„Цялото задължение на човека“

„Бой се от бога и пази заповедите му. Защото това е цялото задължение на човека.“ — Еклисиаст 12:13, NW.

 1, 2. Защо е уместно да разгледаме своето задължение към Бога?

„КАКВО иска Йехова от тебе?“ Един древен пророк задал този въпрос. След това той уточнил какво изисква Йехова от човека — да проявява справедливост, да обича милост и да ходи смирено със своя Бог. — Михей 6:8, NW.

² Днес, в това време на индивидуализъм и независимост, на много хора не им е лесно да приемат, че Бог изисква нещо от тях. Те не искат да бъдат задължавани. Но как стои въпросът с извода, до който стигнал Соломон в Еклисиаст? „Всичко беше изслушано и заключението по въпроса е: Бой се от Бога и пази заповедите му. Защото това е цялото задължение на човека.“ — Еклисиаст 12:13, NW.

 3. Защо трябва да се замислим сериозно относно книгата Еклисиаст?

³ Каквито и да са нашите обстоятелства и нашите възгледи за живота, ние ще извлечем голяма полза, ако разгледаме историята на този извод. Цар Соломон, писателят на тази вдъхновена книга, разгледал някои от нещата, които са част от нашия ежедневен живот. Някой може прибързано да направи извода, че неговият анализ като цяло е негативен. Но той бил боговдъхновен и може да ни помогне да оценим своите дейности и това как степенуваме нещата по важност, като резултатът от това ще бъде увеличена радост.

Отношение към основните житейски грижи

 4. Какво изследвал и обсъдил Соломон в Еклисиаст?

⁴ Соломон задълбочено изследвал ‘труда на човешките чада’. „Предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта относно всичко, що става под небето.“ Под думата „труд“ Соломон нямал предвид непременно работа или занаят, а по–скоро цялата гама от неща, с които се занимават мъжете и жените през живота си. (Еклисиаст 1:13) Нека разгледаме някои основни въпроси или занимания и след това да сравним нашите собствени дейности и най–важните за нас неща.

 5. Кое е едно от основните занимания на хората?

⁵ Несъмнено парите са в основата на много човешки грижи и дейности. Никой не може с основание да каже, че Соломон имал онзи безгрижен възглед за парите, който е присъщ на някои богати хора. Той охотно потвърдил, че пари са необходими; да притежаваш достатъчно средства е по–добре, отколкото да трябва да живееш аскетично или в бедност. (Еклисиаст 7:11, 12) Но вероятно си наблюдавал как парите, заедно с притежанията, които се купуват с тях, могат да се превърнат в основна цел в живота — както за бедните, така и за богатите.

 6. Какво можем да научим относно парите от една от Исусовите притчи и от личния опит на Соломон?

⁶ Припомни си притчата на Исус за богатия човек, който вечно незадоволен, работел, за да придобие още повече. Бог гледал на него като на глупец. Защо? Защото „животът на човека не се състои в изобилието на имота му“. (Лука 12:15–21) Опитът на Соломон — вероятно по–обширен от нашия — потвърждава думите на Исус. Прочети описанието в Еклисиаст 2:4–9. Известно време Соломон полагал усилия, за да придобие богатство. Той построил забележителни домове и градини. Можел да си позволи и имал красиви компаньонки. Дали богатството и всичко онова, което то му дало възможност да направи, му донесли дълбоко удовлетворение, чувство, че наистина е постигнал нещо, и смисъл в живота му? Той отговорил прямо: „Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.“ — Еклисиаст 2:11; 4:8.

 7. (а) Какво показва опитът относно стойността на парите? (б) Какво си видял ти лично, което потвърждава извода на Соломон?

