Йехова — Бог, който е ‘готов да прощава’

„Ти, Господи [Йехова — NW], си благ и готов да прощаваш.“ — ПСАЛМ 86:5.

1. Какво тежко бреме носел цар Давид, и как той намерил утеха за угриженото си сърце?

ЦАР ДАВИД от древния Израил знаел колко може да тежи бремето на виновната съвест. Той писал: „Беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене. Изнемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.“ (Псалм 38:4, 8) Давид обаче намерил утеха за своето угрижено сърце. Той знаел, че макар че Йехова мрази греха, той не мрази грешника — стига той да се разкайва искрено и да отхвърли грешната си линия на поведение. (Псалм 32:5; 103:3) С пълна вяра в готовността на Йехова да окаже милост на разкайващите се, Давид казал: „Ти, Господи [Йехова — NW], си благ и готов да прощаваш.“ — Псалм 86:5.

2, 3. (а) Какво бреме може да носим като резултат от това, че сме съгрешили, и защо това е благотворно? (б) Каква опасност се крие в това да бъдеш „погълнат“ от чувство за вина? (в) Каква увереност ни вдъхва Библията относно готовността на Йехова да прощава?

² Когато съгрешим, в резултат може да носим смазващото бреме на измъчената си съвест. Това чувство на съжаление е нормално, дори ползотворно. То може да ни подтикне да предприемем положителни стъпки, за да поправим грешките си. Някои християни обаче биват надмогнати от чувството за вина. Тяхното осъждащо ги сърце може да настоява, че Бог няма да им прости напълно, колкото и да се разкайват те. „Ужасно е, когато смяташ, че Йехова може да не те обича повече“ — каза една сестра, размишлявайки върху грешката, която била направила. Дори и след като се разкаяла и приела полезен съвет от старейшините на сбора, тя продължавала да се смята за недостойна за божията прошка. Тя обяснява: „Не минава ден, без да моля Йехова за неговата прошка.“ Ако бъдем ‘погълнати’ от чувство за вина, Сатан може да се опита да ни накара да се откажем, да сметнем, че не сме достойни да служим на Йехова. — 2 Коринтяни 2:5–7, 11.

³ Но Йехова изобщо не гледа така на нещата! Неговото Слово ни уверява, че когато проявим истинско разкаяние от сърце, Йехова иска, и дори е готов да ни прости. (Притчи 28:13) Така че ако някога божията прошка ти се е струвала недостижима, може би е необходимо едно по–добро разбиране на това защо и как прощава той.

Защо Йехова е ‘готов да прощава’?

4. Какво помни Йехова за нашата природа, и как това влияе на начина, по който той се отнася към нас?

⁴ Ние четем: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят.“ Защо Йехова е предразположен да проявява милост? Следващият стих отговаря: „Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:12–14) Да, Йехова не забравя, че ние сме същества от пръст, с недостатъци, или слабости, идващи от несъвършенството. Изразът, че той познава „нашия състав“, ни напомня, че Библията сравнява Йехова с грънчар, а нас със съдовете, които той прави.a (Йеремия 18:2–6) Грънчарят борави със своите грънци, като ги държи здраво, но внимателно и винаги помни каква е тяхната природа. И Йехова, Великият грънчар, настройва отношенията си с нас според крехкостта на нашата грешна природа. — Сравни 2 Коринтяни 4:7.

5. Как книгата Римляни описва мощната хватка на греха върху падналата ни плът?

⁵ Йехова разбира колко е силен грехът. Писанията описват греха като мощна сила, която държи човека в смъртоносната си хватка. Но колко е силна хватката на греха? В книгата Римляни вдъхновеният апостол Павел обяснява това с нагледни изрази: Ние сме „под грях“, както войниците са под командата на своя военачалник (Римляни 3:9); грехът е „царувал“ над човечеството като цар (Римляни 5:21); той „живее“ в нас (Римляни 7:17, 20); неговият „закон“ постоянно действува в нас, като всъщност се опитва да контролира нашата линия на поведение. (Римляни 7:23, 25) Каква трудна битка водим ние — да отхвърлим могъщата хватка на греха върху падналата ни плът! — Римляни 7:21, 24.

