Библейска книга номер 20 — Притчи

Изречени от: Соломон, Агур и Лемуил

Място на написване: Йерусалим

Писането завършено: ок. 717 г. пр.н.е.

КОГАТО през 1037 г. пр.н.е. станал цар на Израил, Соломон, синът на Давид, се помолил на Йехова за „мъдрост и разум“, за да ‘съди тоя голям народ’. В отговор на неговата молитва Йехова му дал „мъдро и разумно сърце“. (2 Лет. 1:10–12; 3 Царе 3:12; 4:30, 31) В резултат на това Соломон ‘изрекъл три хиляди притчи’. (3 Царе 4:32, „Синодално издание на Библията“) Някои от тези мъдрости са записани в библейската книга Притчи. Тъй като наистина ‘Бог бил турил в сърцето му’ такава мъдрост, когато изследваме тази книга, всъщност изследваме мъдростта на Йехова Бог. (3 Царе 10:23, 24) Тези притчи съдържат неизменни истини. Те са толкова актуални днес, колкото били и по времето, когато били изречени.

² Управлението на Соломон било подходящ период за осигуряване на ръководство от Бога. За Соломон се казва, че ‘седял на Господния престол’. Теократичното царство на Израил било в разцвета си, а Соломон се радвал на ненадминато „царско величие“. (1 Лет. 29:23, 25) Това било време на мир и изобилие, време на сигурност. (3 Царе 4:20–25) Но дори и под това теократично управление хората изпитвали лични проблеми и трудности, произтичащи от човешкото несъвършенство. Разбираемо е, че те разчитали на мъдрия цар Соломон да им помогне да се справят с проблемите си. (3 Царе 3:16–28) В много от тези случаи, когато произнасял присъди, той говорел с притчи, напълно приложими за житейските ситуации, възникващи ежедневно. Тези кратки, но същевременно въздействащи пословици, били високо ценени от хората, които искали да приведат живота си в съгласие с волята на Бога.

³ В повествованието не се казва, че Соломон написал книгата Притчи. Но се казва, че той ‘изрекъл’ притчи и ‘старателно изследвал нещата, за да може да подреди много пословици’, което показва, че искал да ги запази за бъдещите поколения. (3 Царе 4:32; Екл. 12:9, НС) По времето на Давид и Соломон сред придворните служители имало и секретари, или писари. (2 Царе 20:25; 4 Царе 12:10) Не се знае дали тези писари в двора на Соломон са записвали и събирали неговите притчи, но все пак думите на един управник от неговия ранг обикновено били приемани с голямо уважение и били записвани. Общоприето е, че книгата Притчи е сборник, съставен от други сборници.

⁴ Тя може да бъде разделена на пет части: (1 част) От 1 до 9 глава, започваща с думите „Притчи на Давидовия син Соломон“; (2 част) От 10 до 24 глава, описана като „Притчи Соломонови“; (3 част) От 25 до 29 глава, която започва с думите „И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия“; (4 част) Трийсета глава, въведена като „Думите на Якеевия син Агур“; (5 част) Трийсет и първа глава, която съдържа „Думите на Массовия цар Лемуил, които го поучи майка му“. Следователно авторът на повечето от притчите бил Соломон. Що се отнася до Агур и Лемуил, за тях не се знае нищо определено. Според някои изследователи Лемуил може да е друго име на Соломон.

⁵ Кога била писана и съставена книгата Притчи? По–голямата част от нея била написана несъмнено по времето на царуването на Соломон (1037–998 г. пр.н.е.), преди той да се отклони от поклонението на Йехова. Тъй като не се знае много за Агур и Лемуил, не е възможно да се каже кога е написан техният текст. Тъй като една от частите на книгата е съставена по време на управлението на Езекия (745–717 г. пр.н.е.), не е възможно книгата да е била завършена преди неговото време. Дали последните две части също са били събрани по време на управлението на цар Езекия? Отговорът на този въпрос е следната бележка под линия към Притчи 31:31 в „Превод на новия свят на Свещеното писание (с препратки)“ (англ.): „Някои издания на еврейския текст съдържат триграмата, или трите букви, Хет, За̀ин, Коф (חזק), които съставляват подписа на цар Езекия върху преписите, правени от неговите писари, с който се показвало, че работата е завършена.“