⁷ Това е реализъм, истина, доказана в живота на мнозина. Трябва да признаем, че да имаш повече пари не разрешава всичките проблеми. Би могло да разреши някои, например, да улесни снабдяването с храна и облекло. Но човек не може да бъде облечен с няколко тоалета едновременно, пък и може да се наслаждава само на определено количество храна и напитки. А и ти си чел за богати хора, чийто живот е съсипван от развод, злоупотреба с алкохол или наркотици и войни с роднините. Мултимилионерът Ж. П. Гети казал: „Не е задължително парите да са свързани с щастието. Може би те са свързани с нещастието.“ С основание Соломон определил сребролюбието като суета. Противопоставѝ този факт и Соломоновото наблюдение: „Сънят на работника е сладък, малко ли е ял, или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.“ — Еклисиаст 5:10–12.

 8. Какво основание е налице да не приписваме прекалена стойност на парите?

⁸ Парите и притежанията не донасят задоволство и по отношение на бъдещето. Ако имаш повече пари и притежания, ти вероятно би имал повече тревоги относно това как да ги предпазиш, и въпреки всичко не би знаел какво ще донесе утрешният ден. Дали не би изгубил всичко, заедно с живота си? (Еклисиаст 5:13–17; 9:11, 12) Тогава не би трябвало да е трудно да разберем защо нашият живот или занимание трябва да имат по–дълбок, по–траен смисъл от парите и притежанията.

Семейство, слава и власт

 9. Защо семейният живот с основание бил част от Соломоновото изследване?

⁹ Соломоновият анализ на живота включвал и въпроса за прекаленото внимание спрямо семейния аспект. Библията набляга на семейния живот, както и на радостта от децата и тяхното отглеждане. (Битие 2:22–24; Псалм 127:3–5; Притчи 5:15, 18–20; 6:20; Марко 10:6–9; Ефесяни 5:22–33) Но дали това е най–важното нещо в живота? Изглежда, че много хора мислят така, като се има предвид значението, което в някои общества се придава на брака, децата и семейните връзки. Но Еклисиаст 6:3 показва, че дори да имаш сто деца, това не е ключ към удовлетворението в живота. Представи си само колко много родители са правили жертви заради децата си, за да им дадат добро начало и да направят живота им по–лек. Колкото и да е благородно такова нещо, безспорно нашият Създател не е имал предвид централната тема на нашето съществуване да бъде просто това да дадем живот на следващото поколение, както животните по инстинкт продължават вида си.

10. Защо прекаленото съсредоточаване върху семейния живот може да се окаже суета?

¹⁰ Соломон проницателно описал някои факти от семейния живот. Например, човек може да съсредоточи вниманието си върху това да осигури децата и внуците си. Но дали те ще се окажат мъдри? Или ще постъпят неразумно с всичко онова, което той е събирал за тях? Ако се случи това, тогава каква „суета и голямо зло“ ще бъде то! — Еклисиаст 2:18–21; 3 Царе 12:8; 2 Летописи 12:1–4, 9.

11, 12. (а) Върху какви житейски цели са се съсредоточили някои хора? (б) Защо може да се каже, че стремежът към известност е „гонене на вятър“?

¹¹ В другата крайност, мнозина са подчинили нормалния семеен живот на идеята си да придобият слава или власт над другите. Това може би е грешка, която се среща по–често при мъжете. Не си ли срещал тази склонност у своите съученици, колеги или съседи? Мнозина се борят отчаяно за това да бъдат забелязани, да станат някой или да упражняват власт над другите. Но колко истински смисъл има в това?

¹² Помисли само как някои се стремят отчаяно да станат известни, независимо дали в малък, или в голям мащаб. Виждаме това в училище, в квартала и в различни социални групи. То е и подбуждаща сила при онези, които искат да станат известни в областта на изкуствата, забавната индустрия и политиката. Нима обаче това всъщност не е напразно усилие? Соломон правилно го нарекъл „гонене на вятър“. (Еклисиаст 4:4) Дори и един младеж да стане известен в някакъв клуб, спортен отбор или музикална група, дори и един мъж (или жена) да си създаде име в дадена фирма или в обществото, то колко ще са тези, които наистина ще знаят за тях? Дали хората от другата страна на земното кълбо (или дори и в същата държава) знаят, че този човек съществува? Или продължават да живеят без изобщо да знаят за малкото слава, която той (или тя) си е спечелил? Същото може да се каже и за всяка власт или авторитет, които човек постигне в работата си, в града или сред дадена група от хора.

