‘Добрият човек намира Божието благоволение’

ЦЕЛИЯТ живот произлиза от Йехова Бог. (Псалм 36:9) Да, „в Него живеем, движим се и съществуваме“. (Деяния 17:28) Нима сърцата ни не се изпълват с благодарност, когато се замислим за наградата, която той дава на тези, които имат близки взаимоотношения с него? Да, „Божият дар е вечен живот“. (Римляни 6:23) Тогава колко жизненоважно е да търсим одобрението, благоволението на Йехова!

Псалмистът ни уверява, че ‘Бог дава благоволение’. (Псалм 84:11, НС) Но на кого го дава? Хората днес често са благоразположени към другите въз основа на образование, благосъстояние, цвят на кожата, етнически произход и други такива неща. Към кого е благосклонен Бог? Соломон, цар на древния Израил, отговаря на този въпрос: „Добрият човек намира благоволение пред Господа; а зломисленика Той ще осъди.“ — Притчи 12:2.

Ясно е, че Йехова харесва хората, които са добри — тези, които са добродетелни. Сред добродетелите на добрия човек са качества като самодисциплина, справедливост, скромност, състрадание и благоразумие. Мислите му са праведни, думите му — насърчителни, а делата му — справедливи и ползотворни. В първата част на дванайсета глава от библейската книга Притчи се показва как добротата трябва да влияе на ежедневието ни и се подчертава ползата, която ще имаме, ако проявяваме това качество. Като обмислим записаното там, ще получим ‘прозрението, което ни е необходимо, за да вършим добро’. (Псалм 36:3, НС) Прилагането на тези мъдри съвети ще ни помогне да спечелим Божието одобрение.

Дисциплината е жизненоважна

„Който обича дисциплинирането, обича познанието — казва Соломон, — а който мрази порицанието, е без разум.“ (Притчи 12:1, НС) Като има силно желание за личен напредък, добрият човек жадува за дисциплиниране. Той незабавно прилага съветите, които получава на християнските събрания или в лични разговори. Думите в Писанията и в основаните на Библията издания са като остен, който го подтиква да следва правилна линия на поведение. Той търси познание и го използва, за да постъпва правилно. Да, този, който обича дисциплинирането, обича познанието.

Наистина, колко необходимо е дисциплинирането за истинските поклонници на Бога — и най–вече самодисциплината! Може да ни се иска да имаме по–дълбоко познание върху Божието Слово. Може да искаме да сме по–резултатни в християнската служба и да бъдем по–добри учители, като учим другите на Божието Слово. (Матей 24:14; 28:19, 20) Но за да се изпълнят тези желания, ни е нужна самодисциплина. Самодисциплината е необходима и в други области от живота. Например, днес съществуват много материали, предназначени да породят непозволени желания. Не е ли необходима самодисциплина, за да попречим на окото си да се съсредоточава върху неподходящи гледки? Освен това, тъй като „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“, наистина е възможно една неморална мисъл да възникне дълбоко в съзнанието ни. (Битие 8:21) И именно за да не се съсредоточава човек върху тази мисъл, му е необходима самодисциплина.

От друга страна, този, който мрази порицанието, не обича нито дисциплинирането, нито познанието. Като се поддава на грешната човешка склонност да отхвърля порицанието, той се принизява до нивото на едно животно без разум, на звяр без морални ценности. Трябва да се противопоставим твърдо на тази склонност.

‘Корен, който не ще се поклати’

Разбира се, добрият човек не може да бъде неправеден или несправедлив. Така че за да се придобие Божието благоволение, е необходима и праведност. Цар Давид пял: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит.“ (Псалм 5:12) Като противопоставя състоянието на праведните с това на нечестивите, Соломон казва: „Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните не ще се поклати.“ — Притчи 12:3.