⁶ В Библиите на еврейски книгата Притчи била първоначално наричана с първата дума в нея — мишлѐх, което означава „притчи“. Мишлѐх е множествено число на съществителното маша̀л, за което се смята, че произлиза от дума, означаваща „като“ или „подобен на“. Тези думи добре описват съдържанието на книгата, тъй като притчите са кратки пословици, в които често се прави сравнение между отделни неща и които имат за цел да накарат слушателя да се замисли. Кратката форма на притчите ги прави лесни за разбиране и интересни, като така човек може бързо да ги осмисли, да ги научи и да ги запомни. Принципите от тях остават в паметта.

⁷ Стилът на изразяване в книгата също е изключително интересен. Той е типичен за еврейската поезия. По–голямата част от книгата съдържа паралелни конструкции. Това не означава, че краят на редовете или стиховете са в рима, или звучат подобно, а че мислите и идеите са изразени чрез ритмична структура. Красотата на изказа и въздействието на думите се дължат именно на този ритъм. Мислите може да са със същото или с противоположно значение, а паралелните конструкции се използват, за да се допълни мисълта, да се разшири обема на понятията и да се предаде правилно смисълът. Примери за паралелни мисли със синонимно значение може да се намерят в Притчи 11:25; 16:18 и 18:15, а за по–често срещаните паралелни мисли с противоположно значение — в Притчи 10:7, 30; 12:25; 13:25 и 15:8. В края на книгата се използва друг стилистичен похват. (Пр. 31:10–31) Последните 22 стиха са подредени в акростих, което означава, че всеки от тях започва с поредна буква от еврейската азбука. Същият похват се среща и в някои от псалмите. Това е най–красивият стил в древните произведения.

⁸ Достоверността на книгата Притчи се вижда и от това, че първите християни я използвали често, когато говорели за нормите на поведение. Яков явно бил добре запознат с книгата и използвал нейните основни принципи в съветите, които дал във връзка с християнското поведение. (Сравни Притчи 14:29; 17:27 с Яков 1:19, 20; Притчи 3:34 с Яков 4:6 и Притчи 27:1 с Яков 4:13, 14.) Цитати от книгата Притчи се срещат и в следните откъси: Римляни 12:20 — Притчи 25:21, 22; Евреи 12:5, 6 — Притчи 3:11, 12; 2 Петър 2:22 — Притчи 26:11.

⁹ Освен това книгата Притчи е в съгласие с останалата част от Библията, което показва, че е част от „цялото Писание“. Когато бъде сравнена със Закона на Моисей, ученията на Исус и написаното от Исусовите ученици и апостоли, се вижда удивително единство на мисълта. (Виж Притчи 10:16 — 1 Коринтяни 15:58 и Галатяни 6:8, 9; Притчи 12:25 — Матей 6:25; Притчи 20:20 — Изход 20:12 и Матей 15:4.) Дори когато говори за подготвянето на земята за хората, книгата е в съгласие със записаното от другите библейски писатели. (Пр. 3:19, 20; Бит. 1:6, 7; Йов 38:4–11; Пс. 104:5–9)

¹⁰ Друго нещо, което свидетелства за това, че книгата е вдъхновена от Бога, е научната ѝ точност, когато става въпрос за химически, медицински или здравословни принципи. В Притчи 25:20 явно се говори за реакциите между киселини и основи. Записаното в Притчи 31:4, 5 е в съгласие със съвременните научни открития, че алкохолът притъпява мисловните способности. Много лекари и диетолози са съгласни с това, че медът е здравословен, което ни напомня за притчата: „Сине мой, яж мед, защото е добър.“ (Пр. 24:13) Съвременните наблюдения относно психосоматичните прояви не са нови за книгата Притчи, в която се казва: „Веселото сърце е благотворно лекарство.“ (17:22; 15:17)

