„Не мога да се справя с всичко!“
ЩАНГИСТИТЕ, които участват в Олимпийските игри, не се опитват да поставят рекорди всеки ден. Те тренират редовно с по–малки тежести и така се подготвят да вдигат и големите. Но ако постоянно се изтощават до крайност, това би било опасно за мускулите и ставите им и би могло да навреди на кариерата им.
Вероятно и ти се стараеш много в училище. Когато получиш някоя трудна задача или се подготвяш за изпити, полагаш още повече усилия.a Но какво ще стане, ако всеки ден е изпълнен единствено с уроци и други задачи, свързани с училище? Може да стане по–трудно да се храниш правилно и да спиш добре през нощта. Постоянният стрес в крайна сметка може да те разболее. Може би дори вече имаш оплаквания, свързани със здравето.
Домашни без край
Хирокоb от Япония, която е на петнайсет години, казва: „С всеки клас домашните се увеличават и стават все по–трудни. Трябва ми много време, за да ги напиша. Има и много други неща, които искам да свърша, но домашното трябва да бъде готово на другия ден. Понякога изпадам в паника.“ Светлана от Русия, която е на четиринайсет години, пише: „Става все по–трудно да успявам с домашните. Всяка година предметите се увеличават и учителите ни преподават повече материал. Освен това всеки учител смята, че неговият предмет е по–важен от останалите. Трудно ми е да уравновесявам нещата и да се справям с всичко.“
Защо се набляга толкова на домашните? Жилберто от Бразилия, който е на осемнайсет години, пише: „Учителите казват, че искат да ни подготвят за сериозното съревнование на пазара на труда.“ Дори и да е така, вероятно се чувстваш безпомощен пред безбройните домашни, които получаваш. Защо не се опиташ да намалиш стреса, като промениш начина, по който гледаш на домашните, и като се постараеш да бъдеш по–добре организиран?
Опитай се да гледаш на многото домашни като на необходимо обучение, което след време ще ти помогне да се справяш с предизвикателствата, с които се сблъскват възрастните. Макар че времето, което прекарваш, залягайки над домашните, може да изглежда безкрайно, училището ще свърши много по–скоро, отколкото си мислиш. Когато започнеш работа, за да се издържаш, ще се радваш, че си полагал усилия да изпълняваш тези трудни задачи. Ще се наслаждаваш от „доброто на труда“ си, или от резултатите, до които са довели всички тези усилия през ученическите ти години. (Еклисиаст 2:24)
Можеш да намалиш стреса до голяма степен, ако си старателен, съвестен и добре организиран. (Виж блока „Практични начини да намалиш стреса“.) Ако си изградиш навика да свършваш навреме домашните си и да ги подготвяш добре, ще спечелиш доверието на твоите учители и те ще са готови да ти помогнат, когато имаш нужда от това. Представи си как ще изглеждат нещата, ако успееш да изградиш такива отношения с някого от твоите учители. Когато възникне нещо неочаквано и ти му (ѝ) кажеш предварително, че няма да успееш да си напишеш домашните или да си научиш урока навреме, не мислиш ли, че той (тя) ще е по–склонен да те разбере? Един от Божиите служители на име Даниил бил ‘верен, и в него не се намерила никаква погрешка [не проявявал небрежност — НС] или вина’. Поради това, че старателно изпълнявал своите задачи, Даниил спечелил доверието и възхищението на царя. (Даниил 6:4) Ако следваш примера на Даниил в начина, по който се отнасяш към уроците и домашните, най–вероятно ще можеш да разчиташ на сътрудничество от страна на твоите учители, когато се наложи.
Дали ако слушаш внимателно в час, съвестно си пишеш домашните и изпълняваш добре различните задачи, това ще премахне всичкия стрес, свързан с училището? Не, това няма да стане. Съществува и стрес, който е породен от желанието ти да се представиш добре. Може би ти не си сред онези, които се опитват да се измъкнат от писането на домашни и ученето на уроци, а наистина искаш да се учиш и да извличаш полза от казаното в час.
Този стрес е положителен и дори е желателен. Но може би чувстваш, че си подложен на прекалено голям стрес, който ти вреди.
