„Време за мълчание“

„ГОВОРЕНЕТО е сребро, а мълчанието е злато“ — гласи стара поговорка, смятана за азиатска. Еврейският ѝ еквивалент според „Речника за фрази и басни на Бруър“ е „Ако думата струва един сикъл, мълчанието струва два“. Мъдрият израилски цар от древността Соломон писал: „Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето ... време за мълчание, и време за говорене.“ (Екл. 3:1, 7)

Кога обаче е подходящо да запазим мълчание, вместо да говорим? Производни на думите „мълча“ и „тишина“ се използват повече от сто пъти в Библията. Контекстът, в който са употребени тези думи, ни показва, че мълчанието е уместно в поне три отношения. Нека разгледаме как запазването на мълчание може да е израз на уважение, проява на благоразумие и проницателност и да дава възможност за размисъл.

Израз на уважение

Мълчанието може да е проява на почит или уважение към някого. Пророк Авакум казал: „Господ е в светия Си храм; млъкни пред Него, цяла земльо.“ (Авак. 2:20) Истинските служители на Бога трябва ‘тихо да очакват спасението от Господа’. (Плачът 3:26) Псалмистът пял: „Облегни се [притихни — Ве, бел. под линия] на Господа, и чакай Него; не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си, като извършва подлости.“ (Пс. 37:7)

Възможно ли е безмълвно да възхваляваме Йехова? Нима не ни се е случвало понякога буквално да онемеем от страхопочитание пред красотата на творенията? Нима размисълът за великолепието на Божиите творения не е начин да възхваляваме Създателя в сърцата си? Една от песните на псалмиста Давид започва с думите: „На Теб — мълчание и възхвала, Боже, в Сион, и на Теб ще се отдаде обещаното.“ (Пс. 65:1, Ве)

Ние трябва да уважаваме както самия Йехова, така и неговото Слово. Например, когато за последен път се обърнал към израилтяните, Божият пророк Моисей заедно със свещениците подканил народа: „Мълчи и ... слушай гласа на Господа, твоят Бог.“ Дори от израилските деца се изисквало да слушат внимателно, когато синовете на Израил се събирали за четенето на Божия закон. Моисей казал: ‘Събирай людете, мъжете, жените и децата, за да се научат.’ (Втор. 27:9, 10; 31:11, 12)

Колко подходящо е тогава, че съвременните поклонници на Йехова слушат с уважение напътствията, които получават на християнските събирания, включително и на големите конгреси! Нима ненужните разговори помежду ни, когато от подиума се представят важни библейски истини, не са проява на неуважение към Словото на Бога и неговата организация? По време на конгресните сесии ние трябва да слушаме програмата, а не да говорим.

Това да сме добри слушатели е проява на уважение и в случаите, когато разговаряме с някого. Например патриархът Йов казал на своите обвинители: „Научете ме, и аз ще млъкна.“ Йов бил готов да изслуша онова, което те щели да кажат. Когато дошъл неговият ред да се изкаже, той ги подканил: „Млъкнете! Оставете ме и аз да говоря.“ (Йов 6:24; 13:13)

Проява на благоразумие и проницателност

Библията казва: „Който въздържа устните си, е разумен.“ „Благоразумният човек мълчи.“ (Пр. 10:19; 11:12) Нека разгледаме как в някои ситуации чрез своето мълчание Исус проявил благоразумие и проницателност. Тъй като съзнавал, че е безсмислено да отговаря на противниците си, които били враждебно настроени спрямо него, ‘Исус мълчал’. (Мат. 26:63) По–късно, когато бил изправен на съд пред Пилат, Исус отново ‘не отговарял нищо’. Той разумно оставил делата му да говорят вместо него. (Мат. 27:11–14)

Би било мъдро и ние да въздържаме устните си, особено когато другите се опитват да ни предизвикат. В Притчи се казва: „Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.“ (Пр. 14:29) В една напрегната ситуация може прибързано да кажем нещо необмислено и неразумно, за което после да съжаляваме, и така да загубим вътрешния си мир.

Проява на благоразумие е да внимаваме какво говорим пред злонамерени хора. Когато в проповедната служба се сблъскаме с присмех, може да е най–добре изобщо да не казваме нищо. Също така ще бъде мъдро от наша страна понякога да запазим мълчание, когато наши съученици или колеги разказват неприлични шеги или използват вулгарен език, за да не оставим у тях впечатлението, че одобряваме думите им. (Еф. 5:3) Псалмистът писал: „Ще имам юзда за устата си, докато е пред мене нечестивият.“ (Пс. 39:1)

„Благоразумният човек“ не предава доверието, което му е било оказано. (Пр. 11:12) Един истински християнин няма да си позволи чрез необмислени думи да разкрие конфиденциална информация. Християнските старейшини трябва да са особено внимателни в това отношение, за да не загубят доверието на членовете на сбора.

Дори без да казва нищо, човек може да оказва положително влияние на другите. Английският автор Сидни Смит, живял през XIX век, писал относно един свой съвременник: „От време на време той потъва в мълчание, което прави разговора с него истинска наслада.“ Наистина, в разговорите между двама приятели всеки от тях трябва да има възможност да говори. Човек, който е добър събеседник, безспорно е и добър слушател.

Цар Соломон предупредил: „В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си, е разумен.“ (Пр. 10:19) Следователно колкото по–малко говорим, толкова по–малка ще е вероятността да кажем нещо необмислено. Всъщност „даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, и когато затваря устата си, се счита за разумен“. (Пр. 17:28) Нека тогава се молим на Йехова ‘да пази вратата на устните ни’. (Пс. 141:3)

Възможност за размисъл

Писанието казва, че онзи, който следва пътя на праведността, ‘се поучава в Божия закон ден и нощ’. (Пс. 1:2) Синодално издание на Библията предава този стих по следния начин: „Върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!“ Каква обстановка предразполага към размисъл?

Веднъж Исаак, синът на патриарха Авраам, ‘излязъл, за да размишлява на полето привечер’. (Бит. 24:63) Той избрал тихо и спокойно място за размисъл. Цар Давид използвал тишината по време на нощните стражи, за да размишлява. (Пс. 63:6) Дори съвършеният човек Исус не позволявал нищо да му попречи да удовлетвори потребността си от усамотение и размисъл далеч от шумната тълпа, като отивал на някое място в планината, пустинята или другаде, където можел да намери уединение. (Мат. 14:23; Лука 4:42; 5:16)

Тишината безспорно действа много освежаващо. Тя предоставя добра възможност за честен самоанализ, който е особено необходим, ако искаме да подобрим личността си. Тишината допринася за постигането на вътрешен мир. Чрез размисъла на спокойно и тихо място може да развием скромност и смирение и да започнем да ценим още повече истински важните неща в живота.

Мълчанието може да ни донесе голяма полза, но има също и „време за говорене“. (Екл. 3:7) Истинските християни днес са заети с проповядването на добрата новина за Божието Царство „по цялата населена земя“. (Мат. 24:14) С нарастването на броя на служителите на Бога радостните им възгласи се чуват все по–силно. (Мих. 2:12) Нека бъдем сред онези, които пламенно известяват добрата новина за Царството и говорят за чудесните дела на Бога. Докато участваме в тази важна дейност, нека чрез поведението си показваме, че съзнаваме колко верни са думите, че „мълчанието е злато“.

[Снимка на страница 3]

По време на християнските събрания трябва да слушаме и да се учим

[Снимка на страница 4]

Когато ни обиждат в службата, може да е най–добре да не казваме нищо

[Снимка на страница 5]

Тишината предразполага към размисъл