Нахманид — дали той опровергал християнството?
СРЕДНОВЕКОВИЕТО. За какво напомня то? Дали за кръстоносните походи? Или за инквизицията? Или за изтезания? Въпреки че това не е период, който обикновено се свързва със свободни събеседвания относно религията, по онова време, през 1263 г., се състояла една от най–забележителните юдейско–християнски дискусии в европейската история. Кой участвувал в нея? Какви въпроси били повдигнати? Как може тя да ни помогне днес да установим коя е истинската религия?
Какво подбудило тази дискусия?
През цялото Средновековие католическата църква се представяла за истинската религия. Но членовете на юдейския народ никога не отстъпили от твърдението си, че са избрания от Бога народ. Неспособността на църквата да убеди юдеите в това, че е необходимо да си променят вярата, водела до чувство на безизходица и често до насилие и преследване. По време на кръстоносните походи десетки хиляди юдеи били избити или изгорени на клада, когато трябвало да изберат дали да се покръстят, или да умрат. В много страни вдъхновеният от църквата антисемитизъм бил нещо общоприето.
Различна обаче била нагласата, преобладаваща в католическа Испания през 12–и и 13–и век. Юдеите имали право на религиозна свобода — стига да не нападат християнската вяра — и им били давани влиятелни постове в кралския двор. Но след около век такава благосклонност, доминиканските свещеници предприели стъпки да намалят юдейското влияние в обществото и да обърнат юдеите към католицизма. Крал Хайме I Арагонски бил подложен на натиск от доминиканските духовници, за да организира една официална дискусия, целта на която била да докаже, че религията на юдеите е по–низша и че е необходимо всички юдеи да променят вярата си.
Това не била първата юдейско–християнска дискусия. През 1240 г. в Париж (Франция) била проведена официална дискусия. Нейната главна цел била Талмудът, свещена книга за юдеите, да бъде подложен на съд. Но на участниците от юдейската страна не им било позволено да говорят свободно. След като църквата обявила победата си в тази дискусия, по площадите масово били изгаряни екземпляри от Талмуда.
Но по–толерантният дух на крал Хайме I Арагонски не допускал такъв съдебен фарс. Съзнавайки това, доминиканските духовници опитали друг подход. Както Хайам Макоби казва в книгата си Judaism on Trial [„Юдаизмът на съд“], те поканили юдеите на една дискусия „под маската на учтивостта и убедителността, вместо на изобличението, както било в Париж“. Доминиканските духовници назначили за свой главен представител Пабло Кристиани, един юдей, който бил станал католик и доминикански свещеник. Като използували познанието на Пабло Кристиани върху Талмуда и равинските писания, доминиканските духовници се чувствували сигурни, че ще спечелят.
Защо Нахманид?
Само една личност в Испания била от такъв духовен калибър, че да представи страната на юдеите в дискусията — Моисей Бен Нахман, или Нахманид.a Роден около 1194 г. в град Герона, още в юношеска възраст Нахманид вече се отличавал като изследовател на Библията и Талмуда. На 30–годишна възраст той бил написал тълкувания върху по–голямата част от Талмуда, а скоро след това заемал главна позиция в уреждането на споровете относно писанията на Маймонид, които заплашвали да разделят юдейската общност.b Смята се, че Нахманид е най–големият юдейски изследовател на Библията и на Талмуда в своето поколение, и е на второ място вероятно само след Маймонид по своето влияние върху юдаизма през този период.
Нахманид имал значително влияние в юдейската общност в Каталония и дори крал Хайме I се допитвал до него по различни държавни въпроси. Неговото задълбочено мислене било уважавано и от юдеите, и от езичниците. Доминиканските духовници съзнавали, че за да унижат най–силно юдеите, именно той, техният най–виден равин, трябвало да бъде този, който да участвува в дискусията.
Нахманид не искал да се съгласи да участвува в дискусията, като съзнавал, че доминиканските духовници нямали намерение да водят честна дискусия. Той трябвало да отговаря на въпроси, но не можел да задава такива. И все пак той отстъпил пред молбата на краля, като помолил да му бъде разрешено да говори свободно, когато дава своите отговори. Крал Хайме I се съгласил. Такова позволение за относителна свобода на изказа било безпрецедентно и не се повторило през цялото Средновековие — ясно доказателство за високото уважение на краля към Нахманид. Въпреки всичко Нахманид се безпокоял. Ако сметнели, че той се противопоставя твърде много по време на дискусията, това щяло да има катастрофални последствия както за него, така и за юдейската общност. По всяко време би могло да избухне насилие.
Нахманид срещу Пабло Кристиани
Главното място на дискусията бил кралският дворец в Барселона. Състояли се четири заседания — на 20, 23, 26 и 27 юли 1263 г. Кралят лично председателствувал всяко заседание, на което присъствували също и различни църковни и държавни сановници, както и юдеи от местната общност.
За църквата изходът от дискусията изобщо не бил под съмнение. В официалния си протокол доминиканските духовници казали, че целта на дискусията не било това ‘вярата да бъде дискутирана, сякаш тя била под съмнение, но да бъдат унищожени грешките на юдеите и да се премахне изпълнената с увереност вяра на много от юдеите’.
Въпреки че бил почти на 70 години, Нахманид проявил своето ясно мислене, като се постарал да ограничи събеседването само до фундаментални въпроси. Той започнал, казвайки: „[Предишните] дискусии между езичници и юдеи се отнасяха до много аспекти на религиозните обичаи, от които не зависи основният принцип на вярата. Но в този кралски двор аз бих искал да дискутирам само въпроси, върху които вероятно се основава цялото противоречие.“ Тогава било прието въпросите да бъдат ограничени до това дали Месията вече е дошъл, дали той е Бог, или човек, и дали юдеите, или християните притежават истинския закон.
