„Всеки благоразумен човек работи със знание“

РЪКОВОДСТВОТО от Божието Слово, Библията, е ‘желателно повече от злато, повече от изобилие чисто злато’. (Псалм 19:7–10) Защо? Защото „поуката на мъдрия [Йехова] е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта“. (Притчи 13:14) Когато ги прилагаме, съветите от Писанието не само подобряват качеството на нашия живот, но и ни помагат да избягваме клопките, които го застрашават. Колко важно е да търсим знание от Писанието и да действаме в съгласие с наученото!

В Притчи 13:15–25a е записан съветът на Соломон, царят на древния Израил, който ни помага да работим, или действаме, със знание, за да се радваме на по–добър и по–дълъг живот. Като използва кратки пословици, Соломон показва как Божието Слово може да ни помогне да спечелим благоволението на другите, да останем верни в службата си, да проявяваме правилна нагласа спрямо дисциплинирането и да избираме мъдро приятелите си. Той също показва колко благоразумно е човек да остави наследство за децата си и да ги дисциплинира с любов.

Здравият разум печели благоволение

„Здравият разум дава благодат [благоволение — НС] — казва Соломон, — а пътят на коварните е неравен.“ (Притчи 13:15) Според един справочник на езика на оригинала изразът „здрав разум“, или добро разбиране, „описва способността да се проявява благоразумие, добра преценка и мъдрост“. Всеки, който притежава тези качества, лесно печели благоволението на другите.

Обърни внимание на проницателния начин, по който апостол Павел се отнесъл към своя събрат християнин Филимон, когато изпратил обратно неговия избягал роб Онисим, който също бил станал християнин. Павел призовал Филимон любезно да приеме Онисим точно както би посрещнал самия апостол. Всъщност Павел дори предложил да плати, ако Онисим дължал нещо на Филимон. Наистина, Павел можел да използва авторитета си и да заповяда на Филимон да постъпи както трябва. Но вместо това предпочел да разреши проблема тактично и любещо. Така апостолът бил сигурен, че ще спечели съдействието на Филимон, като го подтикне да направи дори повече от това, за което го молел. Нима и ние не трябва да се отнасяме така със събратята си по вяра? (Филимон 8–21)

От друга страна, пътят на коварните е неравен, или жесток. В какъв смисъл? Според един учен думата, използвана тук, означава „твърд или корав и се отнася за коравосърдечното поведение на злите хора. ... Всеки, който решително ходи в злите си пътища, като се отнася с коравосърдечие и безразличие към мъдрите съвети на другите, е тръгнал към погибел“.

Соломон продължава: „Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.“ (Притчи 13:16) Тук благоразумието е свързано със знанието и с разумния човек, който обмисля нещата, преди да действа. Когато е жертва на несправедливи критики или дори обиди, благоразумният човек контролира езика си. Той моли Бога да му помогне да проявява плодовете на светия дух, за да не се разгневи. (Галатяни 5:22, 23) Разумният човек не позволява на хората или на обстоятелствата да го контролират. Вместо това запазва самообладание и избягва споровете, в които често се впускат избухливите хора, когато ги обидят.

Благоразумният човек също действа със знание, когато взема решения. Той знае, че предположенията, емоциите или сляпото следване на другите рядко водят до мъдри действия. Затова отделя време да проучи ситуацията, в която е изпаднал. Той разглежда всички факти и определя какви са възможностите му за действие. След това изследва Писанието и решава кои библейски закони или принципи се отнасят за тази ситуация. Пътеките на този човек остават прави. (Притчи 3:5, 6)

„Верният посланик дава здраве“

Като Свидетели на Йехова, на нас ни е поверена задачата да известяваме Божието послание. Думите от следващия стих ни помагат да изпълняваме вярно това свое задължение. Той гласи: „Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.“ (Притчи 13:17)

Тези думи наблягат на качествата на посланика. Какво ще стане, ако човекът, който носи посланието, злонамерено го изопачава или променя? Нима той няма да получи неблагоприятна присъда? Помисли за Гиезий, слугата на пророк Елисей, който от алчност предал лъжливо послание на сирийския военачалник Нееман. Проказата, от която бил излекуван Нееман, поразила Гиезий. (4 Царе 5:20–27) Ами ако пратеникът не остане верен и напълно спре да известява посланието? „[Ако] ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му“ — казва Йехова в Библията. (Езекиил 33:8)

От друга страна, верният пратеник „дава здраве“ на себе си и на хората, които го слушат. Павел призовал Тимотей: „Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.“ (1 Тимотей 4:16) Помисли за това как вярното известяване на добрата новина за Царството лекува. То пробужда хората с правилна нагласа и ги води към истината, която ги освобождава. (Йоан 8:32) Дори ако те отказват да чуят посланието, лоялният посланик със сигурност ще ‘избави душата си’. (Езекиил 33:9) Нека никога не пренебрегваме задължението си да проповядваме. (1 Коринтяни 9:16) Нека също винаги правилно ‘проповядваме словото’, като никога не си позволяваме да го смекчаваме или да го правим по–привлекателно за хората. (2 Тимотей 4:2)

„Който внимава на изобличение, ще бъде почитан“

Трябва ли разумният човек да отхвърля всеки полезен съвет, който получава? В Притчи 13:18 се казва: „Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава на изобличение, ще бъде почитан.“ Мъдро е да приемаме всяко порицание, дори то да не е желано. Основателният съвет може да е най–полезен, когато не осъзнаваме, че се нуждаем от него. Ако се вслушваме в тези съвети, можем да си спестим много главоболия и да избегнем нещастие. Ако ги пренебрегваме, ще понесем позор.