6. Как Йехова гледа на онези, които търсят неговата милост с разкайващо се сърце?

⁶ Така че нашият милостив Бог знае, че не е възможно ние да бъдем съвършено послушни спрямо него, колкото и сърцата ни да искат това. (3 Царе 8:46) Той любещо ни уверява, че когато молим за бащинската му милост с разкайващо се сърце, той ще ни даде прошка. Псалмистът Давид казал: „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:17) Йехова никога няма да отхвърли или отблъсне сърце, което е съкрушено и смазано под бремето на вината. Какво прекрасно описание е това на готовността на Йехова да прощава!

7. Защо не можем да приемаме божията милост като даденост?

⁷ Но дали това означава, че можем да приемаме божията милост като даденост и да използуваме своята грешна природа като извинение за вършене на грях? Съвсем не! Йехова не се ръководи просто от чувства. Неговата милост има граници. Той изобщо няма да прости на онези, които коравосърдечно вършат зъл, умишлен грях без разкаяние. (Евреи 10:26–31) От друга страна, когато вижда сърце, което е „съкрушено и разкаяно“, той е ‘готов да прощава’. (Притчи 17:3) Нека разгледаме някои примери на ярки изрази, използувани в Библията, за да опишат целостността на божията прошка.

Колко цялостно прощава Йехова?

8. Какво прави всъщност Йехова, когато опрости греховете ни, и какво въздействие трябва да има това върху нас?

⁸ Разкайващият се цар Давид казал: „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих. Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:5) Изразът „прости“ превежда една еврейска дума, която по принцип означава „да вдигна“, „да нося, да понеса“. Нейната употреба тук означава ‘да отмахна вината, греха, престъплението’. Така че Йехова вдигнал греховете на Давид и ги отнесъл, образно казано. (Сравни Левит 16:20–22.) Това несъмнено облекчило чувствата за вина, които носел в себе си Давид. (Сравни Псалм 32:3.) Ние също можем да имаме пълно доверие в Бога, който прощава греховете на онези, които молят за неговата прошка въз основа на своята вяра в изкупителната жертва на Исус Христос. (Матей 20:28; сравни Исаия 53:12.) Онези, чиито грехове Йехова вдига и отнася по този начин, не трябва да продължават да носят бремето на вината за минали грехове.

9. Какво е значението на думите на Исус: „Прости ни дълговете“?

⁹ Исус използувал отношенията между заемодавци и длъжници, за да онагледи как прощава Йехова. Например, Исус ни подканил да се молим: „Прости ни дълговете.“ (Матей 6:12) Така Исус сравнил греховете с дългове. (Лука 11:4) Когато съгрешим, ние ставаме „длъжници“ на Йехова. Гръцкият глагол, преведен като „да простя“, може да означава „да опростя, да се откажа от дълг, като не го изисквам“. В известен смисъл, когато Йехова прощава, той анулира дълга, който иначе би бил включен в нашата сметка. Така че разкайващите се грешници могат да бъдат утешени. Йехова никога няма да поиска плащане на дълг, който е бил анулиран! — Псалм 32:1, 2; сравни Матей 18:23–35.

10, 11. (а) Какво се изразява образно с фразата „да се заличат“, намираща се в Деяния 3:19? (б) Как е онагледено това, че Йехова прощава изцяло?

¹⁰ В Деяния 3:19 Библията използува друга ярка фигура на речта, за да опише божията прошка: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви.“ Изразът „да се заличат“ превежда един гръцки глагол, който употребен метафорично, може да означава „да изтрия, да излича, да анулирам или да премахна“. Според някои изследователи изразената по този начин идея се отнася до изтриване на ръкопис. Как било възможно това? Мастилото, което се използувало най–често в древни времена, било направено от смес, в която се съдържали въглен, смола и вода. Скоро след писането с такова мастило човек можел да вземе мокра гъба и да изтрие написаното.

