Глава седма

Има ли бунтовник в дома?

 1, 2. (а) Каква притча използувал Исус, за да подчертае неверността на юдейските религиозни водачи? (б) Какво относно съзряващите можем да научим ние от Исусовата притча?

НЯКОЛКО дни преди смъртта си Исус задал на група юдейски религиозни водачи предизвикващ размисъл въпрос. Той казал: „Как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля?“ Юдейските водачи отговорили: „Първият.“ — Матей 21:28–31.

² Тук Исус подчертавал неверността на юдейските водачи. Те били като втория син, обещавали да вършат божията воля и след това не изпълнявали обещанието си. Но много родители ще признаят, че притчата на Исус е основана на добро разбиране на семейния живот. Както показал много добре той, често е трудно да се разбере какво мислят младите хора, или да се предскаже какво ще направят те. Един млад човек може да причинява много проблеми по време на съзряването си, и след това да израсне като притежаващ чувство за отговорност, уважаван възрастен. Трябва да помним това, когато обсъждаме проблема на юношеския бунт.

КАКВО ОЗНАЧАВА БУНТОВНИК?

 3. Защо родителите не бива прибързано да залепват на детето си етикета ‘бунтовник’?

³ Понякога можеш да чуеш за младежи в юношеска възраст, които директно се бунтуват срещу своите родители. Може би дори лично познаваш семейство, в което изглежда невъзможно да бъде поставен под контрол един подрастващ. Но не винаги е лесно да се разбере дали дадено дете е бунтовник. Освен това може да бъде трудно да се разбере защо някои деца се бунтуват, а други — макар и от същото семейство — не се бунтуват. Какво трябва да направят родителите, ако подозират, че някое от децата им може да се развие като непоправим бунтовник? За да отговорим на този въпрос, най–напред трябва да поговорим за това какво е бунтовник.

 4–6. (а) Какво означава бунтовник? (б) Какво трябва да имат предвид родителите, ако тяхното подрастващо дете е непослушно отвреме–навреме?

⁴ Просто казано, бунтовник е човек, който умишлено и системно не се подчинява на по–висш авторитет или му се противопоставя и го отхвърля. Разбира се, „безумието е вързано в сърцето на детето“. (Притчи 22:15) Така че в един или друг период всяко дете се противопоставя на родителския и на друг авторитет. Това е особено вярно по времето на психическото и физическото развитие, наречено съзряване. Всяка промяна в живота на който и да е човек ще причини стрес, а периодът на съзряването се състои само от промени. Твоят подрастващ млад човек — син или дъщеря — излиза от детството и поема по пътя към зрелостта. По тази причина през годините на съзряването някои родители и деца срещат трудности да се разбират. Често родителите инстинктивно се опитват да забавят този преход, докато подрастващите искат да го ускорят.

⁵ Един юноша, който е бунтовник, обръща гръб на родителските стойности. Да не забравяме обаче, че няколко прояви на непослушание не правят от някого бунтовник. И когато става дума за духовни неща, отначало някои деца може да не проявяват интерес към библейската истина, или интересът им да е твърде слаб, но те може да не са бунтовници. Като родител не бързай да лепиш етикети на детето си.

⁶ Дали годините на съзряването на всички млади хора се характеризират с бунт срещу родителския авторитет? Не, изобщо не се характеризират с това. Всъщност доказателствата явно сочат, че само един малък брой подрастващи се бунтуват сериозно по време на съзряването. И все пак, какво да се прави с дете, което упорито и системно се бунтува? От какво може да бъде предизвикан този бунт?

ПРИЧИНИ ЗА БУНТА

 7. Как сатанската среда може да окаже влияние на детето и то да се разбунтува?

⁷ Една основна причина за бунта е сатанското обкръжение на света. „Целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Светът, който се намира в силата на Сатан, е развил една вредна среда, с която християните трябва да се борят. (Йоан 17:15) Голяма част от тази среда е по–груба, по–опасна и изпълнена с повече вредни влияния днес, отколкото е била в миналото. (2 Тимотей 3:1–5, 13) Ако родителите не образоват, не предупреждават и не пазят своите деца, младите лесно могат да бъдат превъзмогнати от „духа, който сега действува в синовете на непокорството“. (Ефесяни 2:2) Свързан с това е натискът от страна на връстниците. Библията казва: „Другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) Подобно на това онзи, който другарува с хората, потопени в духа на този свят, вероятно ще бъде повлиян от този дух. Младите имат нужда от постоянна помощ, за да разберат, че послушанието спрямо богоугодните принципи е основата за най–добрия начин на живот. — Исаия 48:17, 18.

