Библейска книга номер 21 — Еклисиаст
Писател: Соломон
Място на написване: Йерусалим
Завършена: преди 1000 г. пр.н.е.
КНИГАТА Еклисиаст била написана с възвишена цел. Като водач на един отдаден на Йехова народ, Соломон имал отговорността да помогне на хората да останат верни на отдаването си. Той се опитал да изпълни тази отговорност посредством мъдрите съвети в Еклисиаст.
2 В Еклисиаст 1:1, НС, Соломон казва за себе си, че е „събирач“. На еврейски език тази дума е кохѐлет и в Библията на еврейски книгата е наречена точно с това име. В гръцкия превод „Септуагинта“ тя е озаглавена Еклисиастѝс, което означава „член на еклезия (сбор)“, откъдето идва и името ѝ на български — Еклисиаст. Но по–точният превод на думата кохѐлет е „събирач“, което е и по–подходящо описание на Соломон. Тя показва каква била целта на Соломон, когато писал книгата.
3 В какъв смисъл цар Соломон бил събирач, и какво събирал той? Той събирал своя народ, израилтяните, както и другите, които били временни жители в страната. Събирал ги за поклонението на своя Бог, Йехова. Соломон бил построил храма на Йехова в Йерусалим и по време на посвещаването му ги бил повикал, тоест ги бил събрал, за поклонението на Бога. (3 Царе 8:1) Посредством книгата Еклисиаст той се опитвал да обедини народа в ползотворни дела и да го държи далече от суетните, безполезни дела на този свят. (Екл. 12:8–10)
4 Макар че Соломон не се споменава поименно, няколко откъса от книгата доста убедително показват, че той е нейният писател. Събирачът се представил като „Давидовия син“ и като „цар над Израиля в Йерусалим“. Това може да се отнася само за цар Соломон, тъй като неговите приемници в Йерусалим царували само над Юда. Освен това събирачът пише: „Станах велик, и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.“ (1:1, 12, 16) Това описание отговаря точно на Соломон. В Еклисиаст 12:9, НС, се казва, че той ‘размишлявал и старателно изследвал нещата, за да може да подреди много пословици’. Цар Соломон изрекъл 3000 пословици, или притчи. (3 Царе 4:32) В Еклисиаст 2:4–9 се говори за строителната програма на писателя, за неговите лозя, градини и паркове, за напоителната система, за неговите слуги и слугини, за златото и среброто, които бил събрал, и за други негови постижения. Всичко това се отнасяло за Соломон. Когато видяла благополучието и мъдростта на Соломон, Савската царица възкликнала: „Нито половината не ми е била казана.“ (3 Царе 10:7)
5 В книгата се посочва Йерусалим като място на нейното написване, тъй като се казва, че събирачът бил цар „в Йерусалим“. Времето на писане трябва да е било преди 1000 г. пр.н.е., в периода на 40–годишното царуване на Соломон, след като вече се бил занимавал с многобройните дейности, споменати в книгата, но преди да изпадне в идолопоклонство. Дотогава той бил придобил обширно познание за тези дейности в света и за стремежа на хората към материална печалба. По това време той явно все още се радвал на благоволението на Бога и бил вдъхновен от него.
