Вашето дете ‘расте ли към спасение’?

ВСИЧКИ християнски родители желаят децата им да порастнат и станат зрели християни. Но за съжаление това не става винаги, защото дете на християнски родители не става автоматически християнин. Как може да се обясни това?

Една от причините произлиза от следните думи на апостол Петър: „Като новородени дечица развийте желание за неподправеното мляко, което принадлежи към Словото, за да порастнете чрез него към спасение“ (1 Петър 2:2, 3). Поканата да ‘развием’ желанието за духовни неща показва, че такова желание не се намира по природа в нашите деца. Вероятно ще бъде необходимо ние най–напред да го събудим у тях или да им помогнем да го развият. Както показва по–нататък този библейски текст, от това зависи спасението. Деца трябва да свикнат на здравословна храна, за да се развият и станат възрастни хора с добро здраве. Същото важи и за духовната храна, при която трябва да се научат да я възприемат с желание за да ‘порастнат към спасение’.

Вие родители, имате ли деца, които още не са достигнали 13–годишна възраст? Начина и метода, по който вие възпитавате децата до сега показал ли е вече добри резултати? Ако да, тогава можете да се радвате. Но в пубертета могат да се променят редица неща. Наистина, понякога проблемите на подрастващите прекалено се представят от някои хора, но опитни родители предупредително сочат върху това, че в тази фаза могат да възникнат известни грижи. Може ли вече сега да се предприеме нещо, докато децата са още малки? Да, има приготовлителни мярки. Така например може да се помогне на децата да развият следното:

Тясно отношение към Йехова

Младият Самуел, чието раждане бе отговор на молитвата на неговата майка Анна, „порастна при Йехова“ (1 Книга Самуилова 2:20, 21 [бълг. също и 1 Царете]). Какво прекрасно възпитание! Спомни си също и за случая, когато родителите довели малките си деца при Исус. Отначало неговите ученици не искали да допуснат това, но „когато Исус видя това, възнегодува и им каза: ‘Оставете дечицата да дойдат при мене, не ги възпирайте, защото Божието Царство принадлежи на такива, които са като тях.’“ Исус одобрил родителите, които довели децата си при него. Той прегърнал децата и ги благословил (Марко 10:13–16).

Могат ли днес родители да помогнат на децата си да ‘порастнат при Йехова’ и да ги ‘доведат при Исус’ в последствие на което те да развият отношение към Йехова и Исус? Да, това е възможно, но струва време. Но, ако Исус можал да отдели време за децата на други, тогава сигурно можем да отделим ние време за нашите деца. Децата трябва да се обучават вече от ранна възраст, както сторила това майката на младия Тимотей (2 Тимотея 3:15). Ние трябва да говорим за Йехова и за Исус като действителни личности и да помогнем на децата ни да развият уважение за прекрасните дела на сътворение. Ако ние ги отведем в един парк, или в зоологическата градина или в природата, тогава можем да им помогнем да видят ръката на Йехова във всички тези чудеса на природата. Нашите разговори могат да събудят у тях желанието да действат праведно, за да радват с това Йехова Бог и Исус Христос. (Сравни Второзаконие 6:7.) Това е нещо. което не бива да отлагаме. Времето, когато децата са още малки, е много късо. И поради това, че те бързо растат, е времето, което прекарваме с тях, извънредно ценно (Матей 19:13–15).

Но на първо място ние ще обучаваме децата си в истината в рамките на семейно изучаване на Библията и ще им помогнем при това да развият отношение към Йехова. Това ще даде извънредно добри резултати ако ние ...

го проведем по привлекателен начин

Една майка, която желае да привикне детето си на здравословна храна, няма да му я натъпчи в големи количества в устата. Тя по–скоро ще приготви ястията така, че да бъдат вкусни и ще даде на децата по–малки порции, за да може да свикне на вкуса и да го обикне. Подобно трябва да се постъпи по отношение на духовната храна. Това не се отнася само до момента, когато започнем с известна програма на изучаване, но и също тогава, когато стане необходимо да променим нещо, защото виждаме, че детето започва да скучае. Винаги трябва да полагаме усилия да създадем интересна поучителна програма.

