Големият спорен въпрос — какво представлява той?

КОЙ е големият въпрос пред всеки от нас? Дали това е повишаващото се ниво на световния океан и капризите на времето, причинени от глобалното затопляне? Или изтъняването на озонния слой, което ни води до застрашително излагане под вредните ултравиолетови лъчи на слънцето? Дали е популационният бум, който включва и други глобални проблеми, като например бедността и престъпността? Или това е вероятността за унищожение на безброй милиони души в една атомна война, след която дори оцелелите ще умират в агония от студ, глад или радиация?

След като разисква тези и други въпроси, през 1989 г. списанието Scientific American [„Американски научен обзор“] заключава: „Вероятността за атомна война безспорно представлява най–сериозната потенциална опасност за . . . оцеляването.“ В такъв случай, дали атомната война е най–големият спорен въпрос, който ни засяга?

Големият въпрос

След промяната в политическия климат от 1989 г. насам, атомната война като че ли изглежда по–малко вероятна. Дори и да е така, докато съществуват атомни оръжия, те ще представляват сериозна заплаха за човечеството. Обаче информацията на 1990 Britannica Book of the Year [„1990 Книга на годината Британика“] посочва един друг много сериозен факт. Според този справочник, над 230 милиона души от населението на земята са атеисти. Други източници показват, че милиони хора пък са повлияни от различни източни философии, които поддържат възгледа, че няма Създател. А що се отнася до стотиците милиони, които вярват в някакъв създател, то техните представи за него коренно се различават. И в много случаи действията им донасят много позор върху Онзи, на когото те твърдят, че се покланят. — 2 Петър 2:1, 2.

Ако Бог съществува — а той съвсем сигурно съществува — то основният въпрос днес непременно трябва да го включва. Защо той е сътворил човечеството? Каква е нашата отговорност спрямо него? Как ще реагира той на начина, по който човекът съсипва земята? И как ще отговори на предизвикателството, съдържащо се в отказа на толкова много хора да вярват в него или да се подчиняват на волята му? Всъщност, големият спорен въпрос, който засяга всеки от нас, е — дали приемаме или отхвърляме върховенството на Бога, „чието име е ЙЕХОВА.“ — Псалм 83:18.

Произходът на вселената

Разбира се, за онези, които не вярват в Бога, нашата отговорност към него не е от значение. Но всеки, който с честен поглед вижда оформлението и красотата на нашия земен дом не може да не признае, че трябва да има един велик Конструктор. Вярно е, че при опитите си да обяснят заобикалящите ни чудеса на природата, повечето учени не включват Бога в обясненията си. Мнозина казват, например, че вселената се е разраснала до сегашните си размери от една малка точица, много по–малка от главичка на карфица, и че всичко това се е случило „по естествен път“, случайно, без да е необходим Създател. Обаче след като обяснява в своята книга „Мъдростта на науката“ популярната нова теория за появата на вселената, физикът Ханбъри Браун признава: „Предполагам, че за повечето хора това ще изглежда повече като фокуснически трик, отколкото като обяснение.“ Професор Браун прави заключението, че „произходът и предназначението на света“ са „велики мистерии“, които науката явно не е в състояние да разясни.

Учените доказаха, че материята и енергията са тясно свързани, и че материята може да бъде превърната в енергия, а енергията — в материя. Както се вижда от ядрените експлозии, малко количество материя съдържа огромно количество енергия. В такъв случай къде е източникът на цялата тази енергия, съдържаща се във всичките 100 000 милиона звезди в нашата галактика, а също и в онези повече от 1000 милиона галактики, които формират видимата вселена?

Библията казва: „Повдигнете очите си високо нагоре и вижте. Кой е сътворил тези неща? Това е Онзи, който извежда армията им дори по брой, който ги нарича и по име. Поради изобилието на динамична енергия, а и защото е мощен по сила, нито едно от тях не липсва.“ Кой Онзи? Библията дава отговора: „Аз съм [Йехова]; това е моето име; и не ще дам славата си на друг.“ — Исаия 40:26, НС; 42:5, 8.

