Словото на Йехова е живо
Основни моменти от втората книга на Псалмите
КАТО служители на Йехова, знаем, че ще се сблъскваме с трудности и изпитания. Апостол Павел писал: „Всички, които искат да живеят с преданост към Бога, обединени с Христос Исус, също ще бъдат преследвани.“ (2 Тимотей 3:12) Какво ще ни помогне да издържаме на изпитанията и на преследването и така да доказваме, че сме предани на Бога?
Втората от петте сбирки с псалми ни осигурява необходимата помощ. От 42 до 72 псалм научаваме, че за да издържим на изпитанията, трябва да разчитаме напълно на Йехова и да се научим да чакаме избавление от него. Само колко важна поука е това! Подобно на останалата част от Божието Слово, посланието във втората книга на Псалмите е „живо и оказва силно въздействие“ дори днес. (Евреи 4:12)
ЙЕХОВА Е НАШЕ „ПРИБЕЖИЩЕ И СИЛА“
Един левит живее в изгнание. Натъжен, че не може да се покланя на Йехова в Неговото светилище, той се утешава със следните думи, като казва: „Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога.“ (Псалм 42:5, 11; 43:5) Този повтарящ се стих обединява трите строфи на 42 и 43 псалм в една поетическа цялост. Псалм 44 съдържа молба за народа на Юда, намиращ се в беда, може би поради заплаха от асирийско нашествие в дните на цар Езекия.
Следващият 45 псалм, в който се пее за една царска сватба, е пророчески псалм за Месианския цар. В трите псалма след това Йехова е представен като „прибежище и сила“, „велик цар над цялата земя“ и „убежище на високо“. (Псалм 46:1; 47:2; 48:3, НС) Само колко изразително в 49 псалм е показано, че човек „не може никак да изкупи брата си“! (Псалм 49:7) Смята се, че първите осем псалма от втората книга на Псалмите са писани от синовете на Корей. Деветият, 50 псалм, е съставен от Асаф.
Отговори на библейски въпроси:
44:19: Кое било „пустото място“, или „мястото на чакали“ (бел. под линия)? Псалмистът вероятно говорел за бойното поле, където убитите ставали храна на чакалите.
45:13, 14а: Коя е „царската дъщеря“, която „ще ... доведат при царя“? Това е дъщерята на ‘Царя на вечността’, Йехова Бог. (Откровение 15:3) Тя представя възвеличения сбор от 144 000 християни, които Йехова осиновява като свои деца, помазвайки ги с духа си. (Римляни 8:16) Тази „дъщеря“ на Йехова, приготвена „като невяста, украсена за своя мъж“, ще бъде доведена пред своя жених — Месианският цар. (Откровение 21:2)
45:14б, 15: Кого представят „девиците“? Те са „голямото множество“ от верни поклонници на Бога, които се присъединяват към помазания остатък и го подкрепят. Тъй като са „преминали [живи] през голямото бедствие“, те ще бъдат на земята по време на сватбата на Месианския цар в небесата. (Откровение 7:9, 13, 14) Тогава те ще се изпълнят „с веселие и радост“.
45:16: В какъв смисъл чадата ще бъдат вместо бащите на царя? Когато Исус бил роден на земята, имал земни бащи, или предци. Те ще станат негови чада, или синове, когато ги възкреси от мъртвите по време на Хилядолетното си управление. Някои от тях ще бъдат назначени като „князе по цялата земя“.
50:2: Защо Йерусалим е наречен „съвършенството на красотата“? Причината не е в общия изглед на града, а в това, че Йехова го използвал и му придал великолепие, като го направил място за своя храм и столица на помазаните си царе.
Поуки за нас:
42:1–3. Както в сух район еленът копнее за вода, така и левитът копнеел за Йехова. Той бил толкова тъжен, че не може да се покланя на Йехова в светилището Му, че ‘неговите сълзи му станали храна денем и нощем’ — загубил всякакъв апетит. Нима не трябва и ние да развиваме дълбока признателност за това, че можем да се покланяме на Йехова и да се събираме със събратята си по вяра?