¹¹ Да, книгата Притчи разглежда толкова всеобхватно нуждите и обстоятелствата на човека, че в едно издание се казва за нея: „Няма област в живота, за която да липсва подходящо напътствие, няма добра или лоша склонност без съответните подбуди или коригиране. Навсякъде се прави пряка връзка между човешкото мислене и мисленето на Бога ... човек върви в присъствието на своя Създател и Съдия ... В тази древна книга се срещат всички човешки черти и макар че е записана преди три хиляди години, тя продължава да е толкова реалистична, все едно е писана в днешно време.“ („Речник на Библията“ от Смит, 1890 г., III том, 2616 страница)

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁹ Полезната цел на книгата Притчи е изявена още в първите ѝ стихове: „За да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи, за да приеме поука за мъдро постъпване, в правда, съдба и справедливост, за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа.“ (1:2–4) В съгласие с тази цел тя набляга на познанието, мъдростта и разбирането, тъй като всяко от тези неща носи съответната полза.

²⁰ (1) Познанието е изключително важно, защото не е добре човек да бъде невеж. Не е възможно да се придобие точно познание без страх от Йехова, тъй като то започва именно с този страх. Познанието е за предпочитане дори пред златото. Защо? Посредством познанието праведните се спасяват. То ни възпира да не се поддаваме на грях. Наистина е много важно да го търсим и да го приемаме! То е скъпоценно. Затова „приклони ухото си, та чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание“. (22:17; 1:7; 8:10; 11:9; 18:15; 19:2; 20:15)

²¹ (2) Мъдростта, тоест способността да използваме познанието правилно за възхвала на Йехова, „е главното“ нещо. Трябва да я придобиваме. Нейният Източник е Йехова. Даряващата живот мъдрост започва с познанието за Йехова Бог и страха от него — това е тайната на мъдростта. Следователно трябва да се боим от Бога, а не от хората. Персонифицираната мъдрост вика, като подканя всички да поправят пътищата си. Тя вика по улиците. Йехова призовава всички неопитни и онези, на които не им достига сърце, да се обърнат и да се нахранят с хляба на мъдростта. Тогава, ако се боят от Йехова, те ще бъдат щастливи дори и да имат малко. Благословиите на мъдростта са много, нейното въздействие е изключително полезно. Мъдростта и познанието са необходими за развиването на мисловни способности, които могат да ни пазят. Както медът е полезен и приятен, такава е и мъдростта. Тя е по–ценна от златото и е дърво на живот. Без мъдрост хората загиват, тъй като тя запазва живота; тя означава живот. (4:7; 1:7, 20–23; 2:6, 7, 10, 11; 3:13–18, 21–26; 8:1–36; 9:1–6, 10; 10:8; 13:14; 15:16, 24; 16:16, 20–24; 24:13, 14)

²² (3) Освен познанието и мъдростта много е важно разбирането. Следователно „при всичко, що си придобил, придобивай разум [разбиране — НС]“. Разбирането е способността да видиш връзката между различните неща. То е свързано с добрата преценка, при която човек винаги трябва да взема предвид Бога, тъй като не може да разчита на собственото си разбиране. Напълно невъзможно е да имаш разбиране, или добра преценка, ако действаш против Йехова! За да развием това качество, трябва ревностно да го търсим като скрито съкровище. За да имаме разбиране, трябва да имаме познание. Имащият разбиране човек, който търси познание, бива възнаграден и придобива мъдрост. Той е предпазен от безбройните капани в този свят, като например множеството зли хора, които може да се опитват да го изкушат да върви с тях в пътя на тъмнината. Да благодарим на Йехова Бог — Източникът на даващото живот познание, мъдрост и разбиране! (4:7; 2:3, 4; 3:5; 15:14; 17:24; 19:8; 21:30)

²³ В съгласие с полезната си цел книгата Притчи представя изобилие от мъдри и вдъхновени от Бога съвети, които ни помагат да придобием разбиране и да пазим сърцето си, „защото от него са изворите на живота“. (4:23) Следват някои подбрани мъдри съвети, на които се набляга в книгата.