Извънкласните занимания
Представи си един младеж, който кара диво колата си. Той наближава знака „Стоп“ с висока скорост и рязко натиска спирачките. След това настъпва педала на газта и потегля с бясна скорост, въртейки гуми. Какво ще стане накрая с колата на този невнимателен шофьор? Най–вероятно двигателят и други части ще се повредят. Но още преди това колата може да бъде съсипана при сериозна катастрофа.
Нещо подобно става с учениците, които изтощават телата и умовете си преди и след училище. Ето какво записала в своята книга „На училище като на работа“ Дениз Кларк Поуп относно различни ученици, с които се запознала: „Денят им започва рано, час–два преди да започне работният ден на възрастните, и често свършва късно вечерта, след като са тренирали футбол, били са на уроци по танци, присъствали са на среща на ученическия съвет, били са на работа за няколко часа и са си свършили домашните.“
Когато ежедневната програма на учениците е толкова запълнена, това неминуемо води до проблеми. Силният стрес може да доведе до стомашни болки и главоболие. Постоянната умора отслабва имунната система, поради което учениците може да се разболеят. След това не могат да вършат всичко, което са правили преди, и водят борба да си възвърнат силите. Случвало ли ти се е това и на тебе?
Похвално е да се стремиш към положителни цели, но колкото и сили да имаш, онова, което можеш да направиш в един ден, си има граници. В Библията намираме следния мъдър съвет: „Нека вашата разумност стане известна на всички.“ (Филипяни 4:5) Две от определенията за „разумен“ са: „който не прекалява, нито изпада в крайности“ и „който притежава добра преценка“. Решенията на разумния човек не навреждат нито на него самия, нито на околните. Той проявява зрялост, нещо, което е изключително ценно в днешния нестабилен свят. Така че ако искаш да запазиш здравето си, бъди разумен и се откажи от някои от по–маловажните дейности.
Цената на богатството
Според някои младежи обаче разумността е по–скоро пречка по пътя към постигането на техните цели. Те смятат, че тайната на успеха се крие в добре платената работа и богатството, което носи тя. Госпожа Поуп се сблъскала с подобно мислене сред младежите, с които се срещнала. Тя разказва: „Тези ученици биха искали да спят повече и да се радват на по–добро здраве, но натовареният им график, в който влизат училището, семейството и другите задължения, не им позволява да направят тази промяна. Те биха искали също да прекарват повече време в други дейности или да се събират повече със своите приятели, както и да си починат за няколко дни, но повечето смятат, че не биха могли да правят това и същевременно да запазят добрия си успех в училище. Те съзнават, че трябва да изберат кое е по–важното, но явно за тях успехът в бъдеще е по–важен от настоящето им щастие.“
Добре е учениците, които си създават толкова натоварен график, да помислят върху следните думи на един мъдър човек: „Какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26, „Библията, преработка „Верен“) С тези думи Исус Христос ни предупреждава, че не си заслужава да полагаме всички тези усилия във физическо, емоционално и умствено отношение, за да постигаме различните цели, които предлага светът.
В своята книга „Цената на успеха“ психоложката Мадлин Левин пише за „факта, че парите, образованието, властта, престижът и материалните неща не осигуряват никаква защита срещу нещастието и емоционалните болести“. Госпожа Поуп, цитирана по–горе, изразява следното наблюдение: „Забелязвам, че много деца и родители се стремят към съвършенство, към онова, което погрешно разбират под думата „успех“.“ Тя добавя: „Трябва да се стремим към добро здраве в умствено, физическо и духовно отношение.“
Има неща, които са много по–важни от парите. Сред тях са нашето емоционално и физическо здраве, чистата съвест и приятелството ни с нашия Създател. Това са безценни дарове от Бога. Ако ги изгубиш в стремежа си към слава или богатство, съществува опасност никога да не ги получиш отново. Забележи какво казал Исус: „Щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда [че се нуждаят от Бога — „Новият завет на съвременен английски], защото небесното царство им принадлежи.“ (Матей 5:3)
Много младежи живеят според тази истина. Макар че дават най–доброто от себе си в училище, те знаят, че високият успех и материалните богатства не носят трайно щастие. Те разбират, че стремежът към подобни цели по–скоро носи излишен стрес. Тези ученици са установили, че като задоволяват ‘духовната си нужда’, или нуждата от това Бог да присъства в живота им, полагат основата за едно истински щастливо бъдеще. Издателите на това списание или Свидетелите на Йехова там, където живееш, ще се радват да ти покажат как можеш да намериш истинско щастие и да удовлетвориш нуждата от Бога в живота си.
