Ще кажеш ли: „Ето ме! Изпрати мене.“?

„‘Кого да пратя, и кой ще отиде за нас?’ Тогава рекох: ‘Ето ме! Изпрати мене!’“ (ИСАИЯ 6:8).

 1, 2. Каква особена причина за радост имала една семейна двойка?

„С УДОВОЛСТВИЕ ви осведомяваме, че сме готови да заминем за Колумия. Привилегията да служим тук в Еквадор ни донесе много повече радост, отколкото може да се опише с пишеща машина.“ Така започва писмото на двама Свидетели на Йехова, които заминали за Еквадор, където се строел нов Бюроклон на Дружеството Стражева кула.

² Тези вестители заминали за Еквадор, не само за да вземат участие в строежа, а също помагали като християнски учители. Те писали: „Установихме, че проповедната служба е едно от най–важните неща. Преди три седмици, осем души, отидохме на пазара и раздадохме 73 книги и над 40 списания. Миналата седмица започнахме две нови библейски изучавания. Наистина виждаме, че новото здание е много нужно. Заедно с жена ми искаме да ви благодарим за привилегията да продължаваме тази специална форма на пълновременна служба“ — сега в Колумбия.

 3. По какъв начин много вестители проявили същия дух като пророк Исаия?

³ Това семейство и стотици други, които били готови да заминат за други страни, проявили подобен дух като пророк Исаия. Когато той чул, че Йехова пита: „Кого да пратя? И кой ще отиде за нас?“, той отговорил: „Ето ме! Изпрати мене.“ Тогава Бог му заповядал: „Иди, кажи на тия люде: ,С уши непременно ще чуете, но няма да схванете’“ (Исаия 6:8, 9). За каква мисия бил готов Исаия и какви били резултатите? Какво можем да научим от това описание, ако става въпрос за съвременна аналогия и каква лична поука можем да извлечем?

Проповедническата мисия на Исаия

 4, 5. (а) Каква била ситуацията във времето, когато Исаия видял видението описано в 6–та глава от книгата му?

⁴ Въпросът „Кого да пратя?“ Бог Йехова задал на Исаия в годината на смъртта на цар Озия (Исаия 6:1). Това било 777 г.п.н.е., около 175 години преди унищожението на Ерусалим от Вавилония и опустошаването на Юдейската земя. Йехова виждал приближаването на това тъжно събитие, затова наредил на Исаия да разгласи на тази тема известно послание. Какво можем да научим от съдържанието му?

⁵ На всеки от нас, както на Исаия, голямо впечатление щели да направят обстоятелствата, при които получил това нареждане. Той написал: „Видях Йехова седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълниха храма. Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: ,Свет, свет, свет е Йехова на силите. Славата му пълни цялата земя’“ (Исаия 6:1–3).

 6. Защо за Исаия било привилегия да види таково видение?

⁶ Разбира се, Исаия знаел, че Озия бил поразен с проказа, защото нахално влезъл в храма, до неговото свето място, за да даде жертва с тамян, въпреки че не бил от свещеническия род. Каква привилегия било за Исаия да види присъствието на самия Бог! Като несъвършен човек не можел буквално да види Йехова, обаче му било позволено да го види във видение (Изход 33:20–23). Грандиозност на това видение придавали още ангелите с висок ранг (серафимите) стоещи до трона на Йехова. Осъзнаващи светостта на Бога, с уважение закривали „лицето си“. Освен този жест, свидетелствуващ за скромност, убедително възвестявали Божията светост. Според тебе, какво впечатление може да направи всичко това на обикновения човек?

 7. Как реагирал Исаия и защо понякога бихме могли да се чувствуваме подобно?

⁷ Да чуем отговора на Исаия: „Тогава рекох: ,Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Йехова на силите’“ (Исаия 6:5). Исаия знаел, че е представител на Бога, а това видение му помогнало да осъзнае, че бил осквернен, неговите устни не били чисти, както подобава на представител на този славен и свет Цар. Също някои от нас могат да се чувстват подтиснати от греховността и да се сметнат за негодни да се молят на Бога, а още повече да носят неговото име. Обаче това, което Исаия после преживял би трябвало да ни окуражи.

 8. Какво направил един ангел и с какъв резултат?

