Какви били цветовете и платовете в библейски времена

В БИБЛИЯТА често намираме информация за стиловете на обличане, за цветовете и платовете, от които били правени дрехите на хората, живели преди векове.

Разбира се, Божието Слово не е моден наръчник. Благодарение на различните подробности обаче библейските разкази оживяват в ума на читателя.

Например в Библията четем за импровизираното облекло, което Адам и Ева си направили, за да покрият голотата си — сплетени смокинови листа, които покривали слабините им. По–късно смокиновите листа били заменени от дрехи, които Бог им дал — по–дълготрайни „дълги кожени дрехи“. (Битие 3:7, 21)

Освен това в Изход, 28 и 39 глава намираме подробно описание на дрехите, носени от израилския първосвещеник. Той носел ленено бельо, бяла риза, изтъкан пояс, синя дреха без ръкави, бродиран ефод и нагръдник, както и тюрбан с блестяща златна плочка. Когато четем как скъпоценните материали били съчетани за направата на тези дрехи, можем да си представим колко забележителни били те. (Изход 39:1–5, 22–29)

Дрехите на пророк Илия толкова го отличавали, че хората бързо го разпознавали само по описание на външността му: „Беше с дреха от козина и кожен пояс около кръста си.“ Стотици години по–късно някои мислели, че Йоан Кръстител е Илия, вероятно донякъде заради сходството в облеклото им. (4 Царе 1:8; Матей 3:4; Йоан 1:21)

Платове и цветове В Библията на много места се говори за различните тъкани, от които се правели дрехи, за цветовете и багрилата, както и за предене, тъкане и шиене.a Основните материали били вълната, получавана от домашни животни, и ленът, който е влакнодайно растение. Например казва се, че Авел бил ‘пастир и гледал овце’. (Битие 4:2) Но не се уточнява дали Авел гледал овце заради вълната им. Финият лен е споменат за първи път във връзка с дрехите, които фараонът дал на Йосиф през XVIII в. пр.н.е. (Битие 41:42) В Библията никъде не се казва, че юдеите правели дрехи от памук, но е известно, че страните от Близкия изток го използвали още от древността.

От лена и вълната се получавали фини влакна, които били изпридани на нишки с различна дебелина. От получената прежда било изтъкавано платно. Преждите и изтъканите платове били боядисвани в различни цветове. След това платното било скроявано по желаните размери. Дрехите често били украсявани с бродерия, като в тях били втъкавани разноцветни нишки, което ги правело по–красиви и по–скъпи. (Съдии 5:30)

В Библията често се говори за дрехи, боядисани в син, пурпурен и аленочервен цвят. На израилтяните било наредено над ресните на дрехите си да слагат син ширит, което трябвало да им напомня за специалните им взаимоотношения с техния Бог, Йехова. (Числа 15:38–40) Еврейската дума „текхѐлет“, отнасяща се за нюанс на синьото, както и „аргама̀н“, превеждана като пурпурно, се използват обикновено при описанието на дрехите на първосвещеника и на други орнаменти в светия шатър и храма.

Подготовката на шатъра и храма Шатърът в пустинята, а по–късно храмът в Йерусалим, бил център на поклонението за израилтяните. Затова е разбираемо, че в Библията били записани много подробности във връзка с подготовката и принадлежностите на шатъра и на Соломоновия храм. Освен за материалите и цветовете намираме подробности и за тъкането, боядисването, шиенето и бродирането на платната и завесите за шатъра.

Под Божие ръководство умелите занаятчии Веселеил и Ахолиав, както и други мъже и жени, вярно изпълнили една уникална задача, като направили шатър на събранието, достоен за поклонение на Йехова. (Изход 35:30–35) В 26 глава на Изход материалите и построяването на всяка част на шатъра са описани до най–малката подробност. Например огромните цветни платна на шатъра били изтъкани „от фин пресукан лен, синя прежда, пурпурна вълнена прежда и аленочервена прежда“. Голяма част от тези материали вероятно били донесени от Египет при излизането на израилтяните оттам. Специално внимание било отделено на цветната плътна завеса с избродирани херувими, която разделяла „Святото от Най–святото отделение“ във вътрешната част на шатъра. (Изход 26:1, 31–33) Такива подробни напътствия били дадени и на онези, които изработвали тъканите за храма в Йерусалим под ръководството на цар Соломон. (2 Летописи 2:1, 7)

От подробностите, запазени в Библията, разбираме, че древните евреи проявявали много изобретателност и находчивост при използването на материалите, с които разполагали. От казаното дотук придобиваме представа за едно процъфтяващо общество, което се радвало на богато разнообразие от дрехи в много цветове, подходящи за различни поводи, направени според съответния сезон и възможностите на домакинството.