42:4, 5, 11; 43:3–5. Ако поради независещи от нас причини временно сме далече от християнския сбор, споменът за приятното общуване в него може да ни подкрепи. Макар че в началото може да засили болезненото чувство на самота, това ще ни напомни, че Бог е нашето убежище и че трябва да се надяваме на него за помощ.
46:1–3. С каквито и беди да се сблъскваме, трябва да имаме непоколебимо доверие, че Бог е наше „прибежище и сила“.
50:16, 19. Всеки, който говори измамни неща и върши зли дела, няма право да представя Бога.
50:20. Вместо да разгласяваме чуждите недостатъци, трябва да не им обръщаме внимание. (Колосяни 3:13)
„О, ДУШЕ МОЯ, ТИХО УПОВАВАЙ САМО НА БОГА“
Тази поредица от псалми започва с искрената молитва на Давид след греха му с Витсавее. От 52 до 57 псалм се вижда, че Йехова ще избави онези, които възлагат грижите си на него и чакат неговото избавление. Както показват думите от 58 до 64 псалм, във всичките си беди Давид се уповавал на Йехова. Той пял: „О, душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.“ (Псалм 62:5)
Близките ни взаимоотношения с нашия Избавител трябва да ни подтикнат да ‘възпеем славата на Неговото име’. (Псалм 66:2) Йехова бива възхваляван като щедър дарител в 65 псалм, като Бог, осигуряващ спасение, в 67 и 68 псалм и като избавител в 70 и 71 псалм.
Отговори на библейски въпроси:
51:12: С чий „освобождаващ“, или охотен, дух Давид молел да бъде подкрепен? Тук не става въпрос за желанието на Йехова да помогне на Давид, нито за Божия свети дух, а за духа, или умствената нагласа, на самия Давид. Той моли Бога да му даде желание да върши онова, което е правилно.
53:1: Какво се има предвид с това, че онзи, който отрича съществуването на Бога, е „безумен“? В този случай безумието не означава липса на разсъдък. От моралния упадък, описан в Псалм 53:1–4, който е последствие от нагласата на такъв човек, става ясно, че тук се има предвид морално безчувствена личност.
58:3–5: В какъв смисъл нечестивите приличат на змия? Лъжите им за другите са като змийска отрова. Те отравят доброто име на своите жертви. Като „глухия аспид, който затиква ушите си“, нечестивите не слушат наставления или порицание.
58:7: Как нечестивите ‘се изливат като води, що оттичат’? Може би Давид мислел за потоците в някои долини на Обетованата земя. При наводнение техните води се покачвали, но скоро се оттичали и изчезвали. Давид се молел злите хора също да изчезнат бързо.
68:13: Как „крилата на гълъбицата са покрити със сребро, и перата ѝ с жълто злато“? Някои гълъби са синьо–сиви и имат лъскави пъстри пера, които придобиват металически отблясък на златистата слънчева светлина. Може би Давид сравнява израилските воини, връщащи се победоносно от битка, с такава гълъбица със силни крила и бляскава външност. Както предполагат някои учени, описанието може да се отнесе и към някакво произведение на изкуството, към трофей, взет като плячка. Така или иначе, Давид говорел за победите, които Йехова давал на израилтяните над враговете им.
68:18: Кои били ‘даровете в човеци’? Това били някои от мъжете, взети в плен при завладяването на Обетованата земя. По–късно те били определени да помагат на левитите в работата им. (Ездра 8:20)
68:30: Какво означава молбата ‘да бъдат смъмрени зверовете в тръстиката’? Говорейки преносно за враговете на Божия народ като за диви зверове, Давид помолил Йехова да ги смъмри, или да ограничи силата им да причиняват вреда.
69:23: Какво означава ‘да се тресат чреслата’, или бедрата, на враговете? Мускулите в областта на бедрата са много важни при извършването на усилна физическа работа, като вдигането и носенето на тежък товар. Нестабилните бедра навеждат на мисълта за липса на сила. Давид се молел враговете му да бъдат лишени от силата си.
Поуки за нас:
51:1–4, 17. Извършването на грях не ни отчуждава непременно от Йехова Бог. Ако се разкаем, можем да бъдем уверени, че той ще бъде милостив към нас.
