Накъде са насочени очите ти?

1, 2. Какво означава очите ни постоянно да са насочени към Йехова?

ЖИВЕЕМ в „особено тежки времена“ и животът ще става все по–труден, преди Йехова да унищожи този порочен свят и да донесе истински мир на земята. (2 Тим. 3:1) Затова е добре да се запитаме: „Към кого се обръщам за помощ и ръководство? Към кого са насочени очите ми?“ Сигурно веднага ще отговорим „Към Йехова!“ и това е най–добрият отговор.

² Какво означава очите ни да са насочени към Йехова? И какво ще ни помогне да останем съсредоточени върху него въпреки трудностите в живота ни? Преди много векове един псалмист признал, че е важно „да вдигаме очи“ към Йехова и да търсим помощ от него. (Прочети Псалм 123:1–4.) Той сравнил Божиите служители със слуги, които гледат господаря си. Какво имал предвид? Един слуга не само поглежда господаря си, когато очаква храна и защита, но постоянно гледа към него, за да разбере какви са неговите желания и след това да ги изпълни. По подобен начин е необходимо всеки ден да изследваме Божието Слово, за да установим какво иска Йехова лично от нас и след това да го изпълним. Само тогава можем да сме сигурни, че Йехова ще ни помага, когато сме в нужда. (Еф. 5:17)

 3. Какво може да отклони погледа ни от Йехова?

³ Макар да разбираме колко е важно погледът ни винаги да е насочен към Йехова, понякога може да се разсеем. Точно това станало с близката приятелка на Исус Марта. Тя била „заета с много домакински задължения, които отвличали вниманието ѝ“. (Лука 10:40–42) Щом това се случило с вярна жена като Марта, и то когато Исус буквално бил до нея, не бива да се изненадваме, че същото може да стане и с нас. Какво би могло да отвлече вниманието ни? В тази статия ще разгледаме как действията на другите може да ни разсеят. Ще научим също как да останем съсредоточени върху Йехова.

 4. Защо може да е изненадващо, че Моисей изгубил привилегията да влезе в Обетованата земя?

⁴ Моисей безспорно търсел ръководството на Йехова. Той бил „непоколебим, сякаш виждал Невидимия“. (Прочети Евреи 11:24–27.) Библията ни казва, че „в Израил вече не се появил пророк като Моисей, когото Йехова познавал отблизо“. (Втор. 34:10) Но въпреки че имал толкова близки отношения с Йехова, той изгубил привилегията да влезе в Обетованата земя. (Чис. 20:12) Защо?

5–7. Какъв проблем възникнал скоро след като израилтяните напуснали Египет и как Моисей се справил със ситуацията?

⁵ По–малко от два месеца след като израилтяните напуснали Египет, дори преди да стигнат до Синайската планина, възникнал сериозен проблем. Хората започнали да се оплакват, че нямат вода. Те недоволствали срещу Моисей и ситуацията толкова се влошила, че той извикал към Йехова за помощ: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убие с камъни!“ (Из. 17:4) В отговор Йехова му дал ясни напътствия. Моисей трябвало да вземе тоягата си и да удари скалата в Хорив, след което от нея щяло да бликне вода. В повествованието се казва: „Моисей направи това пред очите на старейшините на Израил.“ Израилтяните пили до насита и проблемът бил решен. (Из. 17:5, 6)

⁶ В Библията четем, че след това Моисей нарекъл мястото Маса и Мерива, защото синовете на Израил се карали с него и подложили Йехова на изпитание, като казали: „Дали Йехова е сред нас, или не е?“ (Из. 17:7) Тези имена били подходящи, тъй като означават „проверка“ и „караница“.

⁷ Какво мислел Йехова за случилото се при Мерива? За него действията на израилтяните били бунт не само срещу Моисей, но срещу самия него и властта му. (Прочети Псалм 95:8, 9.) Това определено била лоша постъпка. При този случай Моисей реагирал правилно — потърсил помощ от Йехова и внимателно спазил напътствията му.

