Когато Изтокът среща Запада

„О, ИЗТОК си е изтокът, а запад — западът, и няма да се срещнат те.“ Тези думи на британския поет Ръдиард Киплинг ни напомнят за дълбоките културни различия, разделящи човечеството, които допринасят за племенните, расовите и националистическите вражди, които днес избухват навсякъде край нас. Мнозина се питат: „Не може ли Бог да направи нещо във връзка с това?“ Да, може! И той дори още сега прави нещо! Следващият стих от поемата на Киплинг говори за това. Докога Изтокът и Западът ще бъдат разделени? Поетът казал: „Чак докато земя, небе пред Бога висш не се явят, пред неговия съд.“

Бог е предал отговорността за съденето на своя Син, Исус Христос. (Йоан 5:22–24, 30) Но кога ще започне това време на съд? Кой ще бъде съден и с какъв резултат? Самият Исус описал в едно пророчество световните войни и придружаващите ги бедствия, които започнаха да измъчват човечеството от 1914 г. насам. Той казал, че тези неща бележат „знака“ за неговото невидимо „присъствие и за завършека на системата на нещата.“ — Матей 24:3–8, NW.

В кулминационния момент на това грандиозно пророчество, Исус идентифицира нашето време, казвайки за себе си: „А когато дойде Човешкият син в славата си, и всичките ангели с него, тогава ще седне на славния си престол. И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната си страна, а козите от лявата.“ Фигуративно казано, всички народи на земята сега са събрани пред Съдията и носят отговорност за начина, по който откликват на неговото послание за спасение. Скоро, когато по време на големия гнет бъде извършен съд, непокорните, подобни на кози хора „ще отидат във вечно наказание [отсичане — NW], а праведните [послушните, подобни на овце хора] във вечен живот.“ — Матей 25:31–33, 46; Откровение 16:14–16.

‘От изток и от запад’

Всъщност съдът над този свят започна през бурните години на Първата световна война. По това време духовенството на псевдохристиянството подкрепи изцяло воюващите страни. Това идентифицира членовете му като част от този покварен свят, който заслужава „божия гняв“. (Йоан 3:36) Но как стоеше въпросът с миролюбивите християни, които проявяваха вяра в Бога? От 1919 г. насам те започнаха да бъдат събирани на страната на Царя Исус Христос.

Те идват от всички краища на земята — първо остатъкът от помазаните 144 000 души, избрани през столетията на християнската епоха. Те ще бъдат „сънаследници с Христа“ в небесното му Царство. (Римляни 8:17) На тях божият пророк казва: „Не бой се, защото аз съм с тебе; от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера; ще река на севера: ‘Възвърни.’ И на юга: ‘Не задържай. Доведи синовете ми отдалеч, и дъщерите ми от земния край; всички, които се наричат с моето име, които сътворих за славата си; аз създадох всеки от тях, да! аз го направих.’“ — Исаия 43:5–7.

Но това не е всичко! Предимно от 30–те години на XX–и век, едно голямо множество, което сега наброява милиони, започва да бъде събирано. Това са „овцете“, за които говори Исус в Матей 25:31–46. Подобно на помазания остатък преди тях, те повярвали в Онзи, който казва: ‘Вие сте мои свидетели и аз съм Бог.’ (Исаия 43:10–12) Събирането на това голямо множество също става ‘от изток и запад, от север и юг, и от земния край’.

Тези миролюбиви овце са сплотени в едно международно братство. Те говорят многото различни езици на 231–те страни, в които живеят. И въпреки това те са обединени духовно в научаването на „чистия език“ на библейското послание за Царството, „за да могат те да призовават името на Йехова, за да му служат рамо до рамо“. (Софония 3:9, NW) Тяхното единство на вярвания, цели и действия дава чудесно свидетелство за това, че Изтокът наистина е срещнал Запада, и че хора от всички посоки на света се срещат за служба и възхвала на Върховния господар Йехова.

В някои страни това събиране се осъществява при изключително забележителни обстоятелства, както ще видим от следващите съобщения.