Когато е заслужена, похвалата повдига духа ни и е истинско насърчение. Освен това обаче трябва да очакваме и да приемаме порицание. Обърни внимание на двете писма, които апостол Павел написал до Тимотей. Наред с похвалите за верността на Тимотей, писмата съдържат и много съвети към него. Павел свободно съветва младия мъж относно това как да се държи здраво за вярата и чистата съвест, как да се отнася с хората в сбора, да развива преданост към Бога и да се задоволява с нещата, които има. Тимотей получава съвети и за това как да наставлява другите, да се противопоставя на отстъпничеството и да изпълнява службата си. По–младите в сбора трябва да търсят и да приемат съвети от по–опитните християни.

„Ходи с мъдрите“

„Изпълнено желание услажда душата — казва мъдрият цар, — а на безумните е омразно да се отклоняват от злото.“ (Притчи 13:19) Относно значението на тази пословица в един справочник се казва: „Когато постигне целта си или осъществи желанието си, човек се изпълва с чувство на удовлетворение ... Щом като е най–приятно да изпълниш целта си, то за глупавите хора трябва да е отвратително да се отклоняват от злото. Те могат да осъществят желанията си единствено с лоши методи и ако изоставят злото, никога няма да изпитат удоволствието да постигнат това, което искат.“ Само колко важно е да развиваме правилни желания!

Наистина, приятелите ни оказват силно влияние върху нашите мисли и предпочитания! Соломон казва една непреходна истина с думите: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) Наистина, хората, с които общуваме, дори чрез забавленията, Интернет и нещата, които четем, влияят на това какви сме и какви ще станем. Само колко важно е да избираме мъдро приятелите си!

‘Остави наследство’

„Злото преследва грешните — казва царят на Израил, — а на праведните ще се въздаде добро.“ (Притчи 13:21) Всеки, който търси праведност, ще бъде възнаграден, тъй като Йехова се грижи за праведните. (Псалм 37:25) Трябва обаче да признаем, че на всички се случва според „времето и случая“. (Еклисиаст 9:11) Можем ли да се подготвим за непредвидени ситуации?

„Добрият оставя наследство на внуците си“ — казва Соломон. (Притчи 13:22а) Само какво ценно наследство оставят родителите след себе си, когато помагат на децата си да приемат познание за Йехова и да развиват добри взаимоотношения с него! Но няма ли да е разумно също, ако е възможно, родителите да вземат мерки да обезпечат материално семейството си, в случай че някой от тях ненадейно почине? В много части на света главата на семейството може да направи застраховка, да напише завещание и да спести пари.

Какво да кажем за наследството на злите? „Богатството на грешния се запазва за праведния“ — продължава Соломон. (Притчи 13:22б) Освен чрез благословии днес, това ще стане, когато Йехова изпълни обещанието си да създаде „ново небе и нова земя“, в които „да живее правда“. (2 Петър 3:13) Тогава злите ще бъдат унищожени и „кротките ще наследят земята“. (Псалм 37:11)

Разумният човек действа със знание дори когато притежава много малко неща. „Земеделието на сиромасите доставя много храна — се казва в Притчи 13:23. — Но някои погиват от липса на разсъдък.“ Малкото притежания се умножават чрез усилната работа и благословията от Бога. Когато обаче цари неправда, несправедливата присъда може да погуби богатството.

‘Наказвай го навреме’

Несъвършените хора се нуждаят от дисциплиниране, което да започне още от детството. „Който щади тоягата си, мрази сина си — казва царят на Израил, — а който го обича, наказва го навреме.“ (Притчи 13:24)

Тоягата е символ на власт. В Притчи 13:24 тя се отнася за властта на родителите. В този контекст използването на тоягата за дисциплиниране не означава непременно детето да бъде наказвано с бой. По–скоро тя представя начините за поправяне, независимо под каква форма. Понякога мекото порицание може да е достатъчно, за да поправи неподобаващото поведение на детето. При друго дете може да е необходимо по–строго порицание. „Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, нежели сто бича на безумния“ — се казва в Притчи 17:10.

От полза за децата е родителите винаги да се ръководят от любов и мъдрост, когато ги дисциплинират. Любещият родител не пренебрегва грешките на детето си. Точно обратното, той ги търси, за да ги премахне, преди да са пуснали твърде дълбоки корени. Разбира се, любещият родител приема присърце наставлението на Павел: „Бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне.“ (Ефесяни 6:4)

Какво ще стане обаче, ако родителите позволяват всичко и не осигуряват нужното поправяне? Дали те по–късно ще получат благодарност за прекомерната си толерантност? Едва ли! (Притчи 29:21) Библията казва: „Пренебрегнатото дете засрамва майка си.“ (Притчи 29:15) Когато не упражняват властта си, родителите проявяват безразличие и липса на любов. Ако обаче упражняват властта си милостиво и решително, те проявяват любеща загриженост.

Разумният и правдив човек, който действа с истинско знание, ще бъде благословен. Соломон ни уверява: „Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите не ще се задоволи.“ (Притчи 13:25) Йехова знае какво е добро за нас във всяка област от живота — семейството, взаимоотношенията ни с другите, службата ни или когато ни дисциплинират. Когато мъдро прилагаме съветите от неговото Слово, несъмнено ще водим най–добрия начин на живот.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 28]

Благоразумният контролира езика си, когато го критикуват несправедливо

[Снимка на страница 29]

Верният възвестител на Царството върши много добри неща

[Снимка на страница 30]

Макар че похвалите са насърчителни, трябва да приемаме и поправяне

[Снимка на страница 31]

Любещият родител не пренебрегва грешките на детето си