Хипотезата, че земята, заедно с останалата част от вселената е възникнала по случайност, отнема славата, която принадлежи на Създателя, Йехова Бог. (Откровение 4:11) Тя също елиминира у хората здравия мотив да действуват с отговорност спрямо земята. Ако на хората им беше известно, че те са отговорни пред Бога за всичко, което вършат спрямо неговото творение, вероятно щяха да са по–внимателни относно замърсяването на околната среда, разрушаването на озонния слой и повишаването на температурата в световен мащаб.

Произходът на живота

Замисли се също върху въпроса: Как е започнал животът? Хората биват обучавани, че животът се е появил без каквато и да било намеса от страна на Бога. Но това противоречи на един стабилно установен научен принцип. Едно време било разпространено убеждението, че бръмбарите са произлезли от говежди тор, червеите от разложено месо, а мишките — от кал. Дори през миналия век учените поучавали, че микроорганизмите са се появили от нежива материя. Но подобни идеи били опровергани от Реди, Пастьор и други учени. The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] (издание 1990 г.) пише: „След експериментите на Пастьор повечето биолози възприеха схващането, че всички форми на живот произлизат от вече съществуващ живот.“

И въпреки това учените теоретизират, че нещата са били различни в далечното минало. Те казват, че първият едноклетъчен организъм е възникнал случайно от нежива смес, която те наричат първична супа, и че тази супа съдържала необходимите за живота химикали. „Случайността, единствено случайността направила всичко това — от първичната супа до човека“ — заявява Кристиан дьо Дюв в книгата A Guided Tour of the Living Cell [„Направлявано пътешествие на живата клетка“].

Говорейки за Бога, Библията казва: „У тебе е изворът на живота.“ (Псалм 36:9) Това изявление е наистина в хармония с това, което наблюдаваме — че живот може да произлезе само от съществуващ преди него живот. Но тъй като водещите научни течения предпочитат да разглеждат един от най–ценните подаръци на Бога — живота — като проста случайност, то много хора не се чувствуват отговорни пред Бога за начина, по който използуват живота си. И така, те нарушават божиите закони, като се подтискат един друг, крадат един от друг, убиват се един друг и изразходват много пари, време и изобретателност за конструиране на смъртоносни оръжия, които убиват и опустошават с ужасяваща ефективност.

Разрешаването на спорния въпрос

Освен атеистите и модернистите, безброй други хора също отричат върховенството на Бога. Мнозина са днес онези, които твърдят, че вярват в Бога, и повече от 1700 милиона души наричат себе си християни. Векове наред църквите на т.нар. християнство публично са отдавали възхвала на Бога в своите служби. Но каква е всъщност позицията на повечето от тези 1700 милиона души относно върховенството на Бога?

Както отделни личности, така и цели народи проявиха незачитане спрямо Него чрез действия, противоположни на ясно изразени заповеди на Бога. Народи, твърдящи, че са християнски, извършиха безбожни насилнически действия, включително двете най–жестоки войни в човешката история; и „християнските“ духовници от двете страни на фронта благославяха тези войни! С това свое лицемерие те силно злепоставиха Бога. Както заявява Библията: „Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от него.“ — Тит 1:16.

Но въпреки всичко Бог „не може да се отрече от себе си“. (2 Тимотей 2:13) Ще дойде времето, когато той ще разреши всички аспекти от спорния въпрос за върховенството в хармония със заявената от самия него цел: „Те ще трябва да познаят, че аз съм Йехова.“ (Езекиил 38:23, НС) Но защо той изчаква толкова дълго време? Как този въпрос най–сетне ще бъде разрешен? И как можеш ти да вземаш правилни решения по този въпрос от първостепенно значение?

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Фон: Снимка на обсерваторията на Военноморските сили на САЩ