Моралната безкомпромисност води праведните

„ЧОВЕКЪТ, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.“ (Йов 14:1) Болката и страданието са съпровождали човечеството от началото на неговото съществуване. Дори ежедневният живот може да бъде изпълнен с тревоги и безпокойство! Какво може да ни води успешно при трудни обстоятелства и да ни помага да поддържаме праведна позиция пред Бога?

Да разгледаме примера на един богат мъж на име Йов, който живял преди 3500 години в днешна Арабия. Какво бедствие нанесъл Сатан на този боящ се от Бога мъж! Той загубил всичките си стада и понесъл загубата на своите любими деца в смъртта. Скоро след това Сатан го поразил с ужасни циреи от главата до петите. (Йов, 1, 2 глава) Този мъж не знаел защо му се случват такива лоши неща. Но ‘Йов не съгрешил с устните си’. (Йов 2:10) „Докато не издъхна, няма да отнема своята морална безкомпромисност от себе си!“ — казал той. (Йов 27:5, НС) Да, моралната безкомпромисност водела Йов през изпитанията му.

Моралната безкомпромисност е определяна като морална устойчивост или целокупност и обхваща това да бъдеш безупречен и безпогрешен в очите на Бога. Разбира се, тя не означава съвършенство в думи и дела за несъвършените хора, за които не е възможно да отговорят напълно на божиите стандарти. Вместо това при хората моралната безкомпромисност означава цялостност или завършеност на предаността на човешкото сърце към Йехова и към неговата воля и цел. Тази богоугодна преданост насочва, или води, праведните при всякакви обстоятелства и във всяко време. В първата част на 11 глава от библейската книга Притчи е показано как моралната ни безкомпромисност може да ни ръководи в различни области от живота и биваме уверени в благословиите, които ще последват. Тогава нека с искрен интерес да проследим какво е записано там.

Моралната безкомпромисност води до честност в бизнес отношенията

Подчертавайки принципа на честността, използвайки поетични думи вместо правни термини, цар Соломон от древния Израил казал: „Неточни везни са мерзост Господу, а точни грамове са угодни Нему.“ (Притчи 11:1) Това е първото от четирите споменавания на везни и теглилки в книгата Притчи, които са използвани, за да се покаже, че Йехова иска поклонниците му да бъдат честни в бизнес отношенията си. — Притчи 16:11; 20:10, 23.

Благополучието на тези, които прибягват до измамливи теглилки — или до нечестност — може да бъде примамливо. Но дали наистина искаме да изоставим божиите стандарти за добро и зло, като бъдем въвлечени в нечестни бизнес дела? Няма да искаме това, ако сме ръководени от моралната безкомпромисност. Ние избягваме нечестността, защото на Йехова са угодни точните грамове, или теглилки, изразяващи честност.

„Мъдростта е със скромните“

Цар Соломон продължава: „Дойде ли самонадеяността? След това ще дойде позорът; но мъдростта е със скромните.“ (Притчи 11:2, НС) Самонадеяността — проявена като гордост, непокорство или завист — носи позор. От друга страна, смиреното осъзнаване на ограниченията ни е мъдра линия на поведение. Колко добре е показана истинността на тази притча от примерите, записани в Библията!

Завистливият левит Корей повел една тълпа от хора с бунтовна нагласа срещу властта на назначените от Йехова служители Моисей и Аарон. Какъв бил резултатът от това самонадеяно действие? ‘Земята отворила устата си и погълнала’ някои от бунтовниците, докато други, сред които и Корей, били унищожени от огън. (Числа 16:1–3, 16–35; 26:10; Второзаконие 11:6) Какъв позор! Виж също примера на Оза, който самонадеяно протегнал ръцете си и хванал ковчега на договора, за да го задържи да не падне. Той бил убит на място. (2 Царе 6:3–8) Колко важно е да избягваме самонадеяността!

Смиреният и скромен човек не бива опозорен, дори когато греши. Йов, макар че бил образец в много отношения, бил несъвършен. Изпитанията разкрили сериозен недостатък в някои области от неговото мислене. За да се защити пред обвинителите си, Йов проявил известна неуравновесеност. Той дори намекнал, че е по–праведен от Бога. (Йов 35:2, 3) Как Йехова поправил мисленето на Йов?