²⁴ Разликата между злите и праведните: Злите ще бъдат уловени в своите покварени пътища и богатствата им няма да ги спасят в деня на Божия гняв. Праведните ще получат живот и ще бъдат възнаградени от Йехова. (2:21, 22; 10:6, 7, 9, 24, 25, 27–32; 11:3–7, 18–21, 23, 30, 31; 12:2, 3, 7, 28; 13:6, 9; 14:2, 11; 15:3, 8, 29; 29:16)

²⁵ Необходимостта от чисто морално поведение: Соломон многократно предупреждава относно неморалността. Онези, които блудстват, ще бъдат наказани и ще бъдат унижени, вината им няма да бъде заличена. „Крадените води“ може да изглеждат сладки на младия човек, но проститутката върви към смъртта и води своите невинни жертви със себе си. Йехова порицава онези, които попадат в дълбоката пропаст на неморалността. (2:16–19; 5:1–23; 6:20–35; 7:4–27; 9:13–18; 22:14; 23:27, 28)

²⁶ Необходимостта от самоконтрол: Библията осъжда пиянството и лакомията. Всички, които искат да бъдат одобрени от Бога, трябва да проявяват умереност по отношение на яденето и пиенето. (20:1; 21:17; 23:21, 29–35; 25:16; 31:4, 5) Онези, които не се гневят бързо, са много благоразумни и са по–велики от силен човек, завладяващ град. (14:17, 29; 15:1, 18; 16:32; 19:11; 25:15, 28; 29:11, 22) Самоконтролът е нужен и за да избягваме завистта и ревността, които са гнилост за костите. (14:30; 24:1; 27:4; 28:22)

²⁷ Мъдрото и неразумното използване на речта: Онези, които говорят покварено, клеветниците, лъжесвидетелите и онези, които изопачават нещата, ще бъдат разкрити, защото Йехова се отвращава от такива хора. (4:24; 6:16–19; 11:13; 12:17, 22; 14:5, 25; 17:4; 19:5, 9; 20:17; 24:28; 25:18) Ако нечии устни говорят добри неща, ще бъдат извор на живот, но устните на глупавия ускоряват гибелта му. „Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.“ (18:21) Библията осъжда клеветата, измамата, ласкателството и необмислените думи. Мъдро е да говорим истината, за да почитаме Бога. (10:11, 13, 14; 12:13, 14, 18, 19; 13:3; 14:3; 16:27–30; 17:27, 28; 18:6–8, 20; 26:28; 29:20; 31:26)

²⁸ Глупостта на гордостта и необходимостта от смирение: Гордият човек се възвеличава повече, отколкото трябва, и затова пропада. Йехова мрази онези, които са с гордо сърце, но на смирените дава мъдрост, слава, богатство и живот. (3:7; 11:2; 12:9; 13:10; 15:33; 16:5, 18, 19; 18:12; 21:4; 22:4; 26:12; 28:25, 26; 29:23)

²⁹ Трудолюбие вместо леност: Много са описанията на ленивия човек. Той трябва да отиде при мравката, за да се научи от нея и да стане мъдър. А трудолюбивият човек ще има успех! (1:32; 6:6–11; 10:4, 5, 26; 12:24; 13:4; 15:19; 18:9; 19:15, 24; 20:4, 13; 21:25, 26; 22:13; 24:30–34; 26:13–16; 31:24, 25)

³⁰ Общуването с добри приятели: Не е разумно да общуваме с онези, които не се боят от Йехова, които са зли или глупави, избухват лесно, клюкарстват или са лакоми. По–скоро трябва да общуваме с мъдрите, защото така и ние ще станем мъдри. (1:10–19; 4:14–19; 13:20; 14:7; 20:19; 22:24, 25; 28:7)

³¹ Нуждата от порицание и коригиране: „Йехова порицава онзи, когото обича“, а онези, които приемат дисциплинирането от него, ще имат слава и живот. Който мрази порицанието, ще понесе позор. (3:11, 12, НС; 10:17; 12:1; 13:18; 15:5, 31–33; 17:10; 19:25; 29:1)