¹¹ Ето един прекрасен образ на това колко е цялостна прошката на Йехова. Когато прощава нашите грехове, той сякаш взема гъба и ги изтрива. Не трябва да се боим, че в бъдеще той ще ни обвинява за тези грехове, защото Библията разкрива още нещо за милостта на Йехова, което е наистина забележително — когато прощава, той забравя!

„Греха им няма да помня вече“

12. Дали когато Библията казва, че Йехова забравя нашите грехове, това означава, че той не може да си ги припомни, и защо отговаряш така?

¹² Чрез пророк Йеремия Йехова обещал относно участниците в новия договор: „Ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече.“ (Йеремия 31:34) Дали това означава, че когато Йехова прости, той не може да си припомни вече греховете? Едва ли би могло да бъде така. Библията ни разказва за греховете на много хора, на които Йехова простил, сред които и Давид. (2 Царе 11:1–17; 12:1–13) Явно Йехова все още знае за греховете, които те извършили, и ние също трябва да знаем за тях. Хрониката за техните грехове, както и за тяхното разкаяние и прошката от страна на Бога, е запазена за наша полза. (Римляни 15:4) Тогава какво има предвид Библията, когато казва, че Йехова не ‘помни’ греховете на онези, на които прощава?

13. (а) Какво се включва в значението на еврейския глагол, предаден като „да помня“? (б) В какво ни уверява Йехова, когато казва: „Греха им няма да помня вече“?

¹³ Еврейският глагол, предаден като „да помня“, означава повече отколкото само припомняне на миналото. Според Theological Wordbook of the Old Testament [„Теологичен лексикон на Стария завет“] той включва „допълнителното значение на предприемането на уместно действие“. Така че в този смисъл ‘да помниш’ греха означава да предприемеш действия срещу грешниците. Когато пророк Осия казал относно непокорните израилтяни, че „[Йехова] ще помни беззаконието им“, имал предвид, че Йехова ще предприеме действия против тях поради липсата на разкаяние у тях. Затова останалата част от стиха добавя: „Ще накаже греховете им.“ (Осия 9:9) От друга страна, когато Йехова казва: „Греха им няма да помня вече“, той ни уверява, че щом прости на един разкайващ се грешник, в бъдеще няма да предприеме действия срещу него относно тези грехове. (Езекиил 18:21, 22) Така той забравя в смисъл, че не повдига постоянно въпроса за греховете ни, за да ни укорява или наказва многократно. С това Йехова ни дава прекрасен пример, на който да подражаваме в своите отношения с другите. Когато възникнат несъгласия, е най–добре да не припомняш непрекъснато минали прегрешения, които вече си се съгласил да простиш.

А последствията?

14. Защо прошката не означава, че разкайващият се грешник е освободен от всички последици на своето погрешно поведение?

¹⁴ Дали готовността на Йехова да прости означава, че един разкайващ се грешник е освободен от всички последствия, произтичащи от погрешното му поведение? Съвсем не. Не можем да грешим безнаказано. Павел писал: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7) Може да се сблъскаме с определени последствия от нашите действия или проблеми, но след като прости, Йехова няма да причини някакво бедствие, което да ни връхлети. Когато възникнат проблеми, християнинът не бива да мисли: ‘Може би Йехова ме наказва за минали грехове.’ (Сравни Яков 1:13.) От друга страна, Йехова не ни предпазва от всички въздействия, произтичащи от погрешните ни постъпки. Развод, нежелана бременност, венерическо заболяване, загуба на доверието или уважението — всичко това може да бъдат печалните последици от греха и Йехова няма да ни запази от тях. Припомни си, че макар че простил на Давид греховете му във връзка с Витсавее и Урия, Йехова не запазил Давид от катастрофалните последици, които настъпили след това. — 2 Царе 12:9–14.

15, 16. Как законът, записан в Левит 6:1–7, бил полезен както за жертвата, така и за престъпника?

