Да ходим с обединено сърце

„Напътствувай ме, о, Йехова . . . Обедини сърцето ми, за да се бои от твоето име.“ — ПСАЛМ 86:11, NW.

 1. Как Йехова възнаграждава верните си хора?

‘О, ЙЕХОВА, ти си Бог, само ти единствен.’ (Псалм 86:8, 10, NW) Давид възхвалявал Бога от сърце, преливащо от признателност. Още преди Давид да стане цар на целия Израел, Йехова го избавил от Саул и от филистимляните. Затова той можел да пее: „[Йехова] е скала моя, крепост моя и Избавител мой. Към милостивия . . . милост ще явиш.“ (2 Царе 22:2, 26) Йехова запазил своя верен служител през много изпитания. Давид могъл да положи доверието и упованието си на своя верен Бог, но имал нужда и от непрекъснати наставления. Затова Давид се молел на Бога: „Напътствувай ме, Йехова, в твоя път.“ — Псалм 86:11, NW.

 2. Как Йехова е осигурил това да бъдем учени от него?

² Давид не искал да има нищо общо със светски идеи или философии. Той искал да бъде „научен от Йехова“, както се изразил по–късно божият пророк. (Исаия 54:13) Вероятно Давид могъл да размишлява само върху девет книги на Библията, достъпни по негово време. Но тези напътствия от Йехова били скъпоценни за него! Днес, когато ние биваме учени, имаме възможността да се наслаждаваме на всичките 66 книги на Библията, както и на изобилие от литература за Царството, осигурявана чрез „верния и разумен роб“. (Матей 24:45) Нека, като Давид, и ние призоваваме Йехова, та Неговият дух да ни помогне да изследваме „всичко, [което] е приготвил Бог за ония, които го любят, . . . даже и божиите дълбочини“. — 1 Коринтяни 2:9, 10.

 3. По какви начини библейските напътствия могат да ни донесат полза?

³ Библията има отговор за всеки въпрос и проблем, които могат да възникнат в нашия живот. „Защото всичко, що е било от по–напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.“ (Римляни 15:4) Приемането на напътствия от Йехова ще ни укрепи да издържим трудности, ще ни утеши във време на депресия и ще поддържа ярък пламъка на надеждата за Царството. Нека намерим наслада в четенето на божието Слово и в размисъла върху него „ден и нощ“, защото основаната на Библията мъдрост става „дърво на живот за тия, които я прегръщат, и блажени са ония, които я държат.“ — Псалм 1:1–3; Притчи 3:13–18; Виж също Йоан 17:3.

 4. Какъв пример ни дал Исус относно нашите действия?

⁴ Божият Син, Исус, наричан също „син на Давида“, винаги търсел напътствия от Йехова. (Матей 9:27)a Той казал: „Не може Синът да върши от сам себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши той, подобно и Синът го върши.“ „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец, това говоря.“ (Йоан 5:19; 8:28) Исус ни е оставил пример „да последваме по неговите стъпки“. (1 Петър 2:21) Представи си само! Ако изучаваме така, както сигурно е изучавал Исус, то във всяка ситуация ще можем да постъпваме, както Йехова би искал да постъпваме. Пътят на Йехова е винаги правилният път.

 5. Какво е „истина“?

⁵ След това Давид заявява: „Ще ходя в истината ти.“ (Псалм 86:11) След хиляда години, Пилат, обръщайки се към сина на Давид, Исус, попитал: „Що е истина?“ Но Исус току–що бил отговорил на този въпрос, казвайки на Пилат: „Моето царство не е от този свят.“ И добавил: „Ти . . . казваш, [че] аз съм цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината.“ (Йоан 18:33–38) Така Исус известил, че истината се съсредоточава в месианското Царство. Да, цялата тема на Библията е освещаването на името на Йехова посредством това Царство. — Езекиил 38:23; Матей 6:9, 10; Откровение 11:15.

 6. В какво отношение трябва да бъдем предпазливи при ходенето си в истината?