6 Откъде можем да сме сигурни, че книгата Еклисиаст е ‘вдъхновена от Бога’? Някои може да оспорват това, тъй като в нея нито веднъж не се споменава Божието име Йехова. Но тя несъмнено подкрепя истинското поклонение на Бога и многократно използва израза ха Елохѝм, който означава „истинският Бог“. Още един довод може да бъде това, че в другите библейски книги не се срещат преки цитати от Еклисиаст. Но ученията в тази книга и принципите, залегнали в нея, са в пълно съгласие с останалата част от Свещеното писание. В изданието „Коментар“ от Кларк, III том, 799 страница, се казва: „Книгата, озаглавена Кохелет, или Еклисиаст, винаги е била приемана както от юдеите, така и от християнските църкви като написана под вдъхновение от Всемогъщия и с основание е била смятана за част от свещения канон.“
7 Притежаващите светска мъдрост „висши критици“ твърдят, че книгата Еклисиаст не е написана от Соломон или че не е част от „цялото Писание“, като казват, че езикът и философията в нея са от по–късен период. Те пренебрегват количеството информация, която Соломон трябва да е събрал чрез прогресивното развитие на международната търговия и промишленост, както и чрез пътуващите сановници и другите контакти, които имал с външния свят. (3 Царе 4:30, 34; 9:26–28; 10:1, 23, 24) Както пише Ф. Ч. Кук в своя „Коментар върху Библията“, IV том, 622 страница: „Ежедневните занимания и стремежите на великия еврейски цар трябва много да са го отдалечили от обикновения живот, мисъл и език на евреите.“
8 Но дали в действителност се нуждаем от външни източници, за да докажем каноничността на книгата Еклисиаст? Изследването на самата книга ще разкрие не само нейната вътрешна хармония, но и хармонията ѝ с останалата част от Свещеното писание, към което несъмнено принадлежи.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
15 Книгата Еклисиаст не отразява песимизъм, напротив тя е изпълнена със скъпоценни камъни Божия мъдрост. Когато изброява многото постижения, които описва като суета, Соломон не споменава построяването на храма на Йехова на планината Мория в Йерусалим, нито чистото поклонение на Йехова. Той не описва Божия дар на живота като суета, но показва, че човек трябва да се радва на живота и да върши добро. (3:12, 13; 5:18–20; 8:15) Дейностите, които пренебрегват Бога, водят до скръб. Един баща може да остави наследство на сина си, но бедствие да унищожи всичко и нищо да не остане за сина. Много по–добре би било да се осигури трайно наследство от духовни богатства. Лошо е да притежаваш много неща и да не можеш да им се радваш. Всички, които са богати в света, биват сполетени от бедствие, когато ‘си отидат’ в смъртта с празни ръце. (5:13–15; 6:1, 2)
16 В Матей 12:42 Христос Исус казва за себе си, че е „нещо повече от Соломон“. След като Соломон предизобразява Исус, дали думите му в книгата Кохѐлет са в съгласие с ученията на Исус? Да, намираме много сходни изказвания! Например Исус наблегнал на широкия обхват на Божиите дела, като казал: „Моят Баща работи и досега, аз също работя.“ (Йоан 5:17) Соломон също говори за Божиите дела: „Тогава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; па дори ако и мъдрият да рече да го познае, не ще може да го намери.“ (Екл. 8:17)
17 Исус и Соломон насърчавали истинските поклонници да се събират заедно. (Мат. 18:20; Екл. 4:9–12; 5:1) Думите на Исус относно „завършека на тази система“ и „времената, определени за народите“ са в съгласие с казаното от Соломон, че „има [определено —НС] време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето“. (Мат. 24:3; Лука 21:24; Екл. 3:1)
18 Освен това както Соломон, така и Исус и неговите ученици, предупреждавали относно капаните на материализма. Мъдростта е истинската защита, защото както казва Соломон, тя „запазва живота на ония, които я имат“. Исус казал: „Тогава продължавайте да търсите първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (Екл. 7:12; Мат. 6:33) В Еклисиаст 5:10 е записано: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.“ Много подобен е съветът, който Павел дава в 1 Тимотей 6:6–19, че „любовта към парите е коренът на всякакви зли неща“. Такива сходни откъси съществуват и по други въпроси в Библията. (Екл. 3:17 — Деян. 17:31; Екл. 4:1 — Як. 5:4; Екл. 5:1, 2 — Як. 1:19; Екл. 6:12 — Як. 4:14; Екл. 7:20 — Рим. 3:23; Екл. 8:17 — Рим. 11:33)
19 Царското управление на Божия любим Син, Исус Христос, който по плът бил потомък на мъдрия цар Соломон, ще установи едно ново човешко общество. (Откр. 21:1–5) Онова, което Соломон записал като ръководство за поданиците на своето царство, е изключително важно за всички, които възлагат надеждите си на Божието Царство под управлението на Христос Исус. Тогава хората ще живеят според същите мъдри принципи, които събирачът представил, и вечно ще се радват на щастлив живот като дар от Бога. Сега е времето да се съберем, или да се обединим, в поклонение към Йехова, за да изпитаме напълно радостта от живота под управлението на Царството. (Екл. 3:12, 13; 12:13, 14)