В уводните си думи Пабло Кристиани казал, че той би искал да докаже от Талмуда, че Месията вече е дошъл. Нахманид отвърнал, че ако е така, тогава защо равините, които приемат Талмуда, не приемат Исус? Вместо да съсредоточи отговорите си върху ясни разсъждения от Писанията, Кристиани непрекъснато се позовавал на мъгляви равински текстове, за да обоснове своите доводи. Точка по точка Нахманид ги опровергал, като показал, че те биват цитирани извън контекста. Логично било Нахманид да успее да се отличи като по–компетентен в разискването на тези писания, на чието изследване бил посветил живота си. Дори когато Кристиани се позовавал на Писанията, неговите доводи наблягали на мисли, които били лесно опровержими.
Въпреки че му било позволено само да отговаря на въпроси, Нахманид имал възможността да представи могъщи доводи, които показали защо позицията на католическата църква не е приемлива както за юдеите, така и за други мислещи хора. Относно доктрината за троицата той казал: „Умът на никой юдей или друг човек не би му позволил да вярва, че Създателят на небето и земята . . . би преминал през утробата на една юдейка . . . и по–късно [би бил] предаден в ръцете на враговете си, които . . . да го убият.“ Нахманид казал кратко и ясно: „Това, в което вярвате — и това са корените на вярата ви, — не е приемливо за [логично разсъждаващия] ум.“
Като изтъкнал липсата на последователност, която и до ден днешен пречи на много юдеи дори да помислят за възможността Исус да е Месията, Нахманид подчертал изключително голямата кръвна вина на църквата. Той казал: „Пророкът казва, че по времето на Месията . . . те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война. Още от дните на Назарянина до днес целият свят е бил пълен с насилие и грабежи. [Наистина], християните проливат повече кръв от останалите народи, и освен това водят неморален живот. Колко трудно би било за теб, господарю мой, и за тези твои рицари, ако те не ще се учат на война!“ — Исаия 2:4.
След четвъртото заседание кралят обявил края на дискусията. Той казал на Нахманид: „Никога не съм виждал човек, който да е на погрешната страна, и да спори така добре като теб.“ Верен на обещанието си, гарантирайки свобода на изказа и защита на Нахманид, крал Хайме I Арагонски го изпратил у дома заедно с подарък от 300 динара. По молба на епископа на Герона Нахманид записал дискусията.
Макар че твърдели, че са извоювали категорична победа, доминиканските духовници явно били много ядосани. По–късно те обвинили Нахманид в хули против църквата, като използували за доказателство неговите записки върху дискусията. Неудовлетворени от отношението на краля към Нахманид, доминиканските духовници се обърнали към Папа Климент IV. Въпреки че бил над 70–годишен, Нахманид бил изгонен от Испания.c
Къде се крие истината?
Дали доводите на едната или на другата страна помогнали да бъде идентифицирана истинската религия? Въпреки че всеки подчертавал грешките на другата страна, никой не представил едно ясно послание на истината. Това, което Нахманид толкова умело опровергал, не било истинското християнство, а по–скоро създадени от хората доктрини, като например учението за троицата, съставено от псевдохристиянството през вековете след Исус. Неморалното поведение на псевдохристиянството и своеволните кръвопролития, толкова смело подчертани от Нахманид, също са неоспорими факти от историята.
При тези обстоятелства не е трудно да се разбере защо доводите в полза на християнството не направили впечатление на Нахманид и на другите юдеи. Освен това доводите на Пабло Кристиани не се основавали на ясни разсъждения върху Еврейските писания, но върху лошо използувани равински източници.
Не, Нахманид не опровергал истинското християнство. По негово време истинската светлина от ученията на Исус и доказателствата за това, че Исус е Месията, били затъмнени от едно фалшиво представяне. Всъщност появата на такива отстъпнически учения била предсказана от Исус и апостолите. — Матей 7:21–23; 13:24–30, 37–43; 1 Тимотей 4:1–3; 2 Петър 2:1, 2.
Но днес истинската религия може ясно да бъде идентифицирана. Исус казал относно истинските си последователи: „От плодовете им ще ги познаете. . . . Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.“ (Матей 7:16, 17) Ние те каним да направиш това. Дай възможност на Свидетелите на Йехова да ти помогнат да предприемеш едно непредубедено изследване на библейските доказателства. Така ще научиш истинското значение на всички божии обещания, свързани с Месията и неговото управление.
[Бележки под линия]
a Много юдеи наричат Нахманид „Рамбан“, еврейска дума, образувана от началните букви на думите „Равин Моисей Бен Нахман“.
b Виж статията „Маймонид — човекът, който преосмислил юдаизма“ в „Стражева кула“ от 15 май 1995 г., стр. 20–23.
c През 1267 г. Нахманид пристигнал в страната, известна днес като Израел. Последните години от живота му били изпълнени с постижения. Той възстановил юдейското присъствие и един изследователски център в Йерусалим. Той също така завършил едно изследване върху Тора, първите пет книги на Библията, и станал духовен глава на юдейската общност в северния крайбрежен град Акр, където умрял през 1270 г.
[Снимка на страница 20]
Нахманид разисквал доводите си в Барселона
[Информация за източника на снимката на страница 19]
Илюстрации на стр. 19, 20: Препечатани от Illustrirte Pracht - Bibel/Heilige Schrift des Alten und Neuen Testaments, nach der deutschen Uebersetzung D. Martin Luther’s