Нека „законът на милостта“ те води

„ТОВА, което най-много ми въздейства, беше добротата на братята и сестрите“ — казва Лизаa, като има предвид какво отначало я привлякло към истината. Същото било и с Ан. Тя признава: „Повече ме привлече милото отношение, отколкото ученията.“ Тези две сестри сега обичат да четат Библията и да размишляват върху нея, но милостта и добротата на Свидетелите им оказали силно влияние.

Как можем да проявяваме милост, с която да докосваме сърцата? Ще разгледаме два начина: с речта и с действията си. После ще обсъдим към кого трябва да сме милостиви.

Добродетелната жена, описана в 31 глава на Притчи, позволява на „закона на милостта“ да е на езика ѝ. (Пр. 31:26) Той определя тона на гласа ѝ и думите, които използва. Съпрузите и бащите също трябва да позволяват на този „закон“ да е на езика им. Повечето родители знаят, че едно грубо изказване с рязък тон може да се отрази зле на детето, и то едва ли ще реагира добре. Затова, ако искат да предразположат децата си и те да ги слушат, трябва да говорят мило с тях.

Независимо дали си родител, или не, как „законът на милостта“ може да ръководи думите ти? Първата част на стиха от Притчи 31:26 ни помага да разберем: „Отваря устата си с мъдрост.“ Тоест трябва да подбираме мъдро думите и тона на гласа си. Обикновено е добре да се запитаме: „Дали с това, което ще кажа, ще ядосам някого, или ще го успокоя?“ (Пр. 15:1) Наистина, мъдро е да мислим, преди да говорим.

Друг стих от Притчи гласи: „Който говори необмислено, сякаш пронизва с меч.“ (Пр. 12:18) Когато мислим как нашите думи и тон ще се отразят на другите, е по-вероятно да можем да контролираме това, което излиза от устата ни. Да, като прилагаме „закона на милостта“, ще се въздържаме от жестоки думи и остър тон. (Еф. 4:31, 32) Ще заменим отрицателните мисли и реч с любезни думи и топъл тон. Йехова ни дал пример в това отношение, когато утешил уплашения си служител Илия. Ангелът, който го представял, говорил с „тих и спокоен глас“. (3 Царе 19:12) Любезните думи обаче не са достатъчни. Нужни са и дела.

Ще подражаваме на Йехова, като допълваме любезната си реч с милостиви дела. (Еф. 4:32; 5:1, 2) Цитираната по-рано Лиза обяснява какво направили за нея Свидетелите: „Трябваше да се изнесем от къщи за отрицателно време и две семейства от сбора си взеха отпуска от работа, за да ни помогнат да съберем багажа. Тогава дори не изучавах!“ Тези милостиви дела подбудили Лиза да се заинтересува повече от истината.

Ан, цитирана в началото, също оценила милостта, проявена към нея. Тя казва: „Заради света, в който живеем, станах много скептична и ми беше трудно да вярвам на хората.“ Ан продължава: „Когато се запознах със Свидетелите, се съмнявах в добрите им подбуди. Питах се защо проявяват интерес към мене. Но сестрата, с която изучавах Библията, беше толкова искрена и добра, че спечели доверието ми.“ До какво довело това? „Започнах да се замислям повече върху нещата, които научавах“ — казва Ан.

Забележи, че Лиза и Ан дълбоко се трогнали от любещите и милостиви дела на някои от сбора, и това ги подтикнало да искат да научат повече за истината. Да, тези дела отворили сърцата им.

Някои хора са любезни и усмихнати, защото културата им е такава. По принцип е похвално човек да е вежлив, било то по природа, или заради възпитанието си, но ако е воден само от тези неща, той не проявява Божията милост. (Сравни Деяния 28:2.)

Истинската Божия милост е част от плода на светия дух. (Гал. 5:22, 23) Така че, за да развиваме милост, трябва да позволяваме на този дух да действа върху нас, което ще е в хармония с желанието ни да подражаваме на Йехова и Исус. Освен това, като християни, ние искрено се интересуваме от другите. Следователно подбудата ни да проявяваме милост, е любовта към Йехова Бог и ближните. Така това качество придобива голяма сила, идва от сърцето и е угодно на Йехова.

Нормално е да сме милостиви към тези, които са милостиви към нас или които познаваме, и да им благодарим. (2 Царе 2:6; Кол. 3:15) Но какво да правим, ако смятаме, че някой не заслужава да проявим милост към него?

Помисли върху следното: Йехова е най-великият пример за незаслужена милост и в своето Слово той ни учи на нещо важно за проявяването на това качество. Изразът „незаслужена милост“ се среща много пъти в Християнските гръцки писания. Как Бог проявява милост към нас?

Да помислим за милионите хора, на които Йехова милостиво осигурява нужното за живота. (Мат. 5:45) Всъщност дори преди да го познаваме, той е проявил милост към нас. (Еф. 2:4, 5, 8) Например дал най-скъпото си, единородния си Син, за всички хора. Апостол Павел писал, че Йехова дал откупа „според богатството на [своята] незаслужена милост“. (Еф. 1:7) Освен това, въпреки че грешим и го разочароваме, Йехова продължава да ни води и учи. Неговите наставления и думи ръмят като „ситен дъждец“. (Втор. 32:2) Определено не можем да му се отблагодарим напълно за огромната му милост към нас. И истината е, че ако не беше тази милост, нямаше да имаме и бъдеще. (Сравни 1 Петър 1:13.)

Милостта на Йехова безспорно е привлекателна и мотивираща. Затова, вместо да си избираме към кого да я проявяваме, трябва да се стараем да подражаваме на Йехова, като я направим част от живота си. (1 Сол. 5:15) Ако непрестанно проявяваме милост, ще сме като меката топлина на огъня в студен ден. Ще насърчаваме членовете на семейството си, събратята, колегите, съучениците и съседите си.

Помисли кой от семейството ти или от сбора има нужда от мила дума или жест. Например на някого в сбора може да му е добре дошла малко помощ вкъщи и в градината или с нещо съвсем обикновено като пазаруването. Освен това, когато в службата срещнеш човек в нужда, можеш ли по някакъв начин да му помогнеш?

Нека в подражание на Йехова нашите думи и действия винаги да бъдат водени от „закона на милостта“.