[Бележки под линия]
a За ученици, които имат слаб успех или не полагат достатъчно усилия, виж статията „Въпроси на младите хора: Дали не бих могъл да се справям по–добре в училище?“ в броя на „Пробудете се!“ от януари–март 1999 г., 20–22 страница.
b Някои от имената са променени.
[Текст в блока на страница 6]
Колкото и сили да имаш, онова, което можеш да направиш в един ден, си има граници
[Текст в блока на страница 8]
Познанието за твоя Създател е най–доброто образование, което можеш да получиш
[Блок/Снимка на страница 5]
ПРАКТИЧНИ НАЧИНИ ДА НАМАЛИШ СТРЕСА
❑ Колко време прекарваш в търсене на важни записки на отделни листчета или в тетрадките си? Някои хора се нуждаят от помощ, за да бъдат по–организирани. Не се срамувай да искаш предложения от другите.
❑ Дали имаш навика да отлагаш нещата? Защо не опиташ да свършиш някоя задача от училище преди определеното време? Ще останеш приятно изненадан от облекчението и удовлетворението, които ще изпиташ, и това ще те подтикне друг път да не отлагаш изпълнението на задачите.
❑ Често ли се разсейваш в час? Опитай следното за един месец: слушай внимателно в час и старателно си води бележки, с които после да правиш справка. Ще бъдеш изненадан колко по–лесно става писането на домашното след това. Положителният резултат ще намали стреса в училище.
❑ Дали си избрал предмети, които ускоряват учебния процес, но изискват от тебе много повече време и сили? Непременно ли трябва да посещаваш тези часове? Говори за това с родителите си. Допитай се до някого, който има уравновесен възглед за образованието. Може би ще установиш, че тези свободноизбираеми предмети не ти помагат чак толкова в подготовката за завършването на училище.
[Блок на страница 6]
ВЪОБРАЖАЕМА ЗАЩИТНА СТЕНА
„Имотът на богатия е укрепен град за него, и той е висока стена във въображението му.“ (Притчи 18:11) В древността хората ограждали градовете с високи стени, на които разчитали за защита при нападение от врагове. Представи си обаче някой да живее в град, ограден със стена, която съществува единствено във въображението на жителите му. Колкото и да са убедени, че стената съществува, тя няма да им осигури никаква защита срещу враговете.
Младите хора, които се стремят към богатство, приличат на жителите на такъв град, който няма истинска защитна стена. Те неминуемо ще се сблъскат с разочарование. Ще бъде добре вие, родители, да помогнете на детето си да избегне клопката на материализма и да не заживява в град, чиято защитна стена е само в неговото въображение.
Следните библейски истини могат да ви помогнат да разсъждавате с вашия син или дъщеря:
◼ Често богатството носи повече проблеми, отколкото решава. „Пресищането на богатия не го оставя да спи.“ (Еклисиаст 5:12; 1 Тимотей 6:9, 10)
◼ Ако човекът обмисля нещата предварително, обикновено няма нужда да бъде богат, за да е щастлив. „Мислите [плановете — „Библията, преработка „Верен“] на трудолюбивите спомагат само да има изобилие.“ (Притчи 21:5; Лука 14:28)
◼ Всеки може да бъде доволен със скромни приходи, които задоволяват потребностите му. „Не ми давай ни сиромашия, ни богатство.“ (Притчи 30:8)c
[Бележка под линия]
c Повече информация относно клопката на материализма може да бъде намерена в броя на „Пробудете се!“ от 8 юли 2003 г., 28 и 29 страница.
[Снимка на страница 7]
Ако се опитваш да правиш всичко, накрая няма да постигнеш нищо
[Снимка на страница 7]
Не гледай на домашните и на уроците като на проблем, а като на част от обучението ти за работа, когато пораснеш