Бой се от Йехова и ще бъдеш щастлив!

„Блажен [щастлив — НС] оня човек, който се бои от Господа.“ — ПСАЛМ 112:1.

1, 2. Какво ни носи страхът от Йехова?

ЩАСТИЕТО не се постига лесно. Истинското щастие зависи от това дали вземаме мъдри решения, дали вършим онова, което е правилно, и дали отхвърляме погрешните неща. Нашият Създател Йехова ни е дал своето Слово, Библията, чрез което ни учи как да живеем по най–добрия начин. Можем да изпитваме истинско щастие и удовлетворение, ако проявяваме страх от Йехова, като търсим ръководство от Него и следваме напътствията Му. (Псалм 23:1; Притчи 14:26)

² В тази статия ще разгледаме примери на хора от древността и в наши дни, които показват как истинският страх от Бога дава сили да устояваме на натиска да вършим погрешни неща, както и смелост да постъпваме правилно. Ще видим, че страхът от Бога ни носи щастие, като ни подбужда да поправим погрешното си поведение, подобно на Давид. Ще разберем също, че страхът от Йехова е скъпоценно наследство, което родителите могат да предадат на децата си. Божието Слово ни уверява: „Блажен [щастлив — НС] оня човек, който се бои от Господа.“ (Псалм 112:1)

Възвръщане на загубеното щастие

 3. Какво помогнало на Давид да се възстанови в духовно отношение след извършените грехове?

³ Както обсъдихме в предишната статия, в три сериозни случая Давид не проявил уместен страх от Бога и съгрешил. Но начинът, по който откликнал на порицанието от Йехова, показва, че като цяло той се боял от Него. Страхопочитанието и уважението му към Бога го подбудили да признае вината си, да се поправи и да възстанови добрите си взаимоотношения с Йехова. Макар че неговите грешки донесли страдания на самия него и на околните, заради искреното му разкаяние Йехова продължил да го подкрепя и благославя. Днес примерът на Давид несъмнено може да вдъхне смелост на християните, в случай че извършат сериозен грях.

 4. Как страхът от Бога може да помогне на човек да си възвърне изгубеното щастие?

⁴ Да разгледаме случилото се със Соняa. Макар че била целодневна проповедничка, тя започнала да дружи с лоши приятели, имала нехристиянско поведение и впоследствие била изключена от християнския сбор. Когато се осъзнала, Соня направила всичко необходимо да възстанови взаимоотношенията си с Йехова. След време тя отново била приета в сбора. През цялото време Соня не загубила желанието си да служи на Йехова. Накрая тя отново станала пионерка. По–късно се омъжила за образцов християнски старейшина и днес се радва да служи заедно с него в сбора. Макар и да съжалява, че за известно време се била отклонила от християнския път, Соня е щастлива, че страхът от Бога ѝ помогнал да се върне при Него.

По–добре да страдаме, отколкото да съгрешим

5, 6. Обясни как и защо Давид два пъти пощадил живота на Саул.

⁵ Разбира се, ще бъде още по–добре, ако страхът от Бога ни помага изобщо да не съгрешаваме. Това било вярно и в случая на Давид. Веднъж, докато го преследвал с войска от три хиляди души, Саул влязъл в същата пещера, в която се криели Давид и хората му. Воините на Давид го подканяли да нападне Саул. Нима Йехова не предавал неговия смъртен враг в ръцете му? Давид се промъкнал тихо до Саул и отрязал част от дрехата му. Но дори тази сравнително безобидна постъпка после измъчвала съвестта му, тъй като той се боял от Бога. Давид спрял воините си, като казал: „Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господният помазаник.“b (1 Царе 24:1–7)

⁶ При друг случай, когато Саул и воините му се били разположили на стан през нощта, ги обзел „дълбок сън от Господа“. Давид и неговият смел племенник Ависей се промъкнали до средата на стана и застанали точно над спящия Саул. Ависей искал да го убие. Давид обаче го спрял с думите: „Кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?“ (1 Царе 26:9, 12)

 7. Какво предпазило Давид от грях?

⁷ Защо Давид не убил Саул, след като два пъти имал възможност да направи това? Защото се боял от Йехова повече, отколкото се боял от Саул. Проявявайки уместен страх от Бога, Давид бил готов да страда, ако е необходимо, но не и да съгреши. (Евреи 11:25) Той бил напълно уверен, че Йехова ще се погрижи както за народа си, така и за него самия. Давид знаел, че като се покорява на Йехова и разчита на него, ще се радва на щастие и на богати благословии, докато ако пренебрегне напътствията на Бога, ще си навлече неговото неодобрение. (Псалм 65:4) Той знаел също, че Бог ще изпълни обещанието си да го направи цар и ще премахне Саул в определеното от Него време и по начин, който Той избере. (1 Царе 26:10)

Страхът от Бога носи щастие

 8. Как начинът, по който действал Давид, когато бил под натиск, е пример за нас?