 8. Какъв проблем възникнал към края на 40–годишното пътуване на израилтяните в пустинята?

⁸ Какво се случило обаче в подобна ситуация, възникнала около 40 години по–късно, към края на пътуването в пустинята? Израилтяните стигнали на едно място до Кадис, близо до границата на Обетованата земя. То също станало известно като Мериваa. Там хората отново се оплаквали, че нямат вода. (Чис. 20:1–5) Но този път нещата се развили по различен начин.

 9. Какви напътствия получил Моисей, но какво направил? (Виж илюстрацията в началото.)

⁹ Как реагирал Моисей на бунта? Той отново се обърнал към Йехова за ръководство. Но този път Бог не му казал да удари скалата. Моисей трябвало да вземе тоягата си, да събере хората пред скалата и да ѝ каже да даде вода. (Чис. 20:6–8) Вместо обаче да говори на скалата, Моисей излял гнева си, като се развикал на събралите се: „Чуйте сега, бунтовници! Нима искате да ви извадим вода от тази скала?“ После ударил скалата не само веднъж, а два пъти. (Чис. 20:10, 11)

10. Как реагирал Йехова на действията на Моисей?

¹⁰ Йехова силно се разгневил на Моисей. (Втор. 1:37; 3:26) Защо? Може да е имало няколко причини. Той вероятно бил възмутен, защото, както вече споменахме, Моисей не изпълнил новите напътствия, които получил.

11. Защо заради действията на Моисей израилтяните може би не оценили чудото на Йехова?

¹¹ Може да има и друга причина. Скалните образувания край първата Мерива са от твърд гранит. Независимо колко силно се удря гранитът, никой не би очаквал от него да потече вода. Отвесните скали до втората Мерива обаче са доста различни. Повечето от тях са съставени от мек варовик. Заради порестата структура на варовика под скалите често се събира вода, която лесно може да се извади, като се пробият. Възможно ли е, когато Моисей два пъти ударил такава пореста скала, хората да са си помислили, че водата е бликнала по естествен път, а не защото Йехова е направил чудо?b Не можем да сме сигурни.

12. Посочи друга възможна причина за гнева на Йехова към Моисей и Аарон.

¹² Съществува още едно възможно обяснение защо Йехова се разгневил на Моисей, а също и на Аарон. Обърни внимание какво казал Моисей на хората: „Нима искате да ви извадим вода от тази скала?“ Използвайки първо лице множествено число, той вероятно имал предвид себе си и Аарон. Думите му показали грубо неуважение към Йехова, който всъщност извършил чудото. Тази възможност, изглежда, се потвърждава от записаното в Псалм 106:32, 33: „Те предизвикаха гнева [на Йехова] при водите на Мерива, така че заради тях Моисей беше постигнат от зло. Защото огорчиха духа му и той започна да говори необмислено с устните си.“ (Чис. 27:14) Моисей не отдал на Йехова почитта, която заслужава. Йехова казал на Моисей и Аарон: „Вие се разбунтувахте срещу заповедта ми.“ (Чис. 20:24) Наистина сериозен грях!

13. Защо наказанието на Моисей било подходящо и справедливо?

¹³ Като водачи на Божия народ, Моисей и Аарон носели по–голяма отговорност пред Йехова. (Лука 12:48) В миналото Бог не позволил на цяло поколение израилтяни да влязат в ханаанската земя заради бунта им. (Чис. 14:26–30, 34) Следователно било както подходящо, така и справедливо Йехова да накаже Моисей по същия начин за бунтовната му постъпка. Подобно на другите бунтовници той не бил допуснат в Обетованата земя.

14, 15. Защо Моисей се разбунтувал срещу Йехова?

¹⁴ Защо Моисей се разбунтувал срещу Йехова? Нека отново обърнем внимание на Псалм 106:32, 33: „Те предизвикаха гнева му при водите на Мерива, така че заради тях Моисей беше постигнат от зло. Защото огорчиха духа му и той започна да говори необмислено с устните си.“ Въпреки че израилтяните предизвикали Йехова, този, който се огорчил, бил Моисей. Заради липсата си на самоконтрол той говорел, без да мисли за последствията.