⁸ Един, изпълняващ служба серафим, долетял до пророка с нажежен въглен от олтаря за жертвуване на животни: „Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне и грехът ти се омилостиви“ (Исаия 6:6, 7). По времето на Соломон, огън от небето засвидетелствувал, че Йехова признал олтаря за жертвоприношенията, макар че те не можели да очистят пред Бога даже и свещениците (2 Летописите 7:1–3; Евреи 10:1–4, 11). Обаче, когато горещият въглен обгорил нечистотата на Исаия, той можел да чуе преценката на Йехова, че неговата греховност е достатъчно изкупена, за да получи специална проповедническа мисия. Какви интересни пред знаменования предричало това за бъдещето?

 9. Какъв бил смисълът на посланието на Исаия?

⁹ След това смайващо преживяване пророкът получил споменатото вече нареждане да проповядва (Исаия 6:8, 9). Но защо Исаия трябвало да говори, а хората непрестанно да слушат и нищо да не научават? Божият глас добавил: „Направи сърцето на тези люде да стане невъзприемчиво и направи да натегнат ушите им и залепи очите им, да не би да гледат с очите си ... и да се обърнат, та да се изцелят“ (Исаия 6:10). Това означавало ли, че Исаия чрез прекалено открити изказвания или липса на такт щял да отблъсне евреите, поради което те щели да останат в лоши отношения с Йехова? В никакаъв случай! Просто тези думи посочвали каква щяла да бъде реакцията на повечето евреи, независимо от това колко верно и усърдно Исаия щял да се старае да изпълни задачата за проповядване, която приел казвайки: „Ето ме! Изпрати мене!“

10. (а) Поради чия вина народа оставал сляп и глух? (б) Какво мислел Исаия когато запитал: „До кога?“?

¹⁰ Вината била от страна на народа. Въпреки, че Исаия им давал възможност ‘не престанно да чуват’, те не придобили знание и разбиране. Бог предварително констатирал, че поради упорство и липса на духовна предразположеност повечето израилтяни нямало да реагират на проповядваното им послание. Предупредил, че малцина ще реагират положително, обаче мнозинството ще останат слепи, чиито очи ще бъдат не само замъглени, а като че ли залепени с най–силно лепило. Колко дълго щяло да трае това плачевно състояние? Именно този въпрос интересувал Исаия, а не броя на годините, през които той трябвало да проповядва, когато запитал: „До кога, о, Йехова?“ Бог отговорил: „Докато запустеят градовете, та да няма жител.“ И наистина станало така, макар и след смъртта на Исаия. Вавилонците отвели жителите на Юда, оставайки „страната да запустее съвсем“ (Исаия 6:11, 12; 2 Царете [бъл. 4 Царете] 25:1–26).

11. Как това, което проповядвал Исаия давало утешение?

¹¹ Въпреки това, Йехова все пак увещал Исаия, че не всичко е безнадеждно, „но ще остане в нея [страната] една десета част.“ Тя щяла да бъде ‘както теревината и дъба, от които след отсичането остава само един пън, едно свето семе’ (Исаия 6:13). След 70–годишно вавилонско робство, семе, т.е. известен остатък, се върнал в страната като новоизрастващ клон от пъна на огромно дърво (2 Летописите 36:22, 23; Ездра 1:1–4; сравни още Йов 14:7–9; Даниил 4:7, 10–12, 23). Макар посланието на Исаия да било печално, то съдържало утешителни елементи. Има библейско основание да смятаме, че преживяванията на Исаия били образ на бъдещи събития в по–голям мащаб. Как да разбираме това?

По–голями изпълнения

12. Какво библейско основание ни позволява да наричаме Исус по–голям Исаия?

