Дали се учиш от нашия Велик наставник?
„АЗ СЛЕДВАХ пет години право в един от най–добрите университети в Испания — разказва Хулио. — Но онова, което научих, когато започнах да изучавам Библията, далеч превъзхождаше всичко останало. Университетът ме научи как да уча; Библията ме научи как да живея.“
Чрез Библията ние получаваме достъп до мислите на Бога, до неговите принципи и инструкции. Писанието говори за Йехова като за ‘Великия наставник’, защото той е най–добрият учител във вселената. (Исаия 30:20, NW) Буквално, еврейският текст Го нарича „наставници“ — множествено число, изразяващо превъзходство. Това трябва да ни напомня, че да бъдеш учен от Йехова далеч превъзхожда обучението при който и да е друг учител.
Практическа мъдрост от Йехова
Защо божественото учение е толкова полезно? Първо, поради неоценимото му съдържание. Учението на Йехова ни дава практическа ‘мъдрост’. Освен това, дадената от Бога мъдрост „запазва живота“ на онези, които я прилагат на практика. — Притчи 3:21, 22; Еклисиаст 7:12.
Съставителят на Псалм 119 съзнавал, че мъдростта на Йехова го е пазела през целия му живот. Например, той изпял: „Законът на Твоите уста е за мене по–желателен от хиляди злато и сребро. Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз и тогава бих загинал в скръбта си. Твоите заповеди ме правят по–мъдър от неприятелите ми, защото те са винаги с мене. По–разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства.“ — Псалм 119:72, 92, 98, 99.
Псалмистът не е единственият, който би „загинал в скръбта си“, ако не беше законът на Йехова. Роза, една млада жена от Испания, е убедена, че животът ѝ бил спасен, защото приложила на практика богоугодните принципи. „До 26–годишна възраст вече бях правила два опита за самоубийство“ — спомня си тя.
Роза се забъркала в проституция, както и в злоупотреба с алкохол и наркотици. „Един ден, когато бях затънала в дълбоко отчаяние — казва тя, — едно семейство Свидетели на Йехова ми заговори за това как Библията може да ни помогне да разрешим проблемите си. Започнах да изучавам божието Слово и открих колко привлекателно беше то. В рамките на един месец вече имах силата да започна чист, нов живот. След като вече имах цел в живота, нямах нужда от патерицата на алкохола или наркотиците. И понеже исках много да се сприятеля с Йехова, бях решена да живея според неговите стандарти. Сигурна съм, че ако не беше практическата мъдрост на божието Слово, досега щях да съм сложила край на живота си.“
Наистина, мъдростта от Йехова е животоспасяваща. Затова ние можем да извлечем полза не само от скъпоценното съдържание на божественото учение, но и от средствата, които Йехова използува, за да учи своите служители. Тъй като божият син Исус Христос ни е заповядал да бъдем учители и да правим ученици, ние искаме да научим най–резултатните методи за обучаване на другите. — Матей 28:19, 20.
Как Йехова използува притчи
Евангелието на Марко казва, че „без притча [Исус] не им говореше“. (Марко 4:34) Тази характерна черта на учението на Исус не е изненадваща. Той просто подражавал на един от начините, по които пророческите послания на Йехова били предавани на народа на Израил. Те съдържат голям брой изразителни притчи. — Исаия 5:1–7; Йеремия 18:1–11; Езекиил 15:2–7; Осия 11:1–4.
Например, обърни внимание на това как Йехова използува една силно въздействуваща притча, за да ни научи, че идолите са безполезни. Исаия 44:14–17 гласи: „Отсичайки си кедри, и вземайки пънар и дъб, той . . . бе насадил бор; и . . . като е станал на човека за горене, той взема от него и се топли, още го гори и пече хляб; и същото прави бог та му се кланя, прави го изваян идол та коленичи пред него! Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища. . . . И останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли казвайки: Избави ме, защото ти си мой бог!“ Подобни притчи представляват могъщи средства за подпомагане на хората с честни сърца да отхвърлят идолопоклонството и фалшивите доктрини.
Изпитващи душата въпроси
Библията съдържа и примери за това как Йехова коригирал мисленето на някои от своите служители посредством предизвикващи размисъл въпроси. Патриархът Йов бил един от тях. Йехова търпеливо му помогнал да осъзнае колко е малък той в сравнение с Бога. Това било направено чрез редица въпроси, на които Йов се оказал безнадеждно неспособен да отговори.
„Где беше ти, когато основах земята? — попитал Йехова Йов. — Кой затвори морето с врати . . . ? Ти ли връзваш връзките на Плеадите, или развързваш въжетата на Ориона? . . . Или имаш ли мишца като Бога?“ Този смиряващ разпит включвал изключително важния въпрос: „Ще осъдиш ли Мене [Йехова], за да оправдаеш себе си?“ — Йов 38:4, 8, 31; 40:8, 9.
Тези изпитващи въпроси накарали Йов да осъзнае, че е говорил без да разбира. Затова той се отрекъл от думите си и се разкаял. (Йов 42:6) Подобно на този случай, добре подбрани въпроси могат да помогнат да се коригира неправилното мислене на нашите деца или на хората, с които изучаваме Библията.
