Посейте праведност, пожънете божията любеща милост

„КОЙТО поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството [мрази ръкостискането — НС], е в безопасност.“ (Притчи 11:15) Колко убедително този кратък стих ни насърчава да постъпваме разумно! Стани поръчител на рискован заем и очаквай неприятности. Избягвай ръкостискането — жест, който служел като подпис при споразумение в древния Израил — и няма да бъдеш въвлечен в парични проблеми.

Ясно е, че тук в сила е принципът „каквото посее човек, това ще и да пожъне“. (Галатяни 6:7) „Посейте за себе си семена в праведност — казал пророк Осия, — пожънете според любещата милост.“ (Осия 10:12, НС) Да, посей праведност, като вършиш нещата по божия начин, и пожъни божията любеща милост. Като използвал многократно този принцип, Соломон, царят на Израил, насърчавал по въздействащ начин към праведни действия, почтен език и правилна нагласа. Ако изследваме отблизо мъдрите му думи, ние също ще бъдем насърчени да сеем за себе си семена в праведност. — Притчи 11:15–31.

Сей ‘благодатност’, пожъни „чест“

„Благодатната жена придобива чест и насилниците придобиват богатство.“ (Притчи 11:16) Този стих показва контраста между трайната чест, която получава благодатната — или „състрадателната“ според „Един американски превод“ — жена, и временното богатство, което придобиват насилниците.

Но как може човек да придобие благодатност, тоест, да развие в себе си добродетели, които водят до чест? „Пази здравомислие и разсъдителност — съветвал Соломон, — така те ще бъдат ... украшение за шията ти.“ (Притчи 3:21, 22) Псалмистът говорел за ‘благодат, изляна на устата на царя’. (Псалм 45:1, 2) Да, практическата мъдрост, способността да разсъждаваме и уместното използване на езика допринасят за ценността и честта на човека. Безспорно това важи и за разумната жена. Авигея, съпругата на безразсъдния Навал, е един пример за това. Тя била „благоразумна и красива“ и цар Давид я възнаградил за нейния ‘съвет’. — 1 Царе 25:3, 33.

На богоугодната жена, която наистина е разумна, несъмнено ще бъде отдадена чест. Другите ще говорят добре за нея. Ако е омъжена, ще спечели уважението на съпруга си. Всъщност тя ще донесе чест на цялото семейство. И това няма да е нещо кратковременно. „За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, и благоволение е по–добро от сребро и злато.“ (Притчи 22:1) Доброто име, което тя ще придобие в божиите очи, има трайна стойност.

Но точно обратното се случва с насилника — с ‘безмилостния мъж’. (Притчи 11:16, „Нов международен превод“) Божието Слово поставя насилника в една категория със злите, които са противници на поклонението на Йехова. (Йов 6:23; 27:13) Такъв човек ‘не поставя Бога пред себе си’. (Псалм 54:3) Като потъпква невинните и егоистично ги използва, такъв човек може „да натрупа сребро много като пръст“. (Йов 27:16) Но в даден момент той може да легне и да не стане повече, и някой ден събуждането може да му бъде за последно. (Йов 27:19) Тогава цялото му богатство и притежания няма да струват нищо. — Лука 12:16–21.

Колко е важен урокът, на който ни учи Притчи 11:16! Като показва с малко думи какво ще пожънат благодатността и насилието, царят на Израил ни насърчава да сеем праведност.

‘Любещата милост’ донася възнаграждения

Като продължава да ни учи и на други неща за човешките взаимоотношения, Соломон казва: „Милостивият човек струва добро на себе си, а жестокият смущава своето тяло.“ (Притчи 11:17) „Същността на притчата — казва един учен — е, че поведението на човека спрямо другите, независимо дали е добро, или лошо, има неволни или неочаквани последици за самия него.“ Разгледай случилото се с една млада жена, наречена Лизаa. Макар че няма лоши намерения, тя винаги закъснява за уговорките си. За нея не е необичайно да закъснява с трийсет или повече минути, когато има среща за проповедна служба с други вестители на Царството. Лиза не постъпва добре със себе си. Дали може да обвинява другите, ако им е омръзнало да губят ценно време и отказват да правят уговорки с нея?