¹² Няколко века след смъртта на този пророк се появил някой, когото можем да наречем по–голям Исаия — Исус Христос. Той още в своето предчовешко съществувание охотно се съгласил да бъде изпратен от своя Баща на земята, където щял да оповестява между другото това, за което писал Исаия (Притчи 8:30, 31: Йоан 3:17, 34; 5:36–38; 7:28; 8:42; Лука 4:16–19; Исаия 61:1). Плюс това, Исус непосредствено свързал 6–та глава на Исаия със себе си, когато обяснил причините за неговите начини на поучение (Матей 13:10–15; Марко 4:10–12; Лука 8:9, 10). Това било подходящо, защото повечето от слушащите го евреи не показали по–голяма готовност да приемат и да се подчинят на посланието му, отколкото израилтяните, на които проповядвал пророкът Исаия (Йоан 12:36–43). Тези евреи, които били ‘слепи и глухи’ към думите на Исус през 70 г.н.е. постигнало унищожение, подобно на това от 607 г.п.н.е. Онова събитие в първото столетие се оказало за Ерусалим „скръб не бивала от началото на света до сега и каквато не ще има“ (Матей 24:31). Обаче, както пророкувал Исаия, един остатък или ‘свето семе’ проявил вяра. От този остатък била образувана една духовна нация, помазания „Божий Израел“ (Галатяни 6:16).

13. Защо можем да очакваме още едно изпълнение на 6–та глава от книгата на Исаия?

¹³ Сега ще преминем към разглеждане на по–нататъшното, основано на Библията изпълнение на 6–та глава от книгата на Исаия. Ключ за разбиране на това е обсъждането на думите на апостол Павел, изказани около 60 г.н.е. Тогава той обяснил, защо много от евреите, които го слушали в Рим не приели неговите доказателства за „Божието Царство.“ Причина за това бил фактът, че пак се изпълнило пророчеството от Исаия 6:9, 10 (Деяния на апостолите 28:17–27). Това означавало ли, че след като Исус напуснал земната сцена, неговите помазани ученици трябвало да продължат мисията, съответствуваща с тази на Исаия? Да, наистина!

14. Как учениците на Исус изпълнявали дейност подобна на тази на Исаия?

¹⁴ Преди по–голямият Исаия да се възнесе на небето казал на учениците си, че ще получат светия дух и ще му бъдат „свидетели ... както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до най–отдалечените краища на земята“ (Деяния на апостолите 1:8). Както от жертвеният олтар дошло това, което трябвало да отнеме греховността на Исаия, също така и жертвата на Исус създала основа за „умилостивение на греховете“ на последователите му (Левит 6: 12, 13; Евреи 10:5–10; 13:10–15). Бог Йехова могъл да ги помаже със светия дух, чрез което били в състояние да бъдат свидетели „до най–отдалечените краища на земята.“ Както Исаия, така и по–голямият Исаия бил изпратен да разгласява Божието послание. Помазаните последователи на Исус подобно са „пратени от Бога ... в единство с Христос“ (2 Коринтяни 2:17).

15. Как повечето хора реагират на провежданата проповедническа дейност подобна на мисията на Исаия и какво посочва това относно бъдещето?

¹⁵ В днешно време, особено след завършването на Първата световна война, помазаните християни виждат нужда да се разгласява Божието послание. Това обхваща също реалния факт, че е близък „деня на възмездието на нашия Бог“ (Исаия 61:2). Предсказаното за това време опустошение ще се окаже силен удар особено за християнския свят, който както древния Израел отдавна претендира, че е Божий народ. Въпреки, че помазаните Свидетели на Йехова проповядват лоялно от десетилетия, повечето хора от християнския свят се оказаха с ’несхватливи сърца и неотзивчиви уши, а очите им са залепени’. От пророчеството на Исаия произлиза, че такова състояние ще се задържи „докато запустеят градовете, та да няма нито един жител; и къщите, та да няма човек; и страната да запустее съвсем.“ Това ще означава край на тази лоша система на нещата (Исаия 6:1–12).

„Изпрати мене“

16. Защо можем да кажем, че „голямото множество“ участвува в подобно дело както пророк Исаия?

¹⁶ Днес милиони посветени на Бога християни се радват на библейската надежда за вечен живот на райската земя. Въз основа на стойността на жертвената кръв на Исус това „голямо множество“ може да получи, в необходимия днес размер, опрощение на греховете (Откровение 7:9–15). Също получава сила и подкрепа от страна на Божия дух, понеже се присъединява към остатъка от помазаните християни и казва: „Ето ме! Изпрати мене.“ За какво трябвало да се изпрати? В Римляни 10:13–15 апостол Павел казал: „Всеки, който призове името на Йехова ще се спаси. Как, прочее, ще призоват този, в когото не са повярвали? И как ще повярват в този, за когото не са чули? А как ще чуят без да има някой, който да проповядва? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е написано [в Исаия 52:7]: ,Колко са прекрасни нозете на тези, които благовествуват доброто’“ (Откровение 7:9–15).

