[2] „В последните дни планината на дома на Йехова ще се утвърди по-високо от всички планини, и ще се издигне над хълмовете, и всичките нации ще се стекат към нея. [3] И много народи ще отидат и ще рекат: ,Дойдете да възлезем на планината на Йехова, в дома на Якововия Бог; и той ще ни учи в пътищата си, и ние ще ходим в неговите пътеки.‘ Защото от Сион ще излезе законът и Словото на Йехова от Ерусалим. [4] Бог ще съди между нациите и ще решава между много народи. И те ще изковат мечовете си на палешници и копията си на сърпове. Нация против нация няма да дигне копие, нито ще се учат вече на война.“

Как стои въпросът днес? Трябва да отбележим, че посланието на Исаия се предхожда от едно обяснение: „В последните дни.“ Други преводи казват: „В заключителната част на дните“ („Превод Нов свят“). В списанието „Стражева кула“ многократно са давани доказателства, че от 1914 година живеем в последните дни на съвременния световен ред. Затова какво трябва да се види според стих 3 и 4?

Пророкът обяснил, че „Планината на дома на Йехова ще се утвърди по-високо от всички планини“ и ще се „издигне над хълмовете“. В древно време на определени планини и хълмове били почитани идоли и на някои от тях се намирали светилища на фалшиви богове. Когато цар Давид донесъл святия ковчег на съюза в шатрата, която поставил на планината Сион (Ерусалим), висока около 760 м., очевидно е действувал по Божие указание. По-късно, когато на планината Мория бил изграден великолепният храм на Йехова, обозначението „Сион“ включвало цялата местност на храма; храмът превъзхождал по височина всички езически светилища в околността. Ерусалим бил наречен също Божията „свята планина“, следователно, обожаването на Йехова заемало възвишено място (Исаия 8:18; 66:20).

Днес обожаването на Йехова е така възвишено, както една символична планина. Неговото превъзходно място е видимо за всички, защото извърши нещо, за което никоя друга религия не е била способна. То обедини всички обожатели на Йехова, които доброволно изковаха техните мечове на палешници и не се учат вече на война. Национални и расови бариери не ги разделят вече. Въпреки че са разпръснати сред всички нации на света, те са един обединен народ, едно братство (Псалм 33:12).