Кой може да установи траен мир?

„Ще прековат мечовете си на орала, и копията си — на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.“

ГОРНИЯТ текст е от Исаия, глава 2, стих 4, в „Синодално издание“ на Библията. В Human Development Report 1994 [„Отчет за човешкото развитие за 1994 г.“], публикуван от Програмата на Организацията на обединените нации за развитие (ПООНР), бяха цитирани тези думи, като се добавяше следното: „Изглеждаше, че времето за изпълнението на това пророчество е дошло заедно с идването на края на студената война [през 1990 г.]. Но засега това се оказва само една напразна надежда.“

Съкращаване на войските

Един от факторите, отслабващи надеждите за мир, е този, че промяната в международния политически климат не е съпроводена със съответствуващо, по–мащабно ограничаване на военните разходи. Наистина, има известни съкращения. Според данни на ООН, световните военни разходи са намалели от рекордната сума от 995 милиарда долара през 1987 г. до 815 милиарда през 1992 г. И все пак, 815 милиарда долара представляват една огромна сума. Тя се равнява приблизително на доходите на половината от населението на земята!

Друг фактор, който действува против разоръжаването, е възгледът, че военната мощ носи сигурност. Затова, макар че студената война приключи, мнозина в развитите страни твърдят, че разходите за националната сигурност трябва да останат на високо ниво. Джеймс Улзи, по времето, когато беше директор на ЦРУ, каза на американския Конгрес през февруари 1993 г.: „Ние убихме големия змей [СССР], но сега живеем в джунгла, изпълнена със смущаващо множество от отровни змии.“

В развиващите се страни високите военни разходи също биват оправдавани като необходимо средство за отблъсване на атака от страна на държави, схващани като възможни „змейове“ или „отровни змии“. Но ПООНР отбелязва, че в действителност „развиващите се страни са водили само няколко международни войни, докато много от тях са използували своите въоръжени сили за репресиране на собствените си народи“. Ето какво всъщност обяснява отчетът на ПООНР: „В развиващите се страни възможността човек да умре от социално пренебрегване (от недохранване и предотвратими болести) е 33 пъти по–голяма, отколкото възможността да загине от външна агресия. Но въпреки това там се падат средно по 20 войника на един лекар. Всъщност, много по–вероятно е войниците да намалят личната сигурност, отколкото да я повишат.“

Международната търговия с оръжие

По време на студената война двете свръхсили продаваха оръжия на съюзниците си, за да заздравят съюзите си с тях, да се сдобият с военни бази и да поддържат властта си. Армиите на много страни ставаха все по–могъщи. Понастоящем, например, има 33 страни, които притежават по над 1000 танка.

Сега, след края на студената война, политическите и стратегически оправдания за продажби на оръжие не са така убедителни. Но икономическите мотиви си остават силни. Та това носи такава печалба! И ако търсенето на оръжейни доставки вътре в страната намалява, производителите на оръжие убеждават своите правителства, че за да се запазят работните места и да се поддържа здрава икономиката, е необходимо да се продава оръжие в чужбина.

Списание World Watch [„Световен наблюдател“] прави следния коментар: „Парадоксалното е, че от една страна свръхсилите оттеглят своите големи ядрени ракети, а от друга настоятелно търсят начини да продадат повече от своите конвенционални бомби и оръжия почти на всеки, който желае да ги купи.“ Какво показват цифрите? Според Стокхолмския международен институт за изследвания на въпросите на мира, стойността на продадените на международния пазар конвенционални оръжия през годините 1988–1992 се е равнявала на 151 милиарда долара. Най–големият износител са били Съединените щати, следвани от страните на бившия Съветски съюз.

Атомната заплаха остава

Какво да кажем за атомната заплаха? Съединените щати и Съветският съюз (или държавите, негови приемници) подписаха договор за ядрените оръжия със среден обсег на действие през 1987 г., както и два договора за намаляване на стратегическите въоръжения (START) през 1991 и 1993 г.

