховния Господар“. (Битие 15:2, 8, NW; Деяния 4:24, NW; Откровение 6:10, NW) Той е наречен още „истинският Господар“ и „Господарят на цялата земя“. (Изход 23:17, NW; Исус Навиев 3:13, NW; Откровение 11:4, NW) Кой тогава е другият „Господар“ от Псалм 110:1, и как той бил признат като „Господар“ от Йехова?
Исус Христос като „Господар“
В четирите евангелия, най–често в Лука и Йоан, като обръщение към Исус се използува думата „Господарю“. В първи век от н.е. тази титла изразявала уважение и учтивост, съответствувала на „господин“. (Йоан 12:21; 20:15) В евангелието на Марко при обръщение към Исус се използува по–често изразът „Учителю“, или „Рабо̀ни“. (Сравни Марко 10:51 с Лука 18:41.) Дори и въпросът на Савел, който той задал, намирайки се по пътя за Дамаск — „Кой си ти, Господарю?“ — имал същото това общоприето значение на учтиво запитване. (Деяния 9:5, NW) Но след като последователите на Исус опознали своя Учител, става ясно, че използуването на титлата „Господар“ изразявало много повече от просто уважение.
След смъртта и възкресението си, но преди възнасянето си на небето, Исус се явил пред своите ученици и направил следното смайващо изявление: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18) По–късно, на Петдесетница, под въздействието на изления свети дух, Петър цитирал Псалм 110:1 и казал: „И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ [Господар — NW] и Помазаник [Христос — NW].“ (Деяния 2:34–36) Заради своята вярност, устояла чак до позорна смърт на мъченически стълб, Исус бил възкресен и му била дадена най–високата награда. Тогава той станал Господар в небесата.
Апостол Павел потвърдил думите на Петър, когато писал, че Бог „Го тури [Христос] да седне от дясната Си страна на небесата, далече по–горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия“. (Ефесяни 1:20, 21) Господството на Исус Христос е над всяко друго господство и ще продължава и в новия свят. (1 Тимотей 6:15) Той бил ‘превъзвишен’ и му било дадено „името, което е над всяко друго име“, така че всеки трябва да признае, че „Исус Христос е Господ [Господар — NW], за слава на Бога Отца“. (Филипяни 2:9–11) Така била изпълнена първата част на Псалм 110:1, и „ангели, власти и сили“ били покорени на господството на Исус. — 1 Петър 3:22; Евреи 8:1.
В Еврейските писания изразът „Господар на господарите“ се отнася само за Йехова. (Второзаконие 10:17, NW; Псалм 136:2, 3, NW) Но Петър под вдъхновение казал за Христос Исус: „Който е Господар на всички [или „Господар на всички нас“ — Goodspeed („Гудспид“)].“ (Деяния 10:36) Той наистина „господствува и над мъртвите и над живите“. (Римляни 14:8, 9) Християните с готовност признават Исус Христос за свой Господар и Собственик и охотно проявяват послушание спрямо него като негови поданици, откупени с неговата така скъпоценна кръв. И Исус Христос владее като Цар на царете и Господар на господарите над своя сбор от Петдесетница 33 г. от н.е. Но днес, от 1914 г. насам, на него му е дадена царска власт, да властвува като цар, а враговете му да бъдат поставени ‘за негово подножие’. Сега е дошло времето той да ‘отиде да владее сред тях’, в изпълнение на Псалм 110:1, 2. — Евреи 2:5–8; Откровение 17:14; 19:16.
Но как тогава трябва да се разбират Исусовите думи — „всичко Ми е предадено от Отца Ми“, — изречени преди смъртта и възкресението му? (Матей 11:25–27; Лука 10:21, 22) Това не е толкова всеобхватно изказване, като тези, които цитирахме преди малко. Както в Матей, така и в Лука контекстът разкрива, че Исус говорел за познанието, укрито от светски мъдрите, но разкрито чрез него, защото той „познава“ изцяло Бащата. Когато бил покръстен във вода и заченат като духовен Син на Бога, Исус могъл да си припомни своето предчовешко съществуване и цялото познание, свързано с него, но това било нещо различно от по–късното му господство. — Йоан 3:34, 35.
Различаване на Исус Христос като Господар
В някои преводи на Християнските гръцки писания се появява проблем при превода на определени цитати от Еврейските писания, които ясно говорят за „ГОСПОДАРЯ“ Йехова Бог. Сравни, например, Лука 4:19 с Исаия 61:2 във „Версия на крал Яков“ или в The New Jerusalem Bible [„Нова Йерусалимска Библия“]. Някои хора твърдят, че Исус приел титлата „Господар“ от Йехова и че Исус в плът бил всъщност Йехова, но това е твърдение, което не е подкрепяно от Писанията. Йехова Бог и неговият Син, Исус Христос, винаги са били внимателно различавани един от друг в Писанията. Исус изявил името на Баща си и Го представял. — Йоан 5:36, 37.