 8. Какви фактори могат да доведат до бунт от страна на едно дете?

⁸ Друга причина за бунт може да бъде атмосферата в дома. Например, ако единият родител е алкохолик, злоупотребява с наркотици или прилага насилие спрямо другия родител, възгледът на юношата за живота може да бъде изкривен. Дори и в сравнително спокойни домове може да избухне бунт, когато детето чувствува, че родителите не се интересуват от него. Но бунтът в юношеската възраст не винаги е причинен от външни влияния. Някои деца обръщат гръб на родителските стойности, въпреки че имат родители, които прилагат богоугодните принципи и които до голяма степен ги закрилят от света край тях. Защо? Може би поради една друга причина за нашите проблеми — човешкото несъвършенство. Павел казал: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Адам бил егоистичен бунтовник и оставил лошо наследство на цялото си потомство. Някои младежи просто решават да се бунтуват, както направил и техният прародител.

ПОЗВОЛЯВАЩИЯТ ВСИЧКО ИЛИЙ И ПРЕКАЛЕНО СТРОГИЯТ РОВОАМ

 9. Какви крайности във възпитаването на детето могат да предизвикат детето да се бунтува?

⁹ Нещо друго, което довежда до бунт в юношеската възраст, е неуравновесеният възглед за отглеждането на децата, който имат родителите. (Колосяни 3:21) Някои съвестни родители ограничават строго и дисциплинират прекалено своите деца. Други позволяват всичко, като не осигуряват ръководство, което би било защита за тяхното неопитно съзряващо дете. Не винаги е лесно да се намери равновесието между тези две крайности. А и различните деца имат различни нужди. На някое може да е необходим повече надзор, отколкото на друго. И все пак два библейски примера ще ни помогнат да покажем опасностите от това да бъдеш краен, както в строгостта, така и в позволяването на всичко.

10. Защо макар че Илий вероятно бил верен свещеник, той бил лош родител?

¹⁰ Първосвещеникът Илий от древния Израил бил баща. Той служил 40 години, като несъмнено бил добър познавач на Закона на Бога. Илий вероятно предано изпълнявал своите редовни свещенически задължения и дори може би обучавал двамата си сина Офний и Финеес на божия Закон. Но Илий бил прекалено отстъпчив със своите синове. Офний и Финеес служели като действуващи свещеници, но били „лоши човеци“, които се интересували единствено от задоволяването на собствения си апетит и неморални желания. Но когато те извършили позорни неща на свято място, Илий нямал смелостта да ги изхвърли от поста им. Той само ги смъмрил едва–едва. С това, че позволявал всичко, Илий почитал синовете си повече от Бога. В резултат синовете му се разбунтували срещу чистото поклонение на Йехова и целият дом на Илий бил постигнат от бедствие. — 1 Царе 2:12–17, 22–25, 29; 3:13, 14; 4:11–22.

11. Какво могат да научат родителите от лошия пример на Илий?

¹¹ Децата на Илий били вече големи, когато се случили тези събития, но разказът подчертава колко е опасно родителите да се въздържат от дисциплиниране. (Сравни Притчи 29:21.) Някои родители може да смесват любовта с позволяването на всичко, и да не определят и налагат ясни, системни и разумни правила. Те не прилагат любещо дисциплиниране, дори и когато са нарушени богоугодни принципи. Поради това позволяване на всичко децата им могат в крайна сметка да се научат да не обръщат внимание нито на родителския, нито на друг авторитет. — Сравни Еклисиаст 8:11.

12. Каква грешка направил Ровоам при упражняването на властта?

¹² Ровоам е пример за другата крайност по отношение на налагането на авторитета. Той бил последният цар в обединеното царство на Израил, но не бил добър цар. Ровоам наследил една страна, чийто народ не бил доволен поради бремето, което му било наложено от бащата на Ровоам, Соломон. Дали Ровоам проявил разбиране? Не. Когато пратеници го помолили да премахне някои от потисническите мерки, той не се вслушал в зрелия съвет на своите по–възрастни съветници и наредил бремето на народа да бъде утежнено още повече. Неговата арогантност предизвикала бунт от страна на десетте северни племена и царството било разкъсано на две. — 3 Царе 12:1–21; 2 Летописи 10:19.

