Какво лошо има в любовта към парите?

ПОЛ и Мери имали супермаркет в бедна африканска област.a Работейки усилно ден и нощ, те спечелили много пари. След време Мери можела да се похвали с голяма нова къща, пълна с луксозни мебели. А Пол можел да си позволи да кара луксозна кола.

Един ден при Пол дошли група хора, които били в опозиция на правителството. Те му наредили: „Искаме вашата фирма да дарява [100 долара] месечно в подкрепа на нашата кауза.“ Тъй като не искали да вземат страна в политическите борби, Пол и Мери смело отказали. Поради неутралната им позиция те били заподозрени, че получават финансова помощ от правителството. Една събота и неделя, когато Пол и Мери били извън града, магазинът им бил разбит и ограбен, а колата и хубавата им къща били подпалени.

Тъжна история, но дали можем да се поучим от нея? Може би много от хората, работили усърдно, за да забогатеят, не са сполетяни от бедствие, което да ги ограби от богатството им, но как стои въпросът с бъдещето? Защо Библията казва, че „които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел“? — 1 Тимотей 6:9.

Уравновесен възглед за парите

Според Библията истинският християнин (или християнка) трябва да осигурява необходимото за задоволяване на материалните потребности на зависимите от него (или нея) членове на семейството. Понякога обстоятелствата, например безработица или проблеми със здравето, могат да затруднят това. От друга страна, християнин, който съзнателно пренебрегва задължението си да осигурява материално семейството си, „се е отрекъл от вярата и от безверник е по–лош“. — 1 Тимотей 5:8.

В някои селски общини хората живеят от земята, като отглеждат храната си и се грижат за добитъка. Някои изобщо не ползуват пари, а се сдобиват с необходимите за живот неща, като разменят продукти или услуги. Но най–често срещаният начин, по който осигуряващите прехраната на семейството правят това, е да извършват някаква работа срещу заплата. Те използуват спечелените пари за купуването на храна и други неща, които допринасят за добруването на тяхното семейство. Освен това, предвидливо спестените пари могат да осигурят известна защита по време на трудности или бедствие. Например, те могат да бъдат използувани, за да покрият разноските по медицински грижи, или пък да се направи необходимият за къщата ремонт. Затова Библията реалистично заявява, че „парите са защита“ и „отговарят на всичко“. — Еклисиаст 7:12; 10:19.

Тъй като парите могат да постигнат толкова много неща, съществува опасност да се развие един нереалистичен възглед за тяхната сила. Християнинът трябва да бъде наясно относно тяхната ограниченост в сравнение с други по–важни неща. Например, Библията сравнява стойността на парите с богоугодната мъдрост, казвайки: „Мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.“ (Еклисиаст 7:12) В какво отношение богоугодната мъдрост има предимство пред парите?

Урок от миналото

Събитията, станали в Йерусалим през 66 г. от н.е. показват предимството на богоугодната мъдрост пред парите. След отблъсването на нашественическите римски войски, юдеите в Йерусалим явно смятали, че перспективите за търговия вече били добри. И наистина, те започнали да секат свои собствени монети в чест на новонамерената си свобода. На монетите им били изсечени на еврейски изрази като „За свободата на Сион“ и „Йерусалим Светият“. Всяка нова година те секли нови монети с надписи, които ги идентифицират като монети от „година втора“, „година трета“ и „година четвърта“. Археолозите дори са изкопали и няколко редки монети с надписа „година пета“, отговаряща на 70 г. от н.е. Дали християните от юдейски произход гледали на новите юдейски монети като на действителен символ на трайна свобода?

Не. Защото те помнели мъдрите думи на своя Господар. Исус предсказал римското нашествие, станало през 66 г. от н.е. Той посъветвал своите последователи когато стане това ‘да излязат вън от Йерусалим’. (Лука 21:20–22) Историята свидетелствува, че християните от юдейски произход направили това. Явно те били готови да загубят собствеността и имуществото си, както и възможностите за търговия, поради това, че напуснали Йерусалим. Четири години по–късно римските войски се върнали и обсадили града.