Говорейки за земята, морето, звездите в небето, за някои животни и други чудесни създания, Йехова дал урок на Йов за това колко нищожен е човекът в сравнение с величието на Бога. (Йов, 38–41 глава) Никъде в своите думи Йехова не посочил защо Йов страда. Защото не било необходимо. Йов бил скромен. Той смирено признал огромната разлика между себе си и Бога, между своето несъвършенство и слабост и праведността и силата на Йехова. „Отричам се от думите си — казал той — и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:6) Моралната безкомпромисност на Йов му помогнала да приеме с готовност порицанието. А ние? Водени от моралната безкомпромисност, ще приемем ли с готовност порицание или поправяне, когато е необходимо?

Моисей също бил скромен и смирен. Когато бил изтощен от това, че сам се грижел за проблемите на другите, неговият тъст Йотор му предложил практично решение — да сподели отговорността с други способни мъже. Осъзнавайки собствените си ограничения, Моисей мъдро приел предложението. (Изход 18:17–26; Числа 12:3) Скромният човек не проявява нежелание относно споделянето на авторитета с другите, нито се страхува от това, че някак си губи контрол, като споделя подходяща част от задълженията с други способни мъже. (Числа 11:16, 17, 26–29) Вместо това той с готовност им помага да напредват духовно. (1 Тимотей 4:15) Нима това не трябва да важи и за нас?

‘Пътят на безупречния е прав’

Съзнавайки, че моралната безкомпромисност не винаги ще предпазва праведните от опасност или бедствие, Соломон казва: „Моралната безкомпромисност на праведните е това, което ги води, а изопачеността на онези, които постъпват невярно, ще ги опустоши.“ (Притчи 11:3, НС) Моралната безкомпромисност наистина ръководи праведните да вършат това, което е правилно в божиите очи, дори при трудни обстоятелства, като в крайна сметка донася полза. Йов отказал да изостави моралната си безкомпромисност и Йехова ‘благословил последните дни на Йова повече от първите му’. (Йов 42:12) Онези, които постъпват невярно, може да смятат, че благоденстват за сметка на някой друг и може дори за известно време да изглежда, че преуспяват. Но рано или късно те ще бъдат погубени от собственото си коварство.

„В ден на гняв богатството не ползва — казва мъдрият цар, — а правдата избавя от смърт.“ (Притчи 11:4) Колко глупаво би било да работим робски за материална изгода, вместо да отделяме време за лично изучаване, молитва, посещаване на събранията и проповедна служба — дейности, които задълбочават нашата любов към Бога и подсилват отдаването ни на него! Богатството не може да ни донесе избавление по време на наближаващата „голяма скръб“. (Матей 24:21) Само праведността на честните може да направи това. (Откровение 7:9, 14) Следователно ще бъде мъдро от наша страна да вземем присърце настоятелната молба на Софония: ‘Преди да ви постигне денят на гнева Господен, търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате съдбите Му. Търсете правда, търсете кротост.’ (Софония 2:2, 3) Междувременно нека имаме за цел да ‘почитаме Йехова с имота си’. — Притчи 3:9.

Подчертавайки допълнително колко е ценно това да се стремим към праведност, Соломон посочва разликата между участта на безупречните и на злите, като казва: „Правдата на непорочния ще оправя пътя му, а нечестивият ще падне чрез своето нечестие. Правдата на справедливите ще ги избави, а коварните ще се хванат в злобата си. Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива; така загива надеждата на насилниците. Праведният се отървава от беда, а вместо него изпада в нея нечестивият.“ (Притчи 11:5–8) Безупречният човек не пада по пътя си, нито се хваща в делата си като в капан. Неговият път е прав. Накрая праведните биват избавени от бедствие. Злите може да изглеждат силни, но няма да получат избавление.

„Градът се весели“

Моралната безкомпромисност на праведните и злото на злотворците оказва въздействие на другите хора. „Лицемерът погубва ближния си с устата си — казва царят на Израил, — а праведните ще се избавят чрез знание.“ (Притчи 11:9, Ве–2000) Кой ще отрече, че клеветата, навреждащата клюка, неприличният разговор и празните приказки не вредят на другите? От друга страна, речта на праведния е чиста, добре обмислена и тактична. Той бива избавен чрез знанието, защото неговата морална безкомпромисност му предоставя доказателствата, необходими да покаже, че обвинителите му лъжат.