13. Как родителите могат да избегнат грешката на Ровоам?

¹³ Родителите могат да научат някои важни уроци от библейския разказ за Ровоам. Те трябва да ‘търсят Йехова’ в молитва и да анализират своите методи за възпитаването на децата в светлината на библейските принципи. (Псалм 105:4, NW) „Потисничеството може да накара мъдрия да постъпи безумно“ — казва Еклисиаст 7:7 (NW). Добре обмислените граници дават на съзряващите място за израстване, като в същото време ги защищават от беди. Но децата не трябва да живеят в атмосфера, която е толкова закостеняла и утесняваща, че да бъдат възпрепятствувани да развият в разумна степен самочувствие и самостоятелност. Когато родителите се стремят към равновесие между разумната свобода и здравите граници, които са ясно обозначени, повечето подрастващи ще са по–малко склонни да се бунтуват.

УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ОСНОВНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ МОЖЕ ДА ПРЕДПАЗИ ОТ БУНТ

14, 15. Как родителите трябва да гледат на развитието на своето дете?

¹⁴ Макар че родителите се радват да видят своето дете да расте физически от бебешка до зряла възраст, те могат да се притеснят, когато съзряващото им дете преминава от зависимост към уместна самостоятелност. През този преходен период не се изненадвай, ако твоят юноша понякога е доста неотстъпчив или не проявява желание за сътрудничество. Помни, че целта на християнските родители трябва да бъде да отгледат зрял, надежден християнин с чувство за отговорност. — Сравни 1 Коринтяни 13:11; Ефесяни 4:13, 14.

¹⁵ Колкото и трудно да бъде, родителите трябва да прекратят навика да откликват отрицателно на всяка молба за по–голяма независимост от страна на съзряващото си дете. По един здрав начин детето има нужда да израсне като личност. Да, в сравнително ранна възраст някои млади хора започват да развиват съвсем ‘възрастна’ нагласа. Например, Библията казва за младия цар Йосия: „Като бе още млад [на около 15 години], почна да търси Бога на баща си Давида.“ Явно този забележителен юноша е притежавал чувство за дълг. — 2 Летописи 34:1–3.

16. Какво трябва да осъзнаят децата, когато получат повече отговорности?

¹⁶ Но свободата носи със себе си и отговорност. Затова позволи на развиващия се под твоя покрив бъдещ възрастен да изпита последствията от някои от своите решения и действия. Принципът „каквото посее човек, това ще и да пожъне“ се отнася както за подрастващи, така и за възрастни. (Галатяни 6:7) Децата не могат да бъдат защищавани вечно. А ако детето ти иска да направи нещо, което е абсолютно неприемливо? Като родител с чувство за отговорност ти трябва да кажеш „не“. И макар че в същото време можеш да обясниш причините за това, нищо не бива да промени твоето „не“ в „да“. (Сравни Матей 5:37.) И все пак се опитай да кажеш това „не“ по спокоен и разумен начин, тъй като „мек отговор отклонява от ярост“. — Притчи 15:1.

17. Кои са някои от потребностите на един юноша, които родителите трябва да удовлетворят?

¹⁷ Младите хора имат нужда от сигурността на системното дисциплиниране, макар и не винаги да се съгласяват охотно с ограниченията и правилата. Много е объркващо, ако правилата се сменят често, в зависимост от онова, което родителят мисли този път. Освен това, ако подрастващите получават насърчение и помощ, когато е необходимо, за да се справят с колебливостта, плахостта или липсата на самочувствие, те вероятно ще станат по–стабилни. Подрастващите също ценят това да получават от родителите си доверието, което са заслужили. — Сравни Исаия 35:3, 4; Лука 16:10; 19:17.

18. Кои са някои насърчаващи истини за подрастващите?

¹⁸ Родителите могат да са спокойни, че когато в дома има мир, стабилност и любов, децата обикновено процъфтяват. (Ефесяни 4:31, 32; Яков 3:17, 18) Всъщност много младежи са надраснали дори и лошата домашна обстановка, създадена в семейства, белязани от алкохолизъм, насилие или друго вредно влияние, и са станали чудесни възрастни хора. Затова ако ти осигуриш дом, в който твоите подрастващи деца се чувствуват сигурни и знаят, че ще получат любов, обич и внимание — дори и ако тази подкрепа е съпроводена с разумни ограничения и дисциплиниране в хармония с библейските принципи, — те вероятно ще израснат като зрели личности, с които ти ще се гордееш. — Сравни Притчи 27:11.