³² Жените като добри съпруги: Притчите многократно предупреждават съпругите да не бъдат свадливи и да не се държат неприлично. Благоразумната и способна богоугодна съпруга говори с любеща милост; който намери такава жена, има благоволението на Йехова. (12:4; 18:22; 19:13, 14; 21:9, 19; 27:15, 16; 31:10–31)

³³ Възпитаването на децата: Трябва да учим редовно децата на Божиите заповеди, така че да ‘не ги забравят’. Още от най–ранно детство да ги възпитаваме в наставленията на Йехова. Да не щадим пръчката, когато е необходимо; като израз на любов, пръчката и наказанието дават мъдрост на момчето. Онези, които възпитават децата си по Божия начин, ще имат мъдри деца, които ще носят радост и наслада на баща си и майка си. (4:1–9; 13:24; 17:21; 22:6, 15; 23:13, 14, 22, 24, 25; 29:15, 17)

³⁴ Отговорността да помагаме на другите: В книгата Притчи често се набляга на това. Мъдрият трябва да споделя познанието с другите. Човек трябва също да е щедър и да проявява милост към бедните, като по този начин всъщност заема на Йехова, който гарантира, че ще му се отплати. (11:24–26; 15:7; 19:17; 24:11, 12; 28:27)

³⁵ Да разчитаме на Йехова: Притчите са насочени към същината на нашите проблеми, като ни съветват да разчитаме изцяло на Бога. Трябва да вземаме предвид Йехова във всичките си пътища. Човек може да планира пътя си, но Йехова трябва да направлява стъпките му. Името на Йехова е яка кула, към която праведният бяга и бива защитен. Трябва да се надяваме на Йехова и да търсим ръководство в Словото му. (3:1, 5, 6; 16:1–9; 18:10; 20:22; 28:25, 26; 30:5, 6)

³⁶ Колко полезна е книгата Притчи за наше поучение и дисциплиниране! Изглежда в нея не е пропуснат нито един аспект на човешките взаимоотношения. Дали някой се изолира от събратята си поклонници на Бога? (18:1) Дали някой, който има висока позиция, взема решения, без да е изслушал и двете страни по въпроса? (18:17) Дали някой обича да си прави опасни шеги с другите? (26:18, 19) Дали някой е пристра̀стен? (28:21) Търговецът в своя магазин, земеделецът на полето, съпругът, съпругата и детето — всички получават мъдри наставления. Родителите получават помощ, за да могат да забележат капаните, които се появяват неочаквано в живота на младите. Мъдрите могат да учат неопитните. Притчите са практични, независимо къде живеем; напътствията и съветите на тази книга не остаряват. Веднъж американският педагог Уилям Лайън Фелпс казал: „Книгата Притчи е по–актуална от днешния вестник.“a Да, тя е актуална, практична и полезна за поучаване, защото е вдъхновена от Бога.

³⁷ Тъй като е полезна за поправяне на нещата, книгата Притчи, изречена в по–голямата си част от Соломон, насочва хората към Всемогъщия Бог. Така правел и Исус Христос, който в Матей 12:42 е наречен „нещо повече от Соломон“.

³⁸ Колко признателни трябва да сме за това, че Йехова е избрал за Семето на Царството точно тази изключително мъдра личност! Неговият престол „ще се утвърди в правда“ и мирното му управление ще бъде по–славно дори от това на цар Соломон. Относно това царско управление ще се казва, че „милост и вярност пазят царя, и той поддържа престола си с милост“. Така хората ще се радват на едно вечно праведно управление, за което в Притчи е записано: „Когато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден за винаги.“ Затова ние ценим книгата Притчи, която не само осветява пътя ни с познание, мъдрост и разбиране, както и с вечен живот, но най–вече възвеличава Йехова като Източника на истинска мъдрост, която той дава чрез Христос Исус, наследникът на Царството. Притчите засилват нашата признателност за Божието Царство и праведните принципи, според които то управлява. (Пр. 25:5; 16:12; 20:28; 29:14)

[Бележки под линия]