¹⁵ Моисей позволил на действията на другите да отклонят погледа му от Йехова. Той постъпил правилно в първия случай. (Из. 7:6) Възможно е обаче, след като десетилетия наред търпял бунтовната нагласа на израилтяните, Моисей да е изпитвал умора и раздразнение. Дали той мислел най–вече за собствените си чувства, вместо за това как да отдаде слава на Йехова?

16. Защо действията на Моисей са от значение за нас?

¹⁶ Щом верен пророк като Моисей отклонил погледа си от Йехова и допуснал грешка, същото лесно може да стане и с нас. Моисей бил на прага на Обетованата земя, а ние сме на прага на новия свят, който Йехова ни обещава. (2 Пет. 3:13) Никой от нас не иска да изгуби тази специална чест. Но за да постигнем целта си, трябва да насочваме очите си към Йехова и винаги да вършим волята му. (1 Йоан 2:17) Какво научаваме от грешката на Моисей?

17. Какво ще ни помогне да не се поддаваме на гнева си?

¹⁷ Не се поддавай на гнева си. Дори да се налага отново и отново да се борим с едни и същи проблеми, „нека не се отказваме да вършим каквото е добро, защото ако не се уморим, в определеното време ще пожънем“. (Гал. 6:9; 2 Сол. 3:13) Ако нещо или някой многократно ни ядосва, владеем ли езика и чувствата си? (Пр. 10:19; 17:27; Мат. 5:22) Трябва да се научим, когато другите ни провокират, „да оставяме място за Божия гняв“. (Прочети Римляни 12:17–21.) Ако очите ни са насочени към Йехова, ще проявяваме към него нужното уважение, като оставяме място за гнева му, тоест ще чакаме търпеливо той да предприеме действия, когато сметне за необходимо. Отмъщението би било проява на неуважение към Йехова.

18. Какво трябва да помним във връзка с напътствията?

¹⁸ Спазвай стриктно последните напътствия. Изпълняваме ли вярно последните напътствия, които Йехова ни е дал? В такъв случай няма винаги да правим нещата така, както сме ги правили в миналото. По–скоро бързо ще прилагаме новите указания, които Йехова осигурява чрез организацията си. (Евр. 13:17) Същевременно ще внимаваме „да не излизаме извън границите на написаното“. (1 Кор. 4:6) Така очите ни ще са насочени към Йехова.

19. Как да не допуснем грешките на другите да навредят на отношенията ни с Йехова?

¹⁹ Не позволявай на грешките на другите да навредят на отношенията ти с Йехова. Няма да допуснем действията на другите да ни огорчат или да навредят на отношенията ни с Йехова, ако съсредоточаваме погледа си върху него. Това е особено важно, ако подобно на Моисей имаме отговорности в Божията организация. Вярно е, че всеки трябва „да продължава да изработва спасението си със страх и треперене“, но е важно да помним, че Йехова не ни съди според някакви строги и безкомпромисни правила. (Флп. 2:12) Всъщност колкото по–големи отговорности имаме, толкова повече очаква Йехова от нас. (Лука 12:48) Но ако истински го обичаме, за нас няма да има препятствие и нищо няма да ни раздели от неговата любов. (Пс. 119:165; Рим. 8:37–39)

20. Какво искаме да правим?

²⁰ В тези трудни времена нека очите ни са постоянно насочени към Онзи, „който обитава небесата“, за да си изясняваме каква е волята му. Дано никога не позволим отношенията ни с Йехова да пострадат заради действията на другите. Случилото се с Моисей съдържа ценен урок в това отношение. Вместо да реагираме прекалено емоционално на несъвършенствата на околните, нека сме решени „нашите очи да са насочени към Йехова, нашият Бог, докато той не прояви благоволение към нас“. (Пс. 123:1, 2)