17. Какво е съдържанието на нашето послание, аналогично на мисията на Исаия?

¹⁷ Припомни си, че Исаия казал: „Ето ме! Изпрати мене“ преди още да знаел съдържанието на посланието, което щял да разгласява. А днес се знае какво според Божията воля трябва да възвестяват тези, които отговарят на неговата покана: „Кого да пратя? И кой ще отиде за нас?“ Това послание обхваща, между другото, предупреждение относно „деня на възмездие на нашия Бог“, но от друга страна съдържа също „благовестие за доброто“. Всички „пратени“ участвуват в предсказанието на „освобождение на пленниците и широкото отваряне на очите дори на затворниците“. Изпълняването на такава задача не трябва ли да дава голямо удовлетворение? (Исаия 61:1, 2).

18, 19. По какви различни начини мнозина казват: „Изпрати мене.“?

¹⁸ Ако вече възвестяваш „благовестието за Царството“, то по–горния преглед на 6–та глава от книгата на Исаия може да те подтикне да си зададеш въпроса: „Как бих могъл в по–голям размер да реагирам в съгласие с изказването от стих 8 на тази глава?“ Подобно както семейната двойка спомената в началото на тази статия, стотици други са взели участие като доброволни помощници в програмата за международни строежи.a Други, не притежаващи строителна квалификация, се преселили в страни, където са нужни вестители на Царството. В това отношение е добре най–напред да се потърси съвет в Бюрото–клон на Дружеството Стражева кула. Разбира се, нужно е подходящо плануване, понеже езика, нивото на живота, възможност за работа и други фактори могат в друга страна съвсем да се различават от познатите ни досега условия. Обаче не отхвърляй такава възможност единствено поради това, че може би ще трябва да се приспособиш в голяма степен. Много от тези, които проявили такава готовност: „Ето ме! Изпрати мене“ се решили на такава крачка и били богато благословени от Бога. (Сравни Притчи 24:27; Лука 14:28–30.)

¹⁹ Още други — неженени братя и неомъжени сестри, семейни двойки и дори цели семейства — са се преселили в страни, където има по–голяма нужда от вестители на Царството или християнски настоятели (Деяния на апостолите 16:9,10). Това може би е изисквало от тях жертви като например да започнат друга светска работа, дори по–ниско платена. Някои, които са се пенсионирали по–рано, се задоволяват с по–ниска пенсия, като повишават средствата си с работа на непълно работно време, за да имат повече време за проповедническата служба. Колко прекрасно е когато цели семейства като че ли казват: „Ето ни! Изпрати нас“! Дори и това отношение отговаря на положението на Исаия. Неговата жена, която била пророкиня, активно участвувала в изпълнението на Божията воля, а синовете му участвали в пророчески послания (Исаия 7:3, 14–17; 8:3, 4).

20. Върху какво трябва да се размислиш във връзка с изказването от Исаия 6:8?

²⁰ Дори ако настоящите условия да не ти позволяват да направиш по–големи промени, все пак можеш да размислиш над въпроса: „Тук където съм, правя ли всичко, което е по силите ми, за да следвам готовността на Исаия?“ Напрягай сили в проповядването на Божието послание, дори когато времето е лошо или хората се отнасят безразлично; несъмнено Исаия е правил същото. Ревностно разговаряй с другите за „благовестието за доброто.“ Йехова е попитал: „Кой ще отиде за нас?“ Нека твоите постъпки свидетелствуват, че както някога Исаия, така и ти, отговаряш. „Ето ме! Изпрати мене“, а именно да обявяваш Божието послание.

[Бележки под линия]

Въпроси за повторение

◻ При ками обстоятелства Исаия получил видението описано в 6–та глава от книгата му и какво видял?

◻ Каква мисия била възложена на Исаия?

◻ Защо можем да наречем Исус по–голям Исаия и е какво отношение задачата изпълнявана от неговите учевщм наподобява дейността на Исаия?

◻ По какъв начин можеш да проявиш също такъв дух както Исаия?

[Снимка на страница 17]

Исаия бил очистен, е след това му било заповядано да проповядва

[Снимка на страница 18]

Мнозина реагирали, като казали: „Ето ме! Изпрати мене.“