Библейска книга номер 29 — Йоил
Писател: Йоил
Място на написване: Юда
Завършена: ок. 820 г. пр.н.е. (?)
ПРИИЖДАЩ на вълни рояк насекоми опустошава земята. Пред тях има огън, а зад тях пламъци и така опустошението е пълно. Навсякъде има глад. Слънцето се обръща в тъмнина, а луната в кръв, защото великият и вдъхващ страх ден на Йехова е близо. Той дава заповед ръката да замахне със сърпа и народите да бъдат събрани за унищожение. Някои обаче ‘ще се избавят’. (Йоил 2:32) Разглеждането на тези драматични събития прави пророчеството на Йоил едновременно много интересно и от голяма полза за нас.
2 Книгата започва с думите „Господното слово, което дойде към Йоила, Фатуилевият син“. Освен тази подробност Библията не ни казва нищо повече за самия Йоил. Това, на което се набляга, е пророческото послание, а не неговият писател. За името Йоил (на еврейски Йохѐл) се смята, че означава „Йехова е Бог“. Това че Йоил бил добре запознат с Йерусалим, храма му и с особеностите на храмовата служба, може да означава, че той написал книгата си в Йерусалим или в Юда. (Йоил 1:1, 9, 13, 14; 2:1, 15, 16, 32)
3 Кога била написана книгата Йоил? Това не може да бъде казано със сигурност. Учените определят различни дати, започващи от преди 800 до около 400 г. пр.н.е. Описанието на това как Йехова съди народите в долината на Йосафат предполага, че Йоил записал своето пророчество известно време след голямата победа на Йехова в полза на царя на Юда, Йосафат, и следователно след като Йосафат станал цар през 936 г. пр.н.е. (Йоил 3:2, 12; 2 Лет. 20:22–26) Възможно е пророк Амос да е цитирал от текста на Йоил. Тогава това би означавало, че пророчеството на Йоил било записано преди пророчеството на Амос, който започнал да пророкува някъде между 829 и 804 г. пр.н.е. (Йоил 3:16; Ам. 1:2) Като се има предвид мястото на книгата в Еврейския канон — между Осия и Амос — може да бъде посочена и по–ранна дата. Така че се предполага, че датата на написването на пророчеството на Йоил е приблизително 820 г. пр.н.е.
4 Достоверността на пророчеството се доказва от това, че в Християнските гръцки писания има негови цитати и споменавания. В деня на Петдесетница Петър говорил за „пророк Йоил“ и насочил вниманието към едно от неговите пророчества. Павел цитирал същото пророчество и показал неговото изпълнение във връзка с юдеите и хората от другите народи. (Йоил 2:28–32; Деян. 2:16–21; Рим. 10:13) Всички пророчества на Йоил срещу съседните народи били изпълнени. Големият град Тир бил обсаден от Навуходоносор, а по–късно островната част на града била разрушена от Александър Велики. Филистимците също загинали. Едом се превърнал в пустиня. (Йоил 3:4, 19) Юдеите никога не поставяли под въпрос каноничността на книгата Йоил и я поставяли на второ място сред т.нар. малки пророци.
5 Стилът на Йоил е жив и изразителен. Той използва повторения, когато иска да наблегне на нещо, и забележителни сравнения. Скакалците са наречени народ, хора и армия. Техните зъби са като на лъвове, видът им като на коне и звукът, който издават, като на колесниците на армия, готова да се впусне в битка. В един източник са цитирани думите на специалист по борба със скакалците: „Описанието, което Йоил дава за нахлуването на скакалци, е ненадминато по своята драматична точност на детайлите.“a
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
12 Някои учени описват Йоил като мрачен пророк. Но от гледна точка на Божия народ, той е възвестител на славна новина за избавление. Апостол Павел подчертава тази мисъл в Римляни 10:13, като казва: „Защото ‘всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен’.“ (Йоил 2:32) Пророчеството на Йоил имало удивително изпълнение в деня на Петдесетница през 33 г. При този случай Петър бил вдъхновен да обясни, че изливането на Божия дух върху учениците на Христос било изпълнение на пророчеството на Йоил. (Деян. 2:1–21; Йоил 2:28, 29, 32) Петър наблегнал силно на пророческото значение на думите на Йоил: „И всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ (Деян. 2:21, 39, 40)
13 Могат да бъдат видени поразителни прилики между бедствието от скакалци, описано от Йоил, и бедствието, предсказано в Откровение, 9 глава. Слънцето отново е притъмнено. Скакалците приличат на коне, приготвени за битка, издават звук като от колесници, а зъбите им са като на лъвове. (Йоил 2:4, 5, 10; 1:6; Откр. 9:2, 7–9) Пророчеството на Йоил в Йоил 2:31, което казва, че слънцето ще се обърне в тъмнина, съответства като събитие на думите от Исаия 13:9, 10 и Откровение 6:12–17, а също и на Матей 24:29, 30, където Исус прилага пророчеството към времето на своето идване като Човешки син със сила и голяма слава. Очевидно думите „денят Господен е велик и твърде страшен“ от Йоил 2:11, са цитирани и в Малахия 4:5. Паралелни описания на този ‘ден на тъмнина и на гъста мъгла’ се намират в Йоил 2:2 и Софония 1:14, 15.
14 Пророчествата от Откровение се отнасят за „великия ден“ на Божия гняв. (Откр. 6:17) Йоил също пророкува относно това време, показвайки, че когато великият „ден на Йехова“ връхлети народите, онези, които викат към него за закрила и спасение, ‘ще се избавят’. „Господ ще бъде прибежище на людете Си.“ Благоденствието, което съществувало в Едем, ще бъде възстановено: „В оня ден от планините ще капе мъст, и от хълмовете ще тече мляко, и по всичките Юдови дерета ще текат води; а из дома Господен ще избликне извор.“ Представяйки тези светли обещания за възстановяването, Йоил също така възвеличава върховенството на Йехова Бог и въз основа на Неговата голяма милост отправя призив към онези с искрено сърце: ‘Обърнете се към Господа, вашият Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив.’ Всеки, който обърне внимание на този вдъхновен от Бога призив, ще пожъне вечна полза. (Йоил 2:1, 32; 3:16, 18; 2:13)
[Бележка под линия]
a „Библия на тълкувателя“, 1956 г., VI том, 733 страница.