⁶ Какво значи да ходим в истината? Това значи да направим надеждата за Царството главна грижа на своя живот. Ние трябва да живеем истината за Царството. Трябва да бъдем неразделени при поставянето на интересите на Царството на първо място, да бъдем пламенни в даването на свидетелство за истината на Царството според възможностите си и по примера на Исус. (Матей 6:33; Йоан 18:37) Ние не можем само част от времето да ходим в истината, принасяйки само формална служба, а след това да угаждаме на себе си, предприемайки големи отклонения, за да се отдаваме на прекалено продължителни почивки, или да се захващаме с времепоглъщаща кариера, или да ‘слугуваме . . . на мамона“. (Матей 6:24) Ние бихме могли да се заблудим по някой от тези странични пътища и така да изгубим пътя за връщане към ‘стеснения път, който води в живот’. Нека не се отклоняваме от този път! (Матей 7:13, 14) Нашият велик Наставник, Йехова, осветява пътя чрез своето Слово и организация, казвайки: „Когато се отклонявате надясно, и когато се отклонявате наляво, . . . [знайте, че] тоя е пътят, ходете по него.“ — Исаия 30:21.

Уместен страх

 7. Как можем да ‘обединим’ сърцата си?

⁷ Молитвата на Давид продължава в стих 11 (NW): „Обедини сърцето ми, за да се бои от твоето име.“ Като Давид, и ние трябва да искаме сърцата ни да бъдат неразделени, цялостни във вършенето на божията воля. Това е в съгласие с наставлението на Моисей: „А сега, Израилю, какво иска от тебе [Йехова], твоят Бог, освен да се боиш от [Йехова], твоя Бог, да ходиш във всичките му пътища, да го любиш и да слугуваш на [Йехова], твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да пазиш заповедите на [Йехова] и повеленията му, които днес ти заповядвам за твое добро?“ (Второзаконие 10:12, 13) Наистина, за наше добро е да излеем душата и сърцето си в службата на Йехова. Така ние показваме уместен страх от бляскавото му име. Името на Йехова буквално означава „Той причинява да стане“, особено във връзка с довеждането на грандиозните му цели до техния край. Също така то представя върховната му власт над цялата вселена. Служейки със страхопочитание пред величието на Бога, ние няма да бъдем отклонени от страха пред смъртния човек. Нашите сърца няма да бъдат разделени. Вместо това, ние ще се боим да не извършим нещо, което няма да е угодно на Йехова, Най–висшия съдия и Върховния господар, който държи самия ни живот в ръката си. — Исаия 12:2; 33:22.

 8, 9. (а) Какво означава да не бъдем част „от света“? (б) Какви стъпки трябва да предприемем, защото сме „за показ“?

⁸ Дори и когато сме изправени пред укори и преследване, ние ще следваме Исусовия безстрашен пример да не бъдем част от порочния свят около нас. (Йоан 15:17–21) Това не означава, че учениците на Исус трябва да живеят като отшелници или да се крият в манастири. В молитва към своя Баща Исус казал: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и аз не съм от света. Освети ги чрез истината; твоето слово е истина. Както ти прати мене в света, така и аз пратих тях в света.“ (Йоан 17:15–18) Като Исус, ние сме изпратени да прогласяваме истината на Царството. Исус бил достъпен за всички. Хората били освежени от неговия начин на поучаване. (Сравни Матей 7:28, 29; 11:28, 29; Йоан 7:46.) Същото трябва да правим и ние.

⁹ Нашето открито приятелско отношение, съобразените с добрия вкус облекло и външен вид, любезният и чист разговор трябва да направят нас и нашето послание приемливи за хората с правилна нагласа на сърцата. Ние трябва да отхвърлим размъкнатостта, неприличното облекло, другарствата, които могат да доведат до ангажименти със света, а също и разпуснатия, безпринципен начин на живот, който виждаме в света край себе си. Бидейки „показ на света, на ангели и на човеци“, ние сме на служба 24 часа в денонощието, за да служим и живеем като образцови християни. (1 Коринтяни 4:9; Ефесяни 5:1–4; Филипяни 4:8, 9; Колосяни 4:5, 6) Затова нашите сърца трябва да бъдат обединени.

10. Как Йехова помни онези, които обединяват сърцата си в свята служба?

¹⁰ Ние, които обединяваме сърцата си в страха от името на Йехова, като размишляваме върху грандиозните му цели и изпълваме живота си със свята служба, ще бъдем помнени от Йехова. „Що се отнася до Йехова, неговите очи бродят из цялата земя, за да покажат неговата сила в полза на онези, чиито сърца са цялостни спрямо него.“ (2 Летописи 16:9, NW) Говорейки пророчески за нашето време, Малахия 3:16 казва: „Тогава боещите се от [Йехова] говореха един на друг; и [Йехова] внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред него, за ония, които се бояха от [Йехова] и които мислеха за името му.“ Нека сърцата ни бъдат обединени в този здрав страх от Йехова!

