„Време за говорене“ — кога?

МАРИЯ работи като медицинска техническа асистентка в една болница. Тя е задължена да пази в професионална тайна всичко, което чуе или наблюдава. Също е отговорна за това, писменни данни да не попаднат в ръцете на неправоимащи лица. В страната, в която тя живее, има закон, уреждащ предаването на поверени информации относно пациенти.

Един ден тя се намерила между чук и наковалня. Когато обработвала информации на болни, стигнала до данни, които потвърждавали, че нейна съхристиянка предприела аборт. Трябвало ли да се позове на библейския си дълг и да предаде тази информация на старейшините от нейната еклезия, въпреки че чрез това изпадала в опасност да загуби работното си място, да наруши съдебния закон или да създаде на работодателя правни трудности? Или би била оправдана чрез Притчи 11:13, да запази в тайна това нещо? Този текст гласи: „Който обикаля като клеветник, открива чужди тайни, но верният духом потайва работата.“ (Сравни Притчи 25:9, 10.)

Свидетели на Йехова попадат отвреме навреме в такива положения. Тогава съзнават истинността на думите на Соломон съвсем ясно: „За всичко има определено време, за всеко нещо под небето: ... време за мълчание и време за говорене“ (Еклисиаст 3:1, 7). Било ли за Мария това, което научила сега, време за мълчание или време за говорене?a

Обстоятелствата могат да бъдат различни. Затова е невъзможно да се постави едно правило, което да е валидно за всеки случай, като че всеки трябва да разреши въпроса така, както Мария. Всеки християнин, който се намери в такова положение, трябва да вземе под внимание всички последствени фактори и да вземе решение, при което да спази както библейски принципи, така и евентуални правни последствия и при което да запази чиста съвест пред Йехова (1 Тимотей 1:5, 19). Ако се отнася за незначителни грехове, грехове свързани с човешка несъвършеност, тогава важи принципа: „Любовта покрива множество грехове“ (1 Петър 4:8). Ако обаче става въпрос за тежко прегрешение, трябва ли лоялен християнин от любов към Бог и неговия съхристиянин да открие прегрешението, така че на евентуален грешник да се помогне и еклезията да остане чиста?

Прилагане на библейски принципи

Как гласят някои библейски принципи, които намират приложение в такъв случай? Преди всичко, този който е направил тежко прегрешение, не трябва да се опитва да го запази в тайна. „Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповеде и остави ще намери милост“ (Притчи 28:13). Йехова вижда всичко. За извършени в тайна прегрешения трябва в края на краищата всеки от нас да отговаря (Притчи 15:3; 1 Тимотей 5:24, 25). Понякога Йехова обръща вниманието на член от еклезията за прикрито прегрешение, за да бъде изчистено (Исус Навиев 7:1–26).

Друг библейски принцип се намира в Левит 5:1: „Ако някой съгреши в това, като е чул публично проклятие и съответния е свидетел, или го е видял или е чул за това, ако не го докладва, тогава ще носи беззаконието си.“ При това публично проклятие не се отнася за безбожие или богохулство. По–скоро става дума за нещо, когато на някой е сторена неправда и този изисква, някои дееспособни свидетели да му помогнат, да се добере до правото си; при това произнася върху този, който му е сторил неправда и който може би му е непознат, проклятие — вероятно от Йехова. По този начин други биват поставени под клетва. Някои свидетели на стореното неправдие са знаели, на кого е сторено то и следователно са били задължени, да го кажат, за да се докаже вината. Ако не направили това, тогава са били ’отговорни за прегрешението’ пред Йехова.b

Тази заповед на най–върховната инстанция във вселената задължавала всеки израилтянин, да докладва на съдиите всяко тежко престъпление, което е наблюдавал, така че това нещо да бъде разгледано. Наистина християните не са задължени да спазват Моисейския закон, но неговите основни принципи намират приложение и в християнската еклезия. Има случаи, при които християнинът е длъжен да докладва на старейшините за случилото се. Но, в някои страни е забранено да се докладват лични неща на неупълномощени. Обаче ако един християнин след молитвено размишление стигне до заключение, че се касае за случай, който според Божия закон трябва да съобщи, даже и тогава, когато пред светските власти има задължение да мълчи, тогава това е отговорност, която той носи пред Йехова. Има ситуации, в които християнин „[трябва] повече да се покорява на Бога, Господаря, отколкото на човеците“ (Деяния на апостолите 5:29).

Клетва или тържествено обещание не трябва да се прави необмислено, но възможно е понякога обещание, което човек изисква, да е в противоречие с изключителната преданост към Бога. Който извърши тежък грях, идва така да се каже под „публично проклятие“ чрез този, срещу когото е извършена неправдата, Йехова Бог (Второзаконие 27:26; Притчи 3:33). Всеки, който стане член на християнската еклезия, застава под „клетва“, да пази еклезията чиста, било то чрез своето лично държание, било то чрез оказване помощ на други, да се запазят чисти.

Лична отговорност

Това са някои от библейските принципи, които Мария вероятно е обмислила, когато е взела нейното решение. Библията ни дава съвет: „Не бивай свидетел против ближния си без причина. Нито мами с устните си“ (Притчи 24:28). За да се реши окончателно едно нещо, необходими са поне двама свидетели (Второзаконие 19:15). Ако Мария била намерила само едно случайно, кратко споменаване за аборт, може би щяла да реши с чиста съвест, че доказателствата за вина не са достатъчно убедителни, за да ги разследва понататък. Възможно е, да е станало грешка в сметката или данните по някакъв начин да не отразяват правилно нещата.