Изграждане на увереност
А ако трябва да помогнем на някого, който се чувствува недостоен или неспособен? В това отношение е полезен разговорът между Йехова и неговия пророк Моисей. Когато Бог назначил Моисей да бъде негов говорител пред фараона и израилтяните, пророкът помислил, че е неспособен да се справи с тази задача. „Мъчно говоря и съм тежкоезичен“ — казал той. Но Бог му отговорил: „Кой е направил човешките уста? . . . Не Аз ли Господ? Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.“ — Изход 4:10–12.
Йехова назначил брата на Моисей, Аарон, за негов говорител и те се заели да вършат работата си в Египет. (Изход 4:14–16) Доста Свидетели на Йехова са изпитвали същите чувства на неспособност като Моисей, когато за пръв път са участвували в работата от къща на къща или в уличното свидетелствуване. И подобно на Моисей, като знаем, че имаме подкрепата на Йехова и че ще бъдем придружени от опитен вестител, това може да ни помогне да превъзмогнем колебанието си. И както Моисей успял да развие такава увереност, че да изрича въздействуващите речи, с които е изпълнена библейската книга Второзаконие, така и ние с помощта на Йехова също можем да изградим у себе си способности за говорене.
Нагледен урок
Необходимо е също и искрено желание да помогнем на другите. Това качество липсвало у пророка Йона. Йехова възложил на Йона да предупреди хората от Ниневия за надвисналото унищожение на града. За учудване ниневийците се покаяли. (Йона 3:5) В резултат на това Йехова отложил унищожението. Но вместо да се зарадва много от успеха на проповедната си кампания, Йона се ядосал, задето предсказанието му не се сбъднало. Как Йехова му помогнал да приеме правилния възглед?
Йехова използувал растението кратуна, за да научи Йона на това колко е важно да сме загрижени за другите. То израснало по чудодеен начин през нощта и осигурило желаната сянка на Йона, който се бил настанил в една колиба край Ниневия. Йона ‘се зарадвал твърде много’ за това скромно растение. Но тогава Йехова направил така, че един червей поразил растението и то изсъхнало. Изложен на слънцето и на горещ вятър, Йона се ядосал и казал: „По–добре ми е да умра отколкото да живея.“ (Йона 4:5–8) Каква била поуката от всичко това?
Йехова проговорил на Йона и казал: „Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, — и много добитък?“ — Йона 4:9–11, „Синодален превод“, 1993 г.
Какъв силен нагледен урок! Йона бил по–загрижен за една кратуна, отколкото за хилядите хора. Макар че е похвално да се проявява грижа за всяка част на божието творение, нашата най–важна работа е да помагаме при спасяването на живота на хората.
Поучаване с търпение
Както установил и Йона, не винаги е лесно да извършваме службата си. (2 Тимотей 4:5) Но една търпелива нагласа спрямо другите ще ни помогне.
Как реагираш, когато някой от хората, с които изучаваш Библията, е по–бавен или донякъде неразумен? Нашият Велик наставник ни учи как да се отнасяме към такъв проблем. Той проявил изключително търпение, когато Авраам го отрупал с въпроси относно наближаващия съд над Содом и Гомор. „Ще погубиш ли праведния с нечестивия?“ — попитал Авраам. „Може да има петдесет праведника в града — умолявал Авраам, — ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?“ Отговорът на Йехова подтикнал Авраам да продължи да моли, докато броят на праведните намалял на десет. Йехова знаел, че само семейството на Лот заслужава да бъде запазено, и че са взети мерки за тази цел. Но Бог търпеливо позволил на Авраам да продължава да го разпитва, докато той разбрал величието на милосърдието на Йехова. — Битие 18:20–32.
Йехова имал предвид ограниченото познание на Авраам, както и неговите чувства на загриженост. Ако ние също разбираме ограниченията на човека, с когото изучаваме Библията, това ще ни помогне да проявяваме търпение, когато той се мъчи да разбере дадена доктрина или да преодолее някой вкоренен навик.
Продължавай да учиш от Йехова
Йехова Бог несъмнено е Великият наставник. Посредством такива средства като притчи, въпроси и нагледни уроци, той търпеливо внедрява разбиране. Ако подражаваме на неговите методи на поучаване, самите ние ще станем по–добри учители.
И тъй като онези, които учат другите, не трябва да пренебрегват необходимостта да учат и себе си, ние трябва да продължаваме да бъдем „учени от Йехова“. (Исаия 54:13, NW) Исаия писал: „Очите ти ще станат очи, виждащи твоя Велик наставник. И ушите ти ще чуват иззад тебе слово, което казва: ‘Това е пътят. Ходете по него, хора’, ако вие, хора, трябва да вървите надясно, или ако трябва да вървите наляво.“ (Исаия 30:20, 21, NW) Като продължаваме да ходим в пътя на Йехова и да помагаме на другите да правят това, ние можем да имаме уникалната привилегия вечно да се учим от Великия наставник.
[Снимка на страница 26]
Йехова попитал Йов: „При твоята ли заповед се възвишава орелът, и прави гнездото си по височините?“
[Снимка на страница 26]
С помощта на една кратуна Йехова дал урок на Йона да бъде по–загрижен за хората