Има време за всяко нещо

„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето“ — се казва в Библията. Мъдрият цар Соломон от древността, който записал тези думи, обяснил още, че има „време за раждане“ и „време за умиране“, „време за събаряне“ и „време за градене“, „време за обичане“ и „време за мразене“. Накрая той казал: „Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?“ (Еклисиаст 3:1–9)

КОГАТО четат тези думи някои хора стигат до заключението, че Библията действително учи, че времето за всичко е предопределено, и затова смятат, че тя подкрепя твърдението, че има съдба. Дали наистина е така? Дали Библията действително подкрепя идеята, че всичко в живота бива управлявано от съдбата? Тъй като „цялото Писание е вдъхновено от Бога“, това, което четем в една библейска книга, трябва да е в хармония с останалата част на Библията. Затова нека разгледаме какво се казва на други места в Божието Слово по този въпрос. (2 Тимотей 3:16)

Времето и непредвиденият случай

В книгата Еклисиаст Соломон писал още: „Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните.“ Защо е така? Соломон обяснил: „На всичките се случва според времето и случая.“ (Еклисиаст 9:11)

Вместо да твърди, че всичко в живота е предопределено от съдбата, Соломон посочил, че хората не могат с точност да предскажат резултата от което и да било начинание, тъй като „на всичките се случва според времето и случая“. Често нещо лошо се случва на някого просто защото се намира на неподходящото място в неподходящото време.

Да вземем за пример думите: „Надтичването не е на леките.“ Може би си спомняш или си чувал за необичайния инцидент по време на бягането на 3000 метра за жени на Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелес (Калифорния, САЩ). Две от състезателките, едната от които представяла Великобритания, а другата САЩ, се надявали да спечелят златния медал. По средата на самото бягане обаче те се блъснали една в друга на пистата. Едната паднала и не могла да продължи състезанието, а другата толкова се обезкуражила, че завършила на седмо място.

Дали било писано да стане така? Някои може да твърдят това. Но е ясно, че причината и двете състезателки да загубят състезанието е бил сблъсъкът помежду им — инцидент, който никой не би могъл да предвиди. Тогава дали е било предопределено те да се блъснат една в друга? Някои отново може да твърдят, че е било така. Коментаторите обаче отдават инцидента на съперничество между двете силни и почти равностойни спортистки, всяка от които се опитвала да победи другата. Както обяснява Библията, времето и непредвиденият случай сполитат всички хора. Независимо колко добре е подготвен човек, винаги може да се случи нещо неочаквано, което да се отрази на резултата от дадено начинание, и това няма нищо общо със съдбата.

Какво тогава има предвид Библията с думите „Има време за всяко нещо“? Дали има нещо, което можем да направим, за да контролираме събитията в живота си, тоест съдбата си?

Най–подходящото време за всяко начинание

Вдъхновеният от Бога библейски писател бил далече от мисълта, че хората имат предопределена съдба. Вместо това той говорел за Божиите цели и за начина, по който те засягат хората. Откъде разбираме това? Разбираме го най–вече от контекста. След като споменал много неща, за които има определено „време“, Соломон писал: „Видях труда, който даде Бог на човешките чада, за да се трудят в него. Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.“ (Еклисиаст 3:10, 11)

Бог е дал много неща на хората, над които да се трудят, и Соломон изброил някои от тях. Бог ни е дал също свободна воля, за да избираме сами какво желаем да вършим. За всяко начинание обаче има време, което е най–подходящо, или благоприятно, и при което се постига най–добър резултат. Да вземем за пример думите на Соломон в Еклисиаст 3:2, където се казва, че има „време за насаждане“ и „време за изкореняване насаденото“. Земеделците знаят, че за всяка култура има подходящо време за засаждане. Какво ще стане, ако един земеделец пренебрегне този факт и засади дадена култура в неподходящо за нея време или сезон? Дали той трябва да обвинява съдбата, ако не събере богата реколта, въпреки че се е трудил усилно? Разбира се, че не! Той просто не е засадил растенията в подходящото време. Земеделецът би постигнал добри резултати, ако следва естествения ред на нещата, установен от Създателя.

Следователно Бог не е предопределил каква ще бъде съдбата на всеки един човек, нито какъв ще бъде резултатът от всяко едно начинание. Вместо това той е установил конкретни принципи, които ръководят делата на хората в хармония с целите му. За да имаме успех в нещата, които предприемаме, трябва да разбираме Божиите цели и да действаме в хармония с тях и с определеното от Бога време за изпълнението им. Онова, което е предопределено и непроменимо, не е съдбата на хората, а нещата, които Бог има за цел да извърши. Посредством пророк Исаия Йехова заявил: „Словото Ми, което излиза из устата Ми ..., не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ (Исаия 55:11)

Какво тогава е „словото“ на Бога, или заявената от него цел, във връзка със земята и бъдещето на хората, което „ще благоуспее“?

Определеното от Бога време за изпълнение на целите му

След като казал за Бога, че е „направил всяко нещо хубаво на времето му“, Соломон обяснил: „Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог.“ (Еклисиаст 3:11)

Този стих бива коментиран често. Но простата истина е, че дълбоко в сърцето си всеки един от нас рано или късно се пита какъв е смисълът на живота и какво го чака занапред. През цялата човешка история на хората им е било трудно да приемат, че животът се състои единствено в това да извършват ежедневните си задължения и че накрая всичко свършва със смъртта. Като хора, ние се различаваме от останалите живи създания по това, че мислим не само за сегашния си живот, но и за бъдещето и за това какво става след смъртта ни. Ние дори копнеем да живеем вечно. Защо е така? Както обяснява книгата Еклисиаст, Бог ‘е положил вечността’ в сърцата на хората.

Поради този копнеж хората размишляват върху въпроса дали има живот след смъртта. Някои правят заключението, че част от нас продължава да живее, след като умрем. Други вярват, че съществуването ни представлява един безкраен цикъл от прераждания. Трети пък смятат, че всичко в живота ни е предопределено от съдбата или провидението и че ние не можем да променим нищо. За съжаление нито едно от тези обяснения не се е оказало напълно удовлетворяващо. Причината за това е, че въпреки усилията си хората никога няма да успеят да ‘издирят отначало до край делото, което е направил Бог’, както се казва в Библията.

Този конфликт между желанието ни да знаем истината и неспособността ни да намерим правилните отговори е измъчвал мислителите и философите през вековете. Но тъй като Бог е този, който е вложил копнежа за знание в сърцето ни, нима не е логично да се обърнем към него, за да удовлетворим това свое желание? Та нали в Библията се казва за Йехова: „Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо.“ (Псалм 145:16) Ако изучаваме Божието Слово, Библията, ще можем да намерим удовлетворяващи отговори относно живота и смъртта и относно вечната цел на Бога за земята и човечеството. (Ефесяни 3:11)

[Текст в блока на страница 5]

„Надтичването не е на леките.“ (Еклисиаст 9:11)

[Текст в блока на страница 6]

Ако един земеделец не засади дадена култура в подходящото за нея време, дали трябва да обвинява съдбата за лошата реколта?

[Текст в блока на страница 7]

Ние размишляваме върху въпросите относно живота и смъртта, тъй като Бог ‘е положил вечността’ в сърцата на хората