Може да изглежда, че нечестивите преуспяват. Да разгледаме това, което се случило на псалмиста Асаф. „А колкото за мене — казва той, — нозете ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.“ Защо? Асаф отговаря: „Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите.“ (Псалм 73:2, 3) Но като влязъл в светилището на храма на Йехова, той разбрал, че Йехова ги е поставил на хлъзгаво място. (Псалм 73:17, 18) Всеки успех, който нечестивите привидно постигат, е временен. Тогава защо да им завиждаме?

За разлика от това, този, който има благоволението на Йехова, е стабилен. Като използва метафората със силната коренова система на дървото, Соломон казва: „Коренът на праведните не ще се поклати.“ (Притчи 12:3) Подземните корени на едно огромно дърво, като калифорнийската секвоя, може да покрият площ от 1,5 хектара и да осигурят стабилна опора при наводнение и ураганен вятър. Една огромна секвоя може да издържи дори на силно земетресение.

Подобно на такива корени в хранителната земна почва, умовете и сърцата ни трябва да копаят надълбоко в Божието Слово и да черпят от живодарните му води. Така вярата ни става дълбоко вкоренена и силна, а надеждата ни — здрава и непоколебима. (Евреи 6:19) Няма да бъдем „блъскани и завличани от всеки вятър на [фалшиво] учение“. (Ефесяни 4:14) Разбира се, ще усетим последствията от буреносните изпитания и може дори да се уплашим пред лицето на някое бедствие. Но ‘коренът ни няма да се поклати’.

„Добродетелната жена е венец на мъжа си“

Много хора знаят пословицата „Зад всеки велик мъж стои една умна жена“. Като подчертава колко важно е жената да подкрепя мъжа си, Соломон казва: „Добродетелната жена е венец на мъжа си; а оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.“ (Притчи 12:4) В думата „добродетелна“ се включват много елементи на добротата. Добродетелите на добрата съпруга са описани подробно в 31 глава на Притчи и сред тях са трудолюбието, верността и мъдростта. Жената, която притежава такива качества, е венец за съпруга си, понеже доброто ѝ поведение му донася чест и го издига в очите на другите. Тя никога няма да бъде прекалено амбициозна, нито ще се съревновава с него за признание от страна на другите хора. Вместо това жената е помощничка, допълваща съпруга си.

Как може поведението на една жена да е срамно и какви са последствията от това? Срамното поведение може да варира от свадливост до прелюбодейство. (Притчи 7:10–23; 19:13) Подобни действия от страна на жената успяват само да съкрушат съпруга ѝ. Според един справочник тя е като „гнилота в костите му“ в смисъл, че „го съкрушава, подобно на болест, която отслабва тялото“. В друг справочник се казва, че „съвременно съответствие може да бъде думата „рак“ — коварна болест, която постепенно изсмуква човешката жизненост“. Дано съпругите християнки се стремят да спечелят Божието одобрение, като отразяват добрите качества на една добродетелна съпруга.

От мисли до действия и резултати

Мислите водят до действия, а делата — до резултати. Следващите думи на Соломон се отнасят за преминаването на мислите в действия, като праведните хора се сравняват с нечестивите. Соломон казва: „Мислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство. Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ще ги избавят.“ — Притчи 12:5, 6.

Самите мисли на добрите хора са правилни в морално отношение и са насочени към това, което е честно и справедливо. Намеренията им са добри, понеже са подбудени от любов към Бога и към останалите хора. От друга страна, нечестивите са подбуждани от егоизъм. Следователно плановете им — методите им да постигнат целите си — са измамни. Действията им са коварни. Те не се колебаят да заложат капан на невинните, може би в съда чрез фалшиви обвинения. Думите им са „засада за кръвопролитие“, понеже искат да навредят на невинните си жертви. Праведните знаят коварните планове на злите хора и тъй като притежават мъдростта, която им е необходима, за да бъдат предпазливи, могат да избегнат опасността. Те дори може да са в състояние да предупредят тези, които са невнимателни, и да ги избавят от коварните планове на нечестивите.