51:5, 7–10. Ако сме съгрешили, можем да помолим Йехова да ни прости, имайки предвид наследеното ни несъвършенство. Трябва също да го молим да ни пречисти, да ни възстанови, да ни помогне да премахнем грешните склонности от сърцето си и да ни даде решителност.
51:18. Поради греховете на Давид добруването на целия народ било застрашено. Затова Давид се молел за Божието благоволение към Сион. Ако извършим сериозен грях, в повечето случаи нанасяме укор върху името на Йехова и върху сбора. Трябва да се молим на Бога да поправи вредата, която може да сме причинили.
52:8. Можем да сме „като маслина, която зеленее в Божия дом“, тоест да сме близо до Йехова и да даваме много плод в службата за него, като му се подчиняваме и с готовност приемаме неговото порицание. (Евреи 12:5, 6)
55:4, 5, 12–14, 16–18. Заговорът на собствения му син Авесалом и предателството на доверения му съветник Ахитофел причинили силна болка на Давид. Но това не намалило доверието му в Йехова. Не бива да позволяваме на душевната болка да отслаби вярата ни в Бога.
55:22. Как възлагаме грижите си на Йехова? Правим това, (1) като се молим на Бога за нещата, които ни безпокоят, (2) като разчитаме на неговото Слово и организация за ръководство и подкрепа и (3) като предприемаме разумни действия да се справим със ситуацията. (Притчи 3:5, 6; 11:14; 15:22; Филипяни 4:6, 7)
56:8. Йехова знае не само какво преживяваме, но и как ни се отразява това емоционално.
62:11. Бог не зависи от някакъв външен източник на енергия. Той е първоизточникът на силата. ‘Силата принадлежи на него.’
63:3. Божието „милосърдие [любеща милост — НС] е по–желателно от живота“, защото без него животът е безсмислен и безцелен. Мъдро е да развиваме приятелство с Йехова.
63:6. Нощта, когато е тихо и спокойно, може да бъде чудесно време за размисъл.
64:2–4. Навреждащите клюки могат да опетнят доброто име на невинен човек. Не бива нито да слушаме такива клюки, нито да ги разпространяваме.
69:4. За да запазим мира, понякога е по–мъдро ‘да върнем’ нещата, като се извиним, дори ако не сме напълно убедени, че вината е в нас.
70:1–5. Йехова чува настойчивите ни молби за помощ. (1 Солунци 5:17; Яков 1:13; 2 Петър 2:9) Той може да позволи на някое изпитание да продължи, но ще ни даде мъдрост да се справим със ситуацията и сили, за да издържим. Той няма да допусне да бъдем изкушавани повече, отколкото можем да понесем. (1 Коринтяни 10:13; Евреи 10:36; Яков 1:5–8)
71:5, 17. Давид придобил смелост и сили, като се уповавал напълно на Йехова през младостта си, дори преди да се изправи срещу филистимския великан Голиат. (1 Царе 17:34–37) Младите хора трябва да разчитат на Йехова във всичко, което правят.
„Нека се изпълни със славата Му цялата земя“
Последната песен във втората книга на Псалмите, 72 псалм, е за управлението на Соломон, предизобразяващо условията, които ще царят при властването на Месията. Само какви чудесни благословии са описани тук: истински мир, край на потисничеството и насилието, изобилие от жито на земята! Ще бъдем ли сред онези, които ще се радват на тези и на други благословии под управлението на Царството? Това може да стане, ако подобно на псалмиста сме решени да чакаме Йехова, като го правим наше прибежище и сила.
‘Молитвите на Давид се свършват’ със следните думи: „Благословен да е Господ [Йехова — НС], Бог Израилев, Който Един прави чудеса; и благословено да бъде славното Негово име довека; и нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.“ (Псалм 72:18–20) Нека и ние от все сърце да благославяме Йехова и да възхваляваме славното му име.
[Снимка на страница 9]
Знаеш ли кого изобразява „царската дъщеря“?
[Снимка на страници 10, 11]
Йерусалим е наречен „съвършенството на красотата“. Знаеш ли защо?