Библейски връхни точки — Еклисиаст 1:1 — 12:14
„Бой се от Бога и пази неговите заповеди“
В днешно време се счита за непрактично да се боиш от Бога и да пазиш неговите заповеди. Но библейската книга Еклисиаст (еврейски: Qohe’leth, Проповедник), написана от цар Соломон преди около 3 000 години (1:1), описва безсмислието на човешки усилия, при които се пренебрегва Божията замисъл.
Омайващото в тази книга е голямото разнообразие на темите, с които се занимава писателят — човешка мъдрост, човешко господство, материални богатства, удоволствия и формално упражняване на религии и други. Всичко това е нищожност поради това, че е краткотрайно. Замислянето върху тези неща кара несъмнено остроумният да стигне до следното заключение: „Бой се от истинския Бог и пази неговите заповеди. Понеже това е длъжността на човека“ (Еклисиаст 12:13).
„Всичко е нищожност“
Чети моля глава 1 и 2. В сравнение с безкрайните кръговрати в природата, всичко към което се стреми човек е преходно и временно (1:4–7). Даже и самият проповедник трябва да отстъпи голямото си богатство на друг, който може би ще се окаже недостоен за него (2:18, 19). Еврейската дума за „нищожност“ означава „изпарение“ или „полъх“.
◆ 1:9 — В какъв смисъл „няма нищо ново под слънцето“?
Наистина, относно естествените кръговрати на живота няма нищо ново. Даже „нови“ открития са най–вече само прилагане на принципи, които Йехова вече е използвал в творенията си. Но Йехова е въздействал за нови духовни развития „под слънцето“, които се отнасят за цялото човечество. (Виж Стратева нула, 1–ви март 1987 г., стр. 27—29, немски език.)
◆ 2:2 — Погрешно ли е да се забавляваш?
Не, не е погрешно. Да се смееш или забавляваш може да допринесе за забравяне на проблемите за известно време, но това няма да ги разреши. Да се опитваш, да намериш истинско щастие чрез веселие, е „глупост“, няма абсолютно никакъв смисъл. По същия начин и „радост“ не може да разреши проблемите на живота. Ето защо веселост и развлечения се съпоставят на щастието, което се предизвиква, когато Божиите благословии почиват на делата на някого (2:24).
Поуката за нас: Би трябвало да вземем при сърце съвета на Соломон и да не си поставяме за цел в живота стремежа към материални блага или възбудителни нови преживявания. Вместо това, ние трябва ‘да бъдем добри пред Йехова’, като му се покорявме. Само тогава ще получим неговата благословия — „мъдрост и знание и радост“ (2:26).
За всичко има едно време
Чети глава 3 и 4. Соломон не се застъпил за фатално схващане за живота (3:1–9). Той насочил само вниманието върху това, че човек не е в състояние нищо да промени от онова, което Бог е поставил в действие (3:14). В това отношение хората не са по–добре от животните (3:19–21). Ето защо едно становище на взаимодействие (4:9–12) е далеч по–изгодно, отколкото взаимна завист (4:4).
◆ 3:11 — В кое отношение Бог всичко „е направил да бъде хубаво в свое време“?
Еврейската дума за „хубаво“ има също и значението „добро“, „правилно“, „подходящо“. В определено време ще бъде открито истинското място, което заема всеко Божие дело съобразно неговата замисъл. Бог е направил „хубаво“ много неща за човечеството. Така например, той дал на човека в градината Едем едно съвършено начало. Когато човекът съгрешил, Бог обещал едно Семе, което щяло да послужи като Откупител. Бог изпратил точно навреме това Семе. И ‘най–хубавото’ от всичко: Йехова назначил Семето за Цар в неговото Царство.
◆ 4:6 — Застъпил ли се е за лек живот Соломон?
Не. Но Соломон наблюдавал, че упорита работа и стремеж към печалба често водят до съревнование и съперничество (4:4). Но това може да предизвика проблеми и като последица даже и преждевременна смърт (1 Тимотей 6:9, 10). Кое становище тогава свидетелствува за уравновесеност? Би трябвало да бъдем доволни с по–малко печалба, придружена с мир, отколкото стремеж към двойна печалба чрез тежка работа, свързана с караници.
Поуката за нас: Днес е времето, когато на първо място в живота си трябва да поставим Божието Царство, вместо егоистични лични интереси (3:1). Трябва да работим заедно със съхристияни, вместо да се отлъчваме (4:9–12). По този начин въпреки трудности и съпротива, можем да получим нужната помощ и поощрение.
Истинското обожаваме задоволява
Чети глава 5 и 6. Тъй като Йехова е всемогъщ, трябва да вземем сериозно отношението ни към него. Не трябва да действуваме безумно и да очакваме, че той ще приеме нашите „жертвоприношения“ (5:1, 2). Който се бои от Бога получава задоволство, ако постави на разположение неговото материално богатство, но който го натрупва, няма никаква радост. (Сравни 5:18–20 с 6:2, 3.)
◆ 5:2 — Как може да се последва този съвет?
Ние трябва да излеем сърцето си пред Йехова, но поради неговото величие и знаменитост трябва да се предпазваме от импулсивни, безмислени изказвания (Псалм 62:8). Вместо да изговаряме много думи, трябва да избираме прости, но идващи от сърце думи (Матей 6:7). Само с пет къси еврейски думи Мойсей се молил за Мариам и получил доброжелателен отговор (Числа 12:13).
◆ 6:9 — Какво е „лутане на душата“?
