Как да се определи дали това е слабост, порочност или разкаяние?

ГРЕХЪТ е нещо, което християните ненавиждат — това е недостигането до праведните стандарти на Йехова. (Евреи 1:9) За нещастие, всички ние съгрешаваме отвреме–навреме. Всички ние се борим с наследената слабост и несъвършенство. Но в повечето случаи, ако изповядаме греховете си пред Йехова и искрено се стремим да не ги повтаряме, ние можем да се обръщаме към него с чиста съвест. (Римляни 7:21–24; 1 Йоан 1:8, 9; 2:1, 2) Ние благодарим на Йехова, че на основата на изкупителната жертва той приема нашата свята служба, въпреки слабостите ни.

Ако някой изпадне в сериозен грях заради слабостта на плътта, той спешно се нуждае от пастирска помощ, в съгласие с процедурата, набелязана в Яков 5:14–16: „Болен ли е [духовно] някой от вас? Нека повика църковните презвитери [стареите на сбора — NW] . . . Ако е извършил грехове, ще му се простят. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете.“

Ако отдаден християнин извърши тежък грях, тогава е необходимо нещо повече от лична изповед пред Йехова. Старейшините трябва да вземат определени мерки, тъй като са застрашени чистотата или мирът в сбора. (Матей 18:15–17; 1 Коринтяни 5:9–11; 6:9, 10) Старейшините може би ще трябва да определят: Дали този човек се разкайва? Какво го е довело до греха? Дали е било резултат на отделен момент на слабост? Дали това е системно вършене на грях? Да се определи това не винаги е просто или ясно, и се изисква значителна проницателност.

А ако грехът е извършен поради следване курс на злотворство и порочно поведение? Тогава отговорността на старейшините е ясна. Давайки напътствие как да се действува при сериозен проблем в християнския сбор, апостол Павел казал: „Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.“ (1 Коринтяни 5:13) Порочните хора нямат място в християнския сбор.

Преценяване на слабостта, порочността и разкаянието

Как старейшините могат да разберат кога някой се разкайва?a Това не е толкова просто. Помисли, например, за цар Давид. Той извършил прелюбодеяние, а след това, на практика, и убийство. Въпреки това Йехова му позволил да продължи да живее. (2 Царе 11:2–24; 12:1–14) А после помисли за Анания и Сапфира. Те се опитали с лъжа да измамят апостолите, като лицемерно се престрували на по–щедри, отколкото били всъщност. Сериозно прегрешение ли било това? Да. Дали било толкова лошо, колкото убийство или прелюбодеяние? Едва ли! Но въпреки това Анания и Сапфира платили с живота си. — Деяния 5:1–11.

Защо присъдите били различни? Давид изпаднал в сериозен грях поради слабост на плътта. Когато му било показано какво извършил, той се разкаял и Йехова му простил — макар и Давид да бил сериозно наказан, що се отнася до проблемите в собствения му дом. Анания и Сапфира съгрешили в това, че те лицемерно излъгали, опитвайки се да измамят християнския сбор, и така ‘излъгали Светия Дух и Бога’. Това се оказало доказателство за порочно сърце. Затова те били съдени по–сурово.

И в двата случая съдник бил Йехова, и неговата присъда била правилна, защото той може да изпитва сърцата. (Притчи 17:3) Човеците старейшини не могат да правят това. Тогава как могат старейшините да разберат дали даден сериозен грях е доказателство повече за проява на слабост, отколкото на порочност?

Всъщност, всеки грях е порочен, но не всички съгрешили хора са порочни. Подобни по същност грехове може да са доказателство за слабост у една личност, и за порочност у друга. Вярно е, че съгрешаването обикновено включва в определена степен както слабост, така и порочност от страна на съгрешилия. Един решаващ фактор е как съгрешилият гледа на извършеното от него, и какво възнамерява да предприеме относно това. Дали проявява разкайващ се дух? Старейшините имат нужда от проницателност, за да разберат това. Как могат да получат тази проницателност? Апостол Павел обещал на Тимотей: „Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.“ (2 Тимотей 2:7) Ако старейшините смирено ‘размишляват’ върху вдъхновените думи на Павел и на другите библейски писатели, те ще получат прозрението, необходимо, за да имат правилен възглед спрямо онези, които съгрешават в сбора. Тогава техните решения ще отразяват мисленето на Йехова, а не тяхното собствено мислене. — Притчи 11:2; Матей 18:18.