Но в този случай Мария притежавала и други значителни информации. Тя знаела, че сестрата била платила и потвърдила сметката и приела отбелязаните в нея услуги. Мария знаела също, че сестрата е неомъжена, което означавало, че тя е извършила прелюбодеяние. Мария желаела от сърце да помогне на някого, който е извършил една грешка и също да запази чиста организацията на Йехова, понеже тя имала предвид Притчи 14:25: „Верният свидетел избавя души, а измамник поднася само лъжи.“

Мария се страхувала отначало от правните последствия, но след това дошла до убеждение, че библейските принципи имат по–голямо значение отколкото изискването лекарските документи да се пазят в тайна. Тя си казала също, че сестрата сигурно няма да се разгневи срещу нея и няма да се опита да ѝ отмъсти, като я наклевети. След като преценила всички налични факти, решила с чиста съвест, че е време за „говорене“, а не за „мълчание“.

Сега тя си поставила други въпроси: Към кого да се отнеса? и: Как мога да направя това най–дискретно? Тя би могла да се обърне към старейшините, но решила най–напред да говори лично със сестрата. Това било много мил подход. Мария си мислела, че сестрата, която тя подозирала, може би ще се радва, ако това нещо се разясни или пък, ако е виновна, ще потвърди подозрението. Ако вече е говорила със старейшините може би ще ѝ каже и с това Мария слага край на всичко. Мария имала предвид, да насърчи сестрата, ако действително е предприела аборт и още не е признала това тежко престъпление на Божия закон, да направи това. Тогава старейшините могат да ѝ помогнат съобразно Яков 5:13–20. За голяма радост всичко се развило точно така. Мария установила, че сестрата била притисната да предприеме аборт и че била слаба духовно. Срам и страх я накарали да запази това в тайна, но сега се радвала, че старейшините ѝ бяха помогнали, да са съвземе духовно.

Ако Мария бе казала по–напред на старейшините, тогава те щяха да се намерят в подобно положение. Как би трябвало да се отнесат към тайни информации? Те щели да вземат такова решение, каквото според тях Йехова и неговото Слово изискват от пастирите на стадото. Ако данните се отнасят за кръстен, активно свързан с еклезията християнин, щели да преценят както Мария, дали това, което знаят, ги оправдава да разследват случая. Ако имали основателно подозрение, че в еклезията е налице „кисело тесто“, щели сигурно да поверят случая на правен комитет (Галатяни 5:9, 10). Ако подозреният се е оттеглил от еклезията, т.е. от дълго време не посещава събранията и не се идентифицира повече със Свидетелите на Йехова, могат да изчакат с това, докато той отново се идентифицира като Свидетел на Йехова.

Предпазни мерки

Работодатели могат с право да изискват от християнски работници „да показват винаги съвършена верност“, също и когато се отнася за задължение за пазене на мълчание (Тито 2:9, 10). Когато се положи клетва, не трябва да се прави това лекомислено. Чрез клетва обещанието става още по–тържествено и по–обвързващо (Псалм 24:4). И ако професионалната тайна е уредена законно, тогава въпроса е още по–сериозен. Преди един християнин да положи клетва по професионални или други причини или се задължава да пази мълчание, би било разумно да се разучи, какви проблеми биха възникнали в случай на конфликт между задължение за пазене мълчание и библейски задължения. Как трябва да се постъпи, когато пациента или клиента е сестра или брат? Обикновено такъв проблем може да се създаде, ако се работи при лекар, в болница, в съд или при адвокат. Ние трябва да съблюдаваме законите на държавата и не трябва да игнорираме колко важна е клетвата, но Божия закон стои на първо място.

За да се подготвят за такива проблеми, братя, които са адвокати, лекари или икономически ревизори и т.н., са поставили писменни правила и братя, които идват на консултация при тях, трябва по–напред да ги прочетат, преди да поверят някаква тайна. Така се изяснява предварително, че ако се окаже някакво важно прегрешение, братът или сестрата се насърчават да отидат при старейшините на еклезията. В тези правила се подразбира също, че съветващият се чувствува задължен сам да се отнесе към старейшините, ако той или тя не направят това.

Понякога, верен Божи служител може отчасти или изцяло да наруши задължението да мълчи въз основа на убеждение, основано върху познанията му от Божието Слово и първостепенните изисквания на Божия закон. Това изисква смелост и способност за различаване. Целта не се състои в това, да се шпионира частната сфера на съответния, а да се помогне на заблудения и да се запази чиста еклезията. Прегрешения, свързани с нашата грешност, трябва да се премълчават. В такъв случай намират приложение следните думи: „Любовта покрива множество грехове“ и че трябва да се прощава на другия „до седемдесет и седем пъти“ (Матей 18:21, 22). Това е време „за мълчание“. Ако се направи обаче опит, да се премълчат тежки грехове, тогава може да е „време за говорене“.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 29]

Действа се правилно и любвеобилно, когато се насърчи някой Свидетел на Йехова, който е бил заблуден, да говори със старейшините, с доверие, че те ще покажат добрина и разбиране при разрешаване на проблема