„Благоразумният внимава добре в стъпките си“

БЛАГОРАЗУМНИЯТ човек е умен, знае как да се справя в различни ситуации, проявява добра преценка и е съобразителен, разумен и разсъдлив, проницателен и мъдър. Такъв човек не е нито нечестен, нито търси подмолни начини да постига своето. В Притчи 13:16 се казва: „Всеки благоразумен човек работи [постъпва — НС] със знание.“ Да, благоразумието, или разсъдителността, е желателно качество.

Как можем да проявяваме благоразумие в ежедневния си живот? Как това качество се вижда в решенията, които вземаме, в отношението ни към другите и в начина, по който реагираме в различни ситуации? Каква е наградата на благоразумния човек? От какви беди бива предпазен той чрез нагласата и поведението си? Соломон, цар на древния Израил, дава практични отговори на тези въпроси, които можем да намерим в Притчи 14:12–25.a

Избирай мъдро пътя, по който ще вървиш

Несъмнено способността да различаваме правилното от погрешното ни е необходима, за да вземаме правилни решения в живота и той да бъде успешен. Библията обаче предупреждава: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (Притчи 14:12) Следователно за нас е важно да се научим да правим разлика между онова, което наистина е правилно, и онова, което само изглежда така. Изразът „пътища към смърт“ показва, че съществуват много такива измамливи пътеки. Да разгледаме някои области, в които трябва да внимаваме, и съответно да избягваме такова поведение.

Хората като цяло гледат на богатите и известни личности в света с възхищение и смятат, че трябва да бъдат уважавани. Поради успеха, който такива хора имат в социално и във финансово отношение, може да изглежда, че техният начин на постъпване е правилен. Какво да кажем обаче за начините, по които такива личности трупат богатство и слава? Дали те са винаги чисти и непорочни? Някои хора проявяват забележителен плам в религиозните си вярвания. Но дали това, че са искрени, наистина е доказателство за правотата на техните вярвания? (Римляни 10:2, 3)

Даден път, или начин на постъпване, може да ни изглежда прав поради собствената ни изкривена преценка. Ако вземаме решения въз основа на това, което самите ние смятаме за добро, тогава разчитаме на сърцето си, на един измамлив водач. (Йеремия 17:9) Ако съвестта ни не е добре обучена, тя може да ни накара да приемем погрешния път за прав. Тогава какво може да ни помогне да изберем правилния път, или начин на постъпване?

За да бъдат нашите ‘способности за разбиране обучени, така че да различават кое е правилно и кое погрешно’, е изключително необходимо да изучаваме усърдно по–дълбоките истини от Божието Слово. Освен това трябва да обучаваме нашите способности „чрез използване“, като прилагаме библейските принципи в живота си. (Евреи 5:14, НС) Трябва да внимаваме да не допуснем да се отклоним от ‘тесния път, който води към живот’ и да тръгнем по някой път, който само ни изглежда прав. (Матей 7:13, 14)

Когато „сърцето боли“

Можем ли да бъдем щастливи, ако не притежаваме вътрешен мир? Дали смехът и веселието облекчават болката, която може би чувстваме дълбоко в себе си? Дали ще е проява на благоразумие да „удавим“ чувствата на потиснатост в алкохол, да злоупотребяваме с наркотици или да се опитваме да се избавим от тези чувства, водейки разпуснат живот? Отговорът е не. Мъдрият цар казва: „И при смях някога сърцето боли.“ (Притчи 14:13а, СИ)

Смехът може да скрие болката, но не и да я премахне. Библията казва: „Има време за всяко нещо.“ Наистина, има „време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване“. (Еклисиаст 3:1, 4) Ако чувството на потиснатост продължава, тогава трябва да предприемем действия, за да се преборим с него, като търсим „мъдър съвет“, ако е необходимо.b (Притчи 24:6) Смехът и веселието имат някаква стойност, но тя е относително малка. Предупреждавайки ни относно прекаляването с развлеченията и неподходящите видове развлечения, Соломон казва: „Краят на радостта бива тъга.“ (Притчи 14:13б, СИ)

Как неверните и добрите получават каквото им се полага?

