Какво наследство трябва да оставиш на децата си?

ПАВЛОС, семеен човек от южна Европа, рядко си е вкъщи, за да бъде със съпругата и децата си — две дъщери на 13 и 11 години и 7–годишен син. Той работи на две дълги смени седем дни в седмицата, като се опитва да спечели достатъчно пари, за да осъществи мечтата си. Павлос иска да купи по един апартамент за всяка дъщеря и да започне малък бизнес за сина си. Съпругата му София работи, за да купи спално бельо, домакински съдове, порцеланови изделия и сребърни прибори за тези бъдещи домакинства. Когато ги попитали защо работят толкова усилно, те отговорили в един глас: „Заради децата ни!“

Подобно на Павлос и София много родители по света полагат максимални усилия, за да дадат на децата си добро начало в живота. Някои заделят настрана пари, които децата им да използват в бъдеще. Други се грижат децата да получат подходящо образование и да придобият умения, които да им бъдат от полза по–късно в живота. Повечето родители гледат на такава помощ като на наследство, дадено от любов към децата им. Но за да им го осигурят, често пъти са подложени на огромен натиск да оправдаят очакванията на роднините, приятелите и общността. Затова загрижените родители с право питат: „Колко и какви неща трябва да осигурим на децата си?“

‘Събиране на имот’ за бъдещето

Не само че е естествено, но е и библейско християнските родители да осигурят в материално отношение децата си. Апостол Павел казал на християните по негово време: „Чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.“ (2 Коринтяни 12:14) По–нататък Павел казва, че родителите имат сериозна отговорност да се грижат за децата си. Той писал: „Но ако някой не промишлява за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по–лош.“ (1 Тимотей 5:8) Много библейски повествования показват, че нещата, свързани с наследството, били важни за Божиите служители в библейски времена. (Рут 2:19, 20; 3:9–13; 4:1–22; Йов 42:15)

Но понякога родителите са обсебени от мисълта да съберат голямо наследство за децата си. Защо? Манолис, един баща, който се преместил от южна Европа в Съединените щати, посочва причината: „Родителите, които са изпитали опустошителната сила на Втората световна война, глада и бедността, са решени да подобрят живота на децата си.“ Той добавя: „Поради прекомерното им чувство за отговорност и желание да дадат на децата си възможно най–доброто начало в живота, родителите понякога си вредят.“ Всъщност някои родители се лишават от неща от първа необходимост и водят аскетичен начин на живот, за да натрупат материални притежания за децата си. Но дали е мъдро родителите да следват такава линия на поведение?

„Суета и голямо зло“

Соломон, цар на древен Израил, предупредил във връзка с наследството. Той писал: „Намразих още и всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене. И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета. ... Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но пак той ще остави всичко за дял на едного, който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.“ (Еклисиаст 2:18–21)

Както обяснява Соломон, онези, които получават наследството, е възможно да не оценят цялата му стойност, защото самите те не са работили усилно за него. Впоследствие може да постъпят неразумно с нещата, които родителите са събрали за тях с много усилия. Възможно е дори да пропилеят притежания, придобити с много труд. (Лука 15:11–16) Само каква „суета и голямо зло“ би било това!

Наследството и алчността

Има и нещо друго, за което трябва да помислят родителите. В народите, в които много се държи на семейните притежания и сватбените дарове, децата може да станат алчни, като настояват да получат имот или зестра над разумните възможности на родителите. Лукас, един баща от Гърция, шеговито казва: „Горко на бащата, който има две или три дъщери. Те може да сравняват това, което техният баща е в състояние да им даде, с онова, което други родители „щедро“ събират за децата си. Може да твърдят, че възможностите им за брак ще се ограничат, ако не са в състояние да донесат задоволителна зестра.“

Манолис, споменат по–горе, казва: „Младият мъж може да удължава периода на ходенето заедно, докато бащата на бъдещата годеница не му обещае нещо за нея, обикновено недвижимо имущество или значителна сума пари. Периодът на ходенето може да се превърне във вид изнудване.“

Библията ни предупреждава относно всяка форма на алчността. Соломон писал: „На богатството, което бързо [с алчност — НС] се придобива изначало, сетнината не ще бъде благословена.“ (Притчи 20:21) Апостол Павел подчертал: „Сребролюбието е корен на всякакви злини.“ (1 Тимотей 6:10; Ефесяни 5:5)

‘Мъдростта и наследството’

Вярно е, че наследството има известна стойност, но мъдростта е много по–ценна от материалните притежания. Цар Соломон писал: „Мъдростта е равноценна с едно наследство, даже и по–ценна ... Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.“ (Еклисиаст 7:11, 12; Притчи 2:7; 3:21) Макар че парите осигуряват известна защита, като дават възможност на притежателя им да се сдобие с това, което му е необходимо, все пак могат да бъдат пропилени. От друга страна мъдростта, тоест способността да се използва познанието за разрешаване на проблеми или за постигането на определени цели, може да защити човек от поемането на безразсъдни рискове. Когато мъдростта е основана на уместен богоугоден страх, тя може да помогне на човек да придобие вечен живот в Божия нов свят, който ще дойде скоро. Само какво скъпоценно наследство! (2 Петър 3:13)

Християнските родители проявяват такава мъдрост, като степенуват нещата по важност за себе си и за децата си. (Филипяни 1:10) Материалните неща, натрупани за децата, не бива да изместват духовните. Исус насърчил последователите си: „Но първо търсете Неговото [Божието] царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33) Родителите, които поставят духовни цели пред своите християнски семейства, могат да очакват богати благословии. Мъдрият цар Соломон писал: „Бащата на праведния ще се радва много, и който ражда мъдро чадо, ще има радост от него. Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, и да се възхищава оная, която те е родила.“ (Притчи 23:24, 25)

Трайно наследство

За древните израилтяни наследствените притежания били много важни. (3 Царе 21:2–6) Но Йехова ги наставлявал: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:6, 7) На християнските родители им е казано нещо подобно: „Възпитавайте [децата си] в учение и наставление Господне.“ (Ефесяни 6:4)

Родителите, които имат духовна нагласа, осъзнават, че да осигуряват нужното за семейството си, означава и да наставляват от Библията. Андреас, баща на три деца, казва: „Ако децата се научат да прилагат богоугодните принципи в своя живот, ще бъдат по–добре подготвени за бъдещето.“ Освен това такова наследство им помага да създадат и да развият лични взаимоотношения със своя Създател. (1 Тимотей 6:19)

Дали си мислел да се погрижиш за духовното бъдеще на децата си? Например как родителите могат да помогнат на детето си, ако се стреми към целодневна служба? Макар че целодневният служител не бива нито да изисква, нито да очаква финансова подкрепа, любещите родители могат да решат да ‘му помагат в нуждите’, за да продължава с целодневната служба. (Римляни 12:13; 1 Царе 2:18, 19; Филипяни 4:14–18) Несъмнено такава отзивчива нагласа е угодна на Йехова.

Следователно какво наследство трябва да оставят родителите на децата си? Освен че трябва да се грижат за материалните им потребности, християнските родители трябва да са сигурни, че децата им ще получат богато духовно наследство, от което ще имат вечна полза. Така ще се изпълнят думите от Псалм 37:18: „Господ знае дните на непорочните; и тяхното наследство ще бъде до века.“

[Снимки на страница 26, 27]

Какво бъдеще планираш за децата си?