„Когато благоденстват праведните [поради добротата на праведните — НС], градът се весели — продължава царят, — и когато погиват нечестивите, става тържество.“ (Притчи 11:10) Праведните обикновено са обичани от другите и допринасят за това техните ближни да се чувстват добре — щастливи и радостни. Никой не е привлечен истински от „нечестивите“. Когато нечестивите умрат, хората обикновено не жалеят за тях. Безспорно никой няма да съжалява, когато Йехова ‘отсече от земята нечестивите и изкорени коварните от нея’. (Притчи 2:21, 22) Вместо това ще настъпи радост, защото няма да ги има вече. А ние? Ще бъде добре да помислим дали нашето поведение допринася за радостта на другите.

„Градът се въздига“

Соломон продължава да противопоставя въздействието на праведния и нечестивия върху обществото: „Чрез благословението върху праведните градът се въздига, а чрез устата на нечестивите се съсипва.“ — Притчи 11:11.

Гражданите, които следват праведна линия на поведение, подпомагат мира и добруването и действат градивно на другите в обществото. Така градът се въздига — преуспява. Тези, които говорят клеветнически, навреждащо и казват лоши неща, причиняват смут, нещастие, разединение и проблеми. Това е така, особено когато тези хора имат влиятелна позиция. В такъв град има безредие, корупция, морален, а вероятно и икономически упадък.

Принципът, изложен в Притчи 11:11, е приложим със същата сила и към хората от народа на Йехова, тъй като те общуват един с друг в техните подобни на градове сборове. Сбор, в който духовните хора — праведните, които се ръководят от моралната си безкомпромисност — имат влияние, е сбор с щастливи, дейни и полезни хора, носещи чест на Бога. Йехова благославя сбора и той преуспява духовно. Понякога неколцина, които са недоволни и неудовлетворени, които критикуват и говорят лошо за начина, по който се правят нещата, са като „отровен корен“, който може да се разшири и да отрови други, които първоначално не са били засегнати. (Евреи 12:15) Такива хора често искат повече власт и известност. Те разпространяват слухове, че има несправедливост, етнически предразсъдъци и други подобни неща в сбора или от страна на старейшините. Тяхното говорене наистина може да доведе до разделение в сбора. Нима не трябва да запушим ушите си за техните приказки и да се стремим да бъдем духовни хора, които допринасят за мира и единството в сбора?

Соломон казва по–нататък: „На когото не достига сърце, презира своя събрат, но човекът, който притежава всеобхватна проницателност, запазва мълчание. Одумникът обхожда и открива тайните, а верният духом потайва работата.“ — Притчи 11:12 [НС], 13.

Колко голяма вреда може да причини някой, на когото липсва добра преценка за нещата, на когото „не достига сърце“! Той продължава със своите невъздържани приказки, докато прераснат в клевета или хулене. Назначените старейшини трябва бързо да сложат край на такова навреждащо влияние. За разлика от този, „на когото не достига сърце“, проницателният човек знае кога да запази мълчание. Той оправдава оказаното му доверие, като запазва мълчание. Знаейки, че необузданият език може да нанесе много вреда, проницателният човек е ‘верен духом’. Той е лоялен към събратята си по вяра и не разкрива поверителни неща, които могат да им навредят. Каква благословия за сбора са такива запазващи моралната си безкомпромисност хора!

За да ни помогне да ходим в пътя на безупречните, Йехова ни е осигурил изобилие от духовна храна, подготвена под напътствието на „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45) Ние също получаваме лична подкрепа чрез християнските старейшини в нашите подобни на градове сборове. (Ефесяни 4:11–13) Ние наистина сме благодарни за тях, защото „дето няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност“. (Притчи 11:14) Каквото и да ни сполети, нека бъдем твърдо решени да ‘ходим в своята морална безкомпромисност’. — Псалм 26:1, НС.

[Текст в блока на страница 26]

Колко е глупаво да работим робски за материална изгода и да пренебрегваме теократичните дейности!

[Снимки на страница 24]

Йов бил ръководен от своята морална безкомпромисност и Йехова го благословил

[Снимка на страница 25]

Оза умрял заради самонадеяността си