Свръхвзискателният човек — онзи, който поставя прекалено високи стандарти за следване — е също жесток спрямо себе си. Когато винаги и неуморно се стреми да постигне непостижими цели, той си докарва изтощение и разочарование. От друга страна, ще постъпим добре със себе си, ако си поставяме реалистични и разумни цели. Вероятно не схващаме нещата толкова бързо, колкото другите. Може би болест или напредналата възраст ни налагат ограничения. Нека никога не проявяваме нетърпение спрямо своя духовен напредък, но винаги да продължаваме да проявяваме благоразумие и да осъзнаваме своите ограничения. Ще бъдем щастливи, ако ‘правим най–доброто’ според своите възможности. — 2 Тимотей 2:15, НС; Филипяни 4:5.

Като се впуска в повече подробности относно това как праведността носи възнаграждение, докато жестокият човек наранява себе си, мъдрият цар заявява: „Нечестивият придобива измамлива печалба, а който сее правда, има сигурна награда. Който е утвърден в правдата, ще стигне живот, а който се стреми към злото, съдейства за своята смърт. Развратените в сърце са мерзост Господу, а непорочните в пътя си са угодни Нему. Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан, а потомството на праведните ще се избави.“ — Притчи 11:18–21.

По различни начини тези стихове подчертават основната мисъл: сей праведност и пожъни наградата, идваща от нея. Злият може да прибягва до измама или да рискува, за да придобие нещо за нищо. Тъй като такива печалби са измамливи, може да го очаква разочарование. Този, който работи честно, донася честна печалба, която му дава сигурност. Тъй като се радва на божието одобрение, праведният има надежда, че ще получи живот. Но какво ще стане със злия човек? „Даже ръка с ръка да се съедини“, за да планират коварство, злият няма да избяга от наказанието. (Притчи 2:21, 22) Какъв хубав съвет да сеем праведност!

Истинска красота за разумния човек

„Както е златна халка на носа на свиня, така е красивата, но безразсъдна жена“ — продължава Соломон. (Притчи 11:22) Халките за носа били разпространено украшение в библейски времена. Златните халки, които били промушвани през едната страна на носа или през преградката, разделяща ноздрите, били лесно забележимо украшение върху една жена. Но колко неподходящо би било едно такова изискано украшение на зурлата на една свиня! Тя наподобява човек с физическа красота, но с липса на ‘разсъдливост’. Украшението просто не подхожда на този човек, независимо дали е мъж, или жена. То не е на място — и изобщо не е привлекателно.

Вярно е, че е нещо естествено да сме загрижени как изглеждаме пред другите. Но защо трябва да се безпокоим прекалено много или да сме недоволни от нашето лице или тяло? Ние нямаме контрол върху много неща от своя външен вид. А и физическата ни външност не е всичко! Не е ли вярно, че повечето хора, които харесваме и от които се възхищаваме, изглеждат съвсем обикновено? Физическата привлекателност не е ключът към щастието. Това, което наистина е ценно, е вътрешната красота на непреходните богоугодни качества. Тогава можем ли да бъдем уравновесени и да култивираме такива качества?

„Благотворната душа   ще бъде наситена“

„Желаното от праведните е само добро — казва цар Соломон, — а ожиданото от нечестивите е надменност.“ Като показва как това се случва в действителност, той добавя: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия.“ — Притчи 11:23, 24.

Когато прилежно ‘разпръсваме’ — предаваме на другите — познанието от божието Слово, несъмнено подобряваме своето собствено познание за „широчината и дължината, височината и дълбочината“. (Ефесяни 3:18) От друга страна, този, който не използва своето познание, рискува да загуби това, което има. Да, „който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне“. — 2 Коринтяни 9:6.