„Душа“ тук има значението на „пожелания на душата“. Ето защо, този израз се отнася за безполезни начинания на непрестанно търсене да се задоволят силни желания, които не могат да бъдат задоволени. Те са противопоставени на „виждане с очите“, т.е. на готовността, да се види реалността с очите. Понеже знаем, че само Божието Царство може да въведе истински промени, би трябвало да бъдем доволни и да не допускаме да ни бъде ограбен мира от нереалистични и неизпълними желания.
Поуката за нас: В мястото на нашето обожаване трябва да се държим с необходимото достойнство и да бъдем внимателни (5:1). Трябва също да побързаме да изпълним нашите задължения спрямо Йехова. Ако сме женени, това включва да държим докрай на брачния обет (5:4).
Думи на мъдростта
Чети глава 7 и 8. Проповедникът разгледал отрезвяващото действие на смъртта (7:1–4) и цената на мъдростта (7:11, 12, 16–19); той предупредил също от лошата жена (7:26). Съветва се например да се държим мъдро спрямо господстващи (8:2–4) и да не се горещим върху несправедливости (8:11–14).
◆ 7:28 — Биват ли понижени жените с тези думи?
Изглежда, че по онова време са важели много ниски нравствени мащаби. Затова Соломон говорил за това, колко редко в негово време били праведен мъж или жена. Между хиляда души почти не можел да се срещне праведен мъж, а камо ли праведна жена. Но Библията говори за „трудолюбива жена“ и за „трудолюбива съпруга“ (Рут 3:11; Притчи 31:10). Този стих може би е пророчески, защото никога една жена не е била напълно покорна на Йехова, докато такъв мъж е съществувал — Исус Христос.
◆ 8:8 — За какво е говорил тук проповедникът?
Той говорил за смъртта. Никой не може да отложи смъртта, като попречи на жизнената сила, да напусне клетките. В борбата против нашия общ враг, смъртта, никой не може да получи освобождение или да се замести чрез някой (Псалм 49:7–9). Даже и злите, въпреки техните остроумни планове не могат да избегнат смъртта.
Поуката за нас: Въпреки, че много хора си поставят за цел в живота натрупаването на материални богатства, само Божията мъдрост може да доведе до вечен живот (7:12; Лука 12:15). Нищо не може да се подобри чрез това, като чезнем от копнеж за „доброто старо време“ (7:10). За нас ще има само тогава „добър изход“ ако продължаваме, да се боим от Бога (8:5, 12).
Случайностите на живота
Чети глава 9 и 10. Животът е скъпоценен и Бог желае да му се радваме (9:4, 7). Тъй като ние не можем да направляваме изхода на живота (9:11, 12), по–добре е да съблюдаваме Божията мъдрост, даже и когато повечето от хората не я зачитат (9:17). Поради несигурностите, които животът носи със себе си, трябва да пазим сърцето си (10:2), да бъдем внимателни и постъпваме с практична мъдрост при всичко, което вършим (10:8–10).
◆ 9:1 — В кое отношение делата на праведните се намират в Божията ръка?
Въпреки, че нещастието сполита също и мъдрите и праведните, всичко става с допускане от Бога и той никога няма да ги изостави. Чрез Божията „ръка“ или прилагане на неговата сила, праведните могат или да бъдат освободени от изпитания или да бъдат подкрепени за да могат да ги понесат (1 Коринтяни 10:13). Запаметяването на това може да донесе утеха на служител на Йехова, когато се намира в трудности.
◆ 10:2 — В какъв смисъл сърцето е в десницата?
„Десницата“ често засвидетелствува благоволение (Матей 25:33). Така фактът, че сърцето на мъдрия е в „десницата му“, показва че то го подтиква към добър, благоприятен ход. А пък на неразумния липсват добри подбуди и той постъпва неразумно и погрешно. Понеже неговото сърце е „в лявата му ръка“, показва, че клони към погрешен ход на действие.
Поуката за нас: Понеже всеки от нас може да бъде изненадан от смъртта (9:12), трябва да използваме живота си в служба на Йехова. В случай на нашата смърт се слага край на всичко (9:10). Трябва да бъдем също сръчни при нашата работа, понеже при неспособност даже и при най–обикновените неща като копаене на дупка или чупене на дърво, можем да нанесем вреда както на себе си, така и на други (10:8, 9).
Младост и смисълът на живота
Чети глава 11 и 12. Ние всички трябва да бъдем щедри и да действаме решително (11:1–6). Младежи, които влагат времето и енергията си по ползотворен начин, като служат на Създателя, няма да има за какво да съжаляват по–късно (11:9, 10). Вместо това, те ще чувствуват наслада, защото са се харесали на Бога преди да ги напуснат техните сили и здраве (12:1–7; виж Стражева кула от 15 март 1978 г., стр. 8, немски език).
◆ 11:1 — Какво иска да се каже с ‘да хвърлиш хляб’?
Хлябът е главната храна. Да го хвърлиш по „водата“ означава да се откажеш от нещо ценно. Но ще се „намери отново“, понеже на щедрия се заплаща обратно по неочакван начин (Лука 6:38).
◆ 12:12 — Защо таково отрицателно отношение към книги?
Сравнени с Божието Слово, ‘безкрайните’ светски томове съдържат само човешки разсъждения. Много от тях отразяват духа на Сатана (2 Коринтяни 4:4). Ето защо почти не е от дълготрайно значение, „много четене“.
Поуката за нас: Трябва както Соломон да се занимаваме с това, което казва Божието Слово за живота. Чрез това ще бъде засилено решението ни, да се боим от Бога и да му се покоряваме. Понеже знаем, че Йехова е много загрижен за нас (12:13, 14), чувствуваме се още по–тясно свързани с него.
Затова нека ‘се боим от Бога и пазим неговите заповеди’. Това е наше задължение и спазването му ще ни донесе трайно щастие.