Любещата милост на Йехова

11. Как любещата милост на Йехова ще бъде проявена спрямо верните нему хора?

¹¹ Колко гореща е Давидовата молитва! Той продължава: „Ще те хваля, [о Йехова], Боже мой, от все сърце и ще славя името ти до века. Защото голяма е твоята [любеща — NW] милост към мене, и ти си избавил душата ми от най–дълбоката преизподня [шеол — NW].“ (Псалм 86:12, 13) За втори път в този псалм Давид възхвалява Йехова за неговата любеща милост — неговата царска любов. Толкова голяма е тази любов, че тя може да спасява в наглед невъзможни ситуации. Когато Саул безжалостно го преследвал в пустинята, на Давид може би му се искало да се свре в някой ъгъл и да умре. Той сякаш се сблъскал лице в лице с най–дълбоката част на шеол — дълбините на гроба. Но Йехова го избавил! Подобно на това Йехова често е донасял облекчение и на съвременните си служители по чудесни начини, и е подкрепял преданите нему хора, които са издържали вярно чак до смъртта. Всички верни хора ще получат своето възнаграждение, ако е необходимо и чрез възкресение. — Сравни Йов 1:6–12; 2:1–6, 9, 10; 27:5; 42:10; Притчи 27:11; Матей 24:9, 13; Откровение 2:10.b

12. По какъв начин членовете на духовенството са дръзки и тиранични, и какво ще бъде възнаграждението им?

¹² Относно преследвачите, Давид извикал: „Боже, горделивите се издигнаха против мене, и тълпата на насилниците поиска душата ми; и не поставиха тебе пред себе си.“ (Псалм 86:14) Днес сред преследвачите се включва и духовенството на псевдохристиянството. Членовете му често претендират, че се покланят на Бога, но подменят святото му име с титлата „Господ[ар]“ и го представят като някаква мистериозна троица, която всъщност не е спомената никъде в Библията. Каква дързост! Освен това те се опитват да убедят политическите сили да обявят извън закона и да хвърлят в затворите Свидетелите на Йехова, което продължава да бъде правено в учудващо голям брой страни по цялата земя. Тези облечени в раса̀ хулители на божието име ще си получат възнаграждението, заедно с всички подобни на блудница части от Вавилон Велики. — Откровение 17:1, 2, 15–18; 19:1–3.

13. Какви качества проявява Йехова, като проявява своята доброта?

¹³ В радостен контраст с това, молитвата на Давид продължава: „Но, [о Йехова], ти си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.“ (Псалм 86:15) Наистина, превъзходни са качествата на нашия Бог. Тези думи ни връщат в миналото при Синайската планина, когато Моисей поискал да види божията слава. Йехова отговорил: „Аз ще сторя да мине пред тебе всичката моя благост, и ще проглася пред тебе името Йехова.“ Но той предупредил Моисей: „Не ще можеш да видиш лицето ми, защото човек не може да ме види и да остане жив.“ След това Йехова слязъл в облака, прогласявайки: „[Йехова, Йехова], Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, който изобилва с милост и вярност.“ (Изход 33:18–20; 34:5, 6) Давид цитирал тия думи в молитвата си. Тези качества на Йехова значат за нас много повече от всякаква физическа поява! Нима от личния си опит нямаме основания да сме признателни за добротата на Йехова, представена от тези чудесни качества?

„Знак на благоволението“

14, 15. Как Йехова показва за служителите си „знак на благоволението“?

¹⁴ Давид отново моли за благословията на Йехова с думите: Обърни се към мене и смили се за мене; дай силата си на слугата си, и избави сина на слугинята си. Покажи ми знак на благоволението си [добротата си — NW], за да го видят ония, които ме мразят и да се посрамят, загдето ти, [о Йехова], си ми помогнал и си ме утешил.“ (Псалм 86:16, 17) Давид признава, че като ‘син на слугинята на Йехова’, той също трябва да принадлежи на Йехова. Същото е и днес с всички нас, които сме отдали живота си на Йехова и които се трудим в неговата служба. Ние имаме нужда от спасяващата сила на Йехова чрез неговия свят дух. Затова ние молим нашия Бог да ни покаже „знак на благоволението“. Добротата на Йехова обхваща хубавите качества, които току–що обсъдихме. Тогава, въз основа на това, какъв знак или белег, можем да очакваме да ни даде Йехова?