Какво ще стане с праведните и с нечестивите? „Нечестивите се съсипват и няма ги — отговаря Соломон, — а домът на праведните ще стои.“ (Притчи 12:7) В един справочник се казва, че домът „обозначава домочадието и всичко ценно за човека, тъй като му позволява да живее пълноценно“. Това може да се отнася дори за семейството и наследниците на праведните. Във всеки случай мисълта на казаното е ясна: Праведните няма да се поклатят при нещастие.

Скромният ще бъде по–добре

Като набляга на това колко ценна е проницателността, царят на Израил казва: „Човек бива похвален според разума си [своите благоразумни устни — НС], а опакият в сърце ще бъде поругаван.“ (Притчи 12:8) Един разумен човек не позволява думите да излизат от устата му прибързано. Той мисли преди да говори и се радва на мирни взаимоотношения с другите, понеже неговите „благоразумни устни“ го карат да подбира думите си внимателно. Когато е изправен пред глупави или хипотетични твърдения, разумният човек е в състояние да „въздържа думите си“. (Притчи 17:27, НС) Такъв човек получава похвала и е угоден на Йехова. Колко се различава той от този, който има опаки идеи, идващи от ‘опакото му сърце’!

Да, разумният човек получава похвала, но следващият стих от тази глава ни учи колко ценна е скромността. Той гласи: „По–добре е презрян, който има слуга, отколкото онзи, който се гордее, а няма хляб.“ (Притчи 12:9, Ве–2000) Соломон изглежда казва, че е по–добре да живееш скромно с малко средства, като имаш дори само един слуга, отколкото да харчиш парите, които ти трябват за неща от първа необходимост, като се стремиш да поддържаш високо обществено положение. Какъв мъдър съвет е това за нас — да живеем според средствата, с които разполагаме!

Животът на земеделеца осигурява урок по доброта

Описвайки живота на земеделеца, Соломон ни дава два урока по доброта. „Праведният се грижи за живота на добитъка си — казва той, — а благостите на нечестивите са немилостиви.“ (Притчи 12:10) Праведният се отнася добре към животните си. Той знае от какво се нуждаят те и е загрижен за благополучието им. Един зъл човек може да каже, че е загрижен за животните, но нуждите им не го вълнуват. Подбудите му са егоистични и отношението му към животните се основава на изгодата, която може да има от тях. Това, което такъв човек смята за подходяща грижа за животните, може в действителност да бъде жестоко отношение.

Принципът за добро отношение към животните се отнася и за грижите за домашните любимци. Колко жестоко би било да си вземеш някое животно за домашен любимец и след това да му причиниш ненужно страдание, като го пренебрегваш или се отнасяш зле с него! В случаите, когато животното силно страда поради някаква болест или нараняване, проява на добрина може да бъде да се прекрати животът му.

Описвайки друг аспект от живота на земеделеца — обработването на почвата, — Соломон казва: „Който обработва земята си, ще се насити с хляб.“ Да, смислената усилена работа води до благополучие. „А който следва суетни неща, е без разум [не му достига сърце — НС].“ (Притчи 12:11) Без добра преценка или разбиране този, на когото ‘не достига сърце’, се впуска в безполезни, рисковани и лишени от стойност начинания. Поуките от тези два стиха са ясни: Бъди милостив и трудолюбив.

Праведният преуспява

„Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите“ — казва мъдрият цар. (Притчи 12:12а) Как прави това нечестивият? Очевидно като желае печалба, придобита по нечестен начин.

Какво може да се каже за този, който е добър? Такъв човек обича дисциплината и е дълбоко вкоренен във вярата. Той е праведен и справедлив, разумен и скромен, състрадателен и работлив. „А коренът на праведния — казва Соломон — дава плод“, или „преуспява“ („Нов международен превод“). (Притчи 12:12б) В „Синодално издание на Библията“ се казва, че „коренът на праведните е твърд“. Такива хора са стабилни и уверени. Да, ‘добрият човек намира Божието благоволение’. Затова нека ‘уповаваме на Йехова и вършим добро’. — Псалм 37:3.

[Снимки на страница 31]

Като здраво дърво вярата на праведния има дълбоки корени