КОГАТО ДЕЦАТА ПОПАДНАТ В ТРУДНОСТИ

19. Докато родителите трябва да възпитават детето относно пътя, по който то трябва да върви, какво задължение има детето?

¹⁹ Добрите родителски грижи безспорно са от голямо значение. Притчи 22:6 казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.“ Но как да се постъпва с деца, които имат сериозни проблеми, въпреки че родителите им са добри? Дали е възможно такова нещо? Да. Думите на тази притча трябва да бъдат разбирани в светлината на други стихове, които подчертават задължението на детето да ‘слуша’ своите родители и да им се подчинява. (Притчи 1:8) И родителите, и детето трябва да си сътрудничат при прилагането на библейските принципи, за да има хармония в семейството. Ако родителите и децата не работят заедно, ще има трудности.

20. Какъв ще бъде разумният подход на родителите, когато децата грешат поради недомислие?

²⁰ Как трябва да реагират родителите, когато един юноша сбърка и попадне в беда? Особено тогава младият човек има нужда от помощ. Ако родителите не забравят, че имат работа с неопитен младеж, те по–лесно ще отхвърлят склонността да реагират по неуравновесен начин. Павел наставлявал зрелите братя в сбора: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух.“ (Галатяни 6:1) Родителите могат да следват същото напътствие, когато трябва да се справят със ситуацията на младеж, извършил грешка поради недомислие. Макар че ще му обяснят защо неговото поведение е погрешно и как може да избегне да повтори същата грешка, родителите трябва да дадат ясно да се разбере, че не младежът е лош, а погрешното поведение. — Сравни Юда 22, 23.

21. Как трябва да реагират родителите, следвайки примера на християнския сбор, ако децата им извършат сериозен грях?

²¹ А ако простъпката на младия човек е много сериозна? В този случай детето се нуждае от специална помощ и умело ръководство. Когато член на сбора извърши сериозен грях, той бива насърчен да се разкае и да се обърне към старейшините за помощ. (Яков 5:14–16) Щом той се разкае, старейшините започват да работят с него, за да го възстановят в духовно отношение. В семейството отговорността за оказването на помощ на съгрешилия юноша се пада на родителите, макар че може да се наложи те да обсъдят въпроса със старейшините. Безспорно родителите не трябва да се опитват да крият от старейшинското тяло всеки сериозен грях, извършен от някое от техните деца.

22. Каква нагласа ще се опитат да поддържат родителите, подражавайки на Йехова, ако детето им извърши сериозен грях?

²² Когато нашите собствени деца са изпаднали в сериозна беда, това може да бъде голямо изпитание. Тъй като са емоционално измъчени, родителите може да поискат гневно да заплашат своето непослушно дете; но това може само да го настрои против тях. Не забравяй, че бъдещето на този млад човек може да зависи от това как са се отнасяли към него по време на този критичен период. Не забравяй също, че Йехова бил готов да прости, когато неговите хора се отклонявали от онова, което било правилно — стига само те да се разкаят. Чуй неговите любещи думи: „Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.“ (Исаия 1:18) Какъв хубав пример за родителите!

23. Как трябва да действуват родителите при сериозен грях, извършен от някое от техните деца, и какво трябва да избягват те?

²³ Затова се опитай да насърчиш отклонилия се да промени своя път. Търси разумен съвет от опитни родители и от старейшините на сбора. (Притчи 11:14) Опитай се да не действуваш под напора на чувствата и да казваш и правиш неща, които биха затруднили връщането на твоето дете при теб. Избягвай неконтролирания гняв и огорчение. (Колосяни 3:8) Не бързай да се отказваш. (1 Коринтяни 13:4, 7) Въпреки омразата си спрямо злото, избягвай да закоравяваш сърцето си и да се настройваш против своето дете. И което е най–важното — родителите трябва да се стремят да дават хубав пример и да поддържат своята вяра в Бога силна.

СПРАВЯНЕ СЪС СЛУЧАЯ НА НЕПОПРАВИМ БУНТОВНИК

24. Каква печална ситуация възниква понякога в някои християнски семейства, и как трябва да откликнат родителите?