¹⁵ Йехова е Дарителят на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“ и е щедър, както ни уверява Исус, в даването на „светия дух на ония, които искат от Него“. (Яков 1:17; Лука 11:13) Свети дух — какъв безценен дар от Йехова! Чрез светия дух Йехова ни осигурява радост в сърцето дори и по време на преследване. Затова когато Исусовите апостоли били изправени пред съд за живота си, могли радостно да кажат, че Бог дава свети дух на онези, които му се подчиняват като на владетел. (Деяния 5:27–32) Радостта от светия дух непрекъснато им показвала „знак на благоволението“. — Римляни 14:17, 18.

16, 17. (а) Какъв знак на своето благоволение дал Йехова на Павел и Варнава? (б) Какъв знак бил даден на преследваните Солунци?

¹⁶ През време на мисионерското си пътуване из Мала Азия, Павел и Варнава срещнали трудности, дори жестоко преследване. Когато проповядвали в писидийска Антиохия, юдеите отхвърлили посланието им. Затова те се обърнали към езичниците. Какъв бил резултатът? „И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени [имаха правилна нагласа — NW] за вечен живот.“ Но юдеите причинили размирици, така че мисионерите били изгонени от страната. Дали те и новите вярващи паднали духом от случилото се? Съвсем не! Вместо това, ‘учениците се изпълнили с радост и със светия дух’. (Деяния 13:48, 52) Йехова им дал знак на благоволението.

¹⁷ По–късно членовете на новия сбор в Солун били подложени на преследване. Това подтикнало апостол Павел да им напише утешително писмо, където ги хвалел за тяхната издръжливост в изпитание. Те ‘всред много скърби приели словото с радост, която е от светия дух’. (1 Солунци 1:6) „Радостта от светия дух“ продължавала да ги укрепва, като един явен знак от Бога, който е милостив и добър, дълготърпелив и изобилствува с любеща милост и истинност.

18. Как нашите братя в Източна Европа показаха признателност за добротата на Йехова?

¹⁸ В последно време Йехова показа своята доброта спрямо нашите верни братя в Източна Европа, засрамвайки онези, които ги мразеха — техните бивши преследвачи. Макар и освободени неотдавна от десетилетия на потисничество, тези скъпи братя въпреки това трябва да издъ̀ржат, защото мнозина са изправени пред тежки икономически трудности. Но „радостта от светия дух“ ги утешава. Каква по–голяма радост биха могли да имат те от тази — да използуват своята новонамерена свобода за разширяване на свидетелството? И много хора ги слушат, както показват съобщенията за конгресите и покръстванията. — Сравни Деяния 9:31.

19. Как можем да направим думите на Псалм 86:11 наистина свои?

¹⁹ Всичко, което беше обсъдено в тази и в предишната статии, отразява пламенната молитва на Давид към Йехова: „Напътствувай ме, о Йехова . . . Обедини сърцето ми, за да се бои от твоето име.“ (Псалм 86:11, NW) Нека направим дълбоко свои тези думи на нашия годишен текст за 1993 г., като работим всеотдайно в подкрепа на интересите на Царството и в знак на признателност за неизчерпаемата доброта на нашия един Бог, Върховния господар Йехова.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Какво показваме, като се молим: „Напътствувай ме, о Йехова“?

◻ Какво значи сърцата ни да бъдат обединени, за да се боят от името на Йехова?

◻ Как Йехова ще покаже любещата си милост спрямо всички верни нему?

◻ Как Йехова ни показва „знак на благоволението“?

[Блок на страница 29]

Годишният текст за 1993 г.: „Напътствувай ме, о Йехова . . . Обедини сърцето ми, за да се бои от твоето име.“ — Псалм 86:11, NW.

[Снимка на страница 28]

Йехова е скала и крепост за онези, които ходят право в истината

[Снимка на страница 31]

Международният конгрес „Носители на светлина“ на Свидетелите на Йехова, проведен в Санкт Петерсбург, Русия, през юни, беше посетен от 46 214 души и 3256 души бяха покръстени. Колко чудесно тези хора се възползуват от добротата на Йехова с „радостта от светия дух“!