Библията ни казва, че на израилтяните била дадена добра земя — „земя, в която текат мляко и мед“. (Изход 3:8; Второзаконие 26:9, 15) Докато се покланяли вярно на Йехова, те се радвали на неговата благословия. Животът бил хубав, а хората били радостни и удовлетворени, както е записано в следния библейски откъс: „Жителите на Юда и Израил живееха в безопасност, всеки под лозата си и под смокинята си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на [цар] Соломон.“ (3 Царе 4:25)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страници 26, 27]

Вълна и лен

В библейски времена овцете били отглеждани основно заради вълната и млякото им. Само от няколко овце животновъдът получавал достатъчно вълна за облекло на семейството си. Ако имал повече овце, той продавал излишната вълна на местните производители на платове. Някои села и градове имали собствени текстилни гилдии. Още от древността стригането на овцете било съществена част от работата през годината. (Битие 31:19; 38:13; 1 Царе 25:4, 11)

Лененият плат бил предпочитан за направата на дрехи. Той бил произвеждан от влакнодайното растение лен. (Изход 9:31) Ленът бил събиран, малко преди да узрее. Стъблата били оставяни да изсъхнат на слънце, след което били накисвани във вода, за да омекнат. След като изсъхвали от водата, те били очуквани, а влакната — отделяни. Накрая влакната били изпридани на прежда за тъкане. Хората със знатно потекло и високопоставените служители предпочитали ленени дрехи.

[Снимка]

Изсушени ленени стъбла преди накисване

[Блок/Снимка на страница 27]

Предене

Едно–единствено влакно, било то от лен, овча или козя вълна, е твърде слабо и късо, за да се използва. Затова няколко влакна били усуквани заедно, или изпридани, за да се получи прежда с желаната дебелина и дължина. Относно „добродетелната жена“ в Библията се казва: „Протяга ръце към хурката, държи в ръце вретеното.“ (Притчи 31:10, 19) Тук се описва преденето, при което се използва хурка и вретено, които всъщност представляват две обикновени пръчки.

В едната ръка жената държала хурката, около която бил намотан ленът или вълната. С другата ръка изтегляла няколко влакна, усуквала ги в нишка и я прикрепяла към кукичката или прореза в единия край на вретеното. В другия край на вретеното имало диск за тежест, който ускорявал въртенето. Жената завъртала вретеното и изпридала влакната на нишка с определена дебелина. Готовата прежда се навивала на вретеното като на макара. Процесът продължавал, докато всичко, намотано около хурката, не се превърне в една дълга нишка, готова за боядисване или тъкане.

[Блок/Снимки на страници 28, 29]

Боядисване

След като била изпредена и изпрана, вълнената и ленената прежда или изтъканото платно били боядисвани в някакъв цвят. Многократното потапяне в багрилото гарантирало по–наситен цвят. Накрая преждата или платното се изваждало и се изстисквало, за да се запази ценната боя за повторна употреба, след което материята се оставяла да изсъхне.

Тъй като нямали синтетични багрила, хората в древността изобретили трайни бои с изненадващо много нюанси, получени от растения и животни. Например жълтият цвят се получавал от бадемови листа и смелена нарова обелка, а черният цвят — от дървесната кора на нара. Червеният цвят се извличал от корените на броша или от вид насекоми. Синият цвят се получавал от растението индигофера. От комбинацията на пигментите на някои видове морски охлюви се получавали различни нюанси и цветове от пурпурно до синьо и аленочервено.

Колко морски охлюви били нужни за боядисването на една дреха? От всеки охлюв бил извличан толкова малко пигмент, че според едно проучване били необходими около 10 000 мекотели за боядисването на една дълга дреха или наметало в по–тъмен нюанс, подходящо наречен царско пурпурно. При управлението на вавилонския цар Набонид пурпурната вълна била 40 пъти по–скъпа от вълната с друг цвят. Тъй като в древността град Тир бил известен доставчик на това скъпо багрило, цветът бил наречен тирски пурпур.

[Снимки]

Черупка на морски охлюв

Лин за боядисване на пурпурни тъкани от II или III в. пр.н.е., намерен в Тел Дор (Израел)

[Източник]

The Tel Dor Project

[Блок/Снимка на страница 29]

Тъкане

Станът се използвал за тъкане на вече готовата прежда, от която се получавало платно с нужните размери, а от него се правели дрехи и други неща за домакинството. Нишките, разположени надлъжно, се наричат основа, а напречно разположените нишки — вътък. Вътъкът преминава последователно отгоре и отдолу на нишките на основата.

Станът, използван в библейски времена, представлявал хоризонтална рамка, разположена на земята, или висока вертикална рамка. При някои вертикални станове били закачани тежести към долните краища на нишките на основата. Такива тежести от древността са намирани на много места в Израел.

Тъкането било домашна работа, но в някои села всички домакинства заедно се занимавали с този занаят. Например в 1 Летописи 4:21 четем за „дома на онези, които изработваха фини тъкани“, което явно било сдружение на занаятчии.

[Снимка на страници 26, 27]

„Синя прежда, пурпурна вълнена прежда“ (Изход 26:1)