‘Следвайте ме непрекъснато’

„На това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ — 1 ПЕТЪР 2:21.

 1, 2. Защо съвършеният пример на Исус като учител не е твърде възвишен, за да му подражаваме?

ИСУС ХРИСТОС бил най–великият учител, живял някога на земята. Освен това той бил съвършен и не съгрешил през целия си живот като човек. (1 Петър 2:22) Но дали това означава, че примерът на Исус като учител е твърде възвишен и недостижим за нас, несъвършените хора? Съвсем не.

² Както разбрахме от предишната статия, основата за начина на поучаване на Исус била любовта. А любовта е качество, което всеки от нас може да развие. Божието Слово често ни насърчава да засилваме и усъвършенстваме любовта си към другите. (Филипяни 1:9; Колосяни 3:14) Йехова никога не очаква от своите създания нещо, което те не са в състояние да направят. Всъщност тъй като „Бог е любов“ и ни е направил по своя образ, може да се каже, че той ни е създал със способността да проявяваме любов. (1 Йоан 4:8; Битие 1:27) Затова когато четем думите на апостол Петър от стиха, на който е основана тази статия, може да сме уверени, че сме в състояние да следваме стъпките на Исус отблизо. Всъщност можем да се подчиним на заповедта на Исус: ‘Следвайте ме непрекъснато.’ (Лука 9:23, НС) Нека да разгледаме как можем да подражаваме на любовта, която Исус проявил към истините, които поучавал, и към хората, които учел.

Да развиваме любов към истините, които научаваме

 3. Защо на някои хора им е трудно да учат, но какъв призив се намира в Притчи 2:1–5?

³ За да обичаме истините, на които учим другите, ние самите трябва да обичаме да учим за тези истини. В днешния свят такава любов към ученето не се развива лесно. Фактори, като недостатъчно образование и лоши навици, придобити през младежките години, допринасят за това мнозина да нямат желание да учат. Но много е важно да се учим от Йехова. В Притчи 2:1–5, НС, се казва: „Сине мой, ако приемеш думите ми и цениш заповедите ми вътре в себе си, така че да се вслушваш в мъдростта с ушите си, за да можеш да насочиш сърцето си към проницателност; освен това, ако призоваваш разбирането и отправяш глас към проницателността, ако продължаваш да я търсиш, както се търси сребро, и както се търсят скрити съкровища, продължаваш да я търсиш, тогава ще разбереш страха от Йехова и ще намериш самото познание на Бога.“

 4. Какво означава да „насочиш сърцето си към проницателност“, и каква гледна точка ще ни помогне да правим това?

⁴ Забележи, че от 1 до 4 стих многократно сме подканяни да положим усилия не само да ‘приемаме’ и да ‘ценим’, но също и да ‘продължаваме да търсим’. Какво обаче ще ни мотивира да правим всичко това? Обърни внимание на израза ‘насочи сърцето си към проницателност’. В един справочник се казва, че тази подкана „не цели само да привлече вниманието, но тя изисква определена нагласа, която се изразява в силна възприемчивост към поученията“. Какво обаче може да ни помогне да сме възприемчиви и да изпитваме силно желание да учим онова, на което ни учи Йехова? Това е нашата гледна точка. Трябва да гледаме на ‘познанието за Бога’ като на „сребро“ и като на „скрити съкровища“.

 5, 6. (а) Какво може да стане с течение на времето, и как можем да предотвратим това? (б) Защо трябва да продължаваме да увеличаваме съкровището от познание, което сме намерили в Библията?

⁵ Не е трудно да възприемем такава гледна точка. Например ‘познанието за Бога’, което си получил, вероятно включва истината, че Йехова има за цел хората, които са му верни, да живеят вечно в рай на земята. (Псалм 37:28, 29) Когато за първи път научи тази истина, ти без съмнение гледаше на нея като на истинско съкровище — познание, което изпълни ума и сърцето ти с надежда и радост. А как е сега? Дали с течение на времето си започнал да цениш по–малко съкровището, което имаш? Опитай се тогава да направиш две неща. Първо, възобнови своето ценене, тоест постоянно си припомняй защо цениш всяка една истина, на която те е научил Йехова, и дори истините, които си научил преди много години.