„Благотворната душа ще бъде наситена — продължава царят — и който пои, сам ще бъде напоен.“ (Притчи 11:25) Когато щедро използваме времето и средствата си, за да подкрепяме истинското поклонение, Йехова е доволен от нас. (Евреи 13:15, 16) Той ще ‘разкрие небесните отвори и ще излее благословение върху нас, тъй щото да не стига място за него’. (Малахия 3:10) Само погледни духовния напредък, на който се радват неговите служители днес!

Като дава друг пример за противоположните желания на праведните и злите, Соломон казва: „Който задържа жито, ще бъде проклинат от народа, а който продава, благословение ще почива на главата му.“ (Притчи 11:26) Да изкупуваш стоки от първа необходимост, когато цените са ниски, и да ги задържаш, докато запасите намалеят и цените се покачват, може да бъде изгодно. Дори и да има известна полза от ограничаването на потреблението и запазването на резерв, като цяло, заради егоизма му хората презират човека, който прави това. От друга страна, онзи, който се въздържа да трупа големи печалби от нуждата на хората, ще спечели тяхното благоразположение.

Като ни насърчава да продължаваме да желаем това, което е добро или праведно, царят на Израил казва: „Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, а който търси злото, то ще дойде и върху него. Който уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист.“ — Притчи 11:27, 28.

Праведният придобива души

Като онагледява как глупавите действия завършват с лоши последствия, Соломон казва: „Който смущава своя си дом, ще наследи вятър.“ (Притчи 11:29а) Погрешното поведение на Ахаз ‘смутило неговия дом’ и той и членовете на неговото семейство били убити с камъни. (Исус Навиев, 7 глава) Днес главата на християнския дом и други от неговото семейство могат да бъдат въвлечени в погрешно поведение, което да завърши с тяхното изключване от християнския сбор. Като сам не следва божиите заповеди и като толерира сериозно прегрешение в семейството си, мъжът ‘докарва смущение’ на своя дом. Той и вероятно други от неговото семейство са избягвани от християнския сбор, като неразкайващи се грешници. (1 Коринтяни 5:11–13) И какво ще придобие? Само вятър — нещо, на което липсва истинско съдържание, или стойност.

„Безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце“ — продължава стихът. (Притчи 11:29б) Тъй като на глупавия човек му липсва практическа мъдрост, не може да му бъде поверена голяма отговорност. Освен това лошото подреждане на личните му дела може да го направи задължен към някой друг човек в определено отношение. Такъв глупав човек може лесно да стане „слуга на мъдрия по сърце“. Ясно е, че е важно да използваме добра преценка и практическа мъдрост във всички свои дела.

„Плодът на праведния е дърво на живот — уверява ни умният цар — и който е мъдър, придобива души.“ (Притчи 11:30) Как става това? Чрез своята реч и поведение праведният човек храни другите духовно. Те са насърчени да служат на Йехова и накрая може да получат живота, който Бог ще направи възможен.

‘На грешния ще му се въздаде дори повече’

Колко убедително ни подканят гореспоменатите притчи да сеем праведност! Като прилага принципа „каквото посее човек, това ще и да пожъне“ под друга форма, Соломон казва: „Ето, и на праведния се въздава на земята, колко повече на нечестивия и на грешния!“ — Притчи 11:31.

Макар че праведният човек полага усилия да прави това, което е правилно, той понякога греши. (Еклисиаст 7:20) И за грешките ще му бъде ‘въздадено’, като получи дисциплиниране. Но какво ще стане със злия човек, който съзнателно избира погрешен път и не полага усилия да поеме по пътя на праведността? Не заслужава ли дори по–голямо ‘въздаяние’ — сурово наказание? „И ако праведният едвам се спасява — писал апостол Петър, — то нечистият и грешният где ще се явят?“ (1 Петър 4:18) Затова нека бъдем решени да сеем семена в праведност за себе си.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 28]

‘Благоразумието’ донесло „чест“ на Авигея

[Снимки на страница 30]

‘Злият натрупва неправедна печалба, праведният печели честен доход’

[Снимка на страница 31]

‘Сей изобилно и жъни изобилно’