¹⁵ Нашите грехове може да имат и други последствия. Да разгледаме, например, повествованието в Левит, глава 6. Тук Моисеевият закон разглежда ситуацията, когато човек извършва сериозен грях, като заграбва имота на събрат израилтянин чрез грабеж, изнудване или измама. После грешникът отрича вината си и дори е толкова нагъл, че полага лъжлива клетва. Няма доказателства за това кой е прав. По–късно обаче грешникът изпитва угризения на съвестта и признава греха си. За да придобие божията прошка, той трябва да направи още три неща: да върне онова, което е взел, да плати на жертвата глоба в размер на 20 процента от стойността и да принесе овен като жертва за престъпление. След това — казва законът — „свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости“. — Левит 6:1–7; сравни Матей 5:23, 24.

¹⁶ Този закон бил милостива уредба от Бога. Той бил полезен за пострадалия, чиято собственост била върната и който несъмнено изпитал голямо облекчение, когато извършителят най–сетне признал греха си. В същото време законът бил полезен и за онзи, чиято съвест най–после го подтикнала да признае вината си и да поправи греха си. Да, ако той не направел това, нямало да има прошка за него от Бога.

17. Какво очаква от нас Йехова, когато други са пострадали от нашите грехове?

¹⁷ Макар че ние не сме под Моисеевия закон, той ни дава скъпоценно прозрение относно мисленето на Йехова, включително и възгледа му за прошката. (Колосяни 2:13, 14) Когато други хора са били засегнати или пострадали поради нашите грехове, Йехова е доволен, ако направим каквото можем, за да ‘поправим злото’. (2 Коринтяни 7:11, NW) Това включва да си признаем греха, своята вина и дори да се извиним на пострадалия. След това можем да се обърнем към Йехова въз основа на Исусовата жертва и да изпитаме облекчението на чистата съвест и уверението, че Бог ни е простил. — Евреи 10:21, 22.

18. Какво наказание може да придружава прошката на Йехова?

¹⁸ Като всеки любещ родител Йехова може да предложи прошка заедно с известно наказание. (Притчи 3:11, 12) Може да се наложи един разкайващ се християнин да остави своята привилегия да служи като старейшина, помощник–служител или пионер. За него може да бъде болезнено да загуби за известно време привилегии, които са му били скъпи. Но това наказание не означава, че той е изгубил благоволението на Йехова или че Йехова е оттеглил прошката си. Освен това трябва да помним, че наказанието от Йехова е доказателство за неговата любов към нас. Като го приемем и го приложим, то действува по най–добрия за нас начин и може да доведе до вечен живот. — Евреи 12:5–11.

19, 20. (а) Ако си извършил грехове, защо не трябва да смяташ, че милостта на Йехова не може да те достигне? (б) Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

¹⁹ Колко е освежаващо да знаем, че служим на Бог, който е ‘готов да прощава’! Йехова не вижда само нашите грехове и грешки. (Псалм 130:3, 4) Той знае какво е в сърцата ни. Ако усещаш, че сърцето ти е съкрушено и смазано от минали грехове, не прави извода, че милостта на Йехова не може да те достигне. Каквито и грешки да си направил, ако наистина си се разкаял, предприел си стъпки, за да поправиш злото и искрено си се молил за прошката на Йехова въз основа на Исусовата пролята кръв, можеш да си напълно уверен, че думите на 1 Йоан 1:9 се отнасят за теб: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“

²⁰ Библията ни насърчава в отношенията си един с друг да подражаваме на начина, по който Йехова прощава. До каква степен обаче от нас може да се очаква да простим и да забравим, когато другите съгрешават против нас? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо Йехова е ‘готов да прощава’?

◻ Как Библията описва това, че Йехова прощава изцяло?

◻ В какъв смисъл Йехова забравя, когато прости?

◻ Какво очаква от нас Йехова, когато други са пострадали от нашите грехове?

[Снимка на страница 12]

Когато други хора са засегнати от нашите грехове, Йехова очаква ние да поправим нещата