Укрепвай своето семейство с „приятни думи“

РАЗДРАЗНЕНИЕТО на Дейвид расте с всяка изминала минута. Той чака в колата съпругата си и постоянно си поглежда часовника. Когато Даяна най–накрая излиза от къщата, той не може да сдържи гнева си и избухва.

„Защо ме караш да те чакам? — ѝ казва той ядосано. — Винаги закъсняваш! Не можеш ли поне веднъж да се приготвиш навреме?“

Даяна веднага се разстройва. Тя избухва в сълзи и изтичва обратно в къщата. В този момент Дейвид осъзнава глупавата си грешка — гневният му изблик само е влошил нещата. Какво трябва да направи сега? Дейвид гаси двигателя, поема дълбоко дъх и бавно тръгва след нея.

Тази случка представя една напълно реална ситуация. Нима понякога и на тебе не ти се е искало да си вземеш думите назад? Когато говорим, без да мислим, често казваме неща, за които после съжаляваме. С основание Библията казва: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ (Притчи 15:28)

Но понякога може да е трудно да обмисляме онова, което ще кажем, особено когато сме ядосани, уплашени или се чувстваме наранени. Когато се опитваме да обясним какво чувстваме, особено пред близък човек от нашето семейство, думите ни лесно могат да преминат в обвинение или критика срещу него. Това на свой ред може да причини обида или да предизвика спор.

Каква реакция от наша страна би довела до по–положителен резултат? Как можем да попречим на емоциите да надделеят? Библейският писател Соломон дава полезни съвети в това отношение.

Обмисляй какво да кажеш и как да го кажеш

Когато с отрезвяващи думи разкрил безсмислието на живота, Соломон, писателят на библейската книга Еклисиаст, явно силно се вълнувал от този въпрос. Затова той казал „Намразих живота“, и дори го нарекъл „суета на суетите“. (Еклисиаст 2:17; 12:8) Но въпреки това книгата Еклисиаст не е просто списък на нещата, които тревожели Соломон. Той не смятал, че е уместно да говори единствено за лошите неща в живота. В края на своята книга Соломон разкрива, че ‘се стремял да намери приятни думи и да запише правилните думи на истината’. (Еклисиаст 12:10, НС) В „Превод на съвременен английски“ се казва, че той ‘се опитал да обясни тези неща по най–добрия и точен начин’.

Соломон очевидно съзнавал, че трябва да държи чувствата си под контрол. Всъщност той постоянно се питал: „Дали това, което смятам да кажа, наистина е вярно и точно? Дали ако използвам тези думи, те ще са приятни и приемливи за другите?“ Като се стремял да намери „приятните думи“ на истината, той не позволил на чувствата си да замъглят мисленето му.

В резултат на неговите усилия книгата Еклисиаст е не само литературен шедьовър, но и извор на вдъхновени от Бога мъдри мисли относно смисъла на живота. (2 Тимотей 3:16, 17) Дали начинът, по който Соломон обсъдил една предизвикваща толкова силни чувства тема, може да ни помогне в общуването с нашите близки? Да разгледаме един пример.

Научи се да владееш чувствата си

Да кажем, че едно момче се прибира от училище и с тъжно изражение на лицето носи своя бележник. Баща му поглежда бележника и забелязва ниска оценка по един от предметите. Той веднага се ядосва, спомняйки си колко често синът му е отлагал написването на домашните си, и му се иска да каже: „Просто си мързелив! Ако продължаваш така, изобщо няма успееш в живота!“

Вместо да позволи на отрицателните чувства да повлияят на начина, по който ще реагира, ще е добре бащата да се запита: „Дали това, което си мисля, наистина е вярно и точно?“ Задаването на подобен въпрос може да му помогне да разграничи чувствата от фактите. (Притчи 17:27) Дали синът му действително няма да успее в живота само защото има проблеми с един предмет в училище? Дали е мързелив по принцип, или просто отлага написването на домашните си, защото му е трудно да разбере някои неща от материала? Библията многократно подчертава колко е ценно да гледаме разумно и реалистично на нещата. (Тит 3:2; Яков 3:17) За да укрепва детето си, родителят трябва да говори „правилните думи на истината“.

Старай се да намериш подходящите думи

Щом реши какво да каже, бащата може да се запита: „Как мога да го изразя с думи, които да бъдат приятни и приемливи за сина ми?“ Разбира се, не е лесно да намериш подходящите думи. Но родителите трябва да помнят, че младежите често са крайни в своето мислене. Понякога може да преувеличават сериозността на някоя своя слабост или неуспех и това може да повлияе на начина, по който гледат на самите себе си. Ако реагира прекалено остро, родителят може да допринесе за отрицателното мислене у своето дете. В Колосяни 3:21 се казва: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчат.“

Думи като „винаги“ и „никога“ обикновено обобщават или преувеличават фактите. Ако родителят каже „Така никога няма да успееш в живота“, как би могло детето да запази чувството си за собствено достойнство. И ако много ситуации в живота на детето биват описвани с такъв осъдителен език, то може да започне да мисли, че се е провалило напълно. Разбира се, освен че е обезсърчаващо, това просто не е вярно.