⁶ Второ, продължавай да увеличаваш своето съкровище. Какво би направил, ако случайно намериш един скъпоценен камък? Дали просто ще го сложиш в джоба си и ще отминеш доволен? Или ще копаеш, за да видиш дали ще намериш още? Божието слово е пълно със сребро и скрити съкровища. Можеш да намериш още, без значение колко много си намерил досега. (Римляни 11:33) Когато откриеш някоя нова скъпоценна истина, запитай се: „Защо тя е съкровище? Дали ми дава по–дълбоко прозрение за личността на Йехова или неговите цели? Дали ми предлага практично ръководство, което да ми помогне да следвам стъпките на Исус?“ Размисълът върху тези въпроси ще ти помогне да развиваш любов към истините, на които те учи Йехова.

Да проявяваме любов към истините, на които учим другите

 7, 8. Кои са някои от начините, по които можем да покажем на другите, че обичаме истините, които сме научили от Библията? Дай пример.

⁷ Как можем, когато учим другите, да покажем, че обичаме истините, които сме научили от божието Слово? Следвайки примера на Исус, ние изцяло се позоваваме на Библията, когато проповядваме и поучаваме. В последно време служителите на Бога по целия свят са насърчавани да използват още повече Библията в своята публична служба. Когато прилагаш тази препоръка, се стреми събеседникът ти да разбере, че цениш това, което четеш от Библията. — Матей 13:52.

⁸ Например след терористичната атака в Ню Йорк миналата година една християнка споделяла с хората, които срещала в службата, записаното в Псалм 46:1, 11. В началото тя питала хората как се справят с последиците от трагедията. Внимателно слушала техния отговор, изразявала признателност за него и после казвала: „Може ли да ви прочета един стих, който беше истинска утеха за мене в този труден момент?“ Малко хора отказали и тя провела много хубави разговори. Когато разговаряла с младежи, сестрата често казвала: „Уча другите на Библията вече 50 години, и знаете ли какво? Никога не съм се сблъсквала с проблем, за чието разрешение тази книга да не може да помогне.“ Като говорим откровено и с ентусиазъм, ние показваме на хората, че ценим и обичаме това, което сме научили от божието Слово. — Псалм 119:97, 105.

 9, 10. Защо е важно да използваме Библията, когато отговаряме на въпроси относно нашите вярвания?

⁹ Когато хората ни задават въпроси относно нашите вярвания, имаме добра възможност да покажем, че обичаме божието Слово. Като следваме примера на Исус, ние не отговаряме въз основа на нашите собствени идеи. (Притчи 3:5, 6) Вместо това, когато даваме отговор, използваме Библията. Страхуваш ли се, че някой може да ти зададе въпрос, на който няма да можеш да отговориш? Разгледай две положителни стъпки, които можеш да предприемеш, за да преодолееш този проблем.

¹⁰ Направи всичко възможно да бъдеш подготвен. Апостол Петър писал: „Почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, но с кротост и страхопочитание, на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петър 3:15) Ти подготвен ли си да защитиш своите вярвания? Например ако някой иска да знае защо не участваш в някакъв небиблейски обичай, недей да казваш просто: „Това е против религията ми.“ Такъв отговор може да означава, че оставяш другите да вземат решения вместо тебе и че най–вероятно си член на някоя секта. По–добре ще е да кажеш „Божието Слово, Библията, забранява това“ или „Това не е угодно на Бога“, след което разумно обясни защо. — Римляни 12:1.

11. Какво помагало може да използваме, за да бъдем готови да отговаряме на въпроси относно истините от божието Слово?

¹¹ Ако се чувстваш неподготвен, защо не отделиш време да изследваш брошурата „Библейски теми за обсъждане“a? Подбери няколко теми, които могат да възникнат като въпрос, и запомни някои стихове от Библията. Нека Библията и брошурата да ти бъдат подръка. Не се притеснявай да използваш и двете, като обясниш на събеседника си, че имаш едно помагало, което би искал да използваш в намирането на библейския отговор на въпросите.

12. Как можем да реагираме, ако не знаем отговора на някой библейски въпрос?

¹² Опитай се да не се притесняваш излишно. Никой несъвършен човек не знае отговорите на всички въпроси. Затова когато ти зададат библейски въпрос, на който не можеш да отговориш, винаги можеш да кажеш нещо подобно: „Благодаря ви, че повдигнахте този интересен въпрос. Честно да ви кажа, аз лично не знам отговора, но съм сигурен, че в Библията се разглежда този въпрос. Тъй като обичам да я изследвам, ще проуча вашия въпрос и ще дойда отново, за да ви отговоря.“ Такъв искрен и скромен подход може да даде възможност за допълнителни разговори. — Притчи 11:2.

