„Вярна свидетелка на небето“

ОТ ВЕКОВЕ в поемите и песните често се възпява красотата на луната. Например в една вдъхновена от Бога песен се говори за жена, която е „красива като луната“. (Песен на песните 6:10) Един от писателите на псалмите поетично описва луната като „вярна свидетелка на небето“. (Псалм 89:37) Но какво е значението на този израз?

Луната неизменно изминава пълната си орбита около Земята за 27,3 дни. Затова верността на луната може да се отнася за нейната надеждност. Псалмистът обаче може да е искал да изрази нещо, което има още по–дълбок смисъл. В една песен с пророческо значение относно Царството, за което Исус учел своите последователи да се молят, псалмистът нарекъл луната „вярна свидетелка“. (Матей 6:9, 10)

Преди повече от 3000 години Йехова Бог сключил договор за Царство с Давид, царят на древния Израил. (2 Царе 7:12–16) Целта на този договор била да осигури законното основание Исус Христос, наследникът на Давид, да се възкачи на престола на това царство за вечни времена. (Исаия 9:7; Лука 1:32, 33) Относно престола на Давидовия ‘потомък’, псалмистът пял: „[Престолът му е] като луната, която е утвърдена до века, и е вярна свидетелка на небето.“ (Псалм 89:36, 37)

Следователно ‘светилото, което владее нощта’ — луната — е подходящо напомняне за неизменността на управлението на Христос. (Битие 1:16) Относно неговото Царство в Даниил 7:14 се казва: „Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.“ Луната е свидетелка, която ни напомня за това царство и за благословиите, които то ще донесе на човечеството.

[Информация за източника на снимката на страница 32]

Луна: NASA photo