„Имаше много злато в Града“ — твърди един очевидец, историкът Йосиф Флавий. Но огромните количества пари не могли да спасят Йерусалим от глада, който непрекъснато „растеше и ставаше все по–силен“ и „покоси цели домакинства и семейства“. Някои от жителите поглъщали златни монети и се опитвали да избягат от града. Но те били убити от враговете си, които разпаряли коремите им, за да извадят парите. „За богатите — обяснява Йосиф Флавий — беше еднакво опасно да стоят в града или да го напуснат; защото под претекста, че са дезертьори, много богати мъже бяха убити заради парите си“.

След по–малко от шест месеца от началото на обсадата, Йерусалим бил унищожен и над един милион от неговите жители били измрели от глад, болести и меч. Любовта към парите заслепила мнозина, хвърляйки ги в унищожение и гибел, докато прилагането на мъдрите думи на практика дало възможност на християните от юдейски произход да избягат.

Това не е единственият случай в историята, когато парите не са успели да спасят хората по време на криза. Какъв жесток господар може да бъде любовта към парите! (Матей 6:24) Нещо повече — тя може и да те ограби от настоящото ти щастие.

Удоволствия, които не могат да се купят с пари

Манията за забогатяване може да накара човек да не вижда многото удоволствия, които не изискват наличието на много пари. Да вземем за пример щастливите семейни отношения, истинските приятели, чудесата на природата, един прекрасен залез, една впечатляваща гръмотевична буря, звездното небе, лудориите на животните, или цветята и дърветата в една незамърсена гора.

Вярно е, че някои богати хора имат повече време да се наслаждават на изброените по–горе удоволствия, но повечето от тях са изключително заети, опитвайки се да запазят или да увеличат богатството си. Колкото и странно да звучи, щастието често се изплъзва дори и на хората с много свободно време. Това учудва съвременните изследователи. „Как можем да обясним факта, че нещо, толкова силно желано от толкова много хора, за което се вярва, че е своего рода лек за всичко, когато бъде постигнато, има за резултат редица последствия, вариращи от разочароващи до травматични?“ — пита Томас Уайсмън в своята книга The Money Motive—A Study of an Obsession [„Мотивът за парите — изследване на една мания“].

Едно от нещата, което може да ограби богатия човек от щастието му, е трудността да разбере кои са истинските му приятели. Богатият цар Соломон сам изпитал това, че „когато се умножават благата, умножават се и ония, които ги ядат“. (Еклисиаст 5:11) Много богати хора също така страдат от тревогите си, когато се опитват да запазят или увеличат стойността на своето богатство. Често това ги лишава от приятен сън. Библията обяснява: „Сънят на работника е сладък, малко ли е ял, или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.“ — Еклисиаст 5:12.

Любовта към парите може да накърни отношенията в семейството и с приятелите, защото тя може да изкуши някого да постъпи нечестно или престъпно. Сребролюбците често се отдават на хазарт. Уви, жаждата за още едно хазартно преживяване вкарва много хора в дългове. „Когато идват при мен — казва един южноафрикански психиатър, — за [пристрастените комарджии] обикновено вече няма връщане назад, те са загубили работата си, бизнеса си, дома си, и семействата им често са ги напуснали.“ Колко е вярно библейското предупреждение: „Верният човек ще има много благословения; но който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан.“ — Притчи 28:20.

„То си прави крила . . . и отлита“

Друга причина, поради която любовта към парите е толкова опасна, е тази, че човешките правителства се оказаха неспособни да си сътрудничат изцяло, или да осигурят това парите да запазят една международно стабилна стойност; нито се оказаха в състояние да предотвратят рецесиите, кризите и краховете на борсата. Измами, кражби и инфлация също така подчертават истината на вдъхновените думи: „Не се мъчи да придобиеш богатство. Откажи се от своето разбиране. Накарал ли си очите си да се спрат на него, след като то е нищо? Защото то неизменно си прави крила като тези на орела и отлита към небесата.“ — Притчи 23:4, 5, NW.