⁸ Като християни, ние очакваме да се сблъскваме с присмех, преследване и други изпитания. (Матей 24:9; 2 Петър 3:3) Понякога може да имаме проблеми дори със своите събратя по вяра. Знаем обаче, че Йехова вижда всичко, чува молитвите ни и в подходящия момент ще поправи ситуацията според волята си. (Римляни 12:17–21; Евреи 4:16) Затова вместо да се страхуваме от противниците си, ние се боим от Бога и се надяваме на него за избавление. Подобно на Давид не си отмъщаваме, нито правим компромис с праведните принципи само за да не пострадаме. В крайна сметка това ни носи щастие. Но как става това?

 9. Дай пример за това как страхът от Бога може да донесе щастие въпреки преследването.

⁹ Един дългогодишен мисионер в Африка разказва: „Сещам се за една майка и нейната дъщеря на юношеска възраст, които заради християнския си неутралитет отказали да си купят карти на една политическа партия. Затова група мъже ги били жестоко, след което ги отпратили. По пътя майката се опитвала да утеши плачещата си дъщеря, която се мъчела да разбере защо трябвало да им се случи това. В този момент те не се радвали, но имали чиста съвест. По–късно обаче двете били много щастливи, че са се покорили на Бога. Ако си бяха купили политически карти, мъжете щяха да изпаднат във възторг, щяха да им дадат бутилки с газирани напитки и да танцуват около тях по пътя към дома. Но майката и дъщерята щяха да са най–нещастните хора на света заради това, че са направили компромис със своите принципи.“ Техният страх от Бога ги предпазил от всичко това.

10, 11. До какви добри резултати довело това, че една жена се бояла от Бога?

¹⁰ Страхът от Бога може да донесе щастие и при изпитания, свързани с уважението към светостта на живота. Когато Мери била бременна с третото си дете, лекарят се опитал да я убеди да направи аборт. „Състоянието Ви е рисковано — казал той. — То може да се влоши по всяко време и да умрете в рамките на 24 часа. Тогава и бебето ще умре. При всички случаи няма гаранция, че детето ще бъде нормално.“ По онова време Мери изучавала Библията със Свидетелите на Йехова, но все още не била покръстена. „Въпреки това — казва тя — бях избрала да служа на Йехова и бях решена да му се покорявам каквото и да става.“ (Изход 21:22, 23)

¹¹ По време на бременността си Мери продължила да изучава Библията и да се грижи за семейството си. Накрая родила момченце. Тя казва: „Раждането беше малко по–трудно от първите две, но нямаше сериозни усложнения.“ Страхът от Бога помогнал на Мери да запази съвестта си чиста и скоро след това тя била покръстена. Когато пораснал, синът ѝ също опознал Йехова и днес служи в един от клоновете на Свидетелите на Йехова.

‘Укрепете се в Господа’

12. Как страхът от Бога укрепил Давид?

¹² Страхът от Йехова не само предпазвал Давид от това да направи нещо лошо. Той също го укрепвал да действа решително и мъдро при трудни обстоятелства. В продължение на година и четири месеца Давид и воините му се криели от Саул в град Сиклаг, който се намирал във филистимската земя. (1 Царе 27:5–7) Веднъж, когато мъжете отсъствали, разбойници амаличани нападнали града, изгорили го и взели със себе си жените, децата и стадата. Когато се върнали и видели какво се било случило, Давид и воините му плакали. Мъката бързо прераснала в огорчение и мъжете искали да убият Давид с камъни. Макар че бил силно притеснен, Давид не се отчаял. (Притчи 24:10) Страхът му от Йехова го подтикнал да се обърне към Него и така ‘се укрепил в Господа’. С Божията помощ Давид и воините му настигнали амаличаните и си върнали онова, което им било отнето. (1 Царе 30:1–20)

13, 14. Как страхът от Бога помогнал на една християнка да вземе мъдри решения?

¹³ Божиите служители днес също се сблъскват със ситуации, при които е нужно да проявят доверие в Йехова и да действат смело и решително. Да разгледаме примера на Кристина. Когато била малка, тя изучавала Библията със Свидетелите на Йехова. Мечтата ѝ обаче била да стане пианистка и да свири на концерти, и тя била на път да я постигне. Освен това Кристина се стеснявала да проповядва и затова се страхувала да поеме отговорностите, които идват с покръстването. Но като продължавала да изучава Божието Слово, тя започнала да усеща неговата сила. Кристина развивала страх от Йехова и разбрала, че той очаква от служителите си да го обичат с цялото си сърце, ум, душа, и сила. (Марко 12:30) Това я подтикнало да се отдаде на Йехова и да се покръсти.