Договорите START забраниха базираните на сушата ракети, притежаващи повече от една бойна глава, и постановиха до 2003 г. да бъдат премахнати почти три четвърти от ядрените бойни глави на всички системи–носители. Но докато заплахата за една атомна Трета световна война намаля, то останаха огромни арсенали с атомни оръжия — достатъчни да унищожат няколко пъти всичко живо по земята.

Демонтирането на тези оръжия увеличава възможностите за кражби на ядрени вещества. Русия, например, разглобява и складира около 2000 бойни глави годишно, като от тях се извлича сърцевината — голяма колкото юмрук сфера плутоний, наричана „костилка“. За изработването на „костилката“ на една бойна глава са необходими големи разходи и сложна технология, и тя се явява основна съставна част от атомната бомба. Тъй като „костилката“ обикновено е обвита с пласт от стомана, спиращ радиоактивното излъчване, крадецът спокойно би могъл да я изнесе в джоба си. Един терорист, който се е снабдил с готова „костилка“, би могъл после да монтира около нея взривяващо устройство и да създаде отново бомба с изключителна мощ.

Друг факт, предизвикващ тревога, е заплахата от разпространяването на атомни оръжия във все повече страни. Пет държави — Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати — са признати за ядрени сили, а за още няколко страни се смята, че могат в кратък срок да приведат в действие атомни оръжия.

Тъй като все повече държави се сдобиват с атомни оръжия, възможността някой да ги използува се повишава. А хората не без основание се страхуват от тези ужасни оръжия. Както се казва в книгата The Transformation of War [„Трансформацията на войната“], „тяхната мощ е толкова огромна, че те правят конвенционалните оръжия да изглеждат като една лоша шега“.

Разоръжаване и мир

Но какво би станало, ако държавите се откажат от своите високо развити оръжия за унищожение? Дали това би гарантирало един мирен свят? В никакъв случай. Военният историк Джон Кигън казва: „Атомните оръжия не са убили никого от 9–и август 1945 г. насам. Онези 50 000 000 души, загинали след тази дата във войните, в повечето случаи са били убити от евтини, масово произвеждани оръжия и малокалибрени боеприпаси, не много по–скъпи от транзисторните радиоприемници и сухите батерии, които заляха света през същия период от време.“

Един неотдавнашен пример за използуване на оръжия, произведени с несложна технология, беше масовото избиване в Руанда — страната, за която The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] (1994 г.) казва: „По–голямата част от нейните жители са католици. . . . Католическата, а също и други християнски църкви ръководят повечето от началните и средните училища.“ Но въпреки това в Руанда близо половин милион души бяха убити от хора, въоръжени с мачете. Ясно е, че за да има мир в света, е необходимо нещо повече от намаляването на конвенционалните и атомните оръжия. Също така е необходимо нещо различно от ученията на религиите на този свят.

Етническите вражди се засилват

Садако Огата, пълномощничката на ООН за бежанците, неотдавна заяви: „Непосредствено след студената война ние мислехме, че всички проблеми ще бъдат разрешени. Не си давахме сметка, че студената война имаше и друг аспект — че свръхсилите осигуряваха ред или налагаха ред в своите зони на влияние. . . . Сега, в периода след студената война, ние наблюдаваме експлозия на много повече традиционни, скрити до този момент, може би характерни за периода преди Първата световна война видове етнически конфликти.“

Артър Шлезингър, лауреат на наградата „Пулицър“, историк и писател, прави подобно наблюдение: „Една група от отношения на омраза замества друга. Отпускането на желязната хватка на идеологическата репресия в Източна Европа и бившия Съветски съюз освободи потисканите етнически, националистически, религиозни и лингвистични антагонизми, дълбоко вкоренени в историята и паметта. . . . Ако 20–и век беше век на войни на идеологиите, то 21–и век ще започне като век на войни на етническа основа.“

Според изчисления на Организацията на обединените нации, в периода между 1989 и 1992 г. е имало 82 въоръжени конфликта, повечето от които са се водили всред развиващите се страни. През 1993 г. в 42 страни е имало сериозни конфликти, а други 37 страни са преживели политически размирици. Междувременно Организацията на обединените нации — намираща се на границата на бюджетните си възможности — се бореше не много успешно с едва 17 свои оперативни намеси да донесе мир. Несъмнено човечеството трябва да търси някъде другаде помощ за един мирен свят.