Как се прави това? Един от начините е да се изследва как Библията описва порочните хора и да се провери дали описанието се отнася за личността, за която става дума.

Поемане на отговорност и разкайване

Първите човеци, които избрали курс на порочно поведение, били Адам и Ева. Въпреки че били съвършени и притежавали пълно познание за закона на Йехова, те се разбунтували срещу божието върховенство. Когато Йехова им казал какво са направили, те реагирали по забележителен начин — Адам обвинил Ева, а Ева обвинила змията! (Битие 3:12, 13) Сравни това поведение с дълбоката смиреност на Давид. Когато му били представени неговите тежки грехове, той поел отговорността и замолил за прошка, казвайки: „Съгреших Господу.“ — 2 Царе 12:13; Псалм 51:4, 9, 10.

Добре е старейшините да имат предвид тези два примера, когато се справят със случаи на сериозно прегрешаване, особено от страна на възрастен човек. Дали съгрешилият — като Давид, когато осъзнал своя грях — откровено приема обвинението и с разкаяние гледа към Йехова за помощ и прошка, или търси начин да омаловажи онова, което е направил, като може би обвинява някого другиго? Наистина, съгрешилият може би ще пожелае да обясни какво го е довело до тези действия, и може би ще има обстоятелства, минали или настоящи, които старейшините ще е добре да имат предвид, когато решават как да му помогнат. (Сравни Осия 4:14.) Но съгрешилият трябва да приеме, че той е човекът, който е извършил грях, и че той е отговорен пред Йехова. Помни: „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“ — Псалм 34:18.

Системно вършене на зло

В книгата на Псалмите на много места се споменават злите, порочни хора. Тези стихове могат допълнително да помогнат на старейшините да разберат дали даден човек е порочен по принцип, или е слаб. Например, обърни внимание на вдъхновената молитва на цар Давид: „Не ме завличай с нечестивите и с ония, които вършат беззаконие, които говорят мир с ближните си, а в чието сърце има злоба.“ (Псалм 28:3) Забележи, че нечестивите са споменати паралелно с „ония, които вършат беззаконие“. Човек, който греши поради слабост на плътта, вероятно ще спре, щом се осъзнае. Но ако някой системно ‘върши’ зло така, щото то става част от неговия живот, това може да е проява на порочно сърце.

Давид споменава друга характеристика на порочността в този стих. Подобно на Анания и Сапфира, порочната личност говори хубави неща с устата си, но има лоши неща в сърцето си. Такъв човек може да е лицемер — като фарисеите от времето на Исус, които ‘отвън се виждали на човеците праведни, но отвътре били пълни с лицемерие и беззаконие’. (Матей 23:28; Лука 11:39) Йехова мрази лицемерието. (Притчи 6:16–19) Ако някой лицемерно се опитва да отрече своите сериозни грехове, дори когато говори със съдебния комитет, или неохотно признава само онова, което вече е известно на другите, отказвайки да си признае напълно всичко, то това може да е доказателство за наличието на порочно сърце.

Горделиво пренебрегване на Йехова

Други неща, които характеризират порочния човек, са изтъкнати в Псалм 10–и. Там четем: „В гордостта си порочният ожесточено преследва нещастника; . . . той не зачита Йехова.“ (Псалм 10:2, 3, NW) Как да гледаме на отдаден християнин, който е горделив и не зачита Йехова? Без съмнение, това са порочни умствени нагласи. Човек, който греши поради слабост, ще се разкае и усилно ще се стреми да промени живота си, когато осъзнае греха си или когато някой му обърне внимание върху този грях. (2 Коринтяни 7:10, 11) За разлика от това, когато някой съгрешава поради принципно неуважение към Йехова, какво ще го спре да не се връща отново и отново към своята грешна линия на поведение? Ако той остава горделив, въпреки че е бил съветван в дух на кротост, как може той да има необходимата смиреност, за да се разкае искрено и истински?