Израилевият цар продължава с думите: „Който е с невярно сърце, ще получи каквото му се полага според пътищата, които си е избрал, а добрият човек ще получи каквото му се полага според постъпките му.“ (Притчи 14:14, НС) Как неверните и добрите получават каквото им се полага според техните постъпки?

Неверният човек не смята, че е отговорен пред Бога за поведението си. Следователно за човека без вяра не е важно да върши онова, което е правилно в очите на Йехова. (1 Петър 4:3–5) Такъв човек получава каквото му се полага според материалистичния си начин на живот. (Псалм 144:11–15а) От друга страна, добрият човек искрено се интересува от духовните неща. Той се придържа към Божиите праведни стандарти във всичките си постъпки и намира удовлетворение в онова, което му се полага, защото Йехова е неговият Бог и той изпитва несравнима радост като служи на Всевишния. (Псалм 144:15б)

Недей да ‘вярваш на всяка дума’

За да покаже каква разлика съществува между пътя на неопитния и пътя на разсъдливия, Соломон казал: „Простият [неопитният — НС] вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.“ (Притчи 14:15) Благоразумният човек не може да бъде измамен лесно. Той не вярва на всичко, което чува, нито се оставя да бъде ръководен от мнението на другите, а внимателно обмисля постъпките си. Той първо се запознава с фактите и после постъпва в съответствие с това познание.

Да разгледаме например въпроса „Съществува ли Бог?“. Неопитният човек е склонен да следва общоприетото мнение или възгледа на уважаваните личности. Благоразумният обаче отделя време да проучи фактите. Той размишлява върху такива стихове като Римляни 1:20 и Евреи 3:4. Разсъдливият човек не бърза да приема думите на религиозните водачи по отношение на духовните неща, а ‘проверява вдъхновените изказвания, за да види дали произхождат от Бога’. (1 Йоан 4:1, НС)

Колко мъдро ще постъпваме, ако следваме съвета ‘да не вярваме всяка дума’! Особено онези, които са получили отговорността да съветват останалите в християнския сбор, трябва да приемат този съвет присърце. Човекът, който дава съвет, трябва да има цялостен поглед върху случилото се. Той трябва да слуша внимателно и да събере всички факти, така че съветът му да не е неуравновесен, нито да се основава само на едно мнение по въпроса. (Притчи 18:13; 29:20)

„Човекът, който използва мисловните си способности, е мразен“

Царят на Израил посочва още една разлика между мъдрия и глупавия човек, като казва: „Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. Ядовитият човек постъпва несмислено, и зломисленикът [човекът, който използва мисловните си способности — НС] е мразен.“ (Притчи 14:16, 17)

Мъдрият човек се бои от последствията, идващи от следването на погрешен път, или начин на постъпване. Затова той е предпазлив и цени всеки съвет, който му помага да избягва лошо поведение. Глупавият не се бои от последствията, идващи от погрешното поведение. Той е самоуверен и надменно пренебрегва съвета на другите. Тъй като е склонен да изпада в ярост, такъв човек постъпва глупаво. Защо обаче човекът, който използва мисловните си способности, е мразен?

Изразът „мисловни способности“ на езика, на който била писана книгата Притчи, има две значения. В положителен смисъл той може да означава проницателност или остроумие. (Притчи 1:4; 2:11; 3:21) В отрицателен смисъл изразът може да се отнася за зло намерение или подло мислене. (Псалм 37:7; Притчи 12:2; 24:8)

Ако изразът „човекът, който използва мисловните си способности“, се отнася за човек със зли намерения, не е трудно да разберем защо той е мразен. Не ли вярно обаче, че проницателният човек също е мразен от онези, които не проявяват това качество? Например онези, които използват мисловните си способности и избират да ‘не са част от света’, са мразени от него. (Йоан 15:19, НС) Християнските младежи понасят присмех поради това, че като използват мисловните си способности, те устояват на неблагоприятния натиск от околните и избягват неподходящото поведение. Истинските поклонници на Бога действително са мразени от този свят, който лежи в силата на Сатана Дявола. (1 Йоан 5:19)

„Злите ще се преклонят пред добрите“

Разсъдливият, или благоразумният, човек, се различава от неопитния в още едно отношение. „Безумните [неопитните — НС] наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.“ (Притчи 14:18) Тъй като им липсва проницателност, неопитните избират да вършат онова, което е глупаво и това става техен начин на живот. От друга страна, познанието краси благоразумния точно както венецът носи чест на притежателя си.

„Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите — при вратата на праведника.“ (Притчи 14:19, СИ) С други думи в крайна сметка добрите ще възтържествуват над злите. Помисли само за растежа сред народа на Бога днес, както и за по–добрия начин на живот, на който се радват Неговите служители. Виждайки как служителите на Йехова получават тези благословии, противниците ще бъдат принудени да „се преклонят“ пред символичната небесна жена на Йехова, представена на земята от остатъка на помазаните с духа християни. При всички случаи по време на Армагедон тези противници ще трябва да признаят, че земната част на Божията организация в действителност представя небесната част. (Исаия 60:1, 14; Галатяни 6:16; Откровение 16:14, 16)

Оказване на „милост към сиромасите“

Соломон изразява следното наблюдение относно човешката същност: „Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.“ (Притчи 14:20) Само колко вярно се оказва това за несъвършените хора! Тъй като имат егоистични склонности, те често почитат богатите повече от бедните. Приятелите на богатия човек са много, но са временни, както е и богатството му. Тогава не трябва ли да избягваме да си създаваме приятелства, използвайки пари или ласкателство?

Какво да правим, ако след честен самоанализ разберем, че имаме склонността да почитаме богатите, а да пренебрегваме по–бедните? Трябва да разберем ясно, че проявяването на фаворитизъм е осъдено в Библията. В нея се казва: „Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.“ (Притчи 14:21)

Трябва да проявяваме загриженост към онези, които се намират в трудни обстоятелства. (Яков 1:27) Как можем да правим това? Като им осигуряваме „необходимите средства за живот“ (НС), които включват пари, храна, подслон, облекло и проявяването на личен интерес. (1 Йоан 3:17) Онзи, който почита тези хора, е щастлив, защото „по–блажено е да дава човек, отколкото да приема“. (Деяния 20:35)

Какво ще стане с благоразумните и с безумните?

Принципът „каквото посее човек, това ще и да пожъне“ се отнася както за благоразумния човек, така и за безумния. (Галатяни 6:7) Благоразумният върши онова, което е добро, а безумният измисля зло. Мъдрият цар попитал: „Не заблуждават ли се ония, които измислят зло?“ Отговорът е да. Те се лутат безцелно. „Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро.“ (Притчи 14:22) Онези, които вършат добро, се радват на благосклонно отношение от страна на другите и Бог проявява любещата си милост към тях.

Соломон прави връзка между успеха и усърдната работа и свързва провала с многото приказване и бездействието, като казва: „От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните само оскъдност.“ (Притчи 14:23) Този принцип несъмнено се отнася за духовните ни дейности. Като работим усърдно в християнската служба, жънем благословиите от това, че носим животоспасяващата истина от Божието Слово на много други хора. Като вярно изпълняваме всяко теократично назначение, което получаваме, ние изпитваме радост и удовлетворение.

В Притчи 14:24 се казва: „Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е всякога глупост.“ Това може да означава, че мъдростта, към която се стремят мъдрите, е тяхното богатство, и тя е венец за тях, или ги краси. От друга страна, безумните получават само глупост. Според един справочник тази пословица може също да означава, че „богатството е украшение за онези, които го използват добре ..., [докато] глупавите притежават само собствената си глупост“. Във всеки случай мъдрите живеят по–добре от безумните.

Царят на Израил казва още: „Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.“ (Притчи 14:25, СИ) Това несъмнено важи за съдебните дела, но помисли какво означава това за службата, която ние вършим. Нашата дейност по проповядване на Царството и правене на ученици включва това да свидетелстваме за истината от Божието Слово. Свидетелството ни избавя хората с честни сърца от фалшивата религия и спасява живота им. Като постоянно обръщаме внимание на себе си и на поучението си, ние ще спасим както себе си, така и онези, които ни слушат. (1 Тимотей 4:16) Като продължаваме с тази дейност, нека винаги да търсим начини да проявяваме благоразумие във всички аспекти на своя живот.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 18]

За да различаваме правилното от погрешното, е изключително необходимо да изучаваме усърдно по–дълбоките истини

[Снимка на страница 18]

Дали животът, съсредоточен върху материалните неща, е наистина удовлетворяващ?