Проблемите надвисват застрашително

Вместо да гледат към бъдещето с оптимизъм, все повече хора изразяват своята тревога за бъдещето. На корицата на броя за февруари 1994 г. на сп. The Atlantic Monthly [„Месечен Атлантик“] се прави следното обобщение на една прогноза за бъдещите десетилетия: „Държавите се разпадат под натиска на приливните вълни от бежанци, напускащи зони на природни и социални катастрофи. . . . Водят се войни за оскъдни природни ресурси, особено водни, и самата война става непрекъсната поради престъпността, тъй като въоръжени банди от мародери без поданство се бият с частните сили за сигурност на елита.“

Дали това означава, че трайният мир е непостижим? Ни най–малко! Следващата статия посочва причините, поради които можем да гледаме с увереност към бъдещето.

[Блок на страница 5]

Религията — дали тя донася мир?

Когато държавите започнат война, религиите в света изоставят ученията за мир и братство. Относно положението по време на Първата световна война английският бригаден генерал Франк Р. Крозиър каза: „Християнските църкви са най–съвършените подбудители на кръвожадност, с които разполагаме, и ние ги използувахме най–широко.“

Ролята на религията по време на война си е оставала все същата. Историкът–католик Е. И. Уоткин признава: „Колкото и болезнено да е подобно признание, ние не можем заради лицемерно наставление или нечестна лоялност да отричаме или да пренебрегваме историческия факт, че епископите най–последователно са подкрепяли всички войни, водени от правителствата на техните държави.“ А една уводна статия на вестник „Сън“ от Ванкувър (Канада) отбелязва: „Това е слабост може би на цялата организирана религия — че църквата следва знамето . . . Та в коя ли война не се е твърдяло, че Бог е на страната на всяка от воюващите държави?“

Така че вместо да бъдат източник на мир, религиите в света подкрепят войните и убиването — и това много ясно пролича по време на кланетата в Руанда.

[Блок на страница 6]

Безсмислието на войните

В книгата си I Found No Peace [„Аз не намерих мир“], публикувана през 1936 г., чуждестранният кореспондент Уеб Милър писа: „Странно, но аз почувствувах катастрофалния ужас [от Първата световна война], с цялата нейна отблъскваща мерзост и безсмисленост, едва осем години след като тя беше свършила.“ По това време той посетил отново бойното поле при Вердюн, където според неговите думи загинали 1 050 000 души.

„По време на войната аз бях заблуден, както бяха заблудени и милиони други хора — пише Милър. — Световната война успя само в това, че породи нови войни. Осем и половина милиона души умряха напразно, десетки милиони преминаха през неизразимо ужасни изпитания, а стотици милиони бяха сполетени от мъка, мизерия и нещастие. И всичко това беше съпроводено с поразително заблуждение.“

Три години след като тази книга беше публикувана, започна Втората световна война. Вестник „Вашингтон пост“ писа: „Войните на нашия 20–и век бяха ‘тотални войни’, водени както срещу военни, така и срещу цивилни. . . . В сравнение с тях варварските войни от миналите векове са просто улични сблъсъци.“ Според пресмятанията на един специалист, от 1914 г. насам във войни и граждански размирици са загинали 197 милиона души.

Но всички тези човешки войни и размирици не донесоха мир или щастие. Както казва „Вашингтон пост“, „нито една политическа или икономическа система през този век досега не е умирила или удовлетворила милионите неспокойни човеци“.

[Снимка на страница 7]

Тази майка е една от стотиците хиляди души, избити в Руанда — и много от тях от членове на собствената им религия

[Източник]

Albert Facelly/Sipa Press