В следващите примери обърнете внимание на това как някои цитати от Еврейските писания се появяват в Гръцките писания. И Йехова Бог, и неговият Помазаник, или Месия, са споменати в Деяния 4:24–27, където се цитира Псалм 2:1, 2. Контекстът на Римляни 11:33, 34 ясно говори за Бога, Извора на цялата мъдрост и познание, с цитат от Исаия 40:13, 14. Пишейки до сбора в Коринт, Павел повтаря цитата: „Кой е познал ума на Йехова?“ и след това добавя: „Но ние имаме ума на Христос.“ Господарят Исус разкрил на своите последователи ума на Йехова относно толкова много важни въпроси. — 1 Коринтяни 2:16, NW.
Понякога един текст от Еврейските писания се отнася за Йехова, но поради това, че Той предава сила и власт на Исус, този текст се изпълнява в Исус Христос. Псалм 34:8 (NW) например, ни кани ‘да вкусим и да видим, че Йехова е добър’. Но Петър прилага това също и към Исус Христос, когато казва: „Ако сте опитали, че Господарят е добър“. (1 Петър 2:3, NW) Петър взема един принцип и показва как той е валиден и за Исус Христос. Приемайки познание както за Йехова Бог, така и за Исус Христос, и действувайки според това познание, християните могат да се радват на богати благословии и от Бащата, и от Сина му. (Йоан 17:3) Това, че Петър прилага стиха към Исус, не прави Върховния господар Йехова една и съща личност с Господаря Исус Христос. — Виж бел. под линия към 1 Петър 2:3.
Позициите на Йехова Бог и неговия Син, Исус Христос, един спрямо друг са показани ясно от апостол Павел, когато той казва: „За нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ [Господар — NW], Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“ (1 Коринтяни 8:6; 12:5, 6) Пишейки до християнския сбор в Ефес, Павел посочил ‘единия Господ’ — Исус Христос, като съвсем различен от ‘единия Бог и Отец на всички’. — Ефесяни 4:5, 6.
Йехова е върховен и над всички
От 1914 г. насам думите на Откровение 11:15 се оказаха истина: „Световното царство стана царство на нашия Господ[ар] [Йехова Бог] и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.“ The New International Dictionary of New Testament Theology [„Нов международен речник на теологията на Новия завет“] (Том 2, стр. 514) казва: „Когато Христос победи всяка мощ (1 Кор. 15:25), той ще се покори на Бога Отец. Така господството на Исус ще е постигнало целта си и Бог ще бъде всичко във всичко (1 Кор. 15:28).“ В края на своето хилядолетно управление, Христос Исус ще предаде обратно на своя Баща, Всемогъщия Бог, силата и властта, които преди това са му били предадени. Така цялата слава и поклонение се отдават на Йехова, ‘Бога на нашия Господ Исус Христос’, на когото те принадлежат по право. — Ефесяни 1:17.
Макар че Исус е сега Господар на господарите, той никога не е наричан Бог на боговете. Йехова остава върховен и над всички. По този начин Йехова ще бъде „всичко за всички“. (1 Коринтяни 15:28, NW) Господството на Исус му дава мястото, което му се полага по право като Глава на християнския сбор. Макар че можем да видим много могъщи „господари“ на високи позиции в този свят, ние възлагаме своето доверие на онзи, който е Господар на гоподарите. Но въпреки своята висока и издигната позиция, Исус Христос остава подчинен на своя Баща, „за да може Бог да владее над всички“. (1 Коринтяни 15:28, The Translator’s New Testament [„Нов завет на преводача“]) Какъв чудесен пример на смирение дава Исус на своите ученици за следване, а те от своя страна го признават за свой Господар!
[Блок на страница 30]
„Когато писателите на Новия завет говорят за Бога, те имат предвид Бога и Бащата на нашия Господар Исус Христос. Когато говорят за Исус Христос, те не говорят, нито мислят за него като за Бог. Той е божият Помазаник, божият Син, божията Мъдрост, божието Слово. Дори и Прологът към Св. Йоан, който се приближава най–много до Никейската доктрина, трябва да бъде четен в светлината на ясно изразената в евангелията като цяло подчиненост; и този Пролог е по–малко ясен на гръцки заради безчленната форма на тео̀с, отколкото е на английски.“ — „The Divinity of Jesus Christ“ [„Божествеността на Исус Христос“] от Джон Мартин Крид.