Любов към хората, които учим

13. Защо трябва да запазим положителна нагласа към онези, на които проповядваме?

¹³ Исус проявявал любов към хората, които учел. Как можем да му подражаваме в това отношение? Никога не бива да развиваме нагласата да сме безчувствени към хората около нас. Наистина, „войната във великия ден на всемогъщия Бог“ наближава все повече и повече и много от милиардите хора ще бъдат унищожени. (Откровение 16:14; Йеремия 25:33) Но ние не знаем кой ще живее и кой ще умре. Тази присъда е в бъдещето и е в ръцете на онзи, когото Йехова е назначил, Исус Христос. Докато присъдата не бъде изпълнена, ние гледаме на всеки човек като на потенциален служител на Йехова. — Матей 19:24–26; 25:31–33; Деяния 17:31.

14. (а) Как можем да изследваме себе си относно това дали проявяваме съчувствие към хората? (б) По какви практични начини можем да проявим съчувствие и личен интерес към другите?

¹⁴ Следователно ние също като Исус се стремим да проявяваме съчувствие към хората. Можем да се запитаме: „Съчувствам ли на хората, които са били заблуждавани от хитрите лъжи и измами на представителите на религиозната, политическата и търговската система на този свят? Ако те са безразлични към посланието, което им носим, дали се опитвам да разбера защо се чувстват така? Дали съзнавам, че както аз, така може би и другите, които понастоящем служат вярно на Йехова, сме се чувствали някога по същия начин? Приспособявам ли своя подход към техните чувства? Или отхвърлям тези хора като такива, за които няма надежда да се променят?“ (Откровение 12:9) Когато усещат искреното ни съчувствие, те ще бъдат по–склонни да откликнат на посланието ни. (1 Петър 3:8) Съчувствието може също да ни подтикне да проявяваме повече интерес към хората, които срещаме в службата си. Можем да си записваме техните въпроси и интереси. Когато правим повторно посещение, можем да им покажем, че сме мислили за това, което са ни казали при предишното ни посещение. И ако имат някои неотложни нужди в момента, може да сме в състояние да им предложим практична помощ.

15. Защо трябва да търсим доброто в хората, и как можем да правим това?

¹⁵ Също както Исус, ние търсим доброто в хората. Може би някоя самотна майка полага възхитителни усилия да отгледа децата си. Един съпруг се труди усилно, за да издържа семейството си. Някой възрастен човек проявява интерес към духовните въпроси. Дали забелязваме тези неща в хората, които срещаме, и дали ги хвалим за това? Като правим така, ние полагаме обща основа, която може да предостави възможност за даване на свидетелство за Царството. — Деяния 26:2, 3.

Смирението е в основата за проявата на любов

16. Защо е важно да бъдем кротки и да проявяваме уважение към хората, на които проповядваме?

¹⁶ Любовта към хората, които учим, ще ни подтикне да обърнем внимание на мъдрото предупреждение на Библията: „Знанието възгордява, а любовта назидава.“ (1 Коринтяни 8:1) Исус имал обширно познание, но никога не бил високомерен. Затова когато споделяш своите вярвания, избягвай свадливия тон или арогантното отношение. Нашата цел е да достигнем сърцата и да привлечем хората към истините, които толкова много обичаме. (Колосяни 4:6) Спомни си, че когато съветвал християните да бъдат готови да защитят вярванията си, Петър им припомнил, че трябва да правят това с „кротост и страхопочитание [дълбоко уважение — НС]“. (1 Петър 3:15) Ако сме кротки и проявяваме уважение, има по–голяма вероятност да привлечем хората към Бога, на когото служим.

17, 18. (а) Как трябва да реагираме на критичната нагласа на някои хора относно способностите ни като проповедници? (б) Защо за тези, които изучават Библията, не е необходимо да знаят древните библейски езици?

¹⁷ Няма нужда да правим впечатление на хората с нашето познание или образование. Ако някои в твоя район отказват да слушат хора, които нямат определено висше образование или някаква титла, не позволявай тяхната нагласа да те обезсърчи. Исус не обръщал внимание на упрека, че не бил посещавал престижните равински училища по онова време, нито отстъпил пред предразсъдъците, опитвайки се да направи впечатление на хората със своето дълбоко познание. — Йоан 7:15.