Обърни внимание сега на Давидовите думи, казани малко по–късно в същия псалм: „Защо порочният презира Бога? Той казва в сърцето си: ‘Ти няма да ми търсиш сметка.’“ (Псалм 10:13, NW) В условията на християнския сбор порочният човек знае разликата между правилното и погрешното, но той не се колебае да върши погрешното, когато смята, че ще му се размине. Докато не съществува страх от разобличение, той дава пълна свобода на своите грешни склонности. И за разлика от Давид, ако греховете му излязат наяве, той ще търси нечестни начини, за да избегне порицание. Такъв човек проявява дълбоко неуважение към Йехова. „Пред очите му няма страх от Бога. . . . Злото не мрази.“ — Псалм 36:1, 4.

Нанасяйки вреда на другите

Обикновено от греха биват засегнати повече хора, а не само една личност. Например прелюбодеецът съгрешава срещу Бога; той измъчва жена си и децата си; ако неговата партньорка в греха е омъжена, той измъчва и нейното семейство; той опетнява и доброто име на сбора. Как гледа той на всичко това? Дали показва искрено съжаление, заедно с неподправено разкаяние? Или проявява духа, описан в Псалм 94: „Всички, които вършат беззаконие, се хвалят. Те съкрушават людете Ти, Господи, и притесняват наследството Ти. Убиват вдовицата и чужденеца, и умъртвяват сирачетата. И казват: Господ няма да види, нито ще обърне внимание Якововият Бог.“ — Псалм 94:4–7.

По всяка вероятност греховете, с които ще се справят старейшините в сбора, няма да включват убийства. Но духът, проявен тук — дух на готовност да измъчваш другите заради личната си полза, — може да стане явен, когато старейшините разследват прегрешението. Това също е надменност, белегът на порочния човек. (Притчи 21:4) Това е пълната противоположност на духа на истинския християнин, който е готов да жертвува себе си за своя брат. — Йоан 15:12, 13.

Прилагане на богоугодните принципи

Тези няколко указания нямат за цел да установяват правила. Но те дават представа за някои неща, които са истински порочни в очите на Йехова. Налице ли е отказ да се поеме отговорност за извършената простъпка? Дали съгрешилият безочливо е игнорирал предишните съвети по същия този въпрос? Съществува ли вкоренено практикуване на сериозно прегрешение? Дали съгрешилият проявява нахално неуважение към закона на Йехова? Правил ли е пресметливи усилия да прикрие греха, като в същото време може би покварява и други хора? (Юда 4) Дали тези усилия се увеличават, когато прегрешението се изяви? Проявява ли прегрешилият пълно пренебрежение към вредата, която е причинил на други хора и на името на Йехова? Каква е неговата нагласа? След като му е бил даден милостив библейски съвет, държи ли се той горделиво и арогантно? Липсва ли му искрено желание да избегне повтарянето на прегрешението? Ако старейшините забележат такива неща, които ясно показват липса на разкаяние, те може би ще направят заключението, че извършените грехове са проява повече на порочност, отколкото само на слабост на плътта.

Дори когато се занимават с човек, който изглежда има порочни склонности, старейшините не престават да го призовават да се стреми към праведност. (Евреи 3:12) Порочни личности може да се разкаят и да се променят. Ако не беше така, защо Йехова щеше да подканва израилтяните: „Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.“ (Исаия 55:7) Може би дори и по време на едно съдебно заседание старейшините ще забележат очевидна промяна в състоянието на сърцето му, отразена в разкайващо се поведение и нагласа.

Дори и по време на изключването на даден човек, старейшините, като пастири, ще го подканят да се разкае и да се опита да си възвърне благоволението на Йехова. Спомни си за „порочния човек“ в Коринт. Той явно променил пътя си, и Павел по–късно препоръчал неговото възстановяване в сбора. (2 Коринтяни 2:7, 8) Спомни си също за цар Манасия. Наистина, той бил много порочен, но когато най–сетне се разкаял, Йехова приел неговото разкаяние. — 4 Царе 21:10–16; 2 Летописи 33:9, 13, 19.

Вярно е, че има грях, който няма да бъде простен — грехът срещу светия дух. (Евреи 10:26, 27) Само Йехова определя кой е извършил този грях. Човеците не са упълномощени да определят това. Задължение на старейшините е да пазят сбора чист и да помагат за възстановяването на разкайващи се грешници. Ако те вършат това с проницателност и смиреност, вземайки своите решения така, че да отразяват мъдростта на Йехова, тогава Йехова ще благослови тази страна от тяхната пастирска дейност.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 29]

Анания и Сапфира лицемерно постъпили нечестно спрямо светия дух, показвайки порочно сърце