13. (а) Как Еклисиаст 9:4, 5 ни помага да имаме правилен възглед относно славата или властта? (б) Какви факти трябва да приемем, ако всичко свършва с този живот? (Виж бележката под линия.)

¹³ Каква стойност има тази слава или власт в крайна сметка? Когато едно поколение си отива и друго идва, известните или притежаващите власт хора слизат от сцената и биват забравени. Това е вярно за строители, музиканти и други хора на изкуството, за социални реформатори и други, както е вярно и за повечето политици и военачалници. Колко конкретни личности с такива професии, живели между 1700 и 1800 година, познаваш ти? Соломон правилно оценил нещата, като казал: „Живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо . . . , понеже споменът за тях е забравен.“ (Еклисиаст 9:4, 5) И ако всичко свършва с този живот, тогава борбата за слава или власт наистина е суета.a

Център на нашите дейности и наше задължение

14. Защо книгата Еклисиаст трябва да помогне лично на всеки един от нас?

¹⁴ Соломон не казал нищо за много дейности, цели и удоволствия, върху които хората съсредоточават живота си. Но това, което написал, е достатъчно. Не е необходимо прегледът на тази книга, който правим, да бъде мрачен или отрицателен, защото ние реалистично прегледахме една книга от Библията, която Йехова Бог умишлено е вдъхновил за наша полза. Тя може да помогне на всеки един от нас да поправи своята нагласа спрямо живота, както и онова, върху което се съсредоточава. (Еклисиаст 7:2; 2 Тимотей 3:16, 17) Това е особено валидно, като се имат предвид изводите, които Йехова помогнал на Соломон да направи.

15, 16. (а) Какъв бил възгледът на Соломон относно насладата от живота? (б) Какво уместно изискване свързал Соломон с насладата от живота?

¹⁵ Един въпрос, който Соломон засегнал многократно, било това, че служителите на истинския Бог трябва да намират радост в своите дейности пред Него. „Няма по–добро за човека освен да яде и да пие, и да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.“ (Еклисиаст 2:24; 3:12, 13; 5:18; 8:15) Обърни внимание, че Соломон не насърчавал гуляйджийство; нито пропагандирал нагласа от рода на „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. (1 Коринтяни 15:14, 32–34) Той имал предвид, че ние трябва да намираме наслада в нормалните удоволствия, като например яденето и пиенето, като вършим ‘добро’ през живота си. Това несъмнено съсредоточава живота ни върху волята на нашия Създател, който определя какво е истинско добро. — Псалм 25:8; Еклисиаст 9:1; Марко 10:17, 18; Римляни 12:2.

¹⁶ Соломон писал: „Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение в делата ти.“ (Еклисиаст 9:7–9) Да, мъжът (или жената), който наистина има богат и удовлетворяващ живот, активно върши дела, в които Йехова намира наслада. За това е необходимо да Го имаме предвид непрекъснато. Колко различна е тази нагласа от нагласата на мнозинството от хора, които се отнасят към живота въз основа на човешко мислене!

17, 18. (а) Как реагират много хора на фактите от живота? (б) Какъв резултат трябва да помним винаги?

¹⁷ Макар че някои религии учат за един отвъден живот, много хора вярват, че всъщност могат да бъдат сигурни само за този живот. Може би си ги виждал да реагират така, както го е описал Соломон: „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.“ (Еклисиаст 8:11) Дори и онези, които не са затънали в зли дела, показват, че по принцип са загрижени за нещата тук и сега. Поради това парите, притежанията, престижът, властта над другите, семейството или други такива интереси имат прекалено значение за тях. Но Соломон не спрял до тук с тази мисъл. Той добавил: „Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, пак аз това зная, че ще бъде добре на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него; а на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои пред Бога.“ (Еклисиаст 8:12, 13) Ясно е, че Соломон бил убеден, че ще ни бъде добре, ако ‘се боим от Бога’. Колко добре? Можем да намерим отговора в противопоставянето, което той направил. Йехова може ‘да продължи дните ни’.