При малки деца не е необходимо да се придържаме към схемата на въпроси и отговори; изучаването не трябва също да трае цял час. Приспособи цялото към децата си. Разказвай им приказки, описващи библейски личности. Остави ги да нарисуват библейски случки. Помогни им да изиграят библейски драми и събития. Давай им домашни. Направи обучителната програма да живее и да бъде пълна с промяни. Ако искаш детето ти да ‘развие желание за Словото’, трябва ти да му го представиш колкото се може по–вкусно (1 Петър 2:2, 3).

Резултатите заслужават усилията, защото те са трайни резултати. Ако детето ти вече от младини се радва на духовни неща, тогава може да му се помогне да развие тясна връзка с Йехова, която да трае цял живот. „Ако момче се привикне на пътя, по който трябва да ходи, тогава то не отстъпва от него, когато остарее!“ (Притчи 22:6, според превода Шлахтер). Но има още нещо, което помага на детето ти да развие обич към духовни неща. За какво става тук въпрос?

Едно щастливо, уравновесено семейство

Така, както растение се развива най–добре в плодородна почва и при отлични климатични обстоятелства, така и духовният растеж на едно дете благоприятно се влияе от щастлива семейна атмосфера. Такава атмосфера обаче може само тогава да се създаде, ако членовете имат време един за друг. Грижете ли се вие, родителите, за това, всички членове на семейството да бъдат в задружие и да има редовна обмяна на мислите? Установили ли сте правила относно телевизионната програма, отдиха, подбора на музиката, семейното изучаване и други духовни дейности? Каква атмосфера цари при семейството по време на яденето? При много семейства, вечерята е най–добрата възможност за задружието. Може да се говори за нещата, които са станали през деня, или да има нещо весело за смях, или просто да се разговарят някои неща. Това може да бъде от полза за всички.

Обмислете също, че за децата е необходимо духовна дейност и че също така е необходимо да изпълняват задълженията си в къщи, но и това, че на тях също им трябва време за игра. Чарлз Р. Фостер казва в книгата си Psychology for Life Today (Психология за живота днес): „Поради това, че играта заема важно място в живота на децата, би трябвало родителите да се грижат децата да добиват опит също и в тази насока. ... С течение на времето трябва обаче децата също да познаят, че съществува определена връзка между играта, разходите на семейството и домашните задължения. Ако те познаят тази връзка и играта не представлява вече за тях избягване на домашните задължения и задачи, тогава в семейството ще цари по–щастлива атмосфера.“

Родители, които помагат на детето си да развие уравновесено становище относно играта, работата и духовните неща, допринасят много за това, то да се занимава с радост с духовни неща и да развие отношение с Йехова. (Сравни 2 Тимотея 3:4б; Тит 3:3.) Те положително ще изпитат радост, когато видят, че детето им напредва в тази насока. Има още нещо, което те могат да сторят от ранна възраст, за да вдълбочат уважението на детето към духовни неща:

Да се помогне на детето, да преследва заслужаващи цели

Относно възпитанието на децата, мъдрият цар Соломон е дал следния добър съвет: „Възпитавай момчето според пътя за него; дори когато остарее, няма то да се отклони от него“ (Притчи 22:6). Изразът „според пътя за него“ може да означава „според на неговите способности“, но и също — което е по–вероятно — „според неговия начин на живот“ или „според целта в живота“, която детето си избира. Родители могат по превъзходен начин да допринесат за щастието и духовното настроение на децата си, като им помогнат да си поставят смислени цели. Това трябва да бъдат цели, които си заслужават усилията, които са реални и които могат да се постигнат в период, който може да схване детето. Когато детето постигне някои от тези цели, то ще се чувства подтикнато да достигне нови, по–високи цели.

Не е рядко нещо родителите просто да чакат, децата им да си поставят цели от само себе си. Но дете има само малък опит. Ако родителите му не му помогнат, да си постави цели в живота си, тогава това ще сторят други — например съученици или учители. Християнски родители могат да подпомогнат детето си да си постави за цел неща, които са в съответствие с неговото уважение за духовни неща. Малки деца могат да си сложат за цел да изпълнат условията за приемането им в теократичната школа за проповядване. Цели, които заслужават усилията и които могат постепенно да се постигнат в проповедническата служба са например: да се дават на вратите писмени покани, да се предлагат списанията и накрая да се даде просто свидетелство. Също така трябва във връзка с изучаването да се поставят известни цели. Децата могат постепенно да научат на изуст реда на библейските книги, както и известни пасажи–ключ в Библията. От ранна възраст би трябвал също да се говори за целта в насока на професията. Възможно е, в училището да се предложи на детето да се обърне към известна професия, но християнски родители могат да подчертаят цели, които да задоволят растящият интерес на детето да служи на Йехова, като например пионерската служба, службата в Бетела или тази като мисионер.

