С любещи бащински думи мъдрият цар на древния Израил, Соломон, казва: „Сине мой, ако приемеш думите ми и цениш заповедите ми вътре в себе си, така че да се вслушваш в мъдростта с ушите си, за да можеш да насочиш сърцето си към проницателност; освен това, ако призоваваш разбирането и отправяш глас към проницателността, ако продължаваш да я търсиш, както се търси сребро, и както се търсят скрити съкровища, продължаваш да я търсиш, тогава ще разбереш страха от Йехова и ще намериш самото познание на Бога.“ — Притчи 2:1–5, NW.

Значението ‘ако ти’, повторено в уводната част на втора глава на Притчи, е последвано от изрази като „приемеш“, „цениш“, „призоваваш“, „продължаваш да търсиш“, „продължаваш да изследваш“. Защо писателят използува такива изрази със засилваща се интензивност? В един справочник се казва: „Мъдрецът набляга [тук] на необходимостта от сериозност в придобиването на мъдрост.“ Да, ние трябва сериозно да придобиваме мъдрост и свързаните с нея качества — проницателност и разбиране.

Ще положиш ли необходимите усилия?

Основен фактор в придобиването на мъдрост е прилежното изучаване на Библията. Но то трябва да бъде много повече от четене просто за получаване на информация. Една съществена част от изучаването на Писанията е целенасоченият размисъл. Придобиването на мъдрост и проницателност включва обмисляне на това как можем да използуваме научените неща при разрешаването на проблеми и при вземането на решения. Придобиването на разбиране изисква да се обмисля как новият материал се вмества в онова, което вече знаем. Кой ще отрече, че такова задълбочено изучаване на Библията изисква време и енергични усилия? Влагането на време и енергия е подобно на това, което се изразходва, когато ‘се търси сребро или се дирят скрити съкровища’. Дали ще положиш необходимите усилия? Дали ще ‘изкупуваш благоприятното време’ за това? — Ефесяни 5:15, 16, „Верен“.