Инфлацията. Този проблем безспорно не е ограничен само за бедните страни. В началото на този век галопираща инфлация сполетя индустриализираните народи от Централна Европа. Например, преди Първата световна война германската марка беше почти равна с английския шилинг, френския франк или италианската лира. Десет години по–късно шилингът, франкът и лирата се равняваха горе–долу на 1 000 000 000 000 марки. Какво въздействие оказва нарастващата инфлация върху хората от богатите общества? „Ако съдим по онова, което се случи на победените Централни сили в началото на 20–те години — казва Адам Фъргюсън в своята книга When Money Dies [„Когато парите умират“], — то тогава [крахът на парите] освобождава такава алчност, насилие, нещастие и омраза, породени главно от страх, че нито едно общество не може да оцелее неосакатено и непроменено.“

През 1923 г. Германия преоцени своята валута, като премахна 12 нули, така че 1 000 000 000 000 стари марки изведнъж станаха равни на една нова марка. Това действие задържа инфлацията, но имаше други катастрофални последствия. Фъргюсън обяснява: „Възстановяването на паричната стабилност, което докара до банкрут хиляди хора, отне на милиони хора източниците на прехрана и уби надеждите на милиони други, като косвено изиска по–ужасна цена, която трябваше да бъде платена от целия свят.“ Явно „ужасната цена“, която има предвид авторът, беше надигането на нацизма и Втората световна война.

Това, че големите банкови сметки са се оказали безполезни за мнозина в миналото, трябва да послужи като трезво предупреждение в това време на целосветска икономическа несигурност. Самият Син на Бога предупредил, че парите ще претърпят провал, което безспорно се е случвало вече много пъти. (Лука 16:9) Но най–големия и най–широко разпространен крах на парите ще настъпи, когато Йехова Бог изпълни присъдата си над този порочен свят. „В ден на гняв богатството не ползува, а правдата [праведността — NW] избавя от смърт.“ — Притчи 11:4.

Следователно, колко е важно всеки един от нас да се стреми да запази праведна позиция пред нашите истински Приятели — Йехова Бог и Исус Христос!

Източникът на трайно щастие

Пол и Мери, споменати в началото, били свидетели на Йехова. Години наред те участвували в целодневната евангелизаторска служба. Обаче желанието им за богатство ги накарало да престанат да посещават събранията на християнския сбор, и те спрели да споделят своята вяра чрез публичната проповедна служба. Но те отново се пробудили. „Сега виждам колко безсмислено е било да отдавам цялото си време и енергия на нещо, което може да изчезне в дим за няколко минути“ — казала Мери, след като била ограбена и домът ѝ бил вандалски съсипан. За щастие, тази семейна двойка си извадила поука, преди да бъде твърде късно. Да, най–голямата вреда, която любовта към парите може да причини, е да лиши човек от едни одобрени взаимоотношения с Йехова Бог и Исус Христос. Каква надежда можем да имаме да преживеем края на този порочен свят и да влезем в обещания нов свят на праведност, без тези свои Приятели? — Матей 6:19–21, 31–34; 2 Петър 3:13.

Така че независимо дали смяташ себе си за богат, или за беден, пази се от това да развиеш любов към парите. Работѝ за придобиването и запазването на най–голямото съкровище — една одобрена позиция пред Йехова Бог. Ти можеш да правиш това, като непрекъснато отделяш внимание на неотложната покана: „Духът и невястата казват: ‘Ела!’ И който чуе, нека рече: ‘Ела!’ И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.“ — Откровение 22:17.

[Бележка под линия]

[Снимки на страници 8, 9]

Двете страни на една монета, изсечена по време на юдейския бунт, с надпис „година втора“

[Източник]

Илюстративен архив (История на Близкия Изток)