²⁴ В някои случаи е ясно, че даден младеж (или девойка) е решил твърдо да се бунтува и напълно отхвърля християнските стойности. Тогава вниманието трябва да се пренасочи и да се съсредоточи върху поддържането или възстановяването на семейния живот на останалите. Внимавай да не насочиш цялата си енергия към бунтовника и така да пренебрегнеш останалите деца. Вместо да се опитваш да криеш проблема от останалите в семейството, обсъди въпроса с тях в уместна степен и по вдъхващ сигурност начин. — Сравни Притчи 20:18.

25. (а) Как може да се наложи да постъпят родителите, следвайки образеца на християнския сбор, ако едно от децата им се превърне в непоколебим бунтовник? (б) Какво трябва да помнят родителите, ако едно от децата им се разбунтува?

²⁵ За онзи, който се превръща в непоправим бунтовник в сбора, апостол Йоан казал: „Недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте.“ (2 Йоан 10) Родителите може да сметнат за необходимо да заемат подобна позиция относно собствения си син (или дъщеря), ако той е пълнолетен и се превърне в пълен бунтовник. Колкото и трудно и мъчително да е едно подобно действие, понякога то е необходимо, за да се предпази останалата част от семейството. Твоето семейство се нуждае от твоята защита и по–нататъшен надзор. Затова продължавай да поддържаш ясно определени, но разумни граници на поведение. Общувай с останалите деца. Интересувай се от това как са те в училище и в сбора. Освен това им покажи ясно, че макар и да не одобряваш действията на разбунтувалото се дете, ти не го мразиш. Осъди лошото действие, а не детето. Когато двамата сина на Яков донесли позор върху семейството поради своята жестока постъпка, Яков проклел техния свиреп гняв, а не самите тях. — Битие 34:1–31; 49:5–7.

26. От какво могат да почерпят утеха съвестните родители, ако едно от техните деца се разбунтува?

²⁶ Ти може да се чувствуваш отговорен за онова, което се е случило в семейството ти. Но ако молитвено си направил всичко, каквото си могъл, следвайки напътствията на Йехова по най–добрия възможен начин, няма нужда да се критикуваш неразумно. Утеши се с факта, че никой не може да бъде съвършен родител, но ти съвестно си се опитвал да бъдеш добър родител. (Сравни Деяния 20:26.) Да имаш непоправим бунтовник в къщата си е съкрушаващо, но ако това се случи с теб, бъди уверен, че Бог разбира и никога няма да изостави своите отдадени служители. (Псалм 27:10) Затова бъди решен да поддържаш своя дом като сигурно духовно пристанище за останалите си деца.

27. На какво могат винаги да се надяват родителите на едно разбунтувало се дете, помнейки притчата за блудния син?

²⁷ Освен това никога не трябва да се отказваш от надеждата. В крайна сметка твоите по–ранни усилия в правилното възпитание могат да достигнат до сърцето на отклонилото се дете и да го накарат да се осъзнае. (Еклисиаст 11:6) Редица християнски семейства са преживели същото като теб, и някои от тях са виждали заблудилите се деца да се връщат, точно както било с бащата от Исусовата притча за блудния син. (Лука 15:11–32) Същото може да се случи и на теб.

КАК ТЕЗИ БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИПИ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ . . . НА РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ СЕРИОЗЕН БУНТ В ДОМА СИ?

Без помощ детето може да бъде покварено от духа на света. — Притчи 13:20; Ефесяни 2:2.

Необходимо е родителите да намерят равновесието между прекалената строгост и позволяването на всичко. — Еклисиаст 7:7; 8:11.

Трябва да се реагира на погрешното поведение, но в дух на кротост. — Галатяни 6:1.

Тези, които извършат сериозни грехове, могат да ‘оздравеят’, ако се разкаят и приемат помощ. — Яков 5:14–16.

[Блок на страница 82]

СПОДЕЛИ С ТЯХ

Съзряващите ще изпитват съмнения и тревоги, свързани с увеличаващата се независимост. Те могат да се чувствуват малко несигурни относно това доколко са способни да се справят със себе си в света. Сякаш се опитват да ходят по хлъзгав път. Вие, младежи, споделяйте с родителите си своите страхове и безпокойствата, които изпитвате. (Притчи 23:22) Или ако смятате, че родителите ви държат прекалено строго, говорете с тях за своята потребност да получите повече свобода. Планирайте разговора с тях във време, когато не сте напрегнати и те не са заети. (Притчи 15:23) Отделете време наистина да се изслушате взаимно.

[Снимка на страница 83]

Вероятно децата ще израснат по–стабилни, ако родителите им помогнат те да се справят със своите юношески проблеми