¹⁸ Онези, които все още са сравнително млади, особено много трябва да се замислят върху абсолютно сигурния факт, че ще им бъде добре, ако се боят от Бога. Както може би си виждал сам, и най–бързият бегач може да се спъне и да изгуби състезанието. Една могъща армия може да понесе поражение. Един умен бизнесмен може да стигне до просяшка тояга. Много други несигурни неща правят живота доста непредвидим. Но ти можеш да бъдеш абсолютно сигурен в това: Най–мъдрото и най–сигурното поведение е да се радваш на живота, докато вършиш добро в рамките на божиите морални закони и според неговата воля. (Еклисиаст 9:11) Това включва и да научиш от Библията каква е волята на Бога, да му отдадеш живота си и да станеш покръстен християнин. — Матей 28:19, 20.

19. Как младите могат да използуват живота си, но какво е мъдрото поведение?

¹⁹ Създателят няма да кара младежите или който и да било друг насила да следват неговото ръководство. Те могат да се отдадат изцяло на търсенето на образование, като дори цял живот изучават безброй книги, пълни с човешко познание. В крайна сметка това ще се окаже ‘труд за плътта’. Или могат да следват ръководството на своето несъвършено човешко сърце, или на онова, което се харесва на очите. Това със сигурност ще им донесе изтощение, и след време животът, прекаран по този начин, ще се окаже суета. (Еклисиаст 11:9–12:12; 1 Йоан 2:15–17) Затова Соломон се обръща към младите с един призив — призив, който ние трябва да обмислим сериозно, независимо от възрастта си: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях.“ — Еклисиаст 12:1.

20. Какъв е уравновесеният възглед относно посланието в Еклисиаст?

²⁰ Какъв извод трябва да направим тогава? А до какъв извод стигнал Соломон? Той видял, или изследвал, „всичките дела, що се вършат под слънцето; и ето, всичко е суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 1:14) В книгата Еклисиаст ние не откриваме думите на един циник или на един неудовлетворен човек. Те са част от божието вдъхновено Слово и заслужават да се замислим върху тях.

21, 22. (а) Какви аспекти от живота разгледал Соломон? (б) До какъв мъдър извод стигнал той? (в) Какво въздействие ти оказа изследването на съдържанието на Еклисиаст?

²¹ Соломон изследвал човешките усилия, борби и стремежи. Той разсъждавал върху това как се развиват нещата, протичащи по нормалния начин, върху разочароващия и празен краен резултат, с който се сблъскват толкова много хора. Той разгледал факта на човешкото несъвършенство и произтичащата от него смърт. И добавил към това даденото от Бога познание за състоянието на мъртвите и за перспективата за бъдещ живот. Всичко това било оценено от един мъж, който притежавал увеличена от Бога мъдрост, да, от един от най–мъдрите човеци, живели някога. След това изводът, до който стигнал той, бил включен в Светото Писание за полза на всички, които искат един живот, изпълнен с истинско значение. Дали не трябва да се съгласим с него?

²² „Всичко беше изслушано и заключението по въпроса е: Бой се от Бога и пази заповедите му. Защото това е цялото задължение на човека. Защото истинският Бог сам ще доведе на съд всяко дело във връзка с всяко скрито нещо, относно това дали е добро, или лошо.“ — Еклисиаст 12:13, 14, NW.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Каква е разумната оценка относно ролята на материалните притежания в твоя живот?

◻ Защо не трябва да придаваме прекомерно значение на семейство, слава или власт над другите?

◻ Каква божествена нагласа спрямо насладата и радостта насърчил Соломон?

◻ Каква полза извлече ти от разглеждането на книгата Еклисиаст?

[Снимки на страница 15]

Парите и притежанията не осигуряват задоволство

[Снимка на страница 17]

Младите хора могат да бъдат уверени, че ако се боят от Бога, ще им бъде добре