Библията може да ти помогне да намериш истинска радост

МАКАР че не е медицински наръчник, Библията говори за влиянието, което оказват чувствата — както положителните, така и отрицателните — върху умственото и физическото здраве на всеки човек. В нея се казва: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.“ На друго място пише: „Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.“ (Притчи 17:22; 24:10) Обезсърчението може да ни изтощи и да ни накара да се чувстваме слаби и уязвими, без никакво желание да се променим или да потърсим помощ.

Обезсърчението влияе също на духовното състояние на човека. Хората, които се чувстват без никаква стойност, често мислят, че никога няма да могат да имат добри взаимоотношения с Бога и да получат благословията му. Симоне, която беше спомената в предишната статия, изпитвала съмнения относно това дали е „човек, който Бог би одобрил“. Но когато обърнем внимание на Божието Слово, Библията, разбираме, че Бог гледа благосклонно на онези, които се стремят да му бъдат угодни.

Бог наистина е загрижен за тебе

От Библията научаваме, че „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух“. Той не презира „сърце съкрушено и разкаяно“, а обещава ‘да съживи духа на смирените и да съживи сърцето на съкрушилите се’. (Псалм 34:18; 51:17; Исаия 57:15)

Веднъж Исус, Синът на Бога, преценил, че е необходимо да насочи вниманието на учениците си към факта, че Бог вижда доброто в своите служители. Той дал пример за това как Бог забелязва дори ако едно врабче падне на земята — нещо, което повечето хора биха сметнали за маловажно. Исус също наблегнал на това, че Бог знае най–незначителните подробности за нас, хората, дори броя на космите на главата ни. В края на притчата Исус казал: „Не бойте се, прочее, вие сте много по–скъпи от врабчетата.“ (Матей 10:29–31)a Исус посочил, че независимо от начина, по който може да се чувства дадена личност, хората, проявяващи вяра, имат стойност в Божиите очи. Апостол Петър също ни напомня, че „Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е“. (Деяния 10:34, 35)

Бъди уравновесен

Божието Слово ни подканя да се научим да сме уравновесени относно начина, по който гледаме на себе си. Апостол Павел писал под вдъхновение: „Чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по–виден, да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.“ (Римляни 12:3)

Без съмнение не бихме искали да имаме толкова високо мнение за себе си, че да станем надменни. Нито пък бихме искали да отидем в другата крайност и да смятаме, че нямаме никаква стойност. Целта ни трябва да бъде да развием разумен възглед за себе си, вземайки предвид не само силните си страни, но и своите ограничения. Една християнка се изразила така: „Не съм олицетворение на злото, нито съм ‘Божия благодат’ за другите. Имам както хубави, така и лоши страни, точно както всеки друг.“

Разбира се, не е лесно да развием такъв уравновесен възглед. От нас може би се изискват големи усилия, за да отхвърлим прекалено отрицателния възглед за себе си, който сме развивали години наред. Въпреки това с помощта на Бога можем да променим личността си и начина, по който гледаме на живота. Всъщност в Божието Слово сме подканени да правим точно това. В него четем: „Съблечете, според по–предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.“ (Ефесяни 4:22–24)

Като полагаме усилия да променим „духа на своя ум“, или преобладаващата нагласа на ума ни, можем да променим личността си и тя вече да не е отрицателна, а положителна. Лена, спомената в предишната статия, разбрала, че ако тя не отхвърли мисълта, че никой не може да я обича или да ѝ помогне, нищо не може да промени чувствата, които изпитвала към себе си. Какви практични съвети от Библията помогнали на Лена, на Симоне и на други хора да се променят?

Библейски принципи, които ще ти помогнат да изпитваш радост

„Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи.“ (Псалм 54:23, СИ [Пс 55:22]) На първо място имаме помощта на молитвата. Симоне казва: „Когато съм обезсърчена, се обръщам към Йехова и го моля за помощ. Не е имало случай, в който да не съм почувствала силата и ръководството му.“ С това, че ни подканя да прехвърлим грижите, или бремето, си на Йехова, псалмистът всъщност ни напомня, че Йехова не само се интересува от нас, но и гледа на всеки един от нас като на достоен за неговата помощ и подкрепа. Вечерта на Пасхата през 33 г. учениците на Исус били наскърбени поради онова, което Исус им казал за скорошното си заминаване. Исус ги подканил да се молят на Бащата и добавил: „Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.“ (Йоан 16:23, 24)

„Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35, НС) Исус учел, че даването е ключ към намирането на истинска радост в живота. Прилагането на тази истина от Библията ни помага да се съсредоточим върху потребностите на другите, а не на собствените си недостатъци. Когато помагаме на другите и виждаме как те откликват с признателност, изпитваме удовлетворение. Лена знае от опит, че когато редовно споделя добрата новина от Библията с другите, това ѝ помага по два начина. Тя казва: „Първо, това ми носи щастието и удовлетворението, за които говорел Исус. Второ, когато другите откликват положително, това ми носи радост.“ Като даваме щедро, ние ще изпитаме истинността на думите от Притчи 11:25: „Който пои, сам ще бъде напоен.“

„За наскърбения всичките дни са зли, а оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.“ (Притчи 15:15) Всички ние можем да изберем как да гледаме на себе си и на своите обстоятелства. Можем да бъдем като човека, който гледа отрицателно на всичко и се чувства наскърбен, или да решим да мислим положително, да сме с „весело сърце“ и да се радваме, все едно сме на пир. Симоне казва: „Опитвам се да съм положителна, доколкото е възможно. Старая се да съм заета с лично изучаване и в проповедната дейност и постоянствам в молитва. Стремя се да съм заобиколена от хора, които имат положителна нагласа, и се опитвам да съм на разположение, за да оказвам подкрепа на другите.“ Такава нагласа на сърцето носи истинско щастие, както виждаме от подканата в Библията: „Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, и викайте с радост всички, които сте с право сърце.“ (Псалм 32:11)

„Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда.“ (Притчи 17:17) Ако споделим какво чувстваме с някого, когото обичаме, или с някой доверен съветник, това може да ни помогне да овладеем отрицателните си чувства и да ги отхвърлим, преди да ни победят. Като разговаряме с другите за чувствата си, това може да ни помогне да придобием уравновесен, положителен възглед за нещата. Симоне признава: „От голяма помощ за мене е да говоря за чувствата си. Имаме нужда да кажем на някого как се чувстваме. Често е необходимо само да споделиш чувствата си с някого.“ Ако направиш това, ще разбереш колко е вярна библейската мъдрост, която гласи: „Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.“ (Притчи 12:25, СИ)

Какво можеш да направиш ти

Дотук разгледахме само няколко от многото прекрасни и практични съвети в Библията, които могат да ни помогнат да преодолеем отрицателните чувства и да изпитваме истинска радост. Ако и ти се бориш с чувството за малоценност, те насърчаваме да изследваш по–отблизо Божието Слово, Библията. Научи се да гледаш реалистично и уравновесено на себе си и на взаимоотношенията си с Бога. Искрено се надяваме, че следвайки ръководството от Божието Слово, ти ще можеш да изпитваш истинска радост във всичко, което вършиш.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 7]

Ако живеем според библейските принципи, ще имаме радост