Родители също така имат желанието, детето им да развие чувство на отговорност. Те могат да му помогнат, да обучи съвестта си въз ооснова на библейските принципи. С течение на времето трябва родителите да му покажат, че му се доверяват в това, че правилно действа, като му дадат известна свобода в някои насоки. Ако детето съгреши, тогава би трябвало те да му помогнат да извлече поука от тази грешка, вместо да го критикуват прекомерно. Децата са горди, когато им се оказва доверие, и това ще допринесе те да ‘порастиат за спасение’.

Когато детето порастне, родителите трябва да обърнат внимание на промени и да приспособят възпитанието върху новото положение. Те трябва да бъдат откровени и честни спрямо детето като му кажат например, какво мислят върху неговия начин на действие или забелязаните промени. Чрез това, че говорят открито и честно, те допринасят за поддържането на свободна обмяна на мислите, чрез която детето няма да се чувства като чужд в собствения си дом.

Младият Давид жадувал за духовни неща. Псалмите, които той писал, показват дълбоко уважение за любовта на Йехова (Псалм 23:1–6). Това доверие към Йехова много му помогнало, когато той се намерил пред дива мечка, пред лъв и по–късно пред филистейския великан Голиат, който бил всял страх сред цялата израилска войска. Престави си каква гордост изпитал Исай, бащата на Давид, за това, че синът му имал такакава голяма вяра! Давид развил тясно отношение към Йехова, което траело през целия му живот (1 Самуилова 17:32–37, 45–50; Псалм 19:9, 10, 14; 15:1, 2; 24:3, 4). Също така и нашите деца могат да развият с наша помощ подобна тясна връзка към Йехова и на това можем също да бъдем така горди. Но, невъзможно е, всичко това да постигнем въз основа на собствени усилия.

Да се молим за помощ

Когато Маное узнал, че ще стане баща, той се помолил на Йехова за упътствие как да възпитава и обучава детето. Йехова удволетворил молбата му (Съдиите 13:8, 12, 24). Подобно и днес не бива родители да пропускат да се молят на Йехова за техните деца и да го молят за мъдрост при техните усилия, да ги водят по пътя на живота. За Самуил, един пророк на Йехова, било ‘грях против Йехова’, ако той би пропуснал да се моли на Йехова за народа (1 Самуилова 12:23; сравни Притчи 1:24, 25). Нека и ние да изпитваме такава отговорност за нашите деца. Ние желаем, те да развият добро духовно становище. За това трябва редовно да се молим за помощ.

Не се отказвай

Лесно ли е всичко това? Разбира се, че не. Усилията си заслужават, но не е лесно. Когато децата навлезат в пубертета, положително ще възникнат проблеми и кризи. Но не изпадайте в паника в таково положение. Обърнете внимание на едно нещо след друго и не очаквайте чудеса. Бъдете решителни, но не реагирайте прекалено; не правете нараняващи забележки и отнасяйте се към проблемите с търпение. Ако запазите спокойствие, тогава обикновено кризата бързо минава и доброто отношение с децата пак се въстановява.

Всички богобоязливи родители желаят най–добото за децата си. Ние имаме желанието, те ‘да ценят свети неща’ и да развият желание за Божието Слово, защото с това могат да ‘порастнат към спасение’. Вярно е, че има родители, които полагат много усилия при възпитанието на децата си и въпреки това трябва след това да установят, че те отхвърлят истината. Но ако ние положим сериозни усилия, тогава вероятността да се стигне до там, е далеч по–малка. С помоща на Йехова ще се стараем с усърдие да възпитаме децата си според пътя за тях. Нека наградата за тези усилия се състои в това, да видим как те оставят върху пътя на истината през целия си живот (Евреи 12:16; 1 Петър 2:2; Притчи 22:6).

[Текст в блока на страница 29]

Ако Исус можал да отдели време за децата на други, тогава сигурно можем да отделим ние време за нашите деца.

[Текст в блока на страница 30]

Ако искаш детето ти да ‘развие желание за Словото’, трябва ти да му го представиш колкото се може по–вкусно