Обикновено ще бъде много по–добре да се наблегне на положителните аспекти на всяка ситуация. Бащата от нашия пример би могъл да каже на сина си нещо подобно: „Виждам, че си разстроен заради ниската оценка. Но аз знам, че обикновено полагаш много усилия, когато учиш уроците си. Затова искаш ли да поговорим за този предмет и да се опитаме да намерим начин да преодолееш това, което те затруднява?“ За да може най–добре да определи как да помогне на сина си, бащата може да зададе също някои конкретни въпроси и така да разбере дали няма някакви скрити проблеми.

Вероятно такъв внимателен и добре обмислен подход ще доведе до по–положителни резултати отколкото едно емоционално избухване. Библията ни уверява, че „благите думи са ... сладост на душата и здраве на костите“. (Притчи 16:24) Децата, и всъщност всички членове на семейството, се чувстват добре в една мирна и любеща обстановка.

„От изобилието на сърцето“

Спомни си за съпруга от примера в началото на статията. Нима нямаше да е по–добре, ако той беше отделил време, за да намери „приятните думи“ на истината, вместо необмислено да показва раздразнението си, нахвърляйки се с гневни думи срещу своята съпруга? В подобна ситуация ще е добре един съпруг да се запита: „Дори и да е нужно жена ми да работи върху това да бъде по–точна, дали наистина е вярно, че тя винаги закъснява? Дали сега е най–подходящото време да обсъждаме този въпрос? Дали точно гневните, критични думи ще я подтикнат да се промени?“ Ако отделим време, за да си зададем подобни въпроси, това може да ни помогне да не нараняваме неволно своите близки. (Притчи 29:11)

Но как да постъпим, ако често стигаме до спор, когато обсъждаме нещо в семейството? Може да е нужно да прозрем под повърхността и да се опитаме да разберем какви чувства се крият зад собствените ни думи. Онова, което казваме, особено когато сме притеснени или сме под напрежение, може да разкрие много за това какви сме всъщност. Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Матей 12:34) С други думи, нашата реч често е отражение на най–съкровените ни мисли, желания и нагласа.

Дали гледаме на живота реалистично, с оптимизъм и с надежда? Тогава това вероятно ще се отрази на нещата, които казваме, и на начина, по който ги казваме. Дали сме по–скоро закостенели, песимистични или критични? Ако това е така, може би обезсърчаваме другите с онова, което казваме, или с начина, по който го казваме. Може да не съзнаваме колко отрицателни са станали мисленето и речта ни. Дори може да смятаме, че възгледът ни за нещата е правилен. Но не бива да се самозаблуждаваме. (Притчи 14:12)

За щастие ние разполагаме с Божието Слово. Библията може да ни помогне да изследваме собствените си мисли и да преценим кои са правилни и кои трябва да променим. (Евреи 4:12; Яков 1:25) Независимо от това към какво сме предразположени генетично или как сме били възпитани, всеки един от нас, ако наистина иска, може да промени начина, по който разсъждава и действа. (Ефесяни 4:23, 24)

Освен помощта от Библията, още нещо може да ни помогне да преценим по какъв начин общуваме с другите. Просто ги попитай за това. Например помоли своя брачен партньор или детето си честно да ти кажат как се справяш в това отношение. Говори с приятел, който е зряла личност и те познава добре. Ще ти е необходимо смирение, за да приемеш онова, което те ще кажат, и за да направиш нужните промени.

Първо мисли, после говори!

Накрая можем да кажем, че ако наистина искаме да не нараняваме другите с речта си, трябва да правим онова, което се казва в Притчи 16:23 според „Превод на днешен английски“: „Интелигентните [тоест мъдрите] хора мислят, преди да говорят, затова думите им са по–убедителни.“ Не винаги ще е лесно да овладяваме чувствата си. Но ако се стараем да разбираме другите, вместо да ги обвиняваме или унижаваме, ще ни бъде по–лесно да намираме подходящите думи, за да изразим онова, което искаме да кажем.

Разбира се, никой не е съвършен. (Яков 3:2) Понякога всеки един от нас може да каже нещо необмислено. (Притчи 12:18) Но с помощта на Божието Слово можем да се научим да мислим, преди да говорим, и да поставяме чувствата и интересите на другите пред своите. (Филипяни 2:4) Нека бъдем решени да намираме „приятните думи“ на истината, особено когато разговаряме с хора от своето семейство. Тогава речта ни няма да наранява или обезсърчава, а ще лекува и укрепва онези, които обичаме. (Римляни 14:19)

[Снимка на страница 12]

Какво ще ти помогне да избягваш да казваш неща, за които по–късно ще съжаляваш?