¹⁴ Кристина помолила Йехова да ѝ помогне да напредне духовно. Тя споделя: „Знаех, че пианистите, участващи в концерти, постоянно пътуват и имат договори за по 400 концерта на година. Затова реших да стана учителка и така да се издържам и да служа като целодневна проповедничка.“ По онова време Кристина трябвало да направи своя дебют в най–известната концертна зала в страната. „Първият ми концерт всъщност беше и последен“ — казва тя. По–късно Кристина се омъжила за един християнски старейшина и днес двамата служат в един от клоновете на Свидетелите на Йехова. Тя е щастлива, че Йехова ѝ дал сили да вземе правилни решения и че може да използва времето и енергията си в службата за него.

Скъпоценно наследство

15. Какво искал да предаде Давид на своите деца, и как направил това?

¹⁵ „Дойдете, чада, послушайте мене — писал Давид; — ще ви науча на страх от Господа.“ (Псалм 34:11) Като баща, Давид се стремял да остави на децата си скъпоценно наследство — истинският, уравновесен и здрав страх от Йехова. С думи и дела той представял Йехова не като взискателен и ужасяващ Бог, който само чака някой да наруши законите му, а като любещ и грижовен Баща, готов да прощава на земните си деца. „Кой може да следи за всичките прегрешения?“ — попитал Давид. След това той изразил своята увереност, че Йехова не се взира постоянно в грешките ни, с думите: „Пази ме чист от онова, което не съм забелязал!“ Давид бил сигурен, че ако дава най–доброто от себе си, думите и мислите му ще бъдат приемливи за Йехова. (Псалм 19:12, 14, „Баингтън“)

16, 17. Как родителите могат да научат децата си да се боят от Бога?

¹⁶ Давид е пример за родителите днес. Ралф, който служи в един от клоновете на Свидетелите на Йехова заедно с родния си брат, казва: „Нашите родители ни възпитаха така, че да ни е приятно да сме в истината. Когато бяхме малки, ни включваха в разговорите си за дейностите в сбора и ние развихме същия плам за истината като тях. Те ни научиха, че можем да вършим полезни неща в службата за Йехова. Дори няколко години семейството ни живя в страна, където има огромна нужда от вестители на Царството, и така можахме да помогнем за сформирането на нови сборове.

¹⁷ Онова, което ни помогна да не се отклоним от правия път, не бяха ред строги правила, а фактът, че за родителите ни Йехова беше действителен и много, много добър и мил. Те се стремяха да го опознаят по–добре и да са му угодни, и ние се учехме от техния истински страх от Бога и любов към Него. Дори когато извършехме нещо лошо, родителите ни не ни караха да мислим, че Йехова вече не ни обича, нито ни налагаха гневно ненужни ограничения. В повечето случаи разговаряха спокойно с нас, мама дори понякога със сълзи на очи, и се опитваха да достигнат сърцата ни. И всичко това даде резултат. От думите и делата на родителите си ние научихме, че страхът от Бога е нещо прекрасно и че да си Свидетел на Йехова, е радост и удоволствие, а не бреме.“ (1 Йоан 5:3)

18. Какво ще ни донесе страхът от истинския Бог?

¹⁸ Сред „последните Давидови думи“ четем: „Оня, който владее над човеци, нека бъде праведен, нека бъде един, който владее със страх от Бога; и ще бъде като утринната виделина, когато изгрява слънцето.“ (2 Царе 23:1, 3, 4) Давидовият син и наследник Соломон очевидно разбрал колко мъдри са тези думи, защото помолил Йехова да му даде „послушно сърце“ (НС) и способността „да различава между добро и зло“. (3 Царе 3:9) Соломон разбрал, че страхът от Бога води до мъдрост и щастие. По–късно той обобщил записаното в книгата Еклисиаст с думите: „Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека; защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро, или зло.“ (Еклисиаст 12:13, 14) Ако следваме този съвет, ще видим, че „наградата на смирението и на страха от Господа“ не е само мъдрост и щастие, но също и „богатство, слава и живот“. (Притчи 22:4)

19. Какво ще ни помогне ‘да разберем страха от Господа’?

¹⁹ Примерите на различни хора в древността и в наши дни ни показват, че уместният страх от Бога оказва благотворно влияние в живота на истинските служители на Йехова. Той не само може да ни предпазва от това да извършим нещо погрешно в очите на небесния ни Баща, но и ни дава смелост да се изправим срещу противниците си и сила да издържаме при трудностите и изпитанията, с които се сблъскваме. Затова нека всички ние, млади и стари, усърдно да изучаваме Божието Слово, да размишляваме върху наученото и да се приближаваме до Йехова редовно в искрена молитва. Като правим това, не само ‘ще намерим познанието за Бога’, но и ‘ще разберем страха от Господа’. (Притчи 2:1–5)

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

Как страхът от Бога...

• помага на човек да се възстанови след сериозен грях?

• носи щастие при изпитания и преследване?

• ни укрепва да вършим Божията воля?

• може да бъде скъпоценно наследство за нашите деца?

[Снимка на страница 26]

Страхът от Йехова попречил на Давид да убие цар Саул

[Снимки на страница 29]

Страхът от Бога е скъпоценно наследство, което родителите могат да предадат на децата си