¹⁸ Смирението и любовта са много по–важни за християнските служители, отколкото каквото и да било светско образование. Великият Учител, Йехова, ни подготвя за нашата служба. (2 Коринтяни 3:5, 6) И независимо от това, което казват някои от духовниците на псевдохристиянството, не е нужно да учим древните библейски езици, за да бъдем учители на божието Слово. Под вдъхновение от Йехова Библията е написана с толкова ясни и точни изрази, че в действителност всеки един може да разбере ценните истини, които се съдържат в нея. Тези истини остават непроменени дори когато биват превеждани на хиляди езици. Следователно, макар че познанието върху древните езици понякога е полезно, то не е изключително необходимо. Освен това гордостта от притежаването на езиковедски способности може да ни накара да загубим една характерна черта за истинските християни — способността да се учим. — 1 Тимотей 6:4.

19. В какъв смисъл служим на другите с нашата християнска дейност?

¹⁹ Без съмнение нашата християнска служба е дейност, изискваща смирена нагласа. Често се сблъскваме с противопоставяне, равнодушие и дори преследване. (Йоан 15:20) Но когато вярно изпълняваме службата си, ние извършваме една жизненоважна дейност. Като продължаваме смирено да служим на другите чрез тази дейност, ние подражаваме на любовта, която Исус Христос проявявал към хората. Помисли: Ако трябва да проповядваме на хиляди равнодушни или противопоставящи се хора, за да достигнем поне до един човек с овцеподобна нагласа, нима това не си струва усилията? Разбира се, че си струва! Затова като постоянстваме в тази дейност и никога не се отказваме, ние вярно служим на хората с овцеподобна нагласа, до които трябва да стигнем. Несъмнено Йехова и Исус ще се погрижат колкото се може повече такива ценни хора да бъдат открити и да им бъде оказана помощ, преди да дойде краят. — Агей 2:7.

20. Кои са някои начини, по които можем да учим другите, като им даваме пример?

²⁰ Друг начин, по който можем да покажем желанието си да служим на другите, е като им даваме пример. Ние искаме да научим хората, че да служат на Йехова, ‘щастливият Бог’, е възможно най–добрият и най–удовлетворяващият начин на живот. (1 Тимотей 1:11, НС) Дали те могат да видят, че сме щастливи и удовлетворени хора, когато наблюдават поведението ни и отношенията ни с нашите съседи, съученици и колеги? По същия начин ние учим хората, които изучават Библията, че християнският сбор е един оазис на любовта в днешния студен и жесток свят. Могат ли нашите изучаващи лесно да видят, че ние обичаме всички в сбора и че усърдно работим за запазването на мира с другите? — 1 Петър 4:8.

21, 22. (а) От какви възможности можем да бъдем подтикнати да се възползваме, когато анализираме службата си? (б) Какво ще бъде обсъдено в статиите от следващия брой на „Стражева кула“?

²¹ Понякога охотната нагласа към нашата служба може да ни подтикне да си направим самоанализ. Като правят това честно, мнозина установяват, че биха могли да увеличат службата си, като започнат целодневна служба или като се преместят да служат там, където нуждата е по–голяма. Други решават да учат чужд език, за да служат на нарастващия брой емигранти в своята страна. Ако пред тебе са открити такива възможности, обмисли ги внимателно и в молитва. Животът в служба на Бога носи голяма радост, удовлетворение и вътрешен мир. — Еклисиаст 5:12.

²² Нека продължаваме по всякакъв начин да подражаваме на Исус Христос, като изграждаме любовта си към истините, които поучаваме, и към хората, които учим. Като развиваме и проявяваме любов в тези два аспекта, това ще ни помогне да положим за себе си добра основа като подобни на Христос учители. Как обаче можем да градим върху тази основа? В една поредица от статии в следващия брой на „Стражева кула“ ще бъдат обсъдени някои конкретни методи на поучаване, които Исус използвал.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Защо можем да бъдем уверени, че примерът на Исус като учител не е твърде възвишен, за да му подражаваме?

• Как можем да покажем, че обичаме истините, които сме научили от Библията?

• Защо е важно да останем смирени, когато увеличаваме познанието си?

• Кои са някои от начините, по които можем да проявим любов към хората, които се стараем да учим?

[Снимка на страница 16]

Направи всичко възможно да бъдеш подготвен

[Снимки на страница 16, 17]

Ако цениш ‘познанието за Бога’, можеш да използваш Библията резултатно

[Снимка на страница 18]

Ние